Търсене в този блог

сряда, 15 декември 2010 г.

Лекция по Основи на Застраховането - 07.12

Външното съзастраховане може да доведе до двойно застраховане ако не се синхронизират разпоредбите в сключените застрахователни договори. За целта се използват три вида разпоредби:
1) съразмерна отговорност (отговорност “pro rata”) - отоговорността предполага при външното съзастраховане всеки застраховател да изплати пропорционална част от стойността на вредата. Пропорцията се определя на базата на палтената застрахователна премия. Най-голяма част от вредата ще възстанови този засраховател, който усвоява най-много от платената премия.
2) равни обезщетения – тази разпоредба предвижда при наличието на външно съзастраховане, всички застрахователи да платят едно и също обезщетение до пълното възстановяване на вредата. В случай, че някои от застрахователите са установили горна граница на обезщетението, застрахователите с по-висок лимит си поделят невъзстановената част
3) приоритетно възстановяване – въвежда йерархия сред съзастрахователите при изплащане на обезщетенията. Задължително един от тях е основен, а другите допълнителни. Основният застраховател плаща първи, а допълните се включват само ако горната граница на изплащаното обезщетение (застрахователната сума) на основния застраховател не му позволява да покрие изцяло вредата.


Частни застрахователни компании

1) В зависимост от местоположението на седалището на застрахователя
a. Местен застраховател – застрахователя е с местни капитали, централата е разположена в България, има наличие на клонова система
b. Интернационален застраховател (Foreign insurer) – застрахователя действа в рамките на общо икономическо пространство (застрахователи в рамките на ЕС). Тези застрахователи се подчиняват на общи или близки правила в отделните страни. Интернационалните застрахователи, когато се лицензират в която и да е държава от това пространство, могат да предлагат продуктите си във всички страни от региона. За тези застрахователи не се налага да учредяват клон в друга държава, а само офис или да сключат договор с брокер, който да им предлага продуктите.
c. Чуждестранен застраховател (Alien insurer) – застрахователят е чужд за държавата и трябва да получи отделен лиценз и да учреди клон (Американски застраховател в България)
2) В зависимост от продуктите, които предлагат
a. Дружества за животозастраховане
b. Дружества за имуществено застраховане и застраховане на отговорности (Дружества за Общо застраховане)
c. Дружества за здравно застраховане – здравни застраховки могат и предлагат дружествата за животозастраховане, но и от дружества за общо застраховане, когато се говори за застраховки в следствие на професионално заболяване! В България дружествата за здравно застраховане се наричат ОСИГУРИТЕЛИ!
i. В България са необходими различни лицензи за всяко дружество!!!
ii. По кодекс всеки застраховател трябва да се „определи” към кой клон на застраховането принадлежи.
3) В зависимост от собствеността на активите
a. Застрахователни акционерни дружества – издават само поименни безналични акции.
i. Основен капитал – 4млн.лв. (имуществено застраховане), а за всички останали – 6млн.лв.
ii. първоначалното финансиране – вноски в основния капитал, допълнителни вноски;
iii. текущо финансиране – застрахователни премии, лихви от временно свободни средства, цилмериране на технически резерви (резервите са блокирани суми за съответната компания; цилмерирането представлява освобождаване на част от тези блокирани суми за текущи нужди), банкови заеми, емисия на облигации
b. Взаимозастрахователно дружество – в България съществуват под наименованието взаимозастрахователни кооперации. Те не могат да предлагат всякакви застраховки (за България). В България са специализирани в животозастраховането, включително и застраховки злополука.
i. Същността е че група застрахователи се събират и обслужват общи интереси. Самите кооператори са също и клиенти на кооперацията.
ii. Тези кооперации се учредяват по силата на закона за кооперациите, но има и особености въведени по силата кодекса на застраховането – клиентите й са и нейни собственици, променлив състав на членовете, като минималния брой учредители – 500лица; предлагат само животозастраховки, включително и застраховка „Злополука”
iii. Първоначалното финансиране е чрез първоначални допълнителни и целеви вноски от членовете
iv. Текущото финансиране е чрез застрахователните премии и банковите заеми. В една кооперация възможностите за текущо финансиране е по-ограничено.
4) В зависимост от собствеността на активите
a. Междузастрахователните асоциации – институции, които по своя статут не са търговци, т.е. не се учредяват по силата на търговското законодателство. Те притежават няколко особености:
i. предлагат застраховки само на своите членове,
ii. всеки член застрахова останалите в асоциацията, а те от своя страна застраховат него. Този смисъл се изгражда система от съзастрахователни взаимоотношения
iii. управляват се от пълномощник, на когото са делегирани правата да търси нови членове, да плаща обезщетения, да инвестира свободните средства и др.
iv. пълномощникът няма финансови отговорности и не е застраховател
v. всички членове на междузастрахователните асоциации имат собствени сметки, които се дебитират и кредитират в зависимост от това дали е възникнала вреда или се акумулират премии.
vi. Възможно е да не съществуват индивидуални сметки, като в този случай членовете са солидарно отговорни
vii. Повечето междузастрахователни асоциации са специализирани в определен вид застраховки или продуктови линии от застраховки.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р СТОЯН КИРОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар