Търсене в този блог

неделя, 3 април 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 31.03

Банкови заеми за бизнеса

Според срочността на банковите заеми:
- краткосрочни банкови заеми – срок на погасяване до 1 година;
- дългосрочни банкови заеми – всички заеми, които имат срок на погасяване над 1 година (основната група заеми имат срок на погасяване над 3 години)

Според целевия характер – дава информация за предназначението на заема
- заеми за финансиране на текущи потребности (заеми за оборотен капитал)
- заеми за инвестиционни разходи на компанията

Срочността и целевия характер могат да се разглеждат общо, тъй като обикновено краткосрочните заеми са с цел финансиране на оборотния капитал, а инвестиционните заеми по презумпция се считат за дългосрочни. По-голямо е разнообразието от банкови заеми при краткосрочните заеми.

Един от най-популярните банкови заеми е заемът по текуща сметка (овърдрафт заем). При овърдрафт заемите сумите се ползват директно от РС на заемополучателя, т.е. няма специално създадена заемна сметка. Това спестява разходи за фирмата. Овърдрафт заемите приличат на стандартния договор за кредит. В договора за него ще има фиксирани параметрите по заема, срока, таксите, лихвения процент, но и ЛИМИТА на средствата (размера на ползвания заем е ограничен чрез фиксиран от банката таван), които фирмата може да ползва. Овърдрафт заемите се предоставят не по право на всеки заемател, който ги пожелае, а като привилегия, защото овърдрафт заемите са необезпечени (имаме формална обезпеченост). Причината за това е че заемателят не е задължен да ползва заема до посоченият лимит, т.е. не е икономически изгодно да гарантира целият размер на евентуално ползвания заем при положение, че не знае каква част от заема ще ползва. Овърдрафт заеми се ползват от клиенти, които имат изградени взаимоотношения с банките си и добра репутация.
Най-сериозното предимство на овърдрафт заемите, е че позволяват гъвкави схеми както за усвояването, така и за погасяването им. Заемателите могат да ползват толкова средства, колкото считат за необходими (до разрешеният лимит), а също така могат и да погасяват задълженията си по всяко време (при свободен ресурс). Ако сравним един овърдрафт заем с друг стандартен заем при еднакви условия, ще се окаже че овърдрафт заема е по-евтин затова защото предприемачът ще плати по-малка като абсолютна сума лихва.
Как се изчислява лихвата?
- , където ДС е дебитно салдо, r – размер на лихва, n – броя дни със дебитни салда
- Погасяването на дебитното салдо става автоматично с постъпления на средства;
Най-честите ползватели на овърдрафт заеми са компании със сезонно производство/ реализация на стоки и услуги, а също така компании, които изпитват временни ликвидни потребности от оборотен капитал. Тези временни потребности се дължат на необходимостта от поддържане на ритмичен производствен процес.


Ломбардни заеми
- предоставят се като фиксирана сума за фиксиран срок.
- Този заем се предоставя срещу залог от движими вещи – ценни книжа, стоки и др.
- В практиката термина ломбарден заем се използва по-рядко;
- Всички заеми обезпечени с ЦК имат съществено предимство свързано с относително ниските разходи свързани със съхранението на ЦК на обезпечението (обикновено наемане на банков сейф).
- Банките не приемат всички ЦК като обезпечение. Те трябва да отговарят на две условия:
o Да имат стабилна пазарна стойност (да са относително сигурни)
o Да бъдат високоликвидни
- Най-добре на тези условия отговарят ДЦК, особено тези с по-кратък матуритет
- Размерът на тези заеми спрямо обезпечението, което предоставяме може да достигне 90-95%
- При залог на капиталови ценни книжа, те също трябва да отговарят на гореизложените условия. Проблем е акцията да отговаря на първия критерий. Само тези акции, емитирани от компании с висок рейтинг, са подходящи за обезпечение, но при всички случаи последната дума е на банката. Ако банката реши, че отговарят на техните условия то размера на заема спрямо стойността на залога ще бъде 50-60%. Това е „застраховка” на банката срещу евентуална загуба на пазарна стойност на акцията.
- Възможно е погасяване с търговски ЦК, запис на заповеди, менителници, но това обезпечение е по-малко разпространено поради:
o Полиците трябва да отговарят на строго определени условия
o Условията по сконтовия заем е по-предпочитания вариант, от колкото ломбардния заем
- Залогът на ЦК срещу заем понякога се нарича фондов ломбард, когато са обезпечени със стоки или МЗ – стоков ломбард
- Стоковият ломбард има съществен недостатък – високи разходи по съхранение на стоките; банките са по-резервирани към стоките за обезпечение – не трябва да са бързоразвалящи се или да изискват специални грижи за съхранение;
o подходящи стоки, които да служат за обезпечение могат да бъдат благородни метали, черни/ цветни метали, стоки търгувани на международните стокови борси; (петрол, нефт, зърнени стоки и т.н.)
o размерът на предоставения заем спрямо стойността на обезпечението е 50-60%
- варианти за обезпечение, които предлагат банките
o кредитиране на база бъдещо вземане
o кредитиране чрез активи – това обезпечение носи повишен кредитен риск, поради липсата на надежден контрол от страна на банките; обезпечение на база доверие
o обезпечение чрез необвързано право на залог – прилага се по отношение на стоки, които могат да се идентифицират въз основа на притежавания от тях уникален сериен производствен номер (транспортни средства, електроуреди, машини и пр.)
o обезпечение чрез системата на лицензираните публични складове – това е трета страна посредник, която се ангажира със съхранението на заложените стоки и която гарантира пред кредитора (банката), че за стоките ще бъдат положени най-добрите грижи, че няма начин стока да напусне склада без знанието и съгласието на кредитора. От гледна точка на заематели, този тип кредитиране има по-висока цена поради появата на допълнителни разходи за съхранение в публичния склад.
o Съществува вариант да се залагат „стоки на път” – практика за презокеански превози на стоки;

Сконтови заеми
- сконтиране – сумата по дадена полица да бъде изплатена преди настъпването на нейният падеж. Обикновено сконтирането се извършва от банки. Банките приемат дадена полица за сконтиране, изплащат сумата по полицата и удържат фиксирана сума „сконто”
- веднъж сконтирани полици могат да бъдат ресконтирани (повторно сконтиране). Банките сконтират полиците си в ЦБ, но това е забранено в условията на валутен борд.
- Условия, на които трябва да отговарят полиците, за да бъдат сконтирани
o Полицата да е издадена във връзка с реална търговска сделка
o Задълженото лице по полицата да бъде компания с висок рейтинг и репутация
- Със сконтирането на полиците, става и прехвърляне на риска към банката, която сконтира съответната полица. Тя е тази, която поема риска от евентуално непогасяване на задълженията. Това е причината за предпазливостта на банките при сконтиране на полици.
- Ако на падежа не бъде изплатено задължението по дадена полица
o При запис на заповед – задълженото лице отговаря с цялото си имущество, защото полицата има силата на изпълнителен лист.

Банков акцепт
- банката е тази, която се съгласява да изплати документално оформено задължение на свой клиент към трета страна, при условие, че ой самия не погаси задължението си в рамките на определен срок.
- Акцепта е гаранционен заем. Той предвижда поемането на условен ангажимент, т.е. банката се ангажира да изплати дадено задължение „под условие”
- С банковия акцепт банките гарантират платежоспособността на свои клиенти пред трети лица
- Когато се постави акцепт върху определен платежен документ (най-често полица), това допринася за по-голяма сигурност в платежния процес на бенефициента.
- Акцептите на големите банки могат да бъдат препродавани на вторични пазари
- Акцептите са един от често търгуваните инструменти на паричния пазар
- Възможности пред лице, което притежава банков акцепт
o След получаването му, да се изчака до падежа на плащането
o Ако лицето не желае да чака до падежа, то може да продаде акцепта и да получи предварително сумата
o Акцепта може да бъде използван като залог срещу получаване на краткосрочен заем съобразен с датата на падежа на акцепта
o Акцепта може да бъде сконтиран
- Ако една и съща банка акцептира и сконтира по една и съща сделка
o Тези две транзакции се осъществяват с две различни лица – акцепта се дава на банковия клиент, а решението за сконтиране се взема от получателят на вземането
- Ако банката извърши плащането вместо нейният клиент:
o Тогава платеното задължение се оформя като кредит към клиента си
o Възможно е условията по този кредит да са предварително дооворени
- Срещу предоставянето на акцепт банката получава комисионна, но е възможно и банките да не начислят комисионни нито такси тъй като те не влагат собствени ресурси при даване на акцепт. Банките само доказват платежоспособност на свой клиент. Липсата на подобен род такси е „жест” към първокласните им клиенти.
- В сферата на международната търговия е възможно да се ангажират няколко банки, в случаите когато двете страни в търговската сделка нямат достатъчно доверие един към друг и нямаме доверие към предложената банка за акцептиране. Ролята на другата банка е да препотвърди акцепта, което ще оскъпи процеса.


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар