неделя, 26 април 2009 г.
събота, 25 април 2009 г.
Основи на правото - лекция от 23.04
Отговорност за неизпълнение на задълженията. Забавено изпълнение на кредитора
Отговорност за неизпълнение се поражда в следствие виновно неосъществяване на дължимата престация от страна на длъжника. Отговорността се урежда в чл.85 от ЗЗД, който гласи, че обезщетението обхваща претърпяната вреда и пропуснатата полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Отговорността се отнася до две категории претенции:
1.Първата претенция е за т.нар. Престъпни вреди - под престъпни вреди се разбират всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора в следствие изпълнението на длъжника. Законът различава два вида вреди:
a.Материални - винаги имуществени и засягат материални интереси на кредитора
b.Морални - отнасят се до лични или емоционални интереси
Моралните вреди се обезщетяват при т.нар. деликтна отговорност и принципът е че техният размер се определя от съда по справедливост.
2.Втората претенция на обезщетението се отнася до пропуснатата полза. Тя се определя като увеличаване имуществото на кредитора, което при определени условия би настъпило, ако длъжникът беше изпълнил задължението си, т.е. Пропуснатата полза представлява разлика в имотното състояние на кредитора преди и след евентуално точно изпълнение.
Граници на отговорността
Закона въвежда две граници на отговорността:
Отговорност само за т.нар. преки вреди, т.е. Това са вреди които неизпълнението адекватно причинява и са винаги в доказуема причинна връзка с него. Това означава, че правото забранява да се обезщетяват т.нар. косвени вреди.
Обезщетението се отнася само за тези преки вреди които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Приема се че предвидима е вредата, която може да настъпи винаги като възможна последица. В случай че длъжникът е бил недобросъвестен, законът приема че той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, независимо дали са били предвидими или не.
Забавено изпълнение на кредитора
Законът приема, че кредитора изпада в забавяне в две основни хипотези.
1.Когато неоправдано откаже да приеме изпълнението на длъжника
2.Когато не укаже необходимото съдействие без което длъжникът не може да изпълни задължението си
Последици от забавянето на кредитора
Рискът от неизпълнението преминава върху кредитора:
1.Длъжникът се освобождава от насрещното си задължение
2.Длъжникът може да изпълни задължението си по следните начини
a.При задължение за предаване на вещи длъжникът се освобождава, ако предаде вещта на място посочено от районния съдия
b.При парични задължения длъжникът се освобождава с превеждане на сумата по банкова сметка на кредитора
c.Длъжникът може да развали договора като претендира обезщетение за направените разноски и за претърпените вреди
Обезпечаване на вземането. Привилегии и поръчителство
В най-общият смисъл обезпечението означава ... На кредитора да разполага с определени права или действия по отношение на имуществото на длъжника. Общия принцип се въвежда във закона, който гласи че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него освен ако нямат законни основания за предпочитане. В този смисъл облигационното право различава два вида кредитори:
1.Тези по отношение на които няма законни основания за предпочитане
2.Тези по отношение на които има основания за предпочитане и това са заложните и ипотекарни кредитори. Наричат се хирографарни кредитори
Обезпечаване на вземането се извършва от страна на кредитора по два начина:
Упражняване имуществените права на длъжника в случай че неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора
Обявяване действията на длъжника за недействителни, ако се докаже че с тях длъжникът уврежда кредитора
Привилегии
Представлява призната от закона облага по отношение на вземане по силата на която то се удовлетворява с предпочитание. Привилегиите се уреждат в закона който въвежда специален ред за удовлетворяване на вземанията. Този ред е следният:
1.Удовлетворяват се вземания за разноски по принудителното изпълнение
2.удовлетворяват се вземания от държавата за данъци върху имот
3.Удовлетворяват се вземания обезпечени със залог или ипотека
4.Вземания с които е упражнено право на задържане
5.Вземания на работници и служители произтичащи от трудови правоотношения
6.Вемания за издръжка
7.Всички вземания на държавата с изключение на вземанията за глоби
Поръчителство. Залог. Ипотека
Поръчителството представлява договор по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Договорът се характеризира със следните особености:
1.За валидността на договора е необходимо съгласието на кредитора и на поръчителя. Съгласие на длъжника не е необходимо и в този смисъл поръчителството може да се уговори въпреки знанието и съгласието на длъжника
2.Той е формален договор за неговата валидност е необходима писмена форма
3.Той е едностранен договор. Той създава задължения само и единствено за поръчителя
4.Той е допълнителен договор. Неговата действителност е свързана със съществуването на главното задължение
5.Той може да се сключи само за едно действително задължение, коеот може да бъде също така бъдещо или условно задължение
Правни последици на договор за поръжителство
1.Поръчителят става солидарно отговорен заедно с длъжника :
2.Ако поръчителите са двама или повече принципът е че всеки от тях отговаря за цялото задължение освен ако няма уговорка за неговото разделяне
3.Поръчителят който е изпълнил задължението на длъжника встъпва в правата на кредитора и може да претендира от длъжника цялото вземане заедно с лихвите и разноските които е направил
4.Изпълнилият задължението поръчител има право да иска от останали поръчители изпълнение на съответните им части
Залог
Договорът за залог се сключва между кредитора и трето лице и има за предмет движими вещи. Договорът за залог изпълнява две функции:
1.Създава гаранция за кредитора, че задължението ще бъде изпълнено
2.В случай на неизпълнение за кредитора се създава право на удовлетворение пред останалите кредитори
3.Договорът за залог е допълнителен договор, също така и реален, т.е. той се смята за сключен в момента на предаване на вещта.
Права на кредитора по договора за залог
1.Има право да задържи вещта, докато вземането бъде изцяло погасено
2.Може да иска предаване на вещта, ако тя се намира в длъжника или в трето лице
3.Ако има опасност заложената вещ да се развали, кредиторът има право да иска от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение за кредитора
4.В случай на неизпълнение на задължението може да продаде вещта като се удовлетвори от нейната цена
Задължения на кредитора при договор за залог
1.Да се грижи за заложената вещ с грижата на добър стопанин без да има право да си служи с нея
2.Да върне вещта когато задължението бъде изпълнено
Освен залог върху вещи съществува и залог върху вземания. Този договор касае вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Той е реален договор и се смята за сключен с предаване на документите, които доказват заложеното вземане. Задълженията на кредитора по този договор са следните:
1.Длъжен е да извършва всички действия, които са нужни за запазване на вземането
2.Да събира лихвите на вземането, а когато вземането стане изискуемо да събере и главницата
Правната последица на договор за залог върху вземане е че заложният кредитор може да снабди с изпълнителен лист преди останалите кредитори.
Договор за ипотека
Ипотеката представлява вещно право което се учредява в полза на кредитора върху определен недвижим имот принадлежащ на длъжника или на трето лице. Ипотеката е винаги допълнителен договор, който е двустранен и реален договор. Ипотеката се сключва с нотариален акт и се учредява чрез нейното вписване. Ипотеката може да се отнася единствено и само за имоти, които принадлежат на лицето към момента на вписването. Законът различава два вида ипотеки:
1.Т.нар. законна ипотека - учерява се по силата на закона без да е необходимо съгласие на страните. Хипотезите на законна ипотека са две:
a.Учредява се в полза на отчуждителя на недвижим имот върху отчуждения имот
b.Учредява се при извършване на делба в полза на лицето на което се дължи допълване на дела
2.Т.нар договорна ипотека - учредява се по съгласие между кредитора и собственика на имота.
И в двата случая ипотеката има действие, което зависи от момента на вписването и които определя че действието на вписването продължава 10 години от деня в които е извършено.
Правните последици на ипотеката са такива, че създават на ипотекарния кредитор правото да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот в чиято и собственост да се намира той. Договорът за ипотека се прекратява в следните случаи:
1.Погасяване на вземането
2.Погиване на недвижимия имот или отчуждаването му за държавна или обществена нужда
3.Отказ на кредитора от ипотечното право
4.Чрез заличаване на ипотеката
Прекратяване на облигационните отношения
Представлява юридически факт или правна сделка с настъпването на която се прекратява облигационната връзка. Основанията за прекратяване са:
1.Точното изпълнение на длъжника
2.Взаимно съгласие между кредитора и длъжника - редставлява нов договор, който е неформален и може да се сключи по всяко време стига да няма законова забрана. Основният принцип тук е да не се прекратява договор по взаимно съгласие, ако по този начин се увреждат интересите на трети лица
3.Разваляне на договора - настъпва по право, ако настъпи обективна невъзможност за изпълнение или настъпва по желание на изправната страна в случай на виновно неизпълнение.
4.Сливане - прекратяване на облигационното отношение поради съчетаване качествата на длъжник и кредитор по отношение на едно и също лице. Сливането става при наследяване както и при вливане или сливане на юридически лица
5.Опращаване - договор между длъжника и кредитора с който поселдният се отказва от вземането си. Опрощаването е валидно, ако и двете страни са дееспособни и само при условие, че длъжника е съгласен. Опрощаване погасява главното вземане, а също така и обезпечаващите го права, т.е. Залозите и попечителствата
6.Прихващане (компенсация) - начин за погасяване на две насрещни задължения до размера на по малкото от тях. Извършва се чрез изявление на една от страните при което двете задлжения се смятат за погасени от денят, в който прихващането е могло да се извърши.
Предпоставки за компенсация
1.Наличие на два насрещни дълга
2.Идентичност на страните
3.Еднородност и съвместимост на задълженията, т.е. те трябва да касаят само пари или еднородни и заместими вещи
4.Да е настъпил падежа на активното вземане, т.е. На вземането на компенсиращия
5.Да са ликвидни - да са безспорни по основание и размер
6.Действителност на вземането - да не е погасено по давност
Законът забранява да се извършва компенсация със следните вземания:
1.Вземания произтичащи от умишлени непозволени деяния
2.Недопустима компенсация с вземания за издръжка или части от трудово възнаграждение
3.Вземания за данъци
Новация
Договор, с който се погасява едно задължение като на негово място се поема ново задължение. Условията за новация са следните:
1.Наличие на правно валидно старо задължение, което се погасява
2.Възникване на ново задължение на мястото на стария дълг
3.Между двете задължения да има разлика от съществените елементи, т.е. в предмета или в личността на длъжника и кредитора
4.И двете страни да са дееспособни
Облигационното право различава следните видове новации:
1.Обективна новация - касае промяна в предмета на задължението
2.Субективна новация - разделя се на две:
3.Пасивна субективна новация - заменя се длъжника, но само със съгласие на кредитора
4.Активна субективна новация - заменя се кредитора след като той е прехвърлил вземането си на друго лице
Новацията погасява старото задължение заедно с неговите обезпечения освен ако лицата, които са ги дали не се съгласят да обезпечат новото задължение.
Отговорност за неизпълнение се поражда в следствие виновно неосъществяване на дължимата престация от страна на длъжника. Отговорността се урежда в чл.85 от ЗЗД, който гласи, че обезщетението обхваща претърпяната вреда и пропуснатата полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Отговорността се отнася до две категории претенции:
1.Първата претенция е за т.нар. Престъпни вреди - под престъпни вреди се разбират всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора в следствие изпълнението на длъжника. Законът различава два вида вреди:
a.Материални - винаги имуществени и засягат материални интереси на кредитора
b.Морални - отнасят се до лични или емоционални интереси
Моралните вреди се обезщетяват при т.нар. деликтна отговорност и принципът е че техният размер се определя от съда по справедливост.
2.Втората претенция на обезщетението се отнася до пропуснатата полза. Тя се определя като увеличаване имуществото на кредитора, което при определени условия би настъпило, ако длъжникът беше изпълнил задължението си, т.е. Пропуснатата полза представлява разлика в имотното състояние на кредитора преди и след евентуално точно изпълнение.
Граници на отговорността
Закона въвежда две граници на отговорността:
Отговорност само за т.нар. преки вреди, т.е. Това са вреди които неизпълнението адекватно причинява и са винаги в доказуема причинна връзка с него. Това означава, че правото забранява да се обезщетяват т.нар. косвени вреди.
Обезщетението се отнася само за тези преки вреди които са били предвидими по време на пораждане на задължението. Приема се че предвидима е вредата, която може да настъпи винаги като възможна последица. В случай че длъжникът е бил недобросъвестен, законът приема че той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, независимо дали са били предвидими или не.
Забавено изпълнение на кредитора
Законът приема, че кредитора изпада в забавяне в две основни хипотези.
1.Когато неоправдано откаже да приеме изпълнението на длъжника
2.Когато не укаже необходимото съдействие без което длъжникът не може да изпълни задължението си
Последици от забавянето на кредитора
Рискът от неизпълнението преминава върху кредитора:
1.Длъжникът се освобождава от насрещното си задължение
2.Длъжникът може да изпълни задължението си по следните начини
a.При задължение за предаване на вещи длъжникът се освобождава, ако предаде вещта на място посочено от районния съдия
b.При парични задължения длъжникът се освобождава с превеждане на сумата по банкова сметка на кредитора
c.Длъжникът може да развали договора като претендира обезщетение за направените разноски и за претърпените вреди
Обезпечаване на вземането. Привилегии и поръчителство
В най-общият смисъл обезпечението означава ... На кредитора да разполага с определени права или действия по отношение на имуществото на длъжника. Общия принцип се въвежда във закона, който гласи че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него освен ако нямат законни основания за предпочитане. В този смисъл облигационното право различава два вида кредитори:
1.Тези по отношение на които няма законни основания за предпочитане
2.Тези по отношение на които има основания за предпочитане и това са заложните и ипотекарни кредитори. Наричат се хирографарни кредитори
Обезпечаване на вземането се извършва от страна на кредитора по два начина:
Упражняване имуществените права на длъжника в случай че неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора
Обявяване действията на длъжника за недействителни, ако се докаже че с тях длъжникът уврежда кредитора
Привилегии
Представлява призната от закона облага по отношение на вземане по силата на която то се удовлетворява с предпочитание. Привилегиите се уреждат в закона който въвежда специален ред за удовлетворяване на вземанията. Този ред е следният:
1.Удовлетворяват се вземания за разноски по принудителното изпълнение
2.удовлетворяват се вземания от държавата за данъци върху имот
3.Удовлетворяват се вземания обезпечени със залог или ипотека
4.Вземания с които е упражнено право на задържане
5.Вземания на работници и служители произтичащи от трудови правоотношения
6.Вемания за издръжка
7.Всички вземания на държавата с изключение на вземанията за глоби
Поръчителство. Залог. Ипотека
Поръчителството представлява договор по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Договорът се характеризира със следните особености:
1.За валидността на договора е необходимо съгласието на кредитора и на поръчителя. Съгласие на длъжника не е необходимо и в този смисъл поръчителството може да се уговори въпреки знанието и съгласието на длъжника
2.Той е формален договор за неговата валидност е необходима писмена форма
3.Той е едностранен договор. Той създава задължения само и единствено за поръчителя
4.Той е допълнителен договор. Неговата действителност е свързана със съществуването на главното задължение
5.Той може да се сключи само за едно действително задължение, коеот може да бъде също така бъдещо или условно задължение
Правни последици на договор за поръжителство
1.Поръчителят става солидарно отговорен заедно с длъжника :
2.Ако поръчителите са двама или повече принципът е че всеки от тях отговаря за цялото задължение освен ако няма уговорка за неговото разделяне
3.Поръчителят който е изпълнил задължението на длъжника встъпва в правата на кредитора и може да претендира от длъжника цялото вземане заедно с лихвите и разноските които е направил
4.Изпълнилият задължението поръчител има право да иска от останали поръчители изпълнение на съответните им части
Залог
Договорът за залог се сключва между кредитора и трето лице и има за предмет движими вещи. Договорът за залог изпълнява две функции:
1.Създава гаранция за кредитора, че задължението ще бъде изпълнено
2.В случай на неизпълнение за кредитора се създава право на удовлетворение пред останалите кредитори
3.Договорът за залог е допълнителен договор, също така и реален, т.е. той се смята за сключен в момента на предаване на вещта.
Права на кредитора по договора за залог
1.Има право да задържи вещта, докато вземането бъде изцяло погасено
2.Може да иска предаване на вещта, ако тя се намира в длъжника или в трето лице
3.Ако има опасност заложената вещ да се развали, кредиторът има право да иска от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение за кредитора
4.В случай на неизпълнение на задължението може да продаде вещта като се удовлетвори от нейната цена
Задължения на кредитора при договор за залог
1.Да се грижи за заложената вещ с грижата на добър стопанин без да има право да си служи с нея
2.Да върне вещта когато задължението бъде изпълнено
Освен залог върху вещи съществува и залог върху вземания. Този договор касае вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Той е реален договор и се смята за сключен с предаване на документите, които доказват заложеното вземане. Задълженията на кредитора по този договор са следните:
1.Длъжен е да извършва всички действия, които са нужни за запазване на вземането
2.Да събира лихвите на вземането, а когато вземането стане изискуемо да събере и главницата
Правната последица на договор за залог върху вземане е че заложният кредитор може да снабди с изпълнителен лист преди останалите кредитори.
Договор за ипотека
Ипотеката представлява вещно право което се учредява в полза на кредитора върху определен недвижим имот принадлежащ на длъжника или на трето лице. Ипотеката е винаги допълнителен договор, който е двустранен и реален договор. Ипотеката се сключва с нотариален акт и се учредява чрез нейното вписване. Ипотеката може да се отнася единствено и само за имоти, които принадлежат на лицето към момента на вписването. Законът различава два вида ипотеки:
1.Т.нар. законна ипотека - учерява се по силата на закона без да е необходимо съгласие на страните. Хипотезите на законна ипотека са две:
a.Учредява се в полза на отчуждителя на недвижим имот върху отчуждения имот
b.Учредява се при извършване на делба в полза на лицето на което се дължи допълване на дела
2.Т.нар договорна ипотека - учредява се по съгласие между кредитора и собственика на имота.
И в двата случая ипотеката има действие, което зависи от момента на вписването и които определя че действието на вписването продължава 10 години от деня в които е извършено.
Правните последици на ипотеката са такива, че създават на ипотекарния кредитор правото да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот в чиято и собственост да се намира той. Договорът за ипотека се прекратява в следните случаи:
1.Погасяване на вземането
2.Погиване на недвижимия имот или отчуждаването му за държавна или обществена нужда
3.Отказ на кредитора от ипотечното право
4.Чрез заличаване на ипотеката
Прекратяване на облигационните отношения
Представлява юридически факт или правна сделка с настъпването на която се прекратява облигационната връзка. Основанията за прекратяване са:
1.Точното изпълнение на длъжника
2.Взаимно съгласие между кредитора и длъжника - редставлява нов договор, който е неформален и може да се сключи по всяко време стига да няма законова забрана. Основният принцип тук е да не се прекратява договор по взаимно съгласие, ако по този начин се увреждат интересите на трети лица
3.Разваляне на договора - настъпва по право, ако настъпи обективна невъзможност за изпълнение или настъпва по желание на изправната страна в случай на виновно неизпълнение.
4.Сливане - прекратяване на облигационното отношение поради съчетаване качествата на длъжник и кредитор по отношение на едно и също лице. Сливането става при наследяване както и при вливане или сливане на юридически лица
5.Опращаване - договор между длъжника и кредитора с който поселдният се отказва от вземането си. Опрощаването е валидно, ако и двете страни са дееспособни и само при условие, че длъжника е съгласен. Опрощаване погасява главното вземане, а също така и обезпечаващите го права, т.е. Залозите и попечителствата
6.Прихващане (компенсация) - начин за погасяване на две насрещни задължения до размера на по малкото от тях. Извършва се чрез изявление на една от страните при което двете задлжения се смятат за погасени от денят, в който прихващането е могло да се извърши.
Предпоставки за компенсация
1.Наличие на два насрещни дълга
2.Идентичност на страните
3.Еднородност и съвместимост на задълженията, т.е. те трябва да касаят само пари или еднородни и заместими вещи
4.Да е настъпил падежа на активното вземане, т.е. На вземането на компенсиращия
5.Да са ликвидни - да са безспорни по основание и размер
6.Действителност на вземането - да не е погасено по давност
Законът забранява да се извършва компенсация със следните вземания:
1.Вземания произтичащи от умишлени непозволени деяния
2.Недопустима компенсация с вземания за издръжка или части от трудово възнаграждение
3.Вземания за данъци
Новация
Договор, с който се погасява едно задължение като на негово място се поема ново задължение. Условията за новация са следните:
1.Наличие на правно валидно старо задължение, което се погасява
2.Възникване на ново задължение на мястото на стария дълг
3.Между двете задължения да има разлика от съществените елементи, т.е. в предмета или в личността на длъжника и кредитора
4.И двете страни да са дееспособни
Облигационното право различава следните видове новации:
1.Обективна новация - касае промяна в предмета на задължението
2.Субективна новация - разделя се на две:
3.Пасивна субективна новация - заменя се длъжника, но само със съгласие на кредитора
4.Активна субективна новация - заменя се кредитора след като той е прехвърлил вземането си на друго лице
Новацията погасява старото задължение заедно с неговите обезпечения освен ако лицата, които са ги дали не се съгласят да обезпечат новото задължение.
четвъртък, 23 април 2009 г.
Макроикономика - лекция от 17.04
Теория на финансовите кризи
Теорията на Майнски отнася финансовите кризи към периода на разширяваща се икономика.
В периода на експанзия Оптимизмът нараства и чувството за нормални равнища на дълг и риск се променят.
Цените на финансовите активи се покачват и размерът на спекулативните операции се повишава.
С промяната на отношението към риска и размера и структурата на дълга финансовата сисема става силно уязвима.
Уязвимостта нараства пропорционално на увеличаване на общия размер на дълговете, съотношението краткосросрочен-дългосрочен дълг и увеличаване наспекулативните фирми. Появяват се хедж фондове и Понзи фирми (Ponzy).
Според Майнски и според икономическата теория Понзи агентите (домакинства, фирми, банки) са тези, които се нуждаят от нови заеми за да си върнат главницата и лихвата по стария си дълг. Те могат да съществуват единствено в среда на непрекъснато нарастващи цени на активите, в които инвестиратм за да могат да рефинансират дълга си. Bernard Madoff – 50 млрд. $.
Тенденцията да нараства броя и размерът на спекулациите и спекулативните фирми расте с нарастване на лихвения процент.
Растежът на лихвения процент повишава задълженията без да има съответстващо нарастване в очакваните бъдещи приходи
Централната Банка, чрез увеличаване на лихвения процент (в стремеж за ограничителна парична политика) само влошава финансовите условия на граждани и фирми, взели заеми.
В такава ситуация едно “неочаквано събитие” може да постави началото на финансова криза.
Тъй като бъдещето е несигурно такова събитие, като фалит на голяма компания или банка (илипромяна в политиката) може да промени очакванията от Оптимистични към Песимистични:
1. Намалява желанието за инвестиции
2. Това намалява Печалбите, което влошава възможностите за изплащане на заемите
3. Провалът във връщането на дълговете води до спад в AD, цените тръгват надолу
4. Понижаването на цените увеличава реалната стойност на дълга и е основа за спираловиден спад в икономиката
5. Така финансовата криза се предава на реалната икономика
Това низходящо спираловидноо регресиране може да се спре от две нововъведения (две институции): Централната Банка и Правителството. Централната Банка - чрез интервенции на паричния пазар за да стабилизира финансовите пазари и банковия сектор като предостави ликвидност. Правителството може да повиши Бюджетния дефицит, стимулирайки съвкупното търсене (AD).
G>T => бюджетен дефицит
G – расте => AD – расте => Y – расте
Причини
Глобалната финансова криза започнала през 2007г. Комплексен и многостранен процес. Причини за ГФК са комбинация от:
1. Макро-икономически фактори
2. Институционални фактори на Микро-равнище
Институционални фактори на Микро-равнище
1. Появата на нови, сложно-структурирани финансови инструменти
2. Появата на спекулативни фирми извън регулиране
3. Кредитните агенции – лоша работа по оценка на кредитния риск
Макро-икономически фактори
1. Паричната експанзия в САЩ и манипулациите на лихвения процент
2. Приток на капитали от страните с висока норма на спестяване към Държавни Ценни Книжа на САЩ
3. Високата задлъжнялост на американските домакинства
4. Бумът в строителния отрасъл на САЩ
Спорно е
Дали пукането на финансовия балон е резултат на:
1. ФРС и нейните интервенции
2. Спасителните планове за финансовите институции
3. Неразумното поведение на инвеститорите
Предприемани мерки
1. Стабилизиране на финансовия сектор
a. Изкупуване на дълговете от правителството за сметка на получаване на акции и собственост в закъсалите банки (Bail-out)
b. Национализация
c. Гаранция на депозита
2. Парична политика
a. Лихвен процент близко до Нулата (0-0.25% САЩ, Великобритания – 0.5%, Европейска ЦБ – 1.5%)
3. Фискална политика
a. Съкращаване на данъците
b. Увеличаване на държавните разходи и помощи за безработни
Теорията на Майнски отнася финансовите кризи към периода на разширяваща се икономика.
В периода на експанзия Оптимизмът нараства и чувството за нормални равнища на дълг и риск се променят.
Цените на финансовите активи се покачват и размерът на спекулативните операции се повишава.
С промяната на отношението към риска и размера и структурата на дълга финансовата сисема става силно уязвима.
Уязвимостта нараства пропорционално на увеличаване на общия размер на дълговете, съотношението краткосросрочен-дългосрочен дълг и увеличаване наспекулативните фирми. Появяват се хедж фондове и Понзи фирми (Ponzy).
Според Майнски и според икономическата теория Понзи агентите (домакинства, фирми, банки) са тези, които се нуждаят от нови заеми за да си върнат главницата и лихвата по стария си дълг. Те могат да съществуват единствено в среда на непрекъснато нарастващи цени на активите, в които инвестиратм за да могат да рефинансират дълга си. Bernard Madoff – 50 млрд. $.
Тенденцията да нараства броя и размерът на спекулациите и спекулативните фирми расте с нарастване на лихвения процент.
Растежът на лихвения процент повишава задълженията без да има съответстващо нарастване в очакваните бъдещи приходи
Централната Банка, чрез увеличаване на лихвения процент (в стремеж за ограничителна парична политика) само влошава финансовите условия на граждани и фирми, взели заеми.
В такава ситуация едно “неочаквано събитие” може да постави началото на финансова криза.
Тъй като бъдещето е несигурно такова събитие, като фалит на голяма компания или банка (илипромяна в политиката) може да промени очакванията от Оптимистични към Песимистични:
1. Намалява желанието за инвестиции
2. Това намалява Печалбите, което влошава възможностите за изплащане на заемите
3. Провалът във връщането на дълговете води до спад в AD, цените тръгват надолу
4. Понижаването на цените увеличава реалната стойност на дълга и е основа за спираловиден спад в икономиката
5. Така финансовата криза се предава на реалната икономика
Това низходящо спираловидноо регресиране може да се спре от две нововъведения (две институции): Централната Банка и Правителството. Централната Банка - чрез интервенции на паричния пазар за да стабилизира финансовите пазари и банковия сектор като предостави ликвидност. Правителството може да повиши Бюджетния дефицит, стимулирайки съвкупното търсене (AD).
G>T => бюджетен дефицит
G – расте => AD – расте => Y – расте
Причини
Глобалната финансова криза започнала през 2007г. Комплексен и многостранен процес. Причини за ГФК са комбинация от:
1. Макро-икономически фактори
2. Институционални фактори на Микро-равнище
Институционални фактори на Микро-равнище
1. Появата на нови, сложно-структурирани финансови инструменти
2. Появата на спекулативни фирми извън регулиране
3. Кредитните агенции – лоша работа по оценка на кредитния риск
Макро-икономически фактори
1. Паричната експанзия в САЩ и манипулациите на лихвения процент
2. Приток на капитали от страните с висока норма на спестяване към Държавни Ценни Книжа на САЩ
3. Високата задлъжнялост на американските домакинства
4. Бумът в строителния отрасъл на САЩ
Спорно е
Дали пукането на финансовия балон е резултат на:
1. ФРС и нейните интервенции
2. Спасителните планове за финансовите институции
3. Неразумното поведение на инвеститорите
Предприемани мерки
1. Стабилизиране на финансовия сектор
a. Изкупуване на дълговете от правителството за сметка на получаване на акции и собственост в закъсалите банки (Bail-out)
b. Национализация
c. Гаранция на депозита
2. Парична политика
a. Лихвен процент близко до Нулата (0-0.25% САЩ, Великобритания – 0.5%, Европейска ЦБ – 1.5%)
3. Фискална политика
a. Съкращаване на данъците
b. Увеличаване на държавните разходи и помощи за безработни
събота, 18 април 2009 г.
Лекция по Икономическа социология - 15.04
Тема 6
Икономическа социология
1. Що е икономика
1.1. Икономиката е типично социално явление, т.е. извън обществото икономика няма
1.2. икономиката е основна подсистема на обществото, т.е. самото явление има системен характер. В тази връзка, то е автономно от другите обществени явления. Това разделение е чисто абстрактно. В тази връзка между икономиката и обществото съществуват връзки, взаимодействия от типа част – цяло.
1.3. от социологическа гледна точка икономиката е система от дейности и отношения на хората за производство на материални блага и тяхното движение в границите на обществото
1.3.1. система
1.3.2. от дейности и отношения
2. материалното производство е базисен обществен процес. Това е процесът на създаване на потребителни стойности, необходими на човека. От гледна точка на икономиката производството е фундаменталният процес.
2.1. производството е социален процес
2.2. социологическите принципи на познание разглеждат материалното производство като процес на обективизация на субективното. Качествата на човек се прехвърлят в материално веществени стойности, които се произвеждат. По този начин икономиката, производството имат субективен произход, но съществуват обективно. В анализа на икономическите процеси, икономическата теория поставя акцент обективните условия за това.
3. в разбирането на икономиката, социологията поставя акцент върху субективните елементи на процесите и явленията. Тук е главното различие между двата процеса. Човешкото присъствие в икономиката става чрез ролята на икономическият субект. Субектното участие означава цялостно, личностно присъствие в икономическите процеси.
4. прилагането на принципа индивидуално – социално в икономиката, поражда два теоретични възгледа – индивидуализъм и колизъм . това са два възгледа за определящият елемент в икономическите отношения. Индивидуализмът налага идеята, че водещият елемент в икономката е индивидуалният интерес и личните цели. Индивидуализма подценява неикономическите фактори, условия в икономиката. Колизма поставя акцент, надценява социалните структури и институции при създаването на икономическа активност, т.е. счита се че социалното като доминира, определя индивидуалното, определя и поведението на икономическият субект, в т.ч. индивиди и групи
5. връзката между икономическата дейност и икономическото поведение на субекта е също от типа част – цяло. Поведението е елемент на икономическата дейност. Поведението е пряко свързано с целите на човешката дейност. Индивидуализма приема, че икономическата активност, поведение обслужва собствените, лични цели на индивида. Колизмът разглежда икономическото поведение като проява на обществени цели. Икономическото поведение се определя от два вида мотиви.
6. според мотивите различаваме рационално и ирационално поведение в икономиката. Рационалното е проява на интерес и стремеж към максимализиране на изгодата от икономическата дейност. Рационалното поведение е следствие от анализ на ситуацията, нейното разбиране и оценка за значимостта й. Говорим за съдържателен и функционален рационализъм. Съдържателно означава намиране на смисъл в икономическата изява и подбор на средства адекватни на целите. Функционалното в рационализма изисква организираност, подреденост на поведението и съобразяване със средата.
7. ирационалното в икономиката, в поведението на субекта е проява на ценностно мислене, присъствие на традиции, емоции в икономическата дейност. Докато рационалното е целенасочено, ирационалното може да бъде спонтанно. То е проява на неикономически фактори в икономическият живот. Тези фактори се проявяват под въздействие на субективността в икономиката.
8. обект на икономическата социология е социологическата структура, чрез която обществото присъства в икономиката
9. предметът на икономическата социология
9.1. съществуват няколко възгледа за обяснение на връзката общество икономика. Според детерминизма, икономиката изпълнява определяща функция в цялото, т.е. обществото би се променило ако се променя икономиката.
9.2. функционализма разглежда връзката икономика общество като равностойна на всички други връзки от рода част – цяло
9.3. съвременната икономическа социология не се занимава с връзката част- цяло, а поставя акцент на присъствието на икономиката като същностна страна в обществените явления и процеси.
Икономическа социология
1. Що е икономика
1.1. Икономиката е типично социално явление, т.е. извън обществото икономика няма
1.2. икономиката е основна подсистема на обществото, т.е. самото явление има системен характер. В тази връзка, то е автономно от другите обществени явления. Това разделение е чисто абстрактно. В тази връзка между икономиката и обществото съществуват връзки, взаимодействия от типа част – цяло.
1.3. от социологическа гледна точка икономиката е система от дейности и отношения на хората за производство на материални блага и тяхното движение в границите на обществото
1.3.1. система
1.3.2. от дейности и отношения
2. материалното производство е базисен обществен процес. Това е процесът на създаване на потребителни стойности, необходими на човека. От гледна точка на икономиката производството е фундаменталният процес.
2.1. производството е социален процес
2.2. социологическите принципи на познание разглеждат материалното производство като процес на обективизация на субективното. Качествата на човек се прехвърлят в материално веществени стойности, които се произвеждат. По този начин икономиката, производството имат субективен произход, но съществуват обективно. В анализа на икономическите процеси, икономическата теория поставя акцент обективните условия за това.
3. в разбирането на икономиката, социологията поставя акцент върху субективните елементи на процесите и явленията. Тук е главното различие между двата процеса. Човешкото присъствие в икономиката става чрез ролята на икономическият субект. Субектното участие означава цялостно, личностно присъствие в икономическите процеси.
4. прилагането на принципа индивидуално – социално в икономиката, поражда два теоретични възгледа – индивидуализъм и колизъм . това са два възгледа за определящият елемент в икономическите отношения. Индивидуализмът налага идеята, че водещият елемент в икономката е индивидуалният интерес и личните цели. Индивидуализма подценява неикономическите фактори, условия в икономиката. Колизма поставя акцент, надценява социалните структури и институции при създаването на икономическа активност, т.е. счита се че социалното като доминира, определя индивидуалното, определя и поведението на икономическият субект, в т.ч. индивиди и групи
5. връзката между икономическата дейност и икономическото поведение на субекта е също от типа част – цяло. Поведението е елемент на икономическата дейност. Поведението е пряко свързано с целите на човешката дейност. Индивидуализма приема, че икономическата активност, поведение обслужва собствените, лични цели на индивида. Колизмът разглежда икономическото поведение като проява на обществени цели. Икономическото поведение се определя от два вида мотиви.
6. според мотивите различаваме рационално и ирационално поведение в икономиката. Рационалното е проява на интерес и стремеж към максимализиране на изгодата от икономическата дейност. Рационалното поведение е следствие от анализ на ситуацията, нейното разбиране и оценка за значимостта й. Говорим за съдържателен и функционален рационализъм. Съдържателно означава намиране на смисъл в икономическата изява и подбор на средства адекватни на целите. Функционалното в рационализма изисква организираност, подреденост на поведението и съобразяване със средата.
7. ирационалното в икономиката, в поведението на субекта е проява на ценностно мислене, присъствие на традиции, емоции в икономическата дейност. Докато рационалното е целенасочено, ирационалното може да бъде спонтанно. То е проява на неикономически фактори в икономическият живот. Тези фактори се проявяват под въздействие на субективността в икономиката.
8. обект на икономическата социология е социологическата структура, чрез която обществото присъства в икономиката
9. предметът на икономическата социология
9.1. съществуват няколко възгледа за обяснение на връзката общество икономика. Според детерминизма, икономиката изпълнява определяща функция в цялото, т.е. обществото би се променило ако се променя икономиката.
9.2. функционализма разглежда връзката икономика общество като равностойна на всички други връзки от рода част – цяло
9.3. съвременната икономическа социология не се занимава с връзката част- цяло, а поставя акцент на присъствието на икономиката като същностна страна в обществените явления и процеси.
Лекция по право - 16.04
Облигационно право
Облигационно отношение. Понятие, съдържание, страни
Облигационното отношение е вид гражданско отношение, на което теорията дава следното определение: Правна връзка между две страни, по силата на която едната страна наречена кредитор има право да иска от другата страна, наречена длъжник, изпълнението на едно задължение.
Облигационното отношение притежава следните елементи:
1. страни
a. кредитор
i. пасивната страна на облигационната връзка, по отношение на която се дължи изпълнението на определено задължение
b. длъжник
i. активната страна на облигационната връзка, който дължи спазването на определено поведение
2. съдържание
a. съдържанието на облигационното отношение включва субективното право на кредитор и насрещното задължение на длъжника
3. предмет
a. задължението, което длъжникът трябва да изпълни и което се означава с термина „престацио”.
Видове престацио:
1. според съдържанието
1.1. задължение да се прехвърли право на собственост. Отнася се за договори и сделки, които имат отчуждително действие
1.2. задължение да се направи нещо. Съдържанието е извършването на действие с фактически или на действие с правен характер
1.3. задължение да не се прави нещо. Тази престация се състои в забраната за определено действие или определен правен резултат
2. според възможността за изпълнение
2.1. лична незаместима – отнася се за договори, които са сключени с оглед личността на длъжника. При нея задължението може да се изпълни единствено и само от длъжника
2.2. заместима престацио – задължението може да се изпълни и от всяко трето лице
3. според видът на вещите
3.1. алтернативно определени престацио – касаят родово определени вещи, които могат да бъдат заместени по избор на кредитора или по избор на длъжника
3.2. индивидуално определени престации – отнасят се за незаместими вещи, които са определени с оглед специфични качества на вещта
4. според броя на изпълненията
4.1. престации с еднократно изпълнение, които изискват еднократна активност на длъжника
4.2. престации с продължително изпълнение – длъжникът трябва непрекъснато да изпълнява задължението си в течение на определен период от време
Основания за възникване на облигационни отношения
Това са юридически факти, които следва да бъдат проявени за да възникват облигационно правни последствия. Основанията за възникване са следните:
1. договорите в качеството има на двустранни правни сделки, които създават облигационни права и задължения
2. извън договорни основания
a. непозволено увреждане – чл. 45 на ЗЗД, който гласи че всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил на друго лице. Основание за непозволено увреждане е т.н. граждански деликт. Той поражда т.н. деликтна отговорност. Предпоставките за нея са следните:
i. противоправно деяние, действие или бездействие на определено физическо лице
ii. вината на извършителя – умисъл и непредпазливост – във всички случаи се предполага до доказване на противното
iii. причинената вреда – отнася се до вреди, които представляват пряка и непосредствена последица на деликта. Вредите при непозволено увреждане могат да бъдат материални и морални вреди. Принципът при моралните вреди е че техният размер се определя от съда по справедливост
iv. причинна връзка между причинената вреда и гражданския деликт
b. неоснователно обогатяване – урежда се в закона по следния начин, а именно чрез определението че всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Предпоставките за неоснователно забогатяване са следните:
i. неоснователно обогатяване на едно физическо лице
ii. неоснователно ощетяване на друго физическо лице
iii. причинна връзка между двете
iv. липса на друг правен способ за получаване на обезщетение
v. Във връзка с неоснователното обогатяване е принципът, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой морален дълг.
c. едностранни волеизявления – отнася се до дарения и завещания, както и за обещаване на награди
3. по силата на семейно- правни и наследствено- правни връзки
Договори. Същност, сключване на договори, видове договори.
Договорите представляват двустранни правни сделки, които имат легално определение. Легалното определение гласи: Договорът е съглашение между две или повече лица, с цел да се създаде, прекрати или измени една правна връзка между тях.
Сключване на договор
Основните изисквания за сключване на договор са следните:
1. наличие на две страни
2. отправяне на насрещни волеизявления, насочени към постигане на конкретен правен резултат
3. съвпадение на волеизявленията
Етапи на сключване на договор
1. отправяне на предложение – предложението е валидно, ако съдържа окончателно решение за сключване на договора, ако е достатъчно пълно, т.е. съдържа всички съществен условия на бъдещия договор. Валидно е и ако е отправено към точно определено лице. Предложението винаги обвързва предложителя. В този смисъл, ако то има срок, предложителят е обвързан до изтичане на срока и съответно ако предложението не съдържа срок, предложителят е обвързан от него за времето, в което е обичайно достатъчно за проучване на офертата
2. приемане на предложението – валидно е ако е отправено към предложителя, ако е безусловно, ако произтича от лицето на което предложението е направено.
3. сключване на договора – моментът на сключване на договорът зависи от това дали преговорите се водят между присъстващи или отсъстващи лица. Ако преговорите се водят между присъстващи, договорът се смята за сключен в момента на постигане на съгласието. Ако преговорите се водят между отсъстващи лица, тогава договорът се смята за сключен в момента в който приемането на предложението достигне у предложителя. Това е т.н. момент на получаването.
За място на сключване на договора се смята мястото където предложението е направено. По отношение сключването на договора, законът въвежда т.н. преддоговорна отговорност. Тя се съдържа в чл. 12 на ЗЗД, който гласи че при водене на преговори и сключване на договори, страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай си дължат обезщетение.
Видове договори
1. едностранни и двустранни договори
1.1. едностранни - създава задължение само за едната страна
1.2. двустранен – този който създава права и задължение и за двете страни. Възмезден е и са характерни:
1.2.1. връзката между задълженията е такава, че неизпълненията на задълженията от едната страна е основание и другата страна да откаже изпълнение на задълженията си
1.2.2. страната по договора може да иска изпълнение от другата страна, са когато е готова да изпълни насрещното си задължение
2. възмездни и безвъзмездни договори
2.1. възмезден – всяка страна се задължава срещу насрещна престация. Не е задължително престациите да са еквивалентни. Достатъчно е страните да ги смятат за такива
2.2. безвъзмездни – едната страна се задължава в полза на другата без насрещна престация
3. комутативни и алеаторни
3.1. комутативен – престацията за всяка страна е известна и определена в момента на договарянето
3.2. алеаторен договор – облагата за страните зависи от едно неизвестно и случайно събитие
4. главни и допълнителни договори
4.1. главен – самостоятелно съществуване и сам по себе си поражда правно действие
4.2. допълнителен – предполага наличие на друго облигационно отношение и е валиден само тогава, когато е валидно основното правоотношение
5. консенсуални и реални договори
5.1. консенсуалния договор е валиден и се смята за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления. Този договор е винаги неформален и устен
5.2. реален е договора, който извън съгласието на страните, предполага предаване на вещта, която е предмет на договор. Този договор се смята за сключен в момента на предаване на вещта
6. ненаименовани договори
6.1. т.н. предварителен договор – сключва се с цел създаване на задължение за сключване на окончателен договор. При неизпълнение на задължението от едната страна, насрещната може да предяви иск пред съда и окончателният договор се смята за сключен в момента на влизане в сила на съдебното решение.
6.2. договор в полза на трето лице – договор, по силата на който две страни се уговарят едно трето лице, което не участва в договора да има право да иска изпълнение на задълженията по него. Този договор не може да бъде отменен след момента в който третото лице заяви, че желае да се ползва от уговорката.
Изпълнение на задълженията. Понятие за изпълнение. Принцип на реално изпълнение
Изпълнението се определя като доброволно осъществяване на дължимата престация, като изпълнението на парични задължения се нарича плащане. Изпълнението на задълженията е свързано с принципа на т.н. реално изпълнение. Това означава задължението да е изпълнено точно по отношение на кредитора, по отношение на срока, по отношение на мястото на изпълнение.
Длъжникът се освобождава от задължението си, когато го изпълни по отношение на кредитора или по отношение на определено от него, от съда. Това означава че задължението се изпълнява само по отношение на следните лица:
1) кредитора
2) законни или доброволни представители
3) по отношение на настойници, попечители или съдебни управители
4) по отношение на т.н. привиден кредитор – длъжникът се освобождава от задължението си ако го изпълни по отношение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането
Изпълнение със заместване (суброгация)
Законът допуска суброгация по отношение на лица, които имат правен интерес да изпълнят задължението на длъжна. Тези лица, в частност, са на първо място лично задължените за дълга – поръчителите и на второ място това са реално задължените за дълга, т.е. които са ипотекирали своя вещ като гаранция за изпълнение на задължението. Изпълнилият задължението на длъжника, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
Точно изпълнение по отношение на срока
В този смисъл различаваме две хипотези. Първата е когато задължението има определен срок за изпълнение. В този случай то трябва да се изпълни на деня, в който изтича срока, т.е. на т.н. падеж. Втората хипотеза е когато задължението няма срок за изпълнение. В този случай длъжникът трябва да изпълни задължението си след като бъде поканен от кредитора.
Сроковете за изпълнение на задължението се делят на три:
1. срок уговорен в полза на длъжника – кредиторът няма право да иска изпълнение преди изтичането на срока, т.е. казва се че задължението е изпълняемо, но не изискуемо
2. срок уговорен в полза на кредитора – длъжникът няма право да изпълнява задължението си преди срока. Задължението е изискуемо, но не е изпълняемо
3. срок уговорен в полза на двете страни – задължението трябва да се изпълни единствено и само на падежа
Изпълнение по отношение на мястото
Мястото на изпълнение зависи от уговореното между страните или от естеството на задължението. При липса на уговорка се определя място на изпълнение посочено в закона както следва:
1. парични задължения се изпълняват в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т.е. те се наричат носими задължения
2. при задължения за предаване на вещи, мястото на изпълнение е местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението
3. всички останали задължения се изпълняват по местожителство на длъжника по време на пораждане на задължението, т.е. те се наричат търсими задължения
Изпълнение по отношение на предмета
Длъжникът трябва да изпълни цялото съдържание на дължимата престация. В тази връзка е и принципът, че кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части, дори задължението да е делимо.
Неизпълнение на задълженията
Неизпълнението се определя като неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия резултат. Законът различава следните видове:
1. с оглед вината на длъжника различаваме виновно и невиновно неизпълнение
1.1. невиновно – в чл. 81 на ЗЗД, който гласи че длъжникът се освобождава от отговорност, ако изпълнението стане невъзможно поради причина, която не може да му се вмени във вина. При невиновното изпълнение, договорът се разваля по право. Невиновното неизпълнение може да се отнася само по отношение на вещи, които са индивидуално определени. В този смисъл се приема, че задължения за родово определени вещи са винаги възможни стига вещи от рода все още да се намират в оборота
1.2. виновно неизпълнение – дължи се на причина, за която длъжника отговаря. Виновното неизпълнение бива следните видове:
1.2.1. лошо изпълнение – представлява неточно изпълнение по отношение качеството на вещта. При лошо изпълнение, кредиторът разполага със следните възможности:
1.2.1.1. да приеме вещта с намаление от цената
1.2.1.2. да поправи недостатъка за сметка на длъжника
1.2.1.3. да иска доставяне на вещи без недостатъци
1.2.2. забавено неизпълнение – неточно изпълнение по отношение на срока. Възможностите на кредитора са следните:
1.2.2.1. да приеме изпълнението заедно с обезщетение за вреди
1.2.2.2. да иска разваляне на договора заедно с пълно обезщетение
1.2.2.3. когато задължението е за заместима престация, кредитора може да изпълни сам, за сметка на длъжника заедно с обезщетение за закъснението
1.2.3. пълно неизпълнение – длъжникът не е изпълнил нищо или го е изпълнил, но толкова лошо или с такова закъснение, че кредитора няма интерес от изпълнението. При пълно неизпълнение кредиторът може:
1.2.3.1. разваляне на договора и компенсаторно обезщетение
1.2.3.2. да иска пълно обезщетение за вредите от неизпълнението
1.2.3.3. да получи застрахователната сума, която е адекватна на изпълнено задължение. Кредиторът трябва да изпълни своето насрещно задължение при получаване на сумата.
Облигационно отношение. Понятие, съдържание, страни
Облигационното отношение е вид гражданско отношение, на което теорията дава следното определение: Правна връзка между две страни, по силата на която едната страна наречена кредитор има право да иска от другата страна, наречена длъжник, изпълнението на едно задължение.
Облигационното отношение притежава следните елементи:
1. страни
a. кредитор
i. пасивната страна на облигационната връзка, по отношение на която се дължи изпълнението на определено задължение
b. длъжник
i. активната страна на облигационната връзка, който дължи спазването на определено поведение
2. съдържание
a. съдържанието на облигационното отношение включва субективното право на кредитор и насрещното задължение на длъжника
3. предмет
a. задължението, което длъжникът трябва да изпълни и което се означава с термина „престацио”.
Видове престацио:
1. според съдържанието
1.1. задължение да се прехвърли право на собственост. Отнася се за договори и сделки, които имат отчуждително действие
1.2. задължение да се направи нещо. Съдържанието е извършването на действие с фактически или на действие с правен характер
1.3. задължение да не се прави нещо. Тази престация се състои в забраната за определено действие или определен правен резултат
2. според възможността за изпълнение
2.1. лична незаместима – отнася се за договори, които са сключени с оглед личността на длъжника. При нея задължението може да се изпълни единствено и само от длъжника
2.2. заместима престацио – задължението може да се изпълни и от всяко трето лице
3. според видът на вещите
3.1. алтернативно определени престацио – касаят родово определени вещи, които могат да бъдат заместени по избор на кредитора или по избор на длъжника
3.2. индивидуално определени престации – отнасят се за незаместими вещи, които са определени с оглед специфични качества на вещта
4. според броя на изпълненията
4.1. престации с еднократно изпълнение, които изискват еднократна активност на длъжника
4.2. престации с продължително изпълнение – длъжникът трябва непрекъснато да изпълнява задължението си в течение на определен период от време
Основания за възникване на облигационни отношения
Това са юридически факти, които следва да бъдат проявени за да възникват облигационно правни последствия. Основанията за възникване са следните:
1. договорите в качеството има на двустранни правни сделки, които създават облигационни права и задължения
2. извън договорни основания
a. непозволено увреждане – чл. 45 на ЗЗД, който гласи че всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил на друго лице. Основание за непозволено увреждане е т.н. граждански деликт. Той поражда т.н. деликтна отговорност. Предпоставките за нея са следните:
i. противоправно деяние, действие или бездействие на определено физическо лице
ii. вината на извършителя – умисъл и непредпазливост – във всички случаи се предполага до доказване на противното
iii. причинената вреда – отнася се до вреди, които представляват пряка и непосредствена последица на деликта. Вредите при непозволено увреждане могат да бъдат материални и морални вреди. Принципът при моралните вреди е че техният размер се определя от съда по справедливост
iv. причинна връзка между причинената вреда и гражданския деликт
b. неоснователно обогатяване – урежда се в закона по следния начин, а именно чрез определението че всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Предпоставките за неоснователно забогатяване са следните:
i. неоснователно обогатяване на едно физическо лице
ii. неоснователно ощетяване на друго физическо лице
iii. причинна връзка между двете
iv. липса на друг правен способ за получаване на обезщетение
v. Във връзка с неоснователното обогатяване е принципът, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой морален дълг.
c. едностранни волеизявления – отнася се до дарения и завещания, както и за обещаване на награди
3. по силата на семейно- правни и наследствено- правни връзки
Договори. Същност, сключване на договори, видове договори.
Договорите представляват двустранни правни сделки, които имат легално определение. Легалното определение гласи: Договорът е съглашение между две или повече лица, с цел да се създаде, прекрати или измени една правна връзка между тях.
Сключване на договор
Основните изисквания за сключване на договор са следните:
1. наличие на две страни
2. отправяне на насрещни волеизявления, насочени към постигане на конкретен правен резултат
3. съвпадение на волеизявленията
Етапи на сключване на договор
1. отправяне на предложение – предложението е валидно, ако съдържа окончателно решение за сключване на договора, ако е достатъчно пълно, т.е. съдържа всички съществен условия на бъдещия договор. Валидно е и ако е отправено към точно определено лице. Предложението винаги обвързва предложителя. В този смисъл, ако то има срок, предложителят е обвързан до изтичане на срока и съответно ако предложението не съдържа срок, предложителят е обвързан от него за времето, в което е обичайно достатъчно за проучване на офертата
2. приемане на предложението – валидно е ако е отправено към предложителя, ако е безусловно, ако произтича от лицето на което предложението е направено.
3. сключване на договора – моментът на сключване на договорът зависи от това дали преговорите се водят между присъстващи или отсъстващи лица. Ако преговорите се водят между присъстващи, договорът се смята за сключен в момента на постигане на съгласието. Ако преговорите се водят между отсъстващи лица, тогава договорът се смята за сключен в момента в който приемането на предложението достигне у предложителя. Това е т.н. момент на получаването.
За място на сключване на договора се смята мястото където предложението е направено. По отношение сключването на договора, законът въвежда т.н. преддоговорна отговорност. Тя се съдържа в чл. 12 на ЗЗД, който гласи че при водене на преговори и сключване на договори, страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай си дължат обезщетение.
Видове договори
1. едностранни и двустранни договори
1.1. едностранни - създава задължение само за едната страна
1.2. двустранен – този който създава права и задължение и за двете страни. Възмезден е и са характерни:
1.2.1. връзката между задълженията е такава, че неизпълненията на задълженията от едната страна е основание и другата страна да откаже изпълнение на задълженията си
1.2.2. страната по договора може да иска изпълнение от другата страна, са когато е готова да изпълни насрещното си задължение
2. възмездни и безвъзмездни договори
2.1. възмезден – всяка страна се задължава срещу насрещна престация. Не е задължително престациите да са еквивалентни. Достатъчно е страните да ги смятат за такива
2.2. безвъзмездни – едната страна се задължава в полза на другата без насрещна престация
3. комутативни и алеаторни
3.1. комутативен – престацията за всяка страна е известна и определена в момента на договарянето
3.2. алеаторен договор – облагата за страните зависи от едно неизвестно и случайно събитие
4. главни и допълнителни договори
4.1. главен – самостоятелно съществуване и сам по себе си поражда правно действие
4.2. допълнителен – предполага наличие на друго облигационно отношение и е валиден само тогава, когато е валидно основното правоотношение
5. консенсуални и реални договори
5.1. консенсуалния договор е валиден и се смята за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления. Този договор е винаги неформален и устен
5.2. реален е договора, който извън съгласието на страните, предполага предаване на вещта, която е предмет на договор. Този договор се смята за сключен в момента на предаване на вещта
6. ненаименовани договори
6.1. т.н. предварителен договор – сключва се с цел създаване на задължение за сключване на окончателен договор. При неизпълнение на задължението от едната страна, насрещната може да предяви иск пред съда и окончателният договор се смята за сключен в момента на влизане в сила на съдебното решение.
6.2. договор в полза на трето лице – договор, по силата на който две страни се уговарят едно трето лице, което не участва в договора да има право да иска изпълнение на задълженията по него. Този договор не може да бъде отменен след момента в който третото лице заяви, че желае да се ползва от уговорката.
Изпълнение на задълженията. Понятие за изпълнение. Принцип на реално изпълнение
Изпълнението се определя като доброволно осъществяване на дължимата престация, като изпълнението на парични задължения се нарича плащане. Изпълнението на задълженията е свързано с принципа на т.н. реално изпълнение. Това означава задължението да е изпълнено точно по отношение на кредитора, по отношение на срока, по отношение на мястото на изпълнение.
Длъжникът се освобождава от задължението си, когато го изпълни по отношение на кредитора или по отношение на определено от него, от съда. Това означава че задължението се изпълнява само по отношение на следните лица:
1) кредитора
2) законни или доброволни представители
3) по отношение на настойници, попечители или съдебни управители
4) по отношение на т.н. привиден кредитор – длъжникът се освобождава от задължението си ако го изпълни по отношение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането
Изпълнение със заместване (суброгация)
Законът допуска суброгация по отношение на лица, които имат правен интерес да изпълнят задължението на длъжна. Тези лица, в частност, са на първо място лично задължените за дълга – поръчителите и на второ място това са реално задължените за дълга, т.е. които са ипотекирали своя вещ като гаранция за изпълнение на задължението. Изпълнилият задължението на длъжника, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
Точно изпълнение по отношение на срока
В този смисъл различаваме две хипотези. Първата е когато задължението има определен срок за изпълнение. В този случай то трябва да се изпълни на деня, в който изтича срока, т.е. на т.н. падеж. Втората хипотеза е когато задължението няма срок за изпълнение. В този случай длъжникът трябва да изпълни задължението си след като бъде поканен от кредитора.
Сроковете за изпълнение на задължението се делят на три:
1. срок уговорен в полза на длъжника – кредиторът няма право да иска изпълнение преди изтичането на срока, т.е. казва се че задължението е изпълняемо, но не изискуемо
2. срок уговорен в полза на кредитора – длъжникът няма право да изпълнява задължението си преди срока. Задължението е изискуемо, но не е изпълняемо
3. срок уговорен в полза на двете страни – задължението трябва да се изпълни единствено и само на падежа
Изпълнение по отношение на мястото
Мястото на изпълнение зависи от уговореното между страните или от естеството на задължението. При липса на уговорка се определя място на изпълнение посочено в закона както следва:
1. парични задължения се изпълняват в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т.е. те се наричат носими задължения
2. при задължения за предаване на вещи, мястото на изпълнение е местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението
3. всички останали задължения се изпълняват по местожителство на длъжника по време на пораждане на задължението, т.е. те се наричат търсими задължения
Изпълнение по отношение на предмета
Длъжникът трябва да изпълни цялото съдържание на дължимата престация. В тази връзка е и принципът, че кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части, дори задължението да е делимо.
Неизпълнение на задълженията
Неизпълнението се определя като неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия резултат. Законът различава следните видове:
1. с оглед вината на длъжника различаваме виновно и невиновно неизпълнение
1.1. невиновно – в чл. 81 на ЗЗД, който гласи че длъжникът се освобождава от отговорност, ако изпълнението стане невъзможно поради причина, която не може да му се вмени във вина. При невиновното изпълнение, договорът се разваля по право. Невиновното неизпълнение може да се отнася само по отношение на вещи, които са индивидуално определени. В този смисъл се приема, че задължения за родово определени вещи са винаги възможни стига вещи от рода все още да се намират в оборота
1.2. виновно неизпълнение – дължи се на причина, за която длъжника отговаря. Виновното неизпълнение бива следните видове:
1.2.1. лошо изпълнение – представлява неточно изпълнение по отношение качеството на вещта. При лошо изпълнение, кредиторът разполага със следните възможности:
1.2.1.1. да приеме вещта с намаление от цената
1.2.1.2. да поправи недостатъка за сметка на длъжника
1.2.1.3. да иска доставяне на вещи без недостатъци
1.2.2. забавено неизпълнение – неточно изпълнение по отношение на срока. Възможностите на кредитора са следните:
1.2.2.1. да приеме изпълнението заедно с обезщетение за вреди
1.2.2.2. да иска разваляне на договора заедно с пълно обезщетение
1.2.2.3. когато задължението е за заместима престация, кредитора може да изпълни сам, за сметка на длъжника заедно с обезщетение за закъснението
1.2.3. пълно неизпълнение – длъжникът не е изпълнил нищо или го е изпълнил, но толкова лошо или с такова закъснение, че кредитора няма интерес от изпълнението. При пълно неизпълнение кредиторът може:
1.2.3.1. разваляне на договора и компенсаторно обезщетение
1.2.3.2. да иска пълно обезщетение за вредите от неизпълнението
1.2.3.3. да получи застрахователната сума, която е адекватна на изпълнено задължение. Кредиторът трябва да изпълни своето насрещно задължение при получаване на сумата.
Лекция по макроикономика - 15.04
Рецесия
• характеристики
o продажбите намаляват и печалбите спадат
• фирмите
o ограничаване на разходите си
o освобождаване на работници (U↑)
o отлагат планове за разширяване (I↓)
• работниците получават по-ниски заплати, изразходват по-малко (С↓)
• инфлацията намалява, може да се стигне и до дефлация
• лихвените проценти намаляват
Дъно (trough)
• в това състояние на икономиката безработицата достига върхови стойности, а производството е намалено в най-голяма степен
Депресия
• това е дълбока и продължителна рецесия
разлика между рецесия и депресия
практическо правило
- депресията е спад на БВП с повече от 10%
- в противен случай, може да се говори за рецесия
Разширяване
• период на растеж на БВП; възстановяване от рецесията
• при експанзия:
o заетостта нараства Е↑
o производството нараства Q↑
o потребителските разходи растът С↑
o печалбите нарастват
o очакванията са оптимистични
o инвестициите растът
o цените нарастват
o лихвените проценти нарастват
Връх
• момент, при който реалният БВП престава да нараства и започва да спада; най-високата точка на цикъла
• заетост, потребителски разходи, производство и инвестиции достигат най-високите си стойности
• експанзията, както и рецесията може да е по-кратка или по-продължителна
• когато е достатъчно дълга се нарича просперитет
• връх, който надхвърли потенциалният БВП се нарича Бум
Теории за икономическия цикъл
• екзогенни теории
• ендогенни теории
1. Иновационна теория (Joseph Schumpeter)
a. Основна причина за цикличните колебания са иновациите. Те стимулират инвестициите в отраслите, произвеждащи капиталови стоки
2. Психологична теория (Arthur Pigou)
a. ако бизнесът е оптимистично настроен се инвестира и произвежда повече и икономиката е в подем
b. при песимизъм – инвестиции и производство намаляват, разходите свиват, заплатите падат, безработицата нараства
3. парична теория
a. Милтън Фридмън – открива, че повратните точки в нарастване на паричното предлагане предшества повратните точки на бизнес цикъла
• паричното предлагане е основна причина за икономическите цикли
4. Теория за реалния бизнес цикъл
a. Развита е през 80-те от Е. Прескот
b. Обръща внимание на реалните фактори като технологиите и производителността като причина за цикличните колебания в производителността и заетостта
c. Неутралност на парите
5. Политическа теория за цикъла
a. Е. Таф
b. Убеждава, че политиката и изборите изиграят основна роля за цикъла
6. Кейнсианска теория за цикъла
a. Флуктуациите (колебанията) в съвкупното търсене водят до промяна в БВП и следователно до циклично развитие на икономиката
b. Колебанията в инвестициите са основни причинители на измененията в AD
c. Инвестициите са непостоянни защото зависят от очакванията на предприемачите и т.н. animal spirit
7. новата Кейнсианска икономика
a. приема традиционния модел AD/AS
b. краткосрочните колебания на БВП около потенциалния БВП се дължат на НЕГЪВКАВИТЕ ЗАПЛАТИ И ЦЕНИ
c. негъвкавите цени и заплати се дължат на микроикономически причини като:
• разходи по менюто
• неуспех в координацията на фирмите
d. резултати от изследванията:
• разходи по менюто =0.7% от приходите и 35% от чистата печалба
ОБЩ ИЗВОД
• не трябва да се търси единствена причина обясняваща цикличното развитие на икономиката. Най-добрият подход е да се подхожда към всеки цикъл индивидуално и да се търсят причините, които са го породили
• в крайна сметка основни причини за икономическия цикъл са шоковете в съвкупното търсене и съвкупното търсене
Промени в характеристиката на икономическия цикъл след втората световна война... ( в интернет)
Глобалната финансова криза 2007
1. теория за финансовите кризи
2. причини
3. влияние върху реалната икономика
4. политики
Теорията за финансовите кризи
• Хюмън Майнски
• „Фундаментална характеристика на нашата икономика е, че финансовата система се движи между стабилност и уязвимост и тези колебания са неотменима част от процес, който генерира икономическите цикли.”
• характеристики
o продажбите намаляват и печалбите спадат
• фирмите
o ограничаване на разходите си
o освобождаване на работници (U↑)
o отлагат планове за разширяване (I↓)
• работниците получават по-ниски заплати, изразходват по-малко (С↓)
• инфлацията намалява, може да се стигне и до дефлация
• лихвените проценти намаляват
Дъно (trough)
• в това състояние на икономиката безработицата достига върхови стойности, а производството е намалено в най-голяма степен
Депресия
• това е дълбока и продължителна рецесия
разлика между рецесия и депресия
практическо правило
- депресията е спад на БВП с повече от 10%
- в противен случай, може да се говори за рецесия
Разширяване
• период на растеж на БВП; възстановяване от рецесията
• при експанзия:
o заетостта нараства Е↑
o производството нараства Q↑
o потребителските разходи растът С↑
o печалбите нарастват
o очакванията са оптимистични
o инвестициите растът
o цените нарастват
o лихвените проценти нарастват
Връх
• момент, при който реалният БВП престава да нараства и започва да спада; най-високата точка на цикъла
• заетост, потребителски разходи, производство и инвестиции достигат най-високите си стойности
• експанзията, както и рецесията може да е по-кратка или по-продължителна
• когато е достатъчно дълга се нарича просперитет
• връх, който надхвърли потенциалният БВП се нарича Бум
Теории за икономическия цикъл
• екзогенни теории
• ендогенни теории
1. Иновационна теория (Joseph Schumpeter)
a. Основна причина за цикличните колебания са иновациите. Те стимулират инвестициите в отраслите, произвеждащи капиталови стоки
2. Психологична теория (Arthur Pigou)
a. ако бизнесът е оптимистично настроен се инвестира и произвежда повече и икономиката е в подем
b. при песимизъм – инвестиции и производство намаляват, разходите свиват, заплатите падат, безработицата нараства
3. парична теория
a. Милтън Фридмън – открива, че повратните точки в нарастване на паричното предлагане предшества повратните точки на бизнес цикъла
• паричното предлагане е основна причина за икономическите цикли
4. Теория за реалния бизнес цикъл
a. Развита е през 80-те от Е. Прескот
b. Обръща внимание на реалните фактори като технологиите и производителността като причина за цикличните колебания в производителността и заетостта
c. Неутралност на парите
5. Политическа теория за цикъла
a. Е. Таф
b. Убеждава, че политиката и изборите изиграят основна роля за цикъла
6. Кейнсианска теория за цикъла
a. Флуктуациите (колебанията) в съвкупното търсене водят до промяна в БВП и следователно до циклично развитие на икономиката
b. Колебанията в инвестициите са основни причинители на измененията в AD
c. Инвестициите са непостоянни защото зависят от очакванията на предприемачите и т.н. animal spirit
7. новата Кейнсианска икономика
a. приема традиционния модел AD/AS
b. краткосрочните колебания на БВП около потенциалния БВП се дължат на НЕГЪВКАВИТЕ ЗАПЛАТИ И ЦЕНИ
c. негъвкавите цени и заплати се дължат на микроикономически причини като:
• разходи по менюто
• неуспех в координацията на фирмите
d. резултати от изследванията:
• разходи по менюто =0.7% от приходите и 35% от чистата печалба
ОБЩ ИЗВОД
• не трябва да се търси единствена причина обясняваща цикличното развитие на икономиката. Най-добрият подход е да се подхожда към всеки цикъл индивидуално и да се търсят причините, които са го породили
• в крайна сметка основни причини за икономическия цикъл са шоковете в съвкупното търсене и съвкупното търсене
Промени в характеристиката на икономическия цикъл след втората световна война... ( в интернет)
Глобалната финансова криза 2007
1. теория за финансовите кризи
2. причини
3. влияние върху реалната икономика
4. политики
Теорията за финансовите кризи
• Хюмън Майнски
• „Фундаментална характеристика на нашата икономика е, че финансовата система се движи между стабилност и уязвимост и тези колебания са неотменима част от процес, който генерира икономическите цикли.”
Лекция по макроикономика - 14.04
Лагове в действието на инструментите на ФП
Лаг – закъснение във времето. Закъснението което има между въвеждането на фискален инструмент и същинското влизане в действие
- законодателен Лаг – например приемането на закона в бюджета
- Ефектът от инструментите на ФП върху реалната икономика се предава с определен лаг.
- Милтън Фридмън
- Заради лагът в действието се счита от унитаристите, че лагът не е подходяща политика
Теорията на Фридмън за постоянният доход
• според Кейнс, потребителите се ръководят от разполагаемият доход
• C=f(Yd) – потребителска функцияю
• Според Фридмън – потреблението се определя не от Yd, а от постоянният доход Yp
• Постоянен доход – средният доход в продължение на жизнения цикъл на един индивид
• C=f(Yp)
• Или данъците влияят не върху потреблението, а върху спестяванията
• Потреблението С, зависи от постоянния доход, а не от данъците Т
• Според фридмън данъците не влияят върху потреблението, а от там и върху икономиката
Ефектът на изтласкването
• монетаристи
o пълно изтласкване
G↑ АЕ↑ ↑Y
Според Фридмън G↑r↑I↓AE↓Y↓
• неокейнсианци
o частияно изтласкване
Икономическият цикъл в контекста на
Глобалната финансова криза
• Въведение
1. Основни видове икономически цикли
2. Фази на стандартния икономически цикъл
3. Теории за икономическия цикъл
4. Глобалната финансова криза 2007
Въведение
• основната особеност на икономическата активност е „промяна”
• Промяната се отнася до всички макроикономически показатели: БВП, безработица, инфлация, лихвен процент и т.н.
• Колебанията на фактическият реален БВП и др. Макроикономически променливи не са произволни – те следват определен системен модел
• Редуват се години на спадове и подеми в производството и др. макропроменливи
• Изразът „цикличен” се използва за означаване на такива икономически колебания
Основни видове икономически цикли
• циклите се различават съществено по времетраене и определящите ги причини
• Цикли на Китчън (3-5 години)
• Цикли на Жуглар (7-11 години)
• Цикли на Кузнец (15-25 години)
• Дълги вълни на Кондратиев (40-60 години) тези цикли са свързани с основни иновации в икономиката
Цикълът на Жуглар се нарича от икономистите „икономически цикъл”, още „стопански цикъл” или „бизнес цикъл”
• Дефиниция – периодични, но несиметрични колебания в икономическата активност, измерени чрез флуктациите на реалния БВП и др. макроикономически променливи (Parkin)
• Или икономическият цикъл представлява колебанията на фактическият БВП около потенциалният БВП (или трендовата линия)
Фази на стандартния икономически цикъл
• Спад – Contraction – ограничаване на икономическата активност
o Ако спадът е достатъчно дълбок възниква Рецесия
o Стандартната дефиниция за рецесия е спад в БВП в продължение на две или повече последователни тримесечия
• Дъно – Trough – долна повратна точка
• Разширяване – Ускоряване на икономическата активност
• Връх – Горна повратна точка
Лаг – закъснение във времето. Закъснението което има между въвеждането на фискален инструмент и същинското влизане в действие
- законодателен Лаг – например приемането на закона в бюджета
- Ефектът от инструментите на ФП върху реалната икономика се предава с определен лаг.
