Търсене в този блог

понеделник, 18 април 2011 г.

Лекция по Банково счетоводство - 12.04

Европейска платежна зона (СЕПА/ SEPA) – концепция, чрез която в рамките на ЕС всички плащания се третират като вътрешни плащания. Започва развитието си от 2008г, чрез страните от еврозоната. Към момента членуват и страни, които не са от еврозоната и така страните членки са 32. СЕПА е съсредоточена върху развитието на три паневропейски платежни инструмента:
- кредитни трансфери
- директни дебити
- картови плащания
Тези три платежни инструменти доминират при безналичните плащания и затова те са в основата на изграждането на СЕПА. СЕПА се явява обща концептуална, нормативна и организационна рамка на единната европейска платежна зона, а ТАРГЕТ2 е електронната информационна система за извършване на безналичните плащания в еврозоната и за осъществяване на сетълмент в нея. Целта е СЕПА напълно да замести националните платежни системи.

Организация на синтетичното и аналитичното отчитане при презграничните преводи
За да участва в презграничен превод, всяка една платежна институция (централа на ТБ) трябва да има открити РС в съответни валути, в съответни банки кореспонденти или в ЦБ, както и обратното – чужди банки да имат открити текущи РС в съответни валути в местни ТБ.
Дефинират се два типа разплащателни сметки:
- НОСТРО – разплащателна сметка на българска банка открита в чужда банка. За нейното счетоводно идентифициране се използва активната сметка (във валута) 5043. това е случая, в който тази НОСТРО сметка е свързана с плащания различни от плащанията в рамките на СЕПА (плащане на китайски контрагент в евро; използваме системата SWIFT). В рамките на СЕПА се използва 5041, защото всяка централа на ТБ, за да участва в СЕПА, трябва да извърши плащанията чрез БНБ, която по-късно да осъществи сетълмент в ЕЦБ.
- ЛОРО – разплащателна сметка на чужда банка, открита в българска банка. Сметката, по която ще се отчита е пасивна. Когато се касае за плащания извън СЕПА ползваме сметка 1812. Когато ползваме СЕПА, то ползваме сметка 1811.
По отношение на разчетите, които възникват:
- всички сметки, които завеждаме се водят от централите на банките
- ако клоновете участват в едно презгранично плащане, какво ще използват? Така възникват разчетите
o на територията на България – взаимоотношенията на територията на България се отчитат чрез вътрешни разчети, т.е. сметки от гр.46. Взаимоотношенията между клон и централа при инициирано международно плащане най-общо казано се отчита чрез 4613 и 4614. Само централата, обаче, може да използва сметка 481, взаимоотношения с чужди банки!
o извън България
- при всички форми на плащания ще се ползват сметките от гр18. (привлечени средства във валута)
Във връзка с преводите се събират такси и комисионни от РС на клиентите. За тяхното отчитане ще се използват сметки 629 (А) и 729 (П).
В случаите, в които плащанията са във валута различна от евро, при всяко плащане се използва централният курс за деня, в който е извършен превода. Ако има възникнали валутни разлики ще ползваме сметки 624 и 724.

Плащания чрез презграничен директен кредит
- технологията на презграничният директен кредит е идентична с формата на плащания при местните разплащания, с условието че се ползват валутни сметки
- инициатор на плащането е платеца
- частични плащания не могат да се извършват
- при счетоводното отразяване плащанията могат да бъдат извършвани „в рамките на СЕПА” и „извън СЕПА”
При плащания извън СЕПА
- платецът има сметка в кл1 на ТБ1 и ТБ1 и е българско лице
o в клон 1 въз основа на съответен платежен документ сумата се събира от РС на клиента и се дебитира сметка 1814*клиент*вид валута и се кредитира сметка 4613.
o В ТБ1 (централа) се получава информацията за плащане от клона и се дебитира сметка 4614 (количество валута по централен курс за деня) се кредитира сметка 481, ако има кореспондент или сметка 5043 ако имаме открита сметка в ТБ на доставчика или 1812, ако чуждата банка има сметка в нашата банка (направи табличка)!!!
- Ако сме от страна на доставчика
o Това, което е извън България не ни касае
o Излъчено е електронно съобщение в SWIFT формат и първото записване е в централата на нашата банка и се съставя следното записване: дебит 481, ако нашата банка няма сметка в чужда банка или 5043, ако нашата банка има сметка в чужда банка или 1812 ако чуждата банка има сметка в нашата банка и се кредитира сметка 4613
o В клона на доставчика: дебит 4614 на кредит 1814
Плащания в рамките на СЕПА, чрез ТАРГЕТ2
- плащанията са в евро!
- Намесва се БНБ. БНБ е междинна банка, в която българските централи имат РС. Самата БНБ има РС (SSP) в ЕЦБ
- Платецът е българско лице (изходящ от страна на България превод)
o В клона, където се води сметка на платеца (кл1.) се събират парите от РС на платеца като: дебит 1814*платец и се кредитира 4613
o В централата, полученото съобщение в SWIFT формат се оформя като се дебитира 4614 и се кредитира 5041
o БНБ, в случая е кореспондент, като сумата се събира от РС на ТБ като се дебитира сметка 1811*ТБ и се кредитира сметка 5043*SSP-сметка в ЕЦБ. Възможно е в тази кореспонденция на ниво централа и ниво БНБ да се очаква потвърждение за сетълмент и вместо сметки 5041 и 5043 да се използва транзитната сметка 4352.
- Доставчикът е българско лице (входящ от страна на България превод)
o В БНБ идва съобщение за завършен сетълмент, въз основа на което БНБ дебитира сметка 5043*SSPи се кредитира сметка 1811*ТБ
o В централата на ТБ се получава информация, че по нейната сметка в БНБ са постъпили пари. Дебитира се сметка 5041 и се кредитира сметка 4613
o В клона се дебитира сметка 4614 и се кредитира 1814*доставчик


Организация на плащания чрез директен дебит
- инициатор на плащането е доставчика
- в случая той може да е чуждестранно лице
- счетововодните записвания са аналогични както и при местните плащания, като особеността е във воденето на задбалансовите сметки във валута като използваме сметка 9523 (банка на платеца) или сметка 9232 ако банката обслужва доставчика.

Особености във връзка с презграничните разплащания с чекове
- турист (предявител) си закупува пътнически чекове във своята страна
- туристът предявява чека за осребряване в банка в чужбина
- банката осребрява чека „на виждане” веднага след предявяването
- между банка издател на чека и банката, която осребрява възникват вземания, тъй като чековете се изпращат по куриер на банката издател
- банката, която е продала чековете на туриста превежда дължимата сума, на банката която е осребрила чековете, плюс съответна комисионна, ако такава не е била събрана от туриста при осребряване на чека
- самият чек е платежен документ, който е форма на пари в брой, т.е. ще се намесят каси. Самите чекове се съхраняват и отчитат задбалансово.

Технология на плащанията извън СЕПА
- български турист закупува чекове от българска банка, които ще осребрява в чужбина
o банката издател на чека води чековете задбалансово. За съхраняване на отпечатани нераздадени пътнически чекове в банката издател се дебитира сметка 963*валута и се кредитира сметка 9998
o за отписване на съответните чекове при продажбата им се съставя обратна статия 9998/963
o за продажбата на пътническият чек на турист в банката се дебитират различни сметки (дали е ФЛ, ЮЛ има ли или не сметка, в брой ли е платил) – 5011, 5021, 1714, 1814 и т.н. и се кредитират сметка 4992*предстоящи плащания по пътнически чекове*вид валута*номер на чек и се кредитира още сметка 4292 със сумата по комисионната по сделката
o при получаване на изпратеният осребрен чек, в банката издател се прави превод към банката, където е осребрен този чек като се дебитира сметка 4992 и се кредитират различни сметки като 4613, 481, 5043 (НОСТРО сметка), 1812
- да погледнем случая когато в българска банка се предявява чек от чуждестранно лице

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар