Търсене в този блог

сряда, 15 декември 2010 г.

Лекция по Корпоративни финанси - 14.12

Фактори определящи дивидентната политика
- Растеж и инвестиционни възможности – инвестициите винаги са на първо място и гарантират основната стойност на фирмата. Стойността от изплащането на дивидента е много по-малка от възвращаемостта от правилно проведена инвестиционна политика. За бързоразвиващи се компании е по-добре или да плащат ниски дивиденти или никакъв дивидент
- Рентабилност и печалби
o Дивидентите „следват” печалбите, следователно компании с висока рентабилност са по-склонни да плащат високи дивиденти.
- Нестабилност на печалбите и инвестициите
o Компаниите се стремят да поддържат т.н. стабилна дивидентна политика, т.е. компаниите се стремят да не намалят размера на дивидентите, които изплащат. Намалението на дивидентите се приема като негативен сигнал от инвеститорите, което води до намаление на цената на акциите. Във времето се постига трудно. В благоприятни години за компанията, то се изплащат занижени дивиденти, а в негативни години по-висок дивидент от възможния за конкретната година. Това „изглаждане” на трендовете е предпоставка за стабилна дивидентната политика. Приложимо е за компании с ясен пазар и сравнително леснопрогнозируеми обороти и печалби (нефтени рафинерии). Колкото по-сигурни сме в очакванията си за печалбата, толкова и размера на резерва за изплащане на дивиденти е по-малък. Този „резерв” се прави като печалбата се реинвестира.
- Възможност за отлагане на инвестициите – отлагането на инвестициите е още един способ за поддържане на стабилна дивидентна политика
- Информационна асиметрия
o Роля оказва големината на компанията, позната ли е на инвеститорите или не (погледни вътрешни и външни средства за финансиране)
o При малки компании, с висока информационна асиметрия за инвеститорите не трябва да плащат дивиденти, а да реинвестират печалбите, докато не се утвърдят на пазара
- Контрол върху мениджмънта
o Произтича от „corporate governance” проблема.
o Изплащането на дивидента е индиректна форма за контролиране на мениджмънта. При изплащане на дивидент, остават по-малко свободни парични потоци за мениджърите, с които да злоупотребят 
o Когато фирмата плаща голям дивидент, вътрешните ресурси намаляват и фирмите се принуждават да търсят средства „отвън”. Именно външните инвеститори (кредитори) упражняват и контрола върху корпорацията (такива с разпръсната собственост), от който акционерите биха извлекли полза (друг е въпроса дали средствата, които ще се платят за лихви ще компенсират евентуалната злоупотреба на мениджърите)
- Емисионни разходи – не става въпрос за стратегия водена от фирмите, а аргументи свързани с технологията на пазара. Компания, която плаща високи дивиденти, ще трябва да замести изплатените средства с нова емисия акции. Високите емисионни разходи са предпоставка за изплащане на по-ниски дивиденти.
- Ограничителни клаузи (заеми, привилегировани акции, законодателство)

При дивидентите, както и при капиталовата структура оптималните нива са относителни и индивидуални за всяка компания.
Управление на оборотния капитал
Тема 11

Това са решения, които имат ефект в текущата финансова година. Това са ежедневни решения, които се вземат.

Особености на оборотния капитал (работен капитал) – това е краткосрочно инвестирания капитал на компанията
- Какво представлява оборотния капитал?
o Тази част от активите на фирмата, която е инвестирана в текущи активи (Бруто оборотен капитал). Текущите активи са мястото, където оборотния капитал е инвестиран, но той си има свои източници на финансиране, които могат да се видят в пасива
o Източникът на финансиране най-често е от текущите пасиви на компанията. Останалата част от Бруто оборотния капитал идва от дългосрочни източници.
o БОК = Текущи пасиви + Нетен оборотен капитал (частта от оборотния капитал, която се финансира от дългосрочни източници)
- Желателно е НОК да приема положителни стойности. Това означава, че винаги една част от оборотния капитал е финансиран от дългосрочни източници, които дават сигурност и ликвидност на компанията.
- Ако НОК е отрицателен, означава че с част от текущите пасиви сме финансирали дълготрайните активи, което повишава риска многократно.

Движение на оборотния капитал – това движение се „осигурява” от стопанската дейност на фирмата.
- покупка на запаси (ресурси) – тези ресурси не могат да се доставят незабавно и този период трябва да се отчита
- получаване на доставка и издаване на фактура за тях
- с материалните запаси започваме да произвеждаме продукция. Това отнема време и се описва в т.н. срок на поддържане на запасите
- продажба на готова продукция
- срок за събиране на вземанията – при продажба имаме отново разсрочено плащане, но този път фирмата е „доставчик”. Появява се т.н. срок за събиране на вземанията
- получаване на парите

От финансова гледна точка има разминаване между получаване на ресурс и заплащане на ресурс (отсрочено плащане на доставките). През цикъла на стопанския ресурс, оборотния капитал непрекъснато сменя формата си от задължение в началото към събиране в края. Този цикъл се повтаря многократно в рамките на една година – обращаемост на капитала. При всеки един оборот фирмата генерира печалба, което и основния мотив за максимизиране на оборота на капитала (има и горна граница, след която настъпват и негативни ефекти)

Операционен цикъл – движение на целия оборотен капитал с всички негови компоненти. Той обхваща времето от получаване на материалните запаси до заплащането на готовата продукция.
Паричен цикъл – показва движението само на паричните средства. Той изисква по-малко време отколкото операционния цикъл поради отсроченото плащане на доставките. Обхваща периода от момента на плащане на доставките, до момента на получаване на паричен поток.

Управление на оборотния капитал – оборотния капитал освен като обща сума може да се разгледа и като отделни компоненти. Компаниите се интересуват от отделните компоненти, тъй като се управляват по различен начин. Като размер текущите активи трябва да са най-малки, т.е. с възможно най-малка сума да генерираме доходи. (реализиране на 1лв продажби с възможно най-малко активи).
- оптимално равнище на текущите активи
o материални запаси
o вземания
o парични средства
- оптимално финансиране – минимизирането на оборотния капитал не трябва да прекъсва нормалната стопанска дейност на фирмата

Решения при управлението
- Покупка на запаси
o Какво количество да се поръча?
- Плащане на доставчици
o Дали да се вземе заем или да се плати от налични пари?
- Производство на продукт
o Каква технология да се използва?
- Продажба на продукция
o Дали да се продава на кредит и при какви условия?
- Получаване на плащанията
o Как да се съберат вземанията?

Политика относно равнището на текущите активи (определя се съотношението м/у активи и продажби)
- Консервативна политика (политика на високите нива на текущите активи; предпазлива политика)
o Поддържане на големи парични наличности – не се променят общо текущите активи, а отделни компоненти от него
o Големи инвестиции в материални запаси
o Либерална кредитна политика и големи равнища на вземания от клиенти
- Агресивна политика (рестриктивна) политика (политика на ниски нива на текущите активи)
o Поддържане на малки парични наличности
o Малки инвестиции в материални запаси
o Рестриктивна кредитна политика и ниски равнища на вземания от клиенти

При консервативна политика рисковете за фирмата от загуби поради недостиг на текущите активи се намалява. Негатив на консервативната политика е че се намалява рентабилността на компанията поради по-ниска обращаемост. При агресивната политика плюсовете и минусите са противоположни на консервативната политика. Няма идеална рецепта за това какво е оптималното равнище на текущите активи!

Критерий за оптимиране на оборотния капитал е да поддържаме такова количество, че да носят възможно най-малко разходи.
Поддържането на текущите активи е свързано с два типа разходи:
- разходи за поддържане
o алтернативни разходи – инвестираме капитал в един или друг вид текущ актив и пропускаме възможността да го инвестираме някъде другаде. Колкото повече са текущите активи, толкова повече са и алтернативните разходи
o разходи за съхранение – разходи, които плащаме за поддържане на суровините. Колкото повече са текущите активи, толкова повече и разходи за съхранение се плащат.
o Алтернативните разходи и разходите за съхранение се изменят правопропорционално с изменението на текущите активи
- разходи за осигуряване
o разходи за поръчки
o загуби поради липса на резерви
o обратна зависимост между разходите за поръчки и загуби поради липса на резерви и размера на текущите активи

С увеличение на текущите активи разходите за поддържане растат, разходите за осигуряване намалят.

Материалните запаси включват
- суровини и материали
- незавършено производство
- готова продукция
o тези три компонента не са задължителни и тяхната тежест е различна за всяка отделна фирма
o оптималният размер на запасите е този, при който се минимизират общите разходи, свързани с тях

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС. ДИМИТЪР РАФАИЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар