Макроикономика - лекция от 17.04

Теория на финансовите кризи
Теорията на Майнски отнася финансовите кризи към периода на разширяваща се икономика.
В периода на експанзия Оптимизмът нараства и чувството за нормални равнища на дълг и риск се променят.
Цените на финансовите активи се покачват и размерът на спекулативните операции се повишава.
С промяната на отношението към риска и размера и структурата на дълга финансовата сисема става силно уязвима.
Уязвимостта нараства пропорционално на увеличаване на общия размер на дълговете, съотношението краткосросрочен-дългосрочен дълг и увеличаване наспекулативните фирми. Появяват се хедж фондове и Понзи фирми (Ponzy).
Според Майнски и според икономическата теория Понзи агентите (домакинства, фирми, банки) са тези, които се нуждаят от нови заеми за да си върнат главницата и лихвата по стария си дълг. Те могат да съществуват единствено в среда на непрекъснато нарастващи цени на активите, в които инвестиратм за да могат да рефинансират дълга си. Bernard Madoff – 50 млрд. $.
Тенденцията да нараства броя и размерът на спекулациите и спекулативните фирми расте с нарастване на лихвения процент.
Растежът на лихвения процент повишава задълженията без да има съответстващо нарастване в очакваните бъдещи приходи
Централната Банка, чрез увеличаване на лихвения процент (в стремеж за ограничителна парична политика) само влошава финансовите условия на граждани и фирми, взели заеми.
В такава ситуация едно “неочаквано събитие” може да постави началото на финансова криза.
Тъй като бъдещето е несигурно такова събитие, като фалит на голяма компания или банка (илипромяна в политиката) може да промени очакванията от Оптимистични към Песимистични:
1. Намалява желанието за инвестиции
2. Това намалява Печалбите, което влошава възможностите за изплащане на заемите
3. Провалът във връщането на дълговете води до спад в AD, цените тръгват надолу
4. Понижаването на цените увеличава реалната стойност на дълга и е основа за спираловиден спад в икономиката
5. Така финансовата криза се предава на реалната икономика
Това низходящо спираловидноо регресиране може да се спре от две нововъведения (две институции): Централната Банка и Правителството. Централната Банка - чрез интервенции на паричния пазар за да стабилизира финансовите пазари и банковия сектор като предостави ликвидност. Правителството може да повиши Бюджетния дефицит, стимулирайки съвкупното търсене (AD).
G>T => бюджетен дефицит
G – расте => AD – расте => Y – расте
Причини
Глобалната финансова криза започнала през 2007г. Комплексен и многостранен процес. Причини за ГФК са комбинация от:
1. Макро-икономически фактори
2. Институционални фактори на Микро-равнище

Институционални фактори на Микро-равнище

1. Появата на нови, сложно-структурирани финансови инструменти
2. Появата на спекулативни фирми извън регулиране
3. Кредитните агенции – лоша работа по оценка на кредитния риск
Макро-икономически фактори
1. Паричната експанзия в САЩ и манипулациите на лихвения процент
2. Приток на капитали от страните с висока норма на спестяване към Държавни Ценни Книжа на САЩ
3. Високата задлъжнялост на американските домакинства
4. Бумът в строителния отрасъл на САЩ
Спорно е
Дали пукането на финансовия балон е резултат на:
1. ФРС и нейните интервенции
2. Спасителните планове за финансовите институции
3. Неразумното поведение на инвеститорите
Предприемани мерки
1. Стабилизиране на финансовия сектор
a. Изкупуване на дълговете от правителството за сметка на получаване на акции и собственост в закъсалите банки (Bail-out)
b. Национализация
c. Гаранция на депозита
2. Парична политика
a. Лихвен процент близко до Нулата (0-0.25% САЩ, Великобритания – 0.5%, Европейска ЦБ – 1.5%)
3. Фискална политика
a. Съкращаване на данъците
b. Увеличаване на държавните разходи и помощи за безработни