Лекция по право - 16.04

Облигационно право
Облигационно отношение. Понятие, съдържание, страни

Облигационното отношение е вид гражданско отношение, на което теорията дава следното определение: Правна връзка между две страни, по силата на която едната страна наречена кредитор има право да иска от другата страна, наречена длъжник, изпълнението на едно задължение.
Облигационното отношение притежава следните елементи:
1. страни
a. кредитор
i. пасивната страна на облигационната връзка, по отношение на която се дължи изпълнението на определено задължение
b. длъжник
i. активната страна на облигационната връзка, който дължи спазването на определено поведение
2. съдържание
a. съдържанието на облигационното отношение включва субективното право на кредитор и насрещното задължение на длъжника
3. предмет
a. задължението, което длъжникът трябва да изпълни и което се означава с термина „престацио”.

Видове престацио:
1. според съдържанието
1.1. задължение да се прехвърли право на собственост. Отнася се за договори и сделки, които имат отчуждително действие
1.2. задължение да се направи нещо. Съдържанието е извършването на действие с фактически или на действие с правен характер
1.3. задължение да не се прави нещо. Тази престация се състои в забраната за определено действие или определен правен резултат
2. според възможността за изпълнение
2.1. лична незаместима – отнася се за договори, които са сключени с оглед личността на длъжника. При нея задължението може да се изпълни единствено и само от длъжника
2.2. заместима престацио – задължението може да се изпълни и от всяко трето лице
3. според видът на вещите
3.1. алтернативно определени престацио – касаят родово определени вещи, които могат да бъдат заместени по избор на кредитора или по избор на длъжника
3.2. индивидуално определени престации – отнасят се за незаместими вещи, които са определени с оглед специфични качества на вещта
4. според броя на изпълненията
4.1. престации с еднократно изпълнение, които изискват еднократна активност на длъжника
4.2. престации с продължително изпълнение – длъжникът трябва непрекъснато да изпълнява задължението си в течение на определен период от време

Основания за възникване на облигационни отношения

Това са юридически факти, които следва да бъдат проявени за да възникват облигационно правни последствия. Основанията за възникване са следните:
1. договорите в качеството има на двустранни правни сделки, които създават облигационни права и задължения
2. извън договорни основания
a. непозволено увреждане – чл. 45 на ЗЗД, който гласи че всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил на друго лице. Основание за непозволено увреждане е т.н. граждански деликт. Той поражда т.н. деликтна отговорност. Предпоставките за нея са следните:
i. противоправно деяние, действие или бездействие на определено физическо лице
ii. вината на извършителя – умисъл и непредпазливост – във всички случаи се предполага до доказване на противното
iii. причинената вреда – отнася се до вреди, които представляват пряка и непосредствена последица на деликта. Вредите при непозволено увреждане могат да бъдат материални и морални вреди. Принципът при моралните вреди е че техният размер се определя от съда по справедливост
iv. причинна връзка между причинената вреда и гражданския деликт
b. неоснователно обогатяване – урежда се в закона по следния начин, а именно чрез определението че всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Предпоставките за неоснователно забогатяване са следните:
i. неоснователно обогатяване на едно физическо лице
ii. неоснователно ощетяване на друго физическо лице
iii. причинна връзка между двете
iv. липса на друг правен способ за получаване на обезщетение
v. Във връзка с неоснователното обогатяване е принципът, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой морален дълг.
c. едностранни волеизявления – отнася се до дарения и завещания, както и за обещаване на награди
3. по силата на семейно- правни и наследствено- правни връзки


Договори. Същност, сключване на договори, видове договори.

Договорите представляват двустранни правни сделки, които имат легално определение. Легалното определение гласи: Договорът е съглашение между две или повече лица, с цел да се създаде, прекрати или измени една правна връзка между тях.

Сключване на договор

Основните изисквания за сключване на договор са следните:
1. наличие на две страни
2. отправяне на насрещни волеизявления, насочени към постигане на конкретен правен резултат
3. съвпадение на волеизявленията

Етапи на сключване на договор
1. отправяне на предложение – предложението е валидно, ако съдържа окончателно решение за сключване на договора, ако е достатъчно пълно, т.е. съдържа всички съществен условия на бъдещия договор. Валидно е и ако е отправено към точно определено лице. Предложението винаги обвързва предложителя. В този смисъл, ако то има срок, предложителят е обвързан до изтичане на срока и съответно ако предложението не съдържа срок, предложителят е обвързан от него за времето, в което е обичайно достатъчно за проучване на офертата
2. приемане на предложението – валидно е ако е отправено към предложителя, ако е безусловно, ако произтича от лицето на което предложението е направено.
3. сключване на договора – моментът на сключване на договорът зависи от това дали преговорите се водят между присъстващи или отсъстващи лица. Ако преговорите се водят между присъстващи, договорът се смята за сключен в момента на постигане на съгласието. Ако преговорите се водят между отсъстващи лица, тогава договорът се смята за сключен в момента в който приемането на предложението достигне у предложителя. Това е т.н. момент на получаването.
За място на сключване на договора се смята мястото където предложението е направено. По отношение сключването на договора, законът въвежда т.н. преддоговорна отговорност. Тя се съдържа в чл. 12 на ЗЗД, който гласи че при водене на преговори и сключване на договори, страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай си дължат обезщетение.

Видове договори
1. едностранни и двустранни договори
1.1. едностранни - създава задължение само за едната страна
1.2. двустранен – този който създава права и задължение и за двете страни. Възмезден е и са характерни:
1.2.1. връзката между задълженията е такава, че неизпълненията на задълженията от едната страна е основание и другата страна да откаже изпълнение на задълженията си
1.2.2. страната по договора може да иска изпълнение от другата страна, са когато е готова да изпълни насрещното си задължение
2. възмездни и безвъзмездни договори
2.1. възмезден – всяка страна се задължава срещу насрещна престация. Не е задължително престациите да са еквивалентни. Достатъчно е страните да ги смятат за такива
2.2. безвъзмездни – едната страна се задължава в полза на другата без насрещна престация
3. комутативни и алеаторни
3.1. комутативен – престацията за всяка страна е известна и определена в момента на договарянето
3.2. алеаторен договор – облагата за страните зависи от едно неизвестно и случайно събитие
4. главни и допълнителни договори
4.1. главен – самостоятелно съществуване и сам по себе си поражда правно действие
4.2. допълнителен – предполага наличие на друго облигационно отношение и е валиден само тогава, когато е валидно основното правоотношение
5. консенсуални и реални договори
5.1. консенсуалния договор е валиден и се смята за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления. Този договор е винаги неформален и устен
5.2. реален е договора, който извън съгласието на страните, предполага предаване на вещта, която е предмет на договор. Този договор се смята за сключен в момента на предаване на вещта
6. ненаименовани договори
6.1. т.н. предварителен договор – сключва се с цел създаване на задължение за сключване на окончателен договор. При неизпълнение на задължението от едната страна, насрещната може да предяви иск пред съда и окончателният договор се смята за сключен в момента на влизане в сила на съдебното решение.
6.2. договор в полза на трето лице – договор, по силата на който две страни се уговарят едно трето лице, което не участва в договора да има право да иска изпълнение на задълженията по него. Този договор не може да бъде отменен след момента в който третото лице заяви, че желае да се ползва от уговорката.


Изпълнение на задълженията. Понятие за изпълнение. Принцип на реално изпълнение

Изпълнението се определя като доброволно осъществяване на дължимата престация, като изпълнението на парични задължения се нарича плащане. Изпълнението на задълженията е свързано с принципа на т.н. реално изпълнение. Това означава задължението да е изпълнено точно по отношение на кредитора, по отношение на срока, по отношение на мястото на изпълнение.
Длъжникът се освобождава от задължението си, когато го изпълни по отношение на кредитора или по отношение на определено от него, от съда. Това означава че задължението се изпълнява само по отношение на следните лица:
1) кредитора
2) законни или доброволни представители
3) по отношение на настойници, попечители или съдебни управители
4) по отношение на т.н. привиден кредитор – длъжникът се освобождава от задължението си ако го изпълни по отношение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането

Изпълнение със заместване (суброгация)
Законът допуска суброгация по отношение на лица, които имат правен интерес да изпълнят задължението на длъжна. Тези лица, в частност, са на първо място лично задължените за дълга – поръчителите и на второ място това са реално задължените за дълга, т.е. които са ипотекирали своя вещ като гаранция за изпълнение на задължението. Изпълнилият задължението на длъжника, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
Точно изпълнение по отношение на срока
В този смисъл различаваме две хипотези. Първата е когато задължението има определен срок за изпълнение. В този случай то трябва да се изпълни на деня, в който изтича срока, т.е. на т.н. падеж. Втората хипотеза е когато задължението няма срок за изпълнение. В този случай длъжникът трябва да изпълни задължението си след като бъде поканен от кредитора.
Сроковете за изпълнение на задължението се делят на три:
1. срок уговорен в полза на длъжника – кредиторът няма право да иска изпълнение преди изтичането на срока, т.е. казва се че задължението е изпълняемо, но не изискуемо
2. срок уговорен в полза на кредитора – длъжникът няма право да изпълнява задължението си преди срока. Задължението е изискуемо, но не е изпълняемо
3. срок уговорен в полза на двете страни – задължението трябва да се изпълни единствено и само на падежа

Изпълнение по отношение на мястото
Мястото на изпълнение зависи от уговореното между страните или от естеството на задължението. При липса на уговорка се определя място на изпълнение посочено в закона както следва:
1. парични задължения се изпълняват в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т.е. те се наричат носими задължения
2. при задължения за предаване на вещи, мястото на изпълнение е местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението
3. всички останали задължения се изпълняват по местожителство на длъжника по време на пораждане на задължението, т.е. те се наричат търсими задължения

Изпълнение по отношение на предмета
Длъжникът трябва да изпълни цялото съдържание на дължимата престация. В тази връзка е и принципът, че кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части, дори задължението да е делимо.


Неизпълнение на задълженията

Неизпълнението се определя като неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия резултат. Законът различава следните видове:
1. с оглед вината на длъжника различаваме виновно и невиновно неизпълнение
1.1. невиновно – в чл. 81 на ЗЗД, който гласи че длъжникът се освобождава от отговорност, ако изпълнението стане невъзможно поради причина, която не може да му се вмени във вина. При невиновното изпълнение, договорът се разваля по право. Невиновното неизпълнение може да се отнася само по отношение на вещи, които са индивидуално определени. В този смисъл се приема, че задължения за родово определени вещи са винаги възможни стига вещи от рода все още да се намират в оборота
1.2. виновно неизпълнение – дължи се на причина, за която длъжника отговаря. Виновното неизпълнение бива следните видове:
1.2.1. лошо изпълнение – представлява неточно изпълнение по отношение качеството на вещта. При лошо изпълнение, кредиторът разполага със следните възможности:
1.2.1.1. да приеме вещта с намаление от цената
1.2.1.2. да поправи недостатъка за сметка на длъжника
1.2.1.3. да иска доставяне на вещи без недостатъци
1.2.2. забавено неизпълнение – неточно изпълнение по отношение на срока. Възможностите на кредитора са следните:
1.2.2.1. да приеме изпълнението заедно с обезщетение за вреди
1.2.2.2. да иска разваляне на договора заедно с пълно обезщетение
1.2.2.3. когато задължението е за заместима престация, кредитора може да изпълни сам, за сметка на длъжника заедно с обезщетение за закъснението
1.2.3. пълно неизпълнение – длъжникът не е изпълнил нищо или го е изпълнил, но толкова лошо или с такова закъснение, че кредитора няма интерес от изпълнението. При пълно неизпълнение кредиторът може:
1.2.3.1. разваляне на договора и компенсаторно обезщетение
1.2.3.2. да иска пълно обезщетение за вредите от неизпълнението
1.2.3.3. да получи застрахователната сума, която е адекватна на изпълнено задължение. Кредиторът трябва да изпълни своето насрещно задължение при получаване на сумата.