Търсене в този блог

четвъртък, 2 април 2009 г.

Лекция по право - 02.04

Гражданско право

Гражданско право и субекти. Физически лица

Определение за ГП субект
- онази страна на гражданското правоотношение, която е носител на граждански права и правни задължения
3 вида ГП субекти
1) физически лица, в частност отделните индивиди
2) юридически лица, които представляват съвкупност от физически лица и имущество насочена към постигане на позволена от закона цел
3) държавата – в случаите когато тя представлява страна на конкретно правоотношение или правна сделка.

Физически лица. Статут на физическите лица

Всяко физическо лице от гледна точка на правото притежава т.н. правосубектност. Правосубектността на лицата включва 3 елемента:
1) правоспособност
- абстрактна възможност едно лице да бъде носител на всички признати от законите права
- правоспособността на лицата настъпва от момента на раждането и продължава до момента на смъртта.
- От този принцип съществуват две изключения – първото изключение приравнява момента на раждането с момента на зачеването на лицето. Това изключение е установено в закона за наследството, което гласи че заченатия към момента на откриване на наследството се смята за роден. Второто изключение се установява в закона за лицата и семейството. Това изключение приравнява на физическата смърт и т.н. обявяване на отсъствие (извършва се от съда по отношение на лице, което е изчезнало и в срок от три години няма никакви сведения за него).
2) Дееспособност
- представлява възможност на физическото лице със свои собствени действия да упражнява правата си и да носи отговорност за своите задължения.
- Дееспособността на ФЛ настъпва с навършването на 18 години. В този смисъл законът различава следните видове дееспособност:
o Пълна дееспособност – напълно дееспособните лица са всички пълнолетни, както и непълнолетни навършили 16 години, ако те са сключили граждански брак.
o Ограничена дееспособност – непълнолетни, които са навършили 16 години но не и 18. тези лица могат самостоятелно да сключват следните сделки: обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди, сделки със средства придобити от техния личен труд, сделки със съгласието на своите родители. Към категорията на ограничено дееспособните се отнасят и пълнолетни лица, които са поставени под т.н. ограничено запрещение. Те могат да сключват сделки само чрез своите попечители
o Пълна недееспособност – напълно недееспособни са малолетни лица до 14 години. От тяхно име и за тяхна сметка сделки извършват техните родители, които са законни представители на малолетния. Напълно недееспособни са и пълнолетни лица, които са поставени под пълно запрещение. От тяхно име действат техните настойници.
3) Деликтоспособност
- деликтоспособността представлява възможност лицето да носи отговорност за своите действия. В НК тя настъпва с навършване на 14 години, а в административното право – 16 години.


Ограничаване на дееспособността

Ограничаването на дееспособността се определя като поставяне под запрещение. Едно лице се поставя под запрещение ако по отношение на него са налице две условия:
1) лицето да страда от психично заболяване
2) лицето да не може да се грижи за своите работи
Тези две условия трябва да съществуват едновременно. Поставянето под запрещение се извършва от съда по искане на следните лица: съпруга, близки роднини, прокурор и всеки, който има правен интерес. Поставянето под запрещение се извършва за срок от 6 месеца с изтичането на който съдът се произнася относно неговото удължаване или прекратяване. Видът на запрещението зависи от състоянието на лицето, т.е. преценката е субективна.


Юридически лица. Понятие. Белези. Видове юридически лица.

Определение: представлява обединение на физически лица и имущество или само на физически лица, което правната норма признава за самостоятелен субект.

Белези на юридическите лица:
1) всяко ЮЛ притежава определен персонален състав, т.е. то представлява сбор от физически или юридически лица.
2) Притежава обособено имущество, което във всички случаи е различно от имуществото на физическите лица образуващи персоналния състав
3) Притежава правоспособност и дееспособност. Тези две качества настъпват в един и същ момент и това е момента на регистрацията на ЮЛ. За разлика от дееспособността на ФЛ, дееспособността на ЮЛ е винаги ограничена. В частност тя зависи от предмета на дейност.
4) ЮЛ носи самостоятелна имуществена отговорност. Тя е в рамките правата и задълженията му и е различна от отговорността на образуващите го ФЛ.

Видове ЮЛ:
1) според целта на ЮЛ
- със стопанска цел – търговски дружества и кооперациите
- със нестопанска цел – фондации (не създават материални блага за своите членове). Тези лица могат да извършват търговска дейност, но тя е само спомагателна и служи за осъществяване на нестопанската цел
2) според правното положение на участниците в ЮЛ
- корпоративни ЮЛ – те се създават, реорганизират и прекратяват по решение на своите членове. Членовете на този вид ЮЛ формират неговите органи за управление.
- Некорпоративни ЮЛ – участниците в това ЮЛ не са в членствени правоотношения и всички въпроси касаещи некорпоративния субект се решават от орган или лице, което стои извън него. Некорпоративни ЮЛ са всички държавни учреждения, ведомства, институции.
3) според акта с който лицето се учредява
- публични ЮЛ – те се образуват въз основа на закона или въз основа на административен акт. Най-характерно за тях е че те изпълняват т.н. властнически функции. Публични ЮЛ са министерства, ведомствата и общините.
- Частно ЮЛ – то се създава на основата на частно правен акт – договор или устав. Частните ЮЛ участват само в отношения на равнопоставеност.
4) според начина по който се създават
- първични ЮЛ – в тях участват единствено и само физически лица. Такива първични ЮЛ са кооперациите
- производни ЮЛ – те са съставени само от други ЮЛ (холдинги)
- смесени ЮЛ – в тях могат да участват субекти и от двата вида
5) според броя на участващите
- еднолични ЮЛ – всички дялове принадлежат на едни единствено лице. Еднолични ЮЛ могат да бъдат само АД, както и ООД
- колективни ЮЛ – ЮЛ за което се изисква или не съдебна регистрация за придобиване на правоспособност. Такава регистрация е задължителна за търговските дружества и за фондациите. Тя не се изисква за публични ЮЛ.

Индивидуализация на ЮЛ

Всяко ЮЛ се индивидуализира посредством следните белези:
1) наименование на ЮЛ
- наименованието на ЮЛ се дава към момента на неговото образуване и от винаги от органа който го създава. Наименованието на ЮЛ е предмет на самостоятелно субективно право. То представлява част от т.н. търговско предприятие и може да се прехвърля само заедно с предприятието.
2) седалище на ЮЛ
- седалище на лицето е населеното място, където се намират органите за управление.
- Правното значение е такова, че то определя мястото на изпълнение на задълженията
3) предмет на дейност
- предмета на дейност се определя към момента на учредяване на ЮЛ и определя обхвата на всички права и задължения, които лицето може да поема.
4) националност на ЮЛ
- зависи от мястото на регистрация. Тя има значение за правния режим, който се прилага по отношение на лицето.


Образуване, реорганизация и прекратяване

За образуване на ЮЛ съществуват три режима:
1) разпоредителен режим
a. юридическото лице възниква въз основа разпореждане на държавен орган. По този режим се създават държавните учреждения.
2) нормативен режим
a. възниква по силата на закона щом са налице учредително събрание и регистрация на решението му в съда. По този режим възникват търговските дружества, кооперациите и фондациите.
3) разрешителен режим
a. освен съдебна регистрация се изисква и лиценз за извършване на дейността
b. по този режим се създават търговските банки, както и с сдружения извършващи религиозна дейност

Реорганизация на ЮЛ
Представлява юридически факт, чрез който се променя юридическото лице или неговата дейност, без самата дейност да се прекратява. Реорганизацията се извършва посредством сливане на две юридически лица, вливане в друго юридическо лице и разделяне на ЮЛ.

Прекратяване на ЮЛ
Окончателно преустановяване дейността на ЮЛ. ЮЛ се прекратяват в следните случаи:
1) изтичане на срока за който лицето е образувано
2) постигане на целите на ЮЛ
3) изпадане или обявяване на несъстоятелност
4) ликвидация на ЮЛ
5) съдебно решение, което обявява противоречие на дейността на ЮЛ със закона
Правна сделка. Понятие за правна сделка. Видове правни сделки. Действие на правните сделки.

Определение:
Правната сделка представлява юридически факт, който съдържа едно или повече волеизявления и е насочена към постигане на конкретен правен резултат, който зависи от съдържанието на волеизявлението.
За всяка правна сделка са типични следните особености:
1) правомерно юридическо действие, с което закона свързва възникване, изменение или прекратяване на определена правна връзка
2) съдържа от една страна субективна воля, от друга страна обективирана проява на субекта, като двете заедно образуват волеизявлението
3) насочена към т.н. правомерен правен резултат.
4) Правна сделка може да съществува само между равнопоставени субекти.

Елементи на правната сделка
Такива обстоятелства, които са посочени от самия правен субект и от които зависи правното действие на сделката. Трите основни елемента на всяка правна сделка са съответно условие, срок и т.н. модус на правната сделка.

Условие
Едно бъдещо и несигурно събитие от настъпването на което зависи действието на правната сделка. Правото различава следните видове условия
1) отлагателно условие
a. сделката се смята за сключена, но нейното правно действие настъпва с настъпване на отлагателното условие
2) прекратително условие
a. сделката веднага поражда правно действие, но това правно действие се прекратява към момента на настъпване на прекратителното условие

Срок на правната сделка
Срокът на сделката е бъдещо и сигурно събитие, с чието настъпване се проявяват правните последици на сключената сделка. Срокът се дели на следните видове:
1) абсолютно определен срок
a. фиксиран е към точно определена дата
2) относително определен срок
a. винаги е свързан със събитие, което е сигурно че ще настъпи, но не се знае точно кога
3) отлагателен срок
a. правното действие на сделката настъпва с настъпването на срок
4) прекратителен срок
a. окончателно прекратява правните последици на сделката

Модус(тежест) на сделката
Допълнително задължение, което се поражда в полза на този който придобива едно субективно право (най-често право на собственост). Правото приема че модусът на сделката е нищожен, когато е невъзможен за изпълнение или противоречи на закона и морала


Видове правни сделки

Първият критерий според който сделките се делят е според броя на волеизявленията. Различаваме следните видове:
• едностранни
i. сделка, която съдържа волеизявление само на едната страна
• двустранни
i. волеизявленията и на двете страни – договори
• многостранна сделка
i. сключват се между няколко лица с цел постигане на някаква съвместна задача
• съвместни правни сделки
i. валидни, ако на едната страна на сделката има волеизявление на две лица с еднакви интереси

критерий според това дали съдържат изменения в имуществата на страните
1) възмездни правни сделки – всяка от страните се задължава срещу насрещна престация на другата страна
2) безвъзмездни сделки – само едната страна получава облага от сделката

критерий според това дали условието на сделката съдържа основание
- основанието се определя като характерна и постоянна цел, с оглед на която се сключват определена категория сделки.
- Правото разделя основанията на три основни:
o Да се придобие едно право
o Да се погаси едно задължение
o Да се надари
Всяка сделка, която съдържа едно от тези основания се нарича каузална сделка. Вторият вид сделки се наричат абстрактни сделки. Те са валидни, когато не съдържат основание

Според момента на сключване на правната сделка
1) консенсуални сделки
a. смятат се за сключени в момента на постигане на съгласие между страните
2) реални сделки
a. при тях освен постигане на съгласие е нужно извършването на някакво действие

с оглед на формата на правната сделка
1) формални сделки
1. валидна е само когато е спазена предвидената от закона форма
2) неформални сделки – валидни и без конкретна форма

според това дали облагата на сделката е предварително известна
1) комотативни сделки
a. облагата на сделката е предварително известна
2) алеаторни
a. облагата зависи от едно бъдещо и неизвестно събитие

според характера на правната сделка
1) сделки между живи
a. такива които произвеждат правно действие преди смъртта на ФЛ
2) сделки с оглед на смърт
a. смъртта е задължително условие на сделката

Сделки на управление
- Имат за цел запазване на и поддържане на имущество

Сделки на разпореждане
- Тези сделки, които водят до промяна в правото на собственост
- Извършват се единствено и само от собственика на вещта

Няма коментари:

Публикуване на коментар