- Милтън Фридмън
- Заради лагът в действието се счита от унитаристите, че лагът не е подходяща политика
Теорията на Фридмън за постоянният доход
• според Кейнс, потребителите се ръководят от разполагаемият доход
• C=f(Yd) – потребителска функцияю
• Според Фридмън – потреблението се определя не от Yd, а от постоянният доход Yp
• Постоянен доход – средният доход в продължение на жизнения цикъл на един индивид
• C=f(Yp)
• Или данъците влияят не върху потреблението, а върху спестяванията
• Потреблението С, зависи от постоянния доход, а не от данъците Т
• Според фридмън данъците не влияят върху потреблението, а от там и върху икономиката
Ефектът на изтласкването
• монетаристи
o пълно изтласкване
G↑ АЕ↑ ↑Y
Според Фридмън G↑r↑I↓AE↓Y↓
• неокейнсианци
o частияно изтласкване
Икономическият цикъл в контекста на
Глобалната финансова криза
• Въведение
1. Основни видове икономически цикли
2. Фази на стандартния икономически цикъл
3. Теории за икономическия цикъл
4. Глобалната финансова криза 2007
Въведение
• основната особеност на икономическата активност е „промяна”
• Промяната се отнася до всички макроикономически показатели: БВП, безработица, инфлация, лихвен процент и т.н.
• Колебанията на фактическият реален БВП и др. Макроикономически променливи не са произволни – те следват определен системен модел
• Редуват се години на спадове и подеми в производството и др. макропроменливи
• Изразът „цикличен” се използва за означаване на такива икономически колебания
Основни видове икономически цикли
• циклите се различават съществено по времетраене и определящите ги причини
• Цикли на Китчън (3-5 години)
• Цикли на Жуглар (7-11 години)
• Цикли на Кузнец (15-25 години)
• Дълги вълни на Кондратиев (40-60 години) тези цикли са свързани с основни иновации в икономиката
Цикълът на Жуглар се нарича от икономистите „икономически цикъл”, още „стопански цикъл” или „бизнес цикъл”
• Дефиниция – периодични, но несиметрични колебания в икономическата активност, измерени чрез флуктациите на реалния БВП и др. макроикономически променливи (Parkin)
• Или икономическият цикъл представлява колебанията на фактическият БВП около потенциалният БВП (или трендовата линия)
Фази на стандартния икономически цикъл
• Спад – Contraction – ограничаване на икономическата активност
o Ако спадът е достатъчно дълбок възниква Рецесия
o Стандартната дефиниция за рецесия е спад в БВП в продължение на две или повече последователни тримесечия
• Дъно – Trough – долна повратна точка
• Разширяване – Ускоряване на икономическата активност
• Връх – Горна повратна точка
понеделник, 13 април 2009 г.
Лекция по право - 09.04
Представителство – определение, видове
Представителството представлява извършване на правни действия от името и за сметка на друго физическо или юридическо лице. Причините, които правото свързва с представителството са следните: малолетие, поставяне под запрещение, липса на време и липса на умение.
Представителството притежава следните признаци:
1) представител и представляван могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Представителя трябва да е дееспособен субект
2) състои се от две самостоятелни правоотношения
a. първото възниква между представителя и представлявания и има за цел създаването на представителна власт
b. второто правоотношение съществува между представителя и трети лица. Това правоотношение има за съдържание правата и задълженията, които представлявания придобива.
3) състои се единствено и само в извършването на правни, а не материални действия
4) в представителното правоотношение, представителя трябва да действа само от името на представлявания. В този смисъл законът забранява представителя да договаря сам със себе си.
5) всички права и задължения придобити чрез сключената сделка възникват направо в имуществото на представляваното лице
Видове представителство
1) законно и доброволно представителство
a. законното представителство възниква по силата на закона като съдържанието на представителното правоотношение се определя от правната норма, а не от волята на представлявания. Такова е представителството на родителите
b. доброволно – представителя е избиран от представлявания и представляваният сам определя обема на представителната власт. Това представителство възниква чрез т.н. упълномощаване
2) активно и пасивно представителство
a. активното представителство включва извършването на волеизявления или правни сделки от представителя
b. пасивното представителство предполага представителя да получава волеизявления, съответно изпълнения на задължения за сметка на представлявания
3) пряко и косвено представителство
a. при т.н. пряко представителство, представителя извършва правните действия от името и за сметка на представлявания
b. при косвеното представителство представителя действа от свое име. Това означава че всички права и задължения по сделката се отразяват първо в неговата имуществена сфера и след това той ги прехвърля на представлявания чрез т.н. отчетна сделка
4) упълномощаване
a. упълномощаването представлява юридическо действие, което създава доброволно представителство и предвид на което то се явява едностранна правна сделка. Основния принцип в правото е че формата на упълномощаването трябва да бъде същата каквато е формата на сделката, за която пълномощното се дава
Законът различава следните видове пълномощни
1) общо/ генерално пълномощно
a. по силата на него представителят може да извършва всички действия и сделки, които са част от дееспособността на представлявания
2) специално пълномощно
a. представителят може да извършва определена категория сделки
3) единично пълномощно
a. касае извършването на едно единствено действие, след което представителната власт се прекратява
Упълномощаването се прекратява в следните случаи:
1) оттегляне на пълномощното от представлявания. То може да се извърши по всяко време и без спазване на определена форма
2) отказ на пълномощника.
3) Смъртта на една от страните, съответно прекратяването им ако те са юридически лица
4) Поставяне на една от страните под пълно или ограничено запрещение
Погасителна давност
Погасителната давност представлява право на длъжника да погаси пред компетентен държавен орган правото на съдебна защита или правото на принудително изпълнение по отношение на едно право, което не е упражнено в посочения от закона срок. Погасителната давност се разглежда в два аспекта. На първо място тя се разглежда като юридически факт. В този смисъл тя представлява период от време, през който притежателя на едно право бездейства и не го упражнява. На второто място погасителната давност се разглежда като субективно право. В този смисъл тя е право на длъжника да иска от съда признаване на изтекла в негова полза давност.
Погасителната давност не се прилага по отношение на следните искове:
1) искове за собственост
2) искове за делба
3) искове за семейни правоотношения
4) искове за вземания на държавата за данъци и такси
5) установителни искове, т.е. такива с които се иска установяване на определен юридически факт
Видове давностни срокове
1) петгодишен давностен срок (общ срок)
a. прилага се за всички искове, за които не е предвидена друга давност
2) тригодишен
a. прилага се за следните искове:
- вземания от възнаграждение за труд
- вземания за наем, лихви и други периодични плащания
3) шестмесечен давностен срок
a. прилага се при договор за продажба и касае движими вещи, които имат определени недостатъци в момента на сключване на договора
Начало и край на давностен срок. Спиране и прекъсване на давността
Давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. когато е настъпил неговия падеж.
Спиране на давностния срок представлява настъпване на обстоятелство, което преустановява зачитането на давностен срок, но изтеклия до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на обстоятелството давностния срок продължава да тече и се събира със срока изтекъл преди това.
Основания за спиране на давностния срок:
Съдържат се в чл. 115 в закона за задълженията и договорите. Той приема, че давност не тече в следните случаи:
1) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права
2) между настойници и попечители и намиращите се под настойничество/ попечителство докато последното продължава
3) между съпрузи
4) между юридически лица и техните управители докато последните са на служба
5) по отношение на непълнолетни или поставени под запрещение за времето през което нямат назначен законен представител или настойник
6) времето, през което трае съдебния процес относно вземането
7) времето, през което длъжникът или кредиторът са военно мобилизирани
Прекъсване на давностен срок
Прекъсването на давностен срок представлява такъв юридически факт, с настъпването на който, юридически се обезличава изтеклия давностен срок. Съответно с отпадането на факта започва да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давностния срок са посочени в чл. 116 в ЗЗД.
1) признаване на вземането от длъжника
2) предявяване на съдебен иск
3) предприемане на действия за принудително изпълнение
Когато се прекъсва давностния срок, новата давност, която започва да тече е винаги петгодишна.
Действие на погасителната давност
1) погасителната давност създава в полза на длъжника субективното право да иска от съда погасяване на правото на иск
2) вследствие на правото на длъжника се погасява само правото на иск, но във всички случаи задължението продължава да съществува
3) не се прилага служебно
Вещно право
Правна собственост. Съдържание и същност на правната собственост
Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от действия, с които му пречат да упражнява своето право.
Правото на собственост притежава следните белези:
1) правото на собственост е вещно право
a. може да съществува върху движими и недвижими вещи, а също така и върху определени права
2) винаги е имуществено право (може да бъде оценявано в пари)
3) абсолютно субективно право – действа по отношение на всички останали лица
4) прехвърлимо право – може да се отчуждава или да се наследява
5) безсрочно право – не се погасява с факта на неупражняването
Съдържание на правото на собственост
Правото на собственост включва в себе си три правомощия:
1) право на владение
a. представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя. В този смисъл владението трябва да се различава от т.н. държане на вещта.
b. Държането на вещта представлява упражняването на власт върху вещта, която лицето не държи като своя.
2) право на ползване
a. означава право на собственика да си служи с вещта като излича нейните полезни свойства
3) право на разпореждане
a. възможност на собственика да извършва правни действия по отношение на вещта ( да извършва правни действия)
Субекти и обекти на правото на собственост
Субекти на правото на собственост могат да бъдат ФЛ, ЮЛ, държавата и общините. В този смисъл с оглед на обекта се различават следните видове собственост:
1) частна собственост, която е обявена от Конституцията за неприкосновена
2) публична собственост, в частност това е държавната собственост, чиито изключителни обекти не могат да се преотстъпват на други лица
a. изключителни обекти на държавна собственост са посочени в Конституцията и това са подземни богатства, крайбрежна плажна ивица, републикански пътища, както и гори, води и паркове с национално значение
Обекти на правото на собственост:
- това са т.н. вещи. Правото разделя вещите основно на следните видове
1) движими и недвижими
a. недвижими вещи са тези, които са трайно прикрепени към земята.
b. Движими са тези вещи, които могат да се преместят без това да унищожи тяхната субстанция.
c. Към движимите вещи законът приравнява и всички видове енергия.
2) потребими и непотребими вещи
a. потребими – вещи които се употребяват чрез унищожаването им
b. непотребими – които могат да се употребяват многократно
3) делими и неделими вещи
a. неделими – не могат да бъдат реално разделени, без да се губят значителна част от собствеността си
b. делими – могат да бъдат предмет на съсобственост
4) родово определени и индивидуално определени вещи
a. родово определени вещи – определени по своя род и в този смисъл те са винаги заместими вещи
b. индивидуално определени вещи – определят се с оглед на специфични белези и те не могат да бъдат заместени
Придобиване на право на собственост
Под придобиване право на собственост законът разбира юридически факти, с възникването на които се пораждат вещни права. Способите за придобиването правото на собственост са следните:
1) първични способи за придобиване право на собственост
a. едно лице придобива право на собственост, без това право на собственост да е съществувало по отношение на друго лице
2) производни способи
a. налице е правоприемство в правото на собственост – от едно лице на друго лице
Първични начини за придобиване на собственост
1) придобивна давност
a. начин за придобиване право на собственост посредством фактическо упражняване на власт върху вещ в продължение на определлен законов срок
b. предполага два елемента – владение върху вещта, което законът изисква да бъде добросъвестно. В този смисъл законът за собствеността приема че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик без да знае че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Вторият елемент на придобивната собственост е давностния срок – 5 години за придобиване правото на собственост върху недвижими имоти при добросъвестно владение и съответно 10 години за право на собственост върху недвижими имоти при недобросъвестно владение.
c. За право на собственост върху движими вещи, придобивната давност е винаги 5 години
2) приращение
a. определя се от закона по следния начин: собственикът на земята се смята и за собственик на постройката, както и на насажденията върху земята, ако не е уговорено друго
3) приработване
a. собственик на една движима вещ става този, който е направил вещта с чужди материали ако стойността на изработеното надвишава стойността на материала
4) присъединяване на вещи
a. собственикът на една вещ става собственик на всички останали вещи, които са се прикрепили към нея и не могат да бъдат отделени без съществено повреждане на главната вещ
Производни способи за придобиване на собственост:
1) правна сделка
a. при правната сделка, правото на собственост преминава автоматично в момента на сключване на сделката, без да е необходимо предаване на вещта
2) отчуждаване
a. извършва се по закона за държавната собственост и по закон за общинската собственост. Съгласно тези закони, частни имоти се отчуждават за особено важни нужди на държавата или общината след предварително и равностойно обезщетение. В този случай държавата съответно общината придобиват право на собственост по силата на административен акт
3) конфискация
a. принудително и безвъзмездно отчуждаване на вещи в полза на държавата
b. винаги санкция за извършено административно нарушение или престъпление.
c. Извършва се само въз основа на присъда или наказателно постановление
Способи за прекратяване право на собственост
Законът за собствеността гласи че правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственика се откаже от него. В този смисъл способите за прекратяване са следните:
1) правна сделка, чрез която правото на собственост възмездно или безвъзмездно се прехвърля на друго лице
2) отказ от право на собственост – едностранно волеизявление на собственика на вещта. Отказ върху недвижими имоти има действие само когато е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа и когато е вписан в имотния регистър
3) погиване на вещта, която е предмет на правото на собственост
Защита на правото на собственост
Защита на правото на собственост е уредена в закона за собствеността и тя се извършва чрез следните искове:
1) ревандикационен иск
a. чл. 108, който гласи че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я държи без да има основание за това
b. ищец на иска може да бъде само собственика на вещта и той трябва да докаже два факта – че е собственик на вещта и че лицето, което я държи няма основание за това
2) негаторен иск
a. чл. 109 на закона за собствеността
b. собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост
3) иск за определяне на границите
a. собственикът на един недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти
4) установителен иск за признаване право на собственост
a. правото на собственост се признава от момента на влизане в сила на съдебното решение
Представителството представлява извършване на правни действия от името и за сметка на друго физическо или юридическо лице. Причините, които правото свързва с представителството са следните: малолетие, поставяне под запрещение, липса на време и липса на умение.
Представителството притежава следните признаци:
1) представител и представляван могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Представителя трябва да е дееспособен субект
2) състои се от две самостоятелни правоотношения
a. първото възниква между представителя и представлявания и има за цел създаването на представителна власт
b. второто правоотношение съществува между представителя и трети лица. Това правоотношение има за съдържание правата и задълженията, които представлявания придобива.
3) състои се единствено и само в извършването на правни, а не материални действия
4) в представителното правоотношение, представителя трябва да действа само от името на представлявания. В този смисъл законът забранява представителя да договаря сам със себе си.
5) всички права и задължения придобити чрез сключената сделка възникват направо в имуществото на представляваното лице
Видове представителство
1) законно и доброволно представителство
a. законното представителство възниква по силата на закона като съдържанието на представителното правоотношение се определя от правната норма, а не от волята на представлявания. Такова е представителството на родителите
b. доброволно – представителя е избиран от представлявания и представляваният сам определя обема на представителната власт. Това представителство възниква чрез т.н. упълномощаване
2) активно и пасивно представителство
a. активното представителство включва извършването на волеизявления или правни сделки от представителя
b. пасивното представителство предполага представителя да получава волеизявления, съответно изпълнения на задължения за сметка на представлявания
3) пряко и косвено представителство
a. при т.н. пряко представителство, представителя извършва правните действия от името и за сметка на представлявания
b. при косвеното представителство представителя действа от свое име. Това означава че всички права и задължения по сделката се отразяват първо в неговата имуществена сфера и след това той ги прехвърля на представлявания чрез т.н. отчетна сделка
4) упълномощаване
a. упълномощаването представлява юридическо действие, което създава доброволно представителство и предвид на което то се явява едностранна правна сделка. Основния принцип в правото е че формата на упълномощаването трябва да бъде същата каквато е формата на сделката, за която пълномощното се дава
Законът различава следните видове пълномощни
1) общо/ генерално пълномощно
a. по силата на него представителят може да извършва всички действия и сделки, които са част от дееспособността на представлявания
2) специално пълномощно
a. представителят може да извършва определена категория сделки
3) единично пълномощно
a. касае извършването на едно единствено действие, след което представителната власт се прекратява
Упълномощаването се прекратява в следните случаи:
1) оттегляне на пълномощното от представлявания. То може да се извърши по всяко време и без спазване на определена форма
2) отказ на пълномощника.
3) Смъртта на една от страните, съответно прекратяването им ако те са юридически лица
4) Поставяне на една от страните под пълно или ограничено запрещение
Погасителна давност
Погасителната давност представлява право на длъжника да погаси пред компетентен държавен орган правото на съдебна защита или правото на принудително изпълнение по отношение на едно право, което не е упражнено в посочения от закона срок. Погасителната давност се разглежда в два аспекта. На първо място тя се разглежда като юридически факт. В този смисъл тя представлява период от време, през който притежателя на едно право бездейства и не го упражнява. На второто място погасителната давност се разглежда като субективно право. В този смисъл тя е право на длъжника да иска от съда признаване на изтекла в негова полза давност.
Погасителната давност не се прилага по отношение на следните искове:
1) искове за собственост
2) искове за делба
3) искове за семейни правоотношения
4) искове за вземания на държавата за данъци и такси
5) установителни искове, т.е. такива с които се иска установяване на определен юридически факт
Видове давностни срокове
1) петгодишен давностен срок (общ срок)
a. прилага се за всички искове, за които не е предвидена друга давност
2) тригодишен
a. прилага се за следните искове:
- вземания от възнаграждение за труд
- вземания за наем, лихви и други периодични плащания
3) шестмесечен давностен срок
a. прилага се при договор за продажба и касае движими вещи, които имат определени недостатъци в момента на сключване на договора
Начало и край на давностен срок. Спиране и прекъсване на давността
Давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. когато е настъпил неговия падеж.
Спиране на давностния срок представлява настъпване на обстоятелство, което преустановява зачитането на давностен срок, но изтеклия до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на обстоятелството давностния срок продължава да тече и се събира със срока изтекъл преди това.
Основания за спиране на давностния срок:
Съдържат се в чл. 115 в закона за задълженията и договорите. Той приема, че давност не тече в следните случаи:
1) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права
2) между настойници и попечители и намиращите се под настойничество/ попечителство докато последното продължава
3) между съпрузи
4) между юридически лица и техните управители докато последните са на служба
5) по отношение на непълнолетни или поставени под запрещение за времето през което нямат назначен законен представител или настойник
6) времето, през което трае съдебния процес относно вземането
7) времето, през което длъжникът или кредиторът са военно мобилизирани
Прекъсване на давностен срок
Прекъсването на давностен срок представлява такъв юридически факт, с настъпването на който, юридически се обезличава изтеклия давностен срок. Съответно с отпадането на факта започва да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давностния срок са посочени в чл. 116 в ЗЗД.
1) признаване на вземането от длъжника
2) предявяване на съдебен иск
3) предприемане на действия за принудително изпълнение
Когато се прекъсва давностния срок, новата давност, която започва да тече е винаги петгодишна.
Действие на погасителната давност
1) погасителната давност създава в полза на длъжника субективното право да иска от съда погасяване на правото на иск
2) вследствие на правото на длъжника се погасява само правото на иск, но във всички случаи задължението продължава да съществува
3) не се прилага служебно
Вещно право
Правна собственост. Съдържание и същност на правната собственост
Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от действия, с които му пречат да упражнява своето право.
Правото на собственост притежава следните белези:
1) правото на собственост е вещно право
a. може да съществува върху движими и недвижими вещи, а също така и върху определени права
2) винаги е имуществено право (може да бъде оценявано в пари)
3) абсолютно субективно право – действа по отношение на всички останали лица
4) прехвърлимо право – може да се отчуждава или да се наследява
5) безсрочно право – не се погасява с факта на неупражняването
Съдържание на правото на собственост
Правото на собственост включва в себе си три правомощия:
1) право на владение
a. представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя. В този смисъл владението трябва да се различава от т.н. държане на вещта.
b. Държането на вещта представлява упражняването на власт върху вещта, която лицето не държи като своя.
2) право на ползване
a. означава право на собственика да си служи с вещта като излича нейните полезни свойства
3) право на разпореждане
a. възможност на собственика да извършва правни действия по отношение на вещта ( да извършва правни действия)
Субекти и обекти на правото на собственост
Субекти на правото на собственост могат да бъдат ФЛ, ЮЛ, държавата и общините. В този смисъл с оглед на обекта се различават следните видове собственост:
1) частна собственост, която е обявена от Конституцията за неприкосновена
2) публична собственост, в частност това е държавната собственост, чиито изключителни обекти не могат да се преотстъпват на други лица
a. изключителни обекти на държавна собственост са посочени в Конституцията и това са подземни богатства, крайбрежна плажна ивица, републикански пътища, както и гори, води и паркове с национално значение
Обекти на правото на собственост:
- това са т.н. вещи. Правото разделя вещите основно на следните видове
1) движими и недвижими
a. недвижими вещи са тези, които са трайно прикрепени към земята.
b. Движими са тези вещи, които могат да се преместят без това да унищожи тяхната субстанция.
c. Към движимите вещи законът приравнява и всички видове енергия.
2) потребими и непотребими вещи
a. потребими – вещи които се употребяват чрез унищожаването им
b. непотребими – които могат да се употребяват многократно
3) делими и неделими вещи
a. неделими – не могат да бъдат реално разделени, без да се губят значителна част от собствеността си
b. делими – могат да бъдат предмет на съсобственост
4) родово определени и индивидуално определени вещи
a. родово определени вещи – определени по своя род и в този смисъл те са винаги заместими вещи
b. индивидуално определени вещи – определят се с оглед на специфични белези и те не могат да бъдат заместени
Придобиване на право на собственост
Под придобиване право на собственост законът разбира юридически факти, с възникването на които се пораждат вещни права. Способите за придобиването правото на собственост са следните:
1) първични способи за придобиване право на собственост
a. едно лице придобива право на собственост, без това право на собственост да е съществувало по отношение на друго лице
2) производни способи
a. налице е правоприемство в правото на собственост – от едно лице на друго лице
Първични начини за придобиване на собственост
1) придобивна давност
a. начин за придобиване право на собственост посредством фактическо упражняване на власт върху вещ в продължение на определлен законов срок
b. предполага два елемента – владение върху вещта, което законът изисква да бъде добросъвестно. В този смисъл законът за собствеността приема че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик без да знае че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Вторият елемент на придобивната собственост е давностния срок – 5 години за придобиване правото на собственост върху недвижими имоти при добросъвестно владение и съответно 10 години за право на собственост върху недвижими имоти при недобросъвестно владение.
c. За право на собственост върху движими вещи, придобивната давност е винаги 5 години
2) приращение
a. определя се от закона по следния начин: собственикът на земята се смята и за собственик на постройката, както и на насажденията върху земята, ако не е уговорено друго
3) приработване
a. собственик на една движима вещ става този, който е направил вещта с чужди материали ако стойността на изработеното надвишава стойността на материала
4) присъединяване на вещи
a. собственикът на една вещ става собственик на всички останали вещи, които са се прикрепили към нея и не могат да бъдат отделени без съществено повреждане на главната вещ
Производни способи за придобиване на собственост:
1) правна сделка
a. при правната сделка, правото на собственост преминава автоматично в момента на сключване на сделката, без да е необходимо предаване на вещта
2) отчуждаване
a. извършва се по закона за държавната собственост и по закон за общинската собственост. Съгласно тези закони, частни имоти се отчуждават за особено важни нужди на държавата или общината след предварително и равностойно обезщетение. В този случай държавата съответно общината придобиват право на собственост по силата на административен акт
3) конфискация
a. принудително и безвъзмездно отчуждаване на вещи в полза на държавата
b. винаги санкция за извършено административно нарушение или престъпление.
c. Извършва се само въз основа на присъда или наказателно постановление
Способи за прекратяване право на собственост
Законът за собствеността гласи че правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственика се откаже от него. В този смисъл способите за прекратяване са следните:
1) правна сделка, чрез която правото на собственост възмездно или безвъзмездно се прехвърля на друго лице
2) отказ от право на собственост – едностранно волеизявление на собственика на вещта. Отказ върху недвижими имоти има действие само когато е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа и когато е вписан в имотния регистър
3) погиване на вещта, която е предмет на правото на собственост
Защита на правото на собственост
Защита на правото на собственост е уредена в закона за собствеността и тя се извършва чрез следните искове:
1) ревандикационен иск
a. чл. 108, който гласи че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я държи без да има основание за това
b. ищец на иска може да бъде само собственика на вещта и той трябва да докаже два факта – че е собственик на вещта и че лицето, което я държи няма основание за това
2) негаторен иск
a. чл. 109 на закона за собствеността
b. собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост
3) иск за определяне на границите
a. собственикът на един недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти
4) установителен иск за признаване право на собственост
a. правото на собственост се признава от момента на влизане в сила на съдебното решение
Лекция по Икономическа социология - 08.04
...Социално неравенство...
За социологията неравенството има двузначно значение. От една страна то поражда напрежение, конфликти, сблъсъци в обществото, от друга страна неравенството формира социалните структури и голяма част от обществените отношения. Така то има формиращо и стабилизиращо значение за цялата система. Макар и противоречиво, от гледна точка на интересите, неравенството налага класово сътрудничество в обществото.
В областта на икономиката съществуват два паралелни процеса в съвременния свят. Първият – социализация на капиталът, т.е. умножават се собствениците на средствата за производство. Вторият процес се нарича капитализация на труда. Процес при който част от акционерите се оказва че работят в предприятия на които те са формални собственици. Да работиш във фирма в която си собственик се изисква друго съзнание, от колкото когато си само работник.
8. позициите на хората в социалните структури не са даденост завинаги. Те са мобилни. Хората осъществяват движение както вътре в своя към който принадлежат, така и между слоевете на социалните структури. В тези случаи се говори за хоризонтална и вертикална социална мобилност.
- чрез социалната мобилност се стимулира активността на хората и техния стремеж към по-изгодни позиции в обществото. Съвременната личност е активна, гъвкава в своето обществено поведение в стремежа си да реализира този свой стремеж.
9. институциите в обществото
- в общественият живот съществува явлението институция и процесът институционализиращия
- институциите са социално средство, което обществото създава, пази и санкционира неспазването на обществени норми за живот. Съществуват два типа институции в човешката цивилизация. Първоначално възникват институции на принципа „правото на силата”. После – „силата на правото”. Начините за установяването на този принцип са два – законът и традицията. Институциите създават императивни изисквания за поведение в съвместния живот. Те са валидни за всички. С това се поставя основите на справедливостта в обществените отношения.
- Институциите имат задължения да създават форми за контрол на общественото поведение и санкции за нарушителите. Модел на социално поведение са тези които са ценни, важни от гледна точка на обществения интерес. Това е критерият за престъпността.
o Функции на институциите
1) укрепване, запазване на обществените отношения. Няма общество без институции и няма смисъл от институции без общество
2) регулиране на поведението на гражданите и формиране на социални оценки
3) интегриране на хората към социалния живот
4) предаване на социален опит
a. институциите съхраняват и предават на поколенията натрупания социален опит
b. осъществяват социалната комуникация между хората. Създават съзнанието и чувството за цяло, за обществен живот
целта е усвояване на същността и методиката на емпиричния подход в социологията при изучаване значимостта на общественото събитие при срещата ни с варненци
задачи:
1 допитване до 5 варненци, подбрани по квота (пол, възраст)
2 сравнителен анализ за социалната значимост на събитията в един месец от 2008г.
Подборът на лицата става по два задължителни критерия
3 трябва да говорим с т.н. тип интегриран варненец
Този човек да живее постоянно във Варна поне от 5 години
4 подбраните хора трябва да имат интерес към общественият живот на варна
Екипът трябва да разработи очакванията си към типа хора, които трябва да изследва
За Въведението – три абзаца
1) кратка наша представа за социологията като наука за социалните факти
2) общественото мнение като предмет на емпиричните социологически изследвания
3) работна хипотеза 1 (трябва да го има)
2 седмици за въведението
Значимост е информацията която събитието носи за необходимостта и смисъла от него
Различни индикатори за значимост. Една група от тях показват за кого е необходимо това събитие. За какво служи събитието.
Във всекидневието хората приемат една ситуация за нормална и смислена за да започнат да я оценяват или да намират изход от нея ако те са участници. В това си осмисляне, индивидът търси практическото, изгодното за него, което го прави разбираемо, полезно. За отделния човек общественият живот са разбираемите ситуации. Във всекидневието човек мисли по два начина – теоретично и конкретно. Теоретичното мислене е на базата на знанието за фактите. Конкретното – на базата на ... трябва да се прави разлика между знание и мнение.
За социологията неравенството има двузначно значение. От една страна то поражда напрежение, конфликти, сблъсъци в обществото, от друга страна неравенството формира социалните структури и голяма част от обществените отношения. Така то има формиращо и стабилизиращо значение за цялата система. Макар и противоречиво, от гледна точка на интересите, неравенството налага класово сътрудничество в обществото.
В областта на икономиката съществуват два паралелни процеса в съвременния свят. Първият – социализация на капиталът, т.е. умножават се собствениците на средствата за производство. Вторият процес се нарича капитализация на труда. Процес при който част от акционерите се оказва че работят в предприятия на които те са формални собственици. Да работиш във фирма в която си собственик се изисква друго съзнание, от колкото когато си само работник.
8. позициите на хората в социалните структури не са даденост завинаги. Те са мобилни. Хората осъществяват движение както вътре в своя към който принадлежат, така и между слоевете на социалните структури. В тези случаи се говори за хоризонтална и вертикална социална мобилност.
- чрез социалната мобилност се стимулира активността на хората и техния стремеж към по-изгодни позиции в обществото. Съвременната личност е активна, гъвкава в своето обществено поведение в стремежа си да реализира този свой стремеж.
9. институциите в обществото
- в общественият живот съществува явлението институция и процесът институционализиращия
- институциите са социално средство, което обществото създава, пази и санкционира неспазването на обществени норми за живот. Съществуват два типа институции в човешката цивилизация. Първоначално възникват институции на принципа „правото на силата”. После – „силата на правото”. Начините за установяването на този принцип са два – законът и традицията. Институциите създават императивни изисквания за поведение в съвместния живот. Те са валидни за всички. С това се поставя основите на справедливостта в обществените отношения.
- Институциите имат задължения да създават форми за контрол на общественото поведение и санкции за нарушителите. Модел на социално поведение са тези които са ценни, важни от гледна точка на обществения интерес. Това е критерият за престъпността.
o Функции на институциите
1) укрепване, запазване на обществените отношения. Няма общество без институции и няма смисъл от институции без общество
2) регулиране на поведението на гражданите и формиране на социални оценки
3) интегриране на хората към социалния живот
4) предаване на социален опит
a. институциите съхраняват и предават на поколенията натрупания социален опит
b. осъществяват социалната комуникация между хората. Създават съзнанието и чувството за цяло, за обществен живот
целта е усвояване на същността и методиката на емпиричния подход в социологията при изучаване значимостта на общественото събитие при срещата ни с варненци
задачи:
1 допитване до 5 варненци, подбрани по квота (пол, възраст)
2 сравнителен анализ за социалната значимост на събитията в един месец от 2008г.
Подборът на лицата става по два задължителни критерия
3 трябва да говорим с т.н. тип интегриран варненец
Този човек да живее постоянно във Варна поне от 5 години
4 подбраните хора трябва да имат интерес към общественият живот на варна
Екипът трябва да разработи очакванията си към типа хора, които трябва да изследва
За Въведението – три абзаца
1) кратка наша представа за социологията като наука за социалните факти
2) общественото мнение като предмет на емпиричните социологически изследвания
3) работна хипотеза 1 (трябва да го има)
2 седмици за въведението
Значимост е информацията която събитието носи за необходимостта и смисъла от него
Различни индикатори за значимост. Една група от тях показват за кого е необходимо това събитие. За какво служи събитието.
Във всекидневието хората приемат една ситуация за нормална и смислена за да започнат да я оценяват или да намират изход от нея ако те са участници. В това си осмисляне, индивидът търси практическото, изгодното за него, което го прави разбираемо, полезно. За отделния човек общественият живот са разбираемите ситуации. Във всекидневието човек мисли по два начина – теоретично и конкретно. Теоретичното мислене е на базата на знанието за фактите. Конкретното – на базата на ... трябва да се прави разлика между знание и мнение.
Лекция по макроикономика - 08.04
Определяне на дохода
1. Y=AE
2. AE= A + c.Y
a. Заместваме 2 в 1 или Y=[1/(1-c)].A
b. Където A= (a + I) + (G + c.R – c.T)
Как влияят G, T и R върху АЕ и дохода Y
1. Увеличаване на G и R измества функцията АЕ нагоре и доходът Y нараства
2. намаляване на Т измества функцията АЕ нагоре и доходът Y нараства.
Извеждане на Мултипликаторите
• мултипликатор на G
o KG= 1/(1 – c)=1/s
• мултипликатор на T
o KT= -c/(1 – c)= -c/s
• Мултипликатор на R
o KR= c/(1 – c)= c/s
!!!Това са изчисления на мултипликатори само при затворена икономка и при данъчна функция състояща се само от автономни данъци!!!
Кой инструмент е най-ефективен
• по абсолютна стойност KG>KT, затова KG е по-ефективен
Мая и Магапаса – ти пак си жива
Мултипликаторите на балансирания бюджет
• ако увеличим държавните разходи и данъците с една и съща сума, то дохода нараства със същата сума
• ако ΔG=ΔT, то ΔY=ΔG=ΔT
• той винаги е равен на 1
Инструменти и видове фискална политика
Два вида фискална политика според начина на осъществяване:
- дискреционна
- политика на вградените стабилизатори
o от своя страна Дискреционната политика също е два вида:
експанзионистична – G расте или Т намалява или и двете
рестриктивна – G намалява или Т расте или и двете
Кога се прилагат
• експанзионистична ФП – при рецесия
• рестриктивна ФП – при инфлация
графично чрез AD/AS анализ
Политика за вградените стабилизатори
Такава роля изпълняват:
1) прогресивната данъчна система
2) трансферните плащания (най-вече помощи и програми за безработни)
Механизмът на действието им при рецесия и инфлация е различен. Те не преодоляват разривите в БВП, а само ги смекчават.
Плоският данък от 10% изпълнява ли ролята на автоматичен стабилизатор?
Недостатъци на ФП
1) лаговете в действието на инструментите на ФП
2) теорията на Фридмън за постоянния доход
3) Ефект на изтласкването
1. Y=AE
2. AE= A + c.Y
a. Заместваме 2 в 1 или Y=[1/(1-c)].A
b. Където A= (a + I) + (G + c.R – c.T)
Как влияят G, T и R върху АЕ и дохода Y
1. Увеличаване на G и R измества функцията АЕ нагоре и доходът Y нараства
2. намаляване на Т измества функцията АЕ нагоре и доходът Y нараства.
Извеждане на Мултипликаторите
• мултипликатор на G
o KG= 1/(1 – c)=1/s
• мултипликатор на T
o KT= -c/(1 – c)= -c/s
• Мултипликатор на R
o KR= c/(1 – c)= c/s
!!!Това са изчисления на мултипликатори само при затворена икономка и при данъчна функция състояща се само от автономни данъци!!!
Кой инструмент е най-ефективен
• по абсолютна стойност KG>KT, затова KG е по-ефективен
Мая и Магапаса – ти пак си жива
Мултипликаторите на балансирания бюджет
• ако увеличим държавните разходи и данъците с една и съща сума, то дохода нараства със същата сума
• ако ΔG=ΔT, то ΔY=ΔG=ΔT
• той винаги е равен на 1
Инструменти и видове фискална политика
Два вида фискална политика според начина на осъществяване:
- дискреционна
- политика на вградените стабилизатори
o от своя страна Дискреционната политика също е два вида:
експанзионистична – G расте или Т намалява или и двете
рестриктивна – G намалява или Т расте или и двете
Кога се прилагат
• експанзионистична ФП – при рецесия
• рестриктивна ФП – при инфлация
графично чрез AD/AS анализ
Политика за вградените стабилизатори
Такава роля изпълняват:
1) прогресивната данъчна система
2) трансферните плащания (най-вече помощи и програми за безработни)
Механизмът на действието им при рецесия и инфлация е различен. Те не преодоляват разривите в БВП, а само ги смекчават.
Плоският данък от 10% изпълнява ли ролята на автоматичен стабилизатор?
Недостатъци на ФП
1) лаговете в действието на инструментите на ФП
2) теорията на Фридмън за постоянния доход
3) Ефект на изтласкването
Лекция по макроикономика - 07.04
Фискална политика
(Гл. 10 в уч.)
1. разривите в БВП и възможности за тяхното изчистване
2. фискална политика и Съвкупно търсене
a. кейнсианският модел при затворена икономика с държавен сектор
b. инструменти и видове фискална политика
c. концепцията за вградените стабилизатори
d. недостатъци на кейнсианската фискална политика (критика)
3. фискална политика и съвкупно предлагане
Разривите в БВП и възможности за изчистването им
1. разривите в БВП
- два вида:
o рецесионен
o инфлационен
И двата разрива могат да се измерват.
- чрез БВП
- Чрез АЕ
Рецесионен разрив измерен чрез БВП
• съществува тогава когато фактическият БВП е по-малък от потенциалният
• или БВП потенциален > БВП фактически
• или Y* > Y0
графично чрез AD/AS и чрез Y/AE(кейнсиански кръст) диаграма
Рецесионен разрив измерен чрез съвкупните разходи АЕ
Дефиниция: това е сумата, с която автономните съвкупни разходи трябва да нараснат за да се достигне пълна заетост (Y*) (схемата горе в червено)
rg = A* - A0
Инфлационен разрив
Измерен чрез БВП когато:
БВП потенциален < БВП фактически
Y* < Y0
Графично чрез AD/AS
Инфлационен разрив измерен чрез съвкупните разходи АЕ
Сумата с която съвкупните разходи AE, трябва да се намалят за да се достигне до пълна заетост
Дефиниция: Това е сумата, с която трябва да спаднат автономните съвкупни разходи за да се достигне до пълна заетост
Възможности за изчистване на разривите
• в рамките на класическата теория
o предимно чрез изместване на SRAS надясно (цените на ресурсите падат и AS нараства. Става бавно във времето)
o AD нараства автоматично (естествено)
• в рамките на кейнсианската теория
o единствено чрез въздействие върху съвкупното търсене AD
За целта се използва Фискална политика
Фискална политика
• основен вид макроикономическа политика
• има за цел да стабилизира икономиката като преодолява разривите в БВП
• използва като инструменти държавните разходи и данъците на основата на Държавния бюджет
Фискална политика и Съвкупно търсене
Кейнсианският модел при затворена икономика с държавен сектор
Включване на държавните разходи G, данъците Т и трансферните плащания R в модела
1) Y=AE
2) AE=C + I + G
3) C= a + c.Yd
4) Yd= Y – T + R
5) I, G, T и R приемаме за екзогенни (не зависят от модела, автономни по отношение на дохода)
6) AE= a + c(Y – T + R) + I + G
7) AE= (a + I + G + c.R – c.T) + c.Y (израза в скобите може да се покаже като „А”)
8) АЕ= А + c.Y
9) A= a + I + (G + c.R – c.T) са автономните съвкупни разходи
10) c=MPC е наклонът на функцията АЕ
(Гл. 10 в уч.)
1. разривите в БВП и възможности за тяхното изчистване
2. фискална политика и Съвкупно търсене
a. кейнсианският модел при затворена икономика с държавен сектор
b. инструменти и видове фискална политика
c. концепцията за вградените стабилизатори
d. недостатъци на кейнсианската фискална политика (критика)
3. фискална политика и съвкупно предлагане
Разривите в БВП и възможности за изчистването им
1. разривите в БВП
- два вида:
o рецесионен
o инфлационен
И двата разрива могат да се измерват.
- чрез БВП
- Чрез АЕ
Рецесионен разрив измерен чрез БВП
• съществува тогава когато фактическият БВП е по-малък от потенциалният
• или БВП потенциален > БВП фактически
• или Y* > Y0
графично чрез AD/AS и чрез Y/AE(кейнсиански кръст) диаграма
Рецесионен разрив измерен чрез съвкупните разходи АЕ
Дефиниция: това е сумата, с която автономните съвкупни разходи трябва да нараснат за да се достигне пълна заетост (Y*) (схемата горе в червено)
rg = A* - A0
Инфлационен разрив
Измерен чрез БВП когато:
БВП потенциален < БВП фактически
Y* < Y0
Графично чрез AD/AS
Инфлационен разрив измерен чрез съвкупните разходи АЕ
Сумата с която съвкупните разходи AE, трябва да се намалят за да се достигне до пълна заетост
Дефиниция: Това е сумата, с която трябва да спаднат автономните съвкупни разходи за да се достигне до пълна заетост
Възможности за изчистване на разривите
• в рамките на класическата теория
o предимно чрез изместване на SRAS надясно (цените на ресурсите падат и AS нараства. Става бавно във времето)
o AD нараства автоматично (естествено)
• в рамките на кейнсианската теория
o единствено чрез въздействие върху съвкупното търсене AD
За целта се използва Фискална политика
Фискална политика
• основен вид макроикономическа политика
• има за цел да стабилизира икономиката като преодолява разривите в БВП
• използва като инструменти държавните разходи и данъците на основата на Държавния бюджет
Фискална политика и Съвкупно търсене
Кейнсианският модел при затворена икономика с държавен сектор
Включване на държавните разходи G, данъците Т и трансферните плащания R в модела
1) Y=AE
2) AE=C + I + G
3) C= a + c.Yd
4) Yd= Y – T + R
5) I, G, T и R приемаме за екзогенни (не зависят от модела, автономни по отношение на дохода)
6) AE= a + c(Y – T + R) + I + G
7) AE= (a + I + G + c.R – c.T) + c.Y (израза в скобите може да се покаже като „А”)
8) АЕ= А + c.Y
9) A= a + I + (G + c.R – c.T) са автономните съвкупни разходи
10) c=MPC е наклонът на функцията АЕ
четвъртък, 2 април 2009 г.
Лекция по право - 02.04
Гражданско право
Гражданско право и субекти. Физически лица
Определение за ГП субект
- онази страна на гражданското правоотношение, която е носител на граждански права и правни задължения
3 вида ГП субекти
1) физически лица, в частност отделните индивиди
2) юридически лица, които представляват съвкупност от физически лица и имущество насочена към постигане на позволена от закона цел
3) държавата – в случаите когато тя представлява страна на конкретно правоотношение или правна сделка.
Физически лица. Статут на физическите лица
Всяко физическо лице от гледна точка на правото притежава т.н. правосубектност. Правосубектността на лицата включва 3 елемента:
1) правоспособност
- абстрактна възможност едно лице да бъде носител на всички признати от законите права
- правоспособността на лицата настъпва от момента на раждането и продължава до момента на смъртта.
- От този принцип съществуват две изключения – първото изключение приравнява момента на раждането с момента на зачеването на лицето. Това изключение е установено в закона за наследството, което гласи че заченатия към момента на откриване на наследството се смята за роден. Второто изключение се установява в закона за лицата и семейството. Това изключение приравнява на физическата смърт и т.н. обявяване на отсъствие (извършва се от съда по отношение на лице, което е изчезнало и в срок от три години няма никакви сведения за него).
2) Дееспособност
- представлява възможност на физическото лице със свои собствени действия да упражнява правата си и да носи отговорност за своите задължения.
- Дееспособността на ФЛ настъпва с навършването на 18 години. В този смисъл законът различава следните видове дееспособност:
o Пълна дееспособност – напълно дееспособните лица са всички пълнолетни, както и непълнолетни навършили 16 години, ако те са сключили граждански брак.
o Ограничена дееспособност – непълнолетни, които са навършили 16 години но не и 18. тези лица могат самостоятелно да сключват следните сделки: обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди, сделки със средства придобити от техния личен труд, сделки със съгласието на своите родители. Към категорията на ограничено дееспособните се отнасят и пълнолетни лица, които са поставени под т.н. ограничено запрещение. Те могат да сключват сделки само чрез своите попечители
o Пълна недееспособност – напълно недееспособни са малолетни лица до 14 години. От тяхно име и за тяхна сметка сделки извършват техните родители, които са законни представители на малолетния. Напълно недееспособни са и пълнолетни лица, които са поставени под пълно запрещение. От тяхно име действат техните настойници.
3) Деликтоспособност
- деликтоспособността представлява възможност лицето да носи отговорност за своите действия. В НК тя настъпва с навършване на 14 години, а в административното право – 16 години.
Ограничаване на дееспособността
Ограничаването на дееспособността се определя като поставяне под запрещение. Едно лице се поставя под запрещение ако по отношение на него са налице две условия:
1) лицето да страда от психично заболяване
2) лицето да не може да се грижи за своите работи
Тези две условия трябва да съществуват едновременно. Поставянето под запрещение се извършва от съда по искане на следните лица: съпруга, близки роднини, прокурор и всеки, който има правен интерес. Поставянето под запрещение се извършва за срок от 6 месеца с изтичането на който съдът се произнася относно неговото удължаване или прекратяване. Видът на запрещението зависи от състоянието на лицето, т.е. преценката е субективна.
Юридически лица. Понятие. Белези. Видове юридически лица.
Определение: представлява обединение на физически лица и имущество или само на физически лица, което правната норма признава за самостоятелен субект.
Белези на юридическите лица:
1) всяко ЮЛ притежава определен персонален състав, т.е. то представлява сбор от физически или юридически лица.
2) Притежава обособено имущество, което във всички случаи е различно от имуществото на физическите лица образуващи персоналния състав
3) Притежава правоспособност и дееспособност. Тези две качества настъпват в един и същ момент и това е момента на регистрацията на ЮЛ. За разлика от дееспособността на ФЛ, дееспособността на ЮЛ е винаги ограничена. В частност тя зависи от предмета на дейност.
4) ЮЛ носи самостоятелна имуществена отговорност. Тя е в рамките правата и задълженията му и е различна от отговорността на образуващите го ФЛ.
Видове ЮЛ:
1) според целта на ЮЛ
- със стопанска цел – търговски дружества и кооперациите
- със нестопанска цел – фондации (не създават материални блага за своите членове). Тези лица могат да извършват търговска дейност, но тя е само спомагателна и служи за осъществяване на нестопанската цел
2) според правното положение на участниците в ЮЛ
- корпоративни ЮЛ – те се създават, реорганизират и прекратяват по решение на своите членове. Членовете на този вид ЮЛ формират неговите органи за управление.
- Некорпоративни ЮЛ – участниците в това ЮЛ не са в членствени правоотношения и всички въпроси касаещи некорпоративния субект се решават от орган или лице, което стои извън него. Некорпоративни ЮЛ са всички държавни учреждения, ведомства, институции.
3) според акта с който лицето се учредява
- публични ЮЛ – те се образуват въз основа на закона или въз основа на административен акт. Най-характерно за тях е че те изпълняват т.н. властнически функции. Публични ЮЛ са министерства, ведомствата и общините.
- Частно ЮЛ – то се създава на основата на частно правен акт – договор или устав. Частните ЮЛ участват само в отношения на равнопоставеност.
4) според начина по който се създават
- първични ЮЛ – в тях участват единствено и само физически лица. Такива първични ЮЛ са кооперациите
- производни ЮЛ – те са съставени само от други ЮЛ (холдинги)
- смесени ЮЛ – в тях могат да участват субекти и от двата вида
5) според броя на участващите
- еднолични ЮЛ – всички дялове принадлежат на едни единствено лице. Еднолични ЮЛ могат да бъдат само АД, както и ООД
- колективни ЮЛ – ЮЛ за което се изисква или не съдебна регистрация за придобиване на правоспособност. Такава регистрация е задължителна за търговските дружества и за фондациите. Тя не се изисква за публични ЮЛ.
Индивидуализация на ЮЛ
Всяко ЮЛ се индивидуализира посредством следните белези:
1) наименование на ЮЛ
- наименованието на ЮЛ се дава към момента на неговото образуване и от винаги от органа който го създава. Наименованието на ЮЛ е предмет на самостоятелно субективно право. То представлява част от т.н. търговско предприятие и може да се прехвърля само заедно с предприятието.
2) седалище на ЮЛ
- седалище на лицето е населеното място, където се намират органите за управление.
- Правното значение е такова, че то определя мястото на изпълнение на задълженията
3) предмет на дейност
- предмета на дейност се определя към момента на учредяване на ЮЛ и определя обхвата на всички права и задължения, които лицето може да поема.
4) националност на ЮЛ
- зависи от мястото на регистрация. Тя има значение за правния режим, който се прилага по отношение на лицето.
Образуване, реорганизация и прекратяване
За образуване на ЮЛ съществуват три режима:
1) разпоредителен режим
a. юридическото лице възниква въз основа разпореждане на държавен орган. По този режим се създават държавните учреждения.
2) нормативен режим
a. възниква по силата на закона щом са налице учредително събрание и регистрация на решението му в съда. По този режим възникват търговските дружества, кооперациите и фондациите.
3) разрешителен режим
a. освен съдебна регистрация се изисква и лиценз за извършване на дейността
b. по този режим се създават търговските банки, както и с сдружения извършващи религиозна дейност
Реорганизация на ЮЛ
Представлява юридически факт, чрез който се променя юридическото лице или неговата дейност, без самата дейност да се прекратява. Реорганизацията се извършва посредством сливане на две юридически лица, вливане в друго юридическо лице и разделяне на ЮЛ.
Прекратяване на ЮЛ
Окончателно преустановяване дейността на ЮЛ. ЮЛ се прекратяват в следните случаи:
1) изтичане на срока за който лицето е образувано
2) постигане на целите на ЮЛ
3) изпадане или обявяване на несъстоятелност
4) ликвидация на ЮЛ
5) съдебно решение, което обявява противоречие на дейността на ЮЛ със закона
Правна сделка. Понятие за правна сделка. Видове правни сделки. Действие на правните сделки.
Определение:
Правната сделка представлява юридически факт, който съдържа едно или повече волеизявления и е насочена към постигане на конкретен правен резултат, който зависи от съдържанието на волеизявлението.
За всяка правна сделка са типични следните особености:
1) правомерно юридическо действие, с което закона свързва възникване, изменение или прекратяване на определена правна връзка
2) съдържа от една страна субективна воля, от друга страна обективирана проява на субекта, като двете заедно образуват волеизявлението
3) насочена към т.н. правомерен правен резултат.
4) Правна сделка може да съществува само между равнопоставени субекти.
Елементи на правната сделка
Такива обстоятелства, които са посочени от самия правен субект и от които зависи правното действие на сделката. Трите основни елемента на всяка правна сделка са съответно условие, срок и т.н. модус на правната сделка.
Условие
Едно бъдещо и несигурно събитие от настъпването на което зависи действието на правната сделка. Правото различава следните видове условия
1) отлагателно условие
a. сделката се смята за сключена, но нейното правно действие настъпва с настъпване на отлагателното условие
2) прекратително условие
a. сделката веднага поражда правно действие, но това правно действие се прекратява към момента на настъпване на прекратителното условие
Срок на правната сделка
Срокът на сделката е бъдещо и сигурно събитие, с чието настъпване се проявяват правните последици на сключената сделка. Срокът се дели на следните видове:
1) абсолютно определен срок
a. фиксиран е към точно определена дата
2) относително определен срок
a. винаги е свързан със събитие, което е сигурно че ще настъпи, но не се знае точно кога
3) отлагателен срок
a. правното действие на сделката настъпва с настъпването на срок
4) прекратителен срок
a. окончателно прекратява правните последици на сделката
Модус(тежест) на сделката
Допълнително задължение, което се поражда в полза на този който придобива едно субективно право (най-често право на собственост). Правото приема че модусът на сделката е нищожен, когато е невъзможен за изпълнение или противоречи на закона и морала
Видове правни сделки
Първият критерий според който сделките се делят е според броя на волеизявленията. Различаваме следните видове:
• едностранни
i. сделка, която съдържа волеизявление само на едната страна
• двустранни
i. волеизявленията и на двете страни – договори
• многостранна сделка
i. сключват се между няколко лица с цел постигане на някаква съвместна задача
• съвместни правни сделки
i. валидни, ако на едната страна на сделката има волеизявление на две лица с еднакви интереси
критерий според това дали съдържат изменения в имуществата на страните
1) възмездни правни сделки – всяка от страните се задължава срещу насрещна престация на другата страна
2) безвъзмездни сделки – само едната страна получава облага от сделката
критерий според това дали условието на сделката съдържа основание
- основанието се определя като характерна и постоянна цел, с оглед на която се сключват определена категория сделки.
- Правото разделя основанията на три основни:
o Да се придобие едно право
o Да се погаси едно задължение
o Да се надари
Всяка сделка, която съдържа едно от тези основания се нарича каузална сделка. Вторият вид сделки се наричат абстрактни сделки. Те са валидни, когато не съдържат основание
Според момента на сключване на правната сделка
1) консенсуални сделки
a. смятат се за сключени в момента на постигане на съгласие между страните
2) реални сделки
a. при тях освен постигане на съгласие е нужно извършването на някакво действие
с оглед на формата на правната сделка
1) формални сделки
1. валидна е само когато е спазена предвидената от закона форма
2) неформални сделки – валидни и без конкретна форма
според това дали облагата на сделката е предварително известна
1) комотативни сделки
a. облагата на сделката е предварително известна
2) алеаторни
a. облагата зависи от едно бъдещо и неизвестно събитие
според характера на правната сделка
1) сделки между живи
a. такива които произвеждат правно действие преди смъртта на ФЛ
2) сделки с оглед на смърт
a. смъртта е задължително условие на сделката
Сделки на управление
- Имат за цел запазване на и поддържане на имущество
Сделки на разпореждане
- Тези сделки, които водят до промяна в правото на собственост
- Извършват се единствено и само от собственика на вещта
Гражданско право и субекти. Физически лица
Определение за ГП субект
- онази страна на гражданското правоотношение, която е носител на граждански права и правни задължения
3 вида ГП субекти
1) физически лица, в частност отделните индивиди
2) юридически лица, които представляват съвкупност от физически лица и имущество насочена към постигане на позволена от закона цел
3) държавата – в случаите когато тя представлява страна на конкретно правоотношение или правна сделка.
Физически лица. Статут на физическите лица
Всяко физическо лице от гледна точка на правото притежава т.н. правосубектност. Правосубектността на лицата включва 3 елемента:
1) правоспособност
- абстрактна възможност едно лице да бъде носител на всички признати от законите права
- правоспособността на лицата настъпва от момента на раждането и продължава до момента на смъртта.
- От този принцип съществуват две изключения – първото изключение приравнява момента на раждането с момента на зачеването на лицето. Това изключение е установено в закона за наследството, което гласи че заченатия към момента на откриване на наследството се смята за роден. Второто изключение се установява в закона за лицата и семейството. Това изключение приравнява на физическата смърт и т.н. обявяване на отсъствие (извършва се от съда по отношение на лице, което е изчезнало и в срок от три години няма никакви сведения за него).
2) Дееспособност
- представлява възможност на физическото лице със свои собствени действия да упражнява правата си и да носи отговорност за своите задължения.
- Дееспособността на ФЛ настъпва с навършването на 18 години. В този смисъл законът различава следните видове дееспособност:
o Пълна дееспособност – напълно дееспособните лица са всички пълнолетни, както и непълнолетни навършили 16 години, ако те са сключили граждански брак.
o Ограничена дееспособност – непълнолетни, които са навършили 16 години но не и 18. тези лица могат самостоятелно да сключват следните сделки: обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди, сделки със средства придобити от техния личен труд, сделки със съгласието на своите родители. Към категорията на ограничено дееспособните се отнасят и пълнолетни лица, които са поставени под т.н. ограничено запрещение. Те могат да сключват сделки само чрез своите попечители
o Пълна недееспособност – напълно недееспособни са малолетни лица до 14 години. От тяхно име и за тяхна сметка сделки извършват техните родители, които са законни представители на малолетния. Напълно недееспособни са и пълнолетни лица, които са поставени под пълно запрещение. От тяхно име действат техните настойници.
3) Деликтоспособност
- деликтоспособността представлява възможност лицето да носи отговорност за своите действия. В НК тя настъпва с навършване на 14 години, а в административното право – 16 години.
Ограничаване на дееспособността
Ограничаването на дееспособността се определя като поставяне под запрещение. Едно лице се поставя под запрещение ако по отношение на него са налице две условия:
1) лицето да страда от психично заболяване
2) лицето да не може да се грижи за своите работи
Тези две условия трябва да съществуват едновременно. Поставянето под запрещение се извършва от съда по искане на следните лица: съпруга, близки роднини, прокурор и всеки, който има правен интерес. Поставянето под запрещение се извършва за срок от 6 месеца с изтичането на който съдът се произнася относно неговото удължаване или прекратяване. Видът на запрещението зависи от състоянието на лицето, т.е. преценката е субективна.
Юридически лица. Понятие. Белези. Видове юридически лица.
Определение: представлява обединение на физически лица и имущество или само на физически лица, което правната норма признава за самостоятелен субект.
Белези на юридическите лица:
1) всяко ЮЛ притежава определен персонален състав, т.е. то представлява сбор от физически или юридически лица.
2) Притежава обособено имущество, което във всички случаи е различно от имуществото на физическите лица образуващи персоналния състав
3) Притежава правоспособност и дееспособност. Тези две качества настъпват в един и същ момент и това е момента на регистрацията на ЮЛ. За разлика от дееспособността на ФЛ, дееспособността на ЮЛ е винаги ограничена. В частност тя зависи от предмета на дейност.
4) ЮЛ носи самостоятелна имуществена отговорност. Тя е в рамките правата и задълженията му и е различна от отговорността на образуващите го ФЛ.
Видове ЮЛ:
1) според целта на ЮЛ
- със стопанска цел – търговски дружества и кооперациите
- със нестопанска цел – фондации (не създават материални блага за своите членове). Тези лица могат да извършват търговска дейност, но тя е само спомагателна и служи за осъществяване на нестопанската цел
2) според правното положение на участниците в ЮЛ
- корпоративни ЮЛ – те се създават, реорганизират и прекратяват по решение на своите членове. Членовете на този вид ЮЛ формират неговите органи за управление.
- Некорпоративни ЮЛ – участниците в това ЮЛ не са в членствени правоотношения и всички въпроси касаещи некорпоративния субект се решават от орган или лице, което стои извън него. Некорпоративни ЮЛ са всички държавни учреждения, ведомства, институции.
3) според акта с който лицето се учредява
- публични ЮЛ – те се образуват въз основа на закона или въз основа на административен акт. Най-характерно за тях е че те изпълняват т.н. властнически функции. Публични ЮЛ са министерства, ведомствата и общините.
- Частно ЮЛ – то се създава на основата на частно правен акт – договор или устав. Частните ЮЛ участват само в отношения на равнопоставеност.
4) според начина по който се създават
- първични ЮЛ – в тях участват единствено и само физически лица. Такива първични ЮЛ са кооперациите
- производни ЮЛ – те са съставени само от други ЮЛ (холдинги)
- смесени ЮЛ – в тях могат да участват субекти и от двата вида
5) според броя на участващите
- еднолични ЮЛ – всички дялове принадлежат на едни единствено лице. Еднолични ЮЛ могат да бъдат само АД, както и ООД
- колективни ЮЛ – ЮЛ за което се изисква или не съдебна регистрация за придобиване на правоспособност. Такава регистрация е задължителна за търговските дружества и за фондациите. Тя не се изисква за публични ЮЛ.
Индивидуализация на ЮЛ
Всяко ЮЛ се индивидуализира посредством следните белези:
1) наименование на ЮЛ
- наименованието на ЮЛ се дава към момента на неговото образуване и от винаги от органа който го създава. Наименованието на ЮЛ е предмет на самостоятелно субективно право. То представлява част от т.н. търговско предприятие и може да се прехвърля само заедно с предприятието.
2) седалище на ЮЛ
- седалище на лицето е населеното място, където се намират органите за управление.
- Правното значение е такова, че то определя мястото на изпълнение на задълженията
3) предмет на дейност
- предмета на дейност се определя към момента на учредяване на ЮЛ и определя обхвата на всички права и задължения, които лицето може да поема.
4) националност на ЮЛ
- зависи от мястото на регистрация. Тя има значение за правния режим, който се прилага по отношение на лицето.
Образуване, реорганизация и прекратяване
За образуване на ЮЛ съществуват три режима:
1) разпоредителен режим
a. юридическото лице възниква въз основа разпореждане на държавен орган. По този режим се създават държавните учреждения.
2) нормативен режим
a. възниква по силата на закона щом са налице учредително събрание и регистрация на решението му в съда. По този режим възникват търговските дружества, кооперациите и фондациите.
3) разрешителен режим
a. освен съдебна регистрация се изисква и лиценз за извършване на дейността
b. по този режим се създават търговските банки, както и с сдружения извършващи религиозна дейност
Реорганизация на ЮЛ
Представлява юридически факт, чрез който се променя юридическото лице или неговата дейност, без самата дейност да се прекратява. Реорганизацията се извършва посредством сливане на две юридически лица, вливане в друго юридическо лице и разделяне на ЮЛ.
Прекратяване на ЮЛ
Окончателно преустановяване дейността на ЮЛ. ЮЛ се прекратяват в следните случаи:
1) изтичане на срока за който лицето е образувано
2) постигане на целите на ЮЛ
3) изпадане или обявяване на несъстоятелност
4) ликвидация на ЮЛ
5) съдебно решение, което обявява противоречие на дейността на ЮЛ със закона
Правна сделка. Понятие за правна сделка. Видове правни сделки. Действие на правните сделки.
Определение:
Правната сделка представлява юридически факт, който съдържа едно или повече волеизявления и е насочена към постигане на конкретен правен резултат, който зависи от съдържанието на волеизявлението.
За всяка правна сделка са типични следните особености:
1) правомерно юридическо действие, с което закона свързва възникване, изменение или прекратяване на определена правна връзка
2) съдържа от една страна субективна воля, от друга страна обективирана проява на субекта, като двете заедно образуват волеизявлението
3) насочена към т.н. правомерен правен резултат.
4) Правна сделка може да съществува само между равнопоставени субекти.
Елементи на правната сделка
Такива обстоятелства, които са посочени от самия правен субект и от които зависи правното действие на сделката. Трите основни елемента на всяка правна сделка са съответно условие, срок и т.н. модус на правната сделка.
Условие
Едно бъдещо и несигурно събитие от настъпването на което зависи действието на правната сделка. Правото различава следните видове условия
1) отлагателно условие
a. сделката се смята за сключена, но нейното правно действие настъпва с настъпване на отлагателното условие
2) прекратително условие
a. сделката веднага поражда правно действие, но това правно действие се прекратява към момента на настъпване на прекратителното условие
Срок на правната сделка
Срокът на сделката е бъдещо и сигурно събитие, с чието настъпване се проявяват правните последици на сключената сделка. Срокът се дели на следните видове:
1) абсолютно определен срок
a. фиксиран е към точно определена дата
2) относително определен срок
a. винаги е свързан със събитие, което е сигурно че ще настъпи, но не се знае точно кога
3) отлагателен срок
a. правното действие на сделката настъпва с настъпването на срок
4) прекратителен срок
a. окончателно прекратява правните последици на сделката
Модус(тежест) на сделката
Допълнително задължение, което се поражда в полза на този който придобива едно субективно право (най-често право на собственост). Правото приема че модусът на сделката е нищожен, когато е невъзможен за изпълнение или противоречи на закона и морала
Видове правни сделки
Първият критерий според който сделките се делят е според броя на волеизявленията. Различаваме следните видове:
• едностранни
i. сделка, която съдържа волеизявление само на едната страна
• двустранни
i. волеизявленията и на двете страни – договори
• многостранна сделка
i. сключват се между няколко лица с цел постигане на някаква съвместна задача
• съвместни правни сделки
i. валидни, ако на едната страна на сделката има волеизявление на две лица с еднакви интереси
критерий според това дали съдържат изменения в имуществата на страните
1) възмездни правни сделки – всяка от страните се задължава срещу насрещна престация на другата страна
2) безвъзмездни сделки – само едната страна получава облага от сделката
критерий според това дали условието на сделката съдържа основание
- основанието се определя като характерна и постоянна цел, с оглед на която се сключват определена категория сделки.
- Правото разделя основанията на три основни:
o Да се придобие едно право
o Да се погаси едно задължение
o Да се надари
Всяка сделка, която съдържа едно от тези основания се нарича каузална сделка. Вторият вид сделки се наричат абстрактни сделки. Те са валидни, когато не съдържат основание
Според момента на сключване на правната сделка
1) консенсуални сделки
a. смятат се за сключени в момента на постигане на съгласие между страните
2) реални сделки
a. при тях освен постигане на съгласие е нужно извършването на някакво действие
с оглед на формата на правната сделка
1) формални сделки
1. валидна е само когато е спазена предвидената от закона форма
2) неформални сделки – валидни и без конкретна форма
според това дали облагата на сделката е предварително известна
1) комотативни сделки
a. облагата на сделката е предварително известна
2) алеаторни
a. облагата зависи от едно бъдещо и неизвестно събитие
според характера на правната сделка
1) сделки между живи
a. такива които произвеждат правно действие преди смъртта на ФЛ
2) сделки с оглед на смърт
a. смъртта е задължително условие на сделката
Сделки на управление
- Имат за цел запазване на и поддържане на имущество
Сделки на разпореждане
- Тези сделки, които водят до промяна в правото на собственост
- Извършват се единствено и само от собственика на вещта
сряда, 1 април 2009 г.
Лекция по Икономическа социология - 01.04
4. включването на човека в обществения живот става главно чрез неговия труд. Трудът е основната дейност на човека. За да се включи в обществените отношения реално/ обективно, човек трябва да придобие, да застане на определена позиция, място. Според общественото разделение на труда хората имат своята социална позиция в обществения живот. Разделението на труда поражда разслояването на хората в обществото и тяхното позициониране. Освен включване в обществения живот социалната позиция е място и за реализация на индивида и неговата личност. Това става в средите на трудовите общности, в които всеки от нас участва по свой избор.
5. във връзка със социалната позиция на човека, социологията винаги разглежда явлението социална роля. Това е официализираното, очакваното, необходимото поведение, което всеки човек следва да осъществява заради обществения интерес. Социалната роля е единство на права, задължения и отговорности на индивида спрямо социалната среда. В тази връзка обществото създава форми и механизми за контрол върху поведението на хората. Контролът има законови и традиционни измерения.
- традицията е преобладаващо, доминиращо отношение на общественото съзнание спрямо социалната роля.
- Във всеки момент от своя живот човек може да изпълнява едновременно различни социални роли.
6. съществуват различни форми на живот, чрез които в обществото между хората се формира състояние на неравенство. Неравенството е типично явление на социалния живот. Исторически, първоначално като форма на социално неравенство, съществува робството. Това е състояние на лична зависимост от един човек към друг. Тя е тотална по своя характер. В последствие, в средните векове, се появяват формите касти и съсловия. Кастата е често срещана в азиатския тип общества, а съсловията – в европейския. Тук при тези форми хората са зависими един от друг на базата на своя социален произход. В семейната среда, в която си се родил, присъстват определени права, предоставени от обществото законово или по традиция. С факта на своето раждане човекът придобива тези права. Този социален статус трудно се променя по време на собствения живот, защото касти, съсловия от по-висш порядък имат своят групов интерес да запазят статуквото.
- Класите са социални групи хора, които имат еднакво или близко отношение към социални средства, чрез които се заема позиция в обществото. Като класически две такива средства се приемат собствеността върху средствата за производство (тя формира икономическата зависимост между хората) и властта (така се формира управленската зависимост между хората.
- Класовото разделение между хората ги поставя в състояние на лична свобода, но силна социална зависимост
7. съществуващото неравенство между хората има две обяснения. Функционализмът обяснява неравенството като обективен процес.
1) Хората по своите способности са неравни.
2) В обществения живот всеки носи различна отговорност. При едни тя е по-голяма, а при други – по-малка
Във връзка с това, социалната среда се отнася по различен начин (възмездява, оценява, отличава...) хората по техния принос за обществения живот. Второто обяснение на неравенството идва по линия на теориите за конфликтите. Според тях неравенството между хората е следствие от борбата между тях за заемане на по-изгодни позиции в обществения живот. С тази цел хората използват различни средства присъщи на тяхната личност и социалните ситуации в които те се включват. Тази борба често създава конфликтни отношения и напрежения в обществения живот.
5. във връзка със социалната позиция на човека, социологията винаги разглежда явлението социална роля. Това е официализираното, очакваното, необходимото поведение, което всеки човек следва да осъществява заради обществения интерес. Социалната роля е единство на права, задължения и отговорности на индивида спрямо социалната среда. В тази връзка обществото създава форми и механизми за контрол върху поведението на хората. Контролът има законови и традиционни измерения.
- традицията е преобладаващо, доминиращо отношение на общественото съзнание спрямо социалната роля.
- Във всеки момент от своя живот човек може да изпълнява едновременно различни социални роли.
6. съществуват различни форми на живот, чрез които в обществото между хората се формира състояние на неравенство. Неравенството е типично явление на социалния живот. Исторически, първоначално като форма на социално неравенство, съществува робството. Това е състояние на лична зависимост от един човек към друг. Тя е тотална по своя характер. В последствие, в средните векове, се появяват формите касти и съсловия. Кастата е често срещана в азиатския тип общества, а съсловията – в европейския. Тук при тези форми хората са зависими един от друг на базата на своя социален произход. В семейната среда, в която си се родил, присъстват определени права, предоставени от обществото законово или по традиция. С факта на своето раждане човекът придобива тези права. Този социален статус трудно се променя по време на собствения живот, защото касти, съсловия от по-висш порядък имат своят групов интерес да запазят статуквото.
- Класите са социални групи хора, които имат еднакво или близко отношение към социални средства, чрез които се заема позиция в обществото. Като класически две такива средства се приемат собствеността върху средствата за производство (тя формира икономическата зависимост между хората) и властта (така се формира управленската зависимост между хората.
- Класовото разделение между хората ги поставя в състояние на лична свобода, но силна социална зависимост
7. съществуващото неравенство между хората има две обяснения. Функционализмът обяснява неравенството като обективен процес.
1) Хората по своите способности са неравни.
2) В обществения живот всеки носи различна отговорност. При едни тя е по-голяма, а при други – по-малка
Във връзка с това, социалната среда се отнася по различен начин (възмездява, оценява, отличава...) хората по техния принос за обществения живот. Второто обяснение на неравенството идва по линия на теориите за конфликтите. Според тях неравенството между хората е следствие от борбата между тях за заемане на по-изгодни позиции в обществения живот. С тази цел хората използват различни средства присъщи на тяхната личност и социалните ситуации в които те се включват. Тази борба често създава конфликтни отношения и напрежения в обществения живот.
Абонамент за:
Публикации (Atom)