Търсене в този блог

събота, 25 април 2009 г.

Основи на правото - лекция от 23.04

Отговорност за неизпълнение на задълженията. Забавено изпълнение на кредитора

Отговорност за неизпълнение се поражда в следствие виновно неосъществяване на дължимата престация от страна на длъжника. Отговорността се урежда в чл.85 от ЗЗД, който гласи, че обезщетението обхваща претърпяната вреда и пропуснатата полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Отговорността се отнася до две категории претенции:
1.Първата претенция е за т.нар. Престъпни вреди - под престъпни вреди се разбират всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора в следствие изпълнението на длъжника. Законът различава два вида вреди:
a.Материални - винаги имуществени и засягат материални интереси на кредитора
b.Морални - отнасят се до лични или емоционални интереси
Моралните вреди се обезщетяват при т.нар. деликтна отговорност и принципът е че техният размер се определя от съда по справедливост.
2.Втората претенция на обезщетението се отнася до пропуснатата полза. Тя се определя като увеличаване имуществото на кредитора, което при определени условия би настъпило, ако длъжникът беше изпълнил задължението си, т.е. Пропуснатата полза представлява разлика в имотното състояние на кредитора преди и след евентуално точно изпълнение.

Граници на отговорността

Закона въвежда две граници на отговорността:
Отговорност само за т.нар. преки вреди, т.е. Това са вреди които неизпълнението адекватно причинява и са винаги в доказуема причинна връзка с него. Това означава, че правото забранява да се обезщетяват т.нар. косвени вреди.
Обезщетението се отнася само за тези преки вреди които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Приема се че предвидима е вредата, която може да настъпи винаги като възможна последица. В случай че длъжникът е бил недобросъвестен, законът приема че той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, независимо дали са били предвидими или не.

Забавено изпълнение на кредитора

Законът приема, че кредитора изпада в забавяне в две основни хипотези.
1.Когато неоправдано откаже да приеме изпълнението на длъжника
2.Когато не укаже необходимото съдействие без което длъжникът не може да изпълни задължението си

Последици от забавянето на кредитора

Рискът от неизпълнението преминава върху кредитора:
1.Длъжникът се освобождава от насрещното си задължение
2.Длъжникът може да изпълни задължението си по следните начини
a.При задължение за предаване на вещи длъжникът се освобождава, ако предаде вещта на място посочено от районния съдия
b.При парични задължения длъжникът се освобождава с превеждане на сумата по банкова сметка на кредитора
c.Длъжникът може да развали договора като претендира обезщетение за направените разноски и за претърпените вреди

Обезпечаване на вземането. Привилегии и поръчителство

В най-общият смисъл обезпечението означава ... На кредитора да разполага с определени права или действия по отношение на имуществото на длъжника. Общия принцип се въвежда във закона, който гласи че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него освен ако нямат законни основания за предпочитане. В този смисъл облигационното право различава два вида кредитори:
1.Тези по отношение на които няма законни основания за предпочитане
2.Тези по отношение на които има основания за предпочитане и това са заложните и ипотекарни кредитори. Наричат се хирографарни кредитори
Обезпечаване на вземането се извършва от страна на кредитора по два начина:
Упражняване имуществените права на длъжника в случай че неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора
Обявяване действията на длъжника за недействителни, ако се докаже че с тях длъжникът уврежда кредитора

Привилегии

Представлява призната от закона облага по отношение на вземане по силата на която то се удовлетворява с предпочитание. Привилегиите се уреждат в закона който въвежда специален ред за удовлетворяване на вземанията. Този ред е следният:
1.Удовлетворяват се вземания за разноски по принудителното изпълнение
2.удовлетворяват се вземания от държавата за данъци върху имот
3.Удовлетворяват се вземания обезпечени със залог или ипотека
4.Вземания с които е упражнено право на задържане
5.Вземания на работници и служители произтичащи от трудови правоотношения
6.Вемания за издръжка
7.Всички вземания на държавата с изключение на вземанията за глоби

Поръчителство. Залог. Ипотека

Поръчителството представлява договор по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Договорът се характеризира със следните особености:
1.За валидността на договора е необходимо съгласието на кредитора и на поръчителя. Съгласие на длъжника не е необходимо и в този смисъл поръчителството може да се уговори въпреки знанието и съгласието на длъжника
2.Той е формален договор за неговата валидност е необходима писмена форма
3.Той е едностранен договор. Той създава задължения само и единствено за поръчителя
4.Той е допълнителен договор. Неговата действителност е свързана със съществуването на главното задължение
5.Той може да се сключи само за едно действително задължение, коеот може да бъде също така бъдещо или условно задължение

Правни последици на договор за поръжителство
1.Поръчителят става солидарно отговорен заедно с длъжника :
2.Ако поръчителите са двама или повече принципът е че всеки от тях отговаря за цялото задължение освен ако няма уговорка за неговото разделяне
3.Поръчителят който е изпълнил задължението на длъжника встъпва в правата на кредитора и може да претендира от длъжника цялото вземане заедно с лихвите и разноските които е направил
4.Изпълнилият задължението поръчител има право да иска от останали поръчители изпълнение на съответните им части

Залог

Договорът за залог се сключва между кредитора и трето лице и има за предмет движими вещи. Договорът за залог изпълнява две функции:
1.Създава гаранция за кредитора, че задължението ще бъде изпълнено
2.В случай на неизпълнение за кредитора се създава право на удовлетворение пред останалите кредитори
3.Договорът за залог е допълнителен договор, също така и реален, т.е. той се смята за сключен в момента на предаване на вещта.

Права на кредитора по договора за залог

1.Има право да задържи вещта, докато вземането бъде изцяло погасено
2.Може да иска предаване на вещта, ако тя се намира в длъжника или в трето лице
3.Ако има опасност заложената вещ да се развали, кредиторът има право да иска от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение за кредитора
4.В случай на неизпълнение на задължението може да продаде вещта като се удовлетвори от нейната цена

Задължения на кредитора при договор за залог

1.Да се грижи за заложената вещ с грижата на добър стопанин без да има право да си служи с нея
2.Да върне вещта когато задължението бъде изпълнено

Освен залог върху вещи съществува и залог върху вземания. Този договор касае вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Той е реален договор и се смята за сключен с предаване на документите, които доказват заложеното вземане. Задълженията на кредитора по този договор са следните:
1.Длъжен е да извършва всички действия, които са нужни за запазване на вземането
2.Да събира лихвите на вземането, а когато вземането стане изискуемо да събере и главницата
Правната последица на договор за залог върху вземане е че заложният кредитор може да снабди с изпълнителен лист преди останалите кредитори.

Договор за ипотека

Ипотеката представлява вещно право което се учредява в полза на кредитора върху определен недвижим имот принадлежащ на длъжника или на трето лице. Ипотеката е винаги допълнителен договор, който е двустранен и реален договор. Ипотеката се сключва с нотариален акт и се учредява чрез нейното вписване. Ипотеката може да се отнася единствено и само за имоти, които принадлежат на лицето към момента на вписването. Законът различава два вида ипотеки:
1.Т.нар. законна ипотека - учерява се по силата на закона без да е необходимо съгласие на страните. Хипотезите на законна ипотека са две:
a.Учредява се в полза на отчуждителя на недвижим имот върху отчуждения имот
b.Учредява се при извършване на делба в полза на лицето на което се дължи допълване на дела
2.Т.нар договорна ипотека - учредява се по съгласие между кредитора и собственика на имота.
И в двата случая ипотеката има действие, което зависи от момента на вписването и които определя че действието на вписването продължава 10 години от деня в които е извършено.

Правните последици на ипотеката са такива, че създават на ипотекарния кредитор правото да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот в чиято и собственост да се намира той. Договорът за ипотека се прекратява в следните случаи:
1.Погасяване на вземането
2.Погиване на недвижимия имот или отчуждаването му за държавна или обществена нужда
3.Отказ на кредитора от ипотечното право
4.Чрез заличаване на ипотеката

Прекратяване на облигационните отношения

Представлява юридически факт или правна сделка с настъпването на която се прекратява облигационната връзка. Основанията за прекратяване са:
1.Точното изпълнение на длъжника
2.Взаимно съгласие между кредитора и длъжника - редставлява нов договор, който е неформален и може да се сключи по всяко време стига да няма законова забрана. Основният принцип тук е да не се прекратява договор по взаимно съгласие, ако по този начин се увреждат интересите на трети лица
3.Разваляне на договора - настъпва по право, ако настъпи обективна невъзможност за изпълнение или настъпва по желание на изправната страна в случай на виновно неизпълнение.
4.Сливане - прекратяване на облигационното отношение поради съчетаване качествата на длъжник и кредитор по отношение на едно и също лице. Сливането става при наследяване както и при вливане или сливане на юридически лица
5.Опращаване - договор между длъжника и кредитора с който поселдният се отказва от вземането си. Опрощаването е валидно, ако и двете страни са дееспособни и само при условие, че длъжника е съгласен. Опрощаване погасява главното вземане, а също така и обезпечаващите го права, т.е. Залозите и попечителствата
6.Прихващане (компенсация) - начин за погасяване на две насрещни задължения до размера на по малкото от тях. Извършва се чрез изявление на една от страните при което двете задлжения се смятат за погасени от денят, в който прихващането е могло да се извърши.

Предпоставки за компенсация

1.Наличие на два насрещни дълга
2.Идентичност на страните
3.Еднородност и съвместимост на задълженията, т.е. те трябва да касаят само пари или еднородни и заместими вещи
4.Да е настъпил падежа на активното вземане, т.е. На вземането на компенсиращия
5.Да са ликвидни - да са безспорни по основание и размер
6.Действителност на вземането - да не е погасено по давност

Законът забранява да се извършва компенсация със следните вземания:
1.Вземания произтичащи от умишлени непозволени деяния
2.Недопустима компенсация с вземания за издръжка или части от трудово възнаграждение
3.Вземания за данъци

Новация

Договор, с който се погасява едно задължение като на негово място се поема ново задължение. Условията за новация са следните:
1.Наличие на правно валидно старо задължение, което се погасява
2.Възникване на ново задължение на мястото на стария дълг
3.Между двете задължения да има разлика от съществените елементи, т.е. в предмета или в личността на длъжника и кредитора
4.И двете страни да са дееспособни

Облигационното право различава следните видове новации:
1.Обективна новация - касае промяна в предмета на задължението
2.Субективна новация - разделя се на две:
3.Пасивна субективна новация - заменя се длъжника, но само със съгласие на кредитора
4.Активна субективна новация - заменя се кредитора след като той е прехвърлил вземането си на друго лице
Новацията погасява старото задължение заедно с неговите обезпечения освен ако лицата, които са ги дали не се съгласят да обезпечат новото задължение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар