Търсене в този блог

сряда, 15 декември 2010 г.

Лекция по Основи на Застраховането - 23.11

4та тема изобщо не се включва никъде
За теста - 1 - 10та (ограничаване на отговорността на застрахователя) включително

Структура на застрахователния договор

Елементи на застрахователния договор:
- Предложение за скючване на застраховка - анкетна карта обикновено, прилага се към досието на застрахованото лице и се пази до възникване на вреда, подписва се от застрахованото лице че данните са верни
- Спецификация към застрахователната полица - титулна част на договор, вклчва само уникалните неща свързани със застрахователното лице и условията по договора
- Общи условия по застраховката
- Специфични условия по застраховката (добавъци)

Спецификацията към застрахователния договор включва информация за застрахованите лица, обекта на застраховката, териториалния обхват, срока на действие, началния момент на застраховката, застрахователната премия, размера на франшизата и др.
Териториалния обхват има съществено значение - застраховката действа само на територията на страната или на по-широк обхват.
Според срока застраховките са: краткосрочни (до 1 година) и дългосрочни. Около 90% от имуществените застраховки са краткосрочни. Животозастраховането е дългосрочно по дефиниция, което означава че имат период по-голям от 5 години (или кратни на 5). Здравните застраховки се склчват в средносрочен и краткосрочен план.
Началния момент на застраховката:
1. Формално начало
2. Техническо начало
3. Материално начало
Възможно е да има съвпадение между техническо и материално начало.


Формално начало техническо материално
17:00 00:00



Време за плащане Карантинен период

Отговорността влиза в сила в 00:00ч на следващия ден; 24:00 на същия ден.
Само материалното начало дава право застрахованото лице да се възползва от застраховката. Ако възникне вреда в карантинния срок застрахователя не плаща обезщетение.

Основни раздели на общите условия по застраховката:
1. Застрахователно покритие
2. Изключения - специфични случаи при които застрахователя няма да плати
3. Изисквания - опосредстващи действия при изплащане на обезщетението, казват какво трябва да направи застрахованото лице за да получи обезщетението - да уведоми застрахователя в 7-дневен срок
4. Разни разпоредби - точно определени клаузи (има ги в разпечатката)
Може да има и други, но това са основните.

Застрахователното покритие се задава:
- чрез “именувани” събития - широко се използват в общото застраховане, да имаме именувано събитие значи да имаме точно записано събитие (гръм...)
- чрез “неименувани” събития (в някои договори може да се срещне и като “всички възможни рискове”) - широко приложими в животозастраховането

Слънчевия удар е изключение/незастраховаем и при такъв случай обезщетение не се излаща


Ограничаване на отговорността на застрахователя

За да ограничат своята отговорност застрахователите използват няколко подхода:
1. Намалено застрахователно покритие
2. Франшиза (самоучастие)
3. Подзастраховане
4. Съзастраховане

Причини за намаляване на покритите рискове

1. Да се избягват събития неотговарящи на изискванията за застраховаемост
2. Да не се толерират нравствените рискови обстоятелства - наличието на нравствени рискови обстоятелства увеличава честотата на възникване на вредите, същевременно обследването им е скъпо струващ процес. Всичко това налага те да бъдат санкционирани
3. Да не се променят рисковите характеристики на средата - ако има наложена практика и сериозни стимули застрахованото лице да промени условията при които използва застрахования обект е по-добре последния да не бъде застрахован
4. Да не се изплаща два пъти обезщетение за една и съща вреда
5. Да се предлагат търсени застраховки - възможно е да не съществуват предпоставки да се сключват застраховки с определено покритие, защото то е безпредметно или само ще оскъпи услугата
Всички тези причини намират отражение в раздела изключения на общите условия в застрахователния договор

Франшизи

Франшизите са начин за ограничаване отговорността на застрахователя, чрез самоучастия на застрахования при възстановяване на вредите. Те имат няколко предимства:
1. Франшизите елиминират исковете при обзщетяване на малки суми - това намалява разходите на застрахователя при изплащане на обезщетенията
2. Франшизите редуцират застрахователната премия - след като застрахованото лице задържа част от риска за себе си, то ще иска по-ниска цена на застрахователната услуга. Като правило застраховка се сключва, ако се очакват големи вреди => голямата франшиза е за предпочитане пред малката от гледна точка на цената
3. Франшизите намаляват нравствените и етичните рискови обстоятелства - те правят собствениците по-отговорни към имуществото си. Те не позволяват на застрахованите лица да печелят от застраховките
Във практиката се използват 2 вида франшизи:
1. Условни
2. Безусловни
При безусловните франшизи застрахованото лице винаги поема вредите до определен размер. При условие че вредата е по-голяма от този размер, тогава застрахователя заплаща превишението. При условната франшиза застрахованото лице участва във възстановяването на вредата само ако е под определен размер. При всички други случаи застрахователят изпалща пълния размер на обезщетението.
Пр.: безусловна франшиза
Т - размер на вредата
F - размер на франшизата
Q - размер на обезщетението

ТT>F - застрахователя покрива превишението (T-F)

F=200
Т=100 => Q=0

T=500 => Q=300

Условна франшиза
ТT>F - застрахователя заплаща цялата сума

F=200
T=100 => Q=0

T=500 => Q=500

Кр.пр.

Франшизите НЕ намират приложение в застраховането на отговорности и животозастраховането, с изключение на здравното застраховане. Това е така, защото смъртта на застрахованото лице е винаги пълна вреда и наличието на франшиза само ще намали изплащаната застрахователна сума. При застраховането на отговорности овреденото лице трябва да бъде обезщетено при всички положения, което при наличието на франшиза не е сигурно. Освен това франшизата в тези случаи няма да намали съществено застрахователна премия.

Подзастраховане

Всеки застраховател може да ограничи отговорността си чрез горна граница на изплащаното обезщетение. За целта в договора се фиксира определена застрахователна сума, която трябва да е по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество. При тези условия говорим за подзастраховане. При него обезщетението е винаги по-малко от стойността на вредата, освен в случаите когато е уговорено обезщетение срещу “първи риск”. За да се определи обезщетението се използва правилото за пропорционалност. Съгласно това правило обезщетението зависи от съотношението между застрахователната сума и застрахователната стойност.
SS/W=Q/T
Q=T.S/W
S - застрахователна сума
W - застрахователна стойност
Подзастраховането може да се реализира с уговорка за обезщетение срещу “първи риск”. В този случай правилото за пропорционалност няма да бъде използвано. Ако възникне вреда по-малка или равна на застрахователната сума, ще бъде изплатено обезщетение точно отговарящо на вредата. Тук очевидно ще имаме пълно застраховане. Ако обаче вредата е по-голяма от застрахователната сума се изплаща размера на застрахователната сума. В този случай колкото е по-голямо превишението толкова по-малка е отговорността на застрахователя в относителни стойности.
Ако Т≤S => Q=T
Ако Т>S => Q=S
Пр.: застрахователната стойност на МПС е 18000лв. Застрахователната сума е 12000, а възникналата вреда е 8000. Изчислете застахователното обезщетение. Колко ще бъде обезщетението ако приложим клаузата срещу “първи риск”?
W=18000
S=12000
T=8000
Q=8000.12000/18000=5333,33
Кр.пр.

Съзастраховане

Отговорността за възстановяване на вредите може да се намали чрез съзастраховане. За целта се сключва съзастрахователен договор, съгласно, който рискът се разпределя между група застрахователи. Съзастрахователите съзнателно поемат част от отговорността за възстановяване на една и съща вреда, причинена от конкретно събитие. В замяна на поетия риск всеки съзастраховател усвоява част от застрахователната премия, съразмерна на неговото участие. Различаваме 3 вида съзастраховане:
1. Общо съзастраховане
2. Вътрешно съзастраховане
3. Външно съзастраховане
При общото застрахования подписва общ застрахователен договор с всички съзастрахователи. Ако възникне вреда, той има право да изисква обезщетение от който и да е съзастраховател. Те помежду си са солидарно отговорни за въстановяването на вредите.
При вътрешно се сключва един договор между застрахования и водещия съзастраховател. Обикновено за водещ се избира съзастрахователя с най-голямо участие в сделката. Той определя условията и тарифите които се приемат от останалите. Водещият съзастраховател представлява другите пред застрахованото лице и урежда неговите претенции. При този вид съзастраховане, съзастрахователите НЕ са солидарно отговорни. Вътрешното съзастраховане е наложена практика в страните членки за ЕС.
При външно се подписват отделни застрахователни договори с всеки съзастраховател. Всеки от тях поема част от общата отговорност, която обикновено е процент от застрахователната сума. Тук застрахованото лице трябва да предяви искове за въстановяване на вредите към всеки един от съзастрахователите.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р СТОЯН КИРОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар