Търсене в този блог

понеделник, 11 април 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 07.04

Факторинг

Факторингът представлява услуга, която позволява на доставчиците да получат веднага по-голямата част от вземанията си по фактури за предоставени от тях стоки и услуги на разсрочено плащане. Форма за краткосрочно финансиране. Прилага се със срокове на издължаване до 3 или 6 месеца и по-рядко до една година. При него участниците са три:
- длъжник в търговската сделка
- първоначалният кредитор на длъжника
- „фактор” – компания или банка; съществуват специализирани факторингови дружества
Технология на факторингова сделка
Изкупуване на вземанията на длъжника, т.е. фактора е този купува вземанията на длъжника от неговия първоначален кредитор. След това има за задача да събере тези задължения.
Факторингът се прилага при редовни търговски взаимоотношения между контрагенти. Не става въпрос за изкупуване на проблемни вземания, а се прилага за финансиране на сделки с разсрочено плащане, които вземания са документално оформени – начислени вземания по фактури. Факторингът не е високорискова сделка!
Възнаграждението на факторинговата компания не се измерва като процент от сумата на вземанията, а като лихвен процент върху сумата по факторинга.

Предимства на факторинга в сравнение с традиционния банков заем
- фирма А доставя стоки на фирма Б на стойност 100 единици. Ако фирма А кандидатства за кредит, банката ще направи финансов анализ на фирма А и въз основа на него ще даде максимален кредитен лимит, например, от 50 единици. Банката е консервативна институция и не желае да се ангажира със 100% от финансирането при каквато и да е сделка.
- Факторинговата компания постъпва по различен начин. Той преви финансов анализ на длъжника, т.е. на фирма Б! Ако тя е голяма и реномирана компания с добра история, факторът може да покрие цялата стойност на вземането. Нещо повече, факторът може да авансира вземанията на фирма А не за 100, а примерно за 300 единици, давайки и възможност за растеж.
- Защо „факторът” не постъпва като при банков заем?
o Различия в риска
o Компаниите, които са обект на финансов анализ са различни.
o Обикновено доставчиците са по-малките компании, които обслужват едрия бизнес. Ако банката извършва анализ на дребните доставчици, техният рейтинг е несъпоставим с този на големите компании.

• не се блокират активи на фирмите с ипотеки и залози, а се дава възможност за разширяване на бизнеса. Обезпечение е бъдещото вземане на компанията, която кандидатства за факторинг.
• По-добро управление на процесите по събиране на вземанията от клиенти
• По-добър финансов контрол и планиране, за компаниите ползващи факторинг
• Позволява на компаниите да се фокусират върху основните си задачи (а не събиране на вземания от контрагенти)
• Факторингът е по-евтин от традиционният банков заем (на еория). Цената на кредита е свързана с риска. При факторинга рискът се определя от финансовите показатели на клиентите на фирмата, а не от нейните собствени.
• Подобрява кредитния рейтинг на компаниите – поучените авансови плащания не са кредитиране и не променят задлъжнялостта на фирмите и възможностите им за ползване на допълнително кредитиране. При по-добри показатели за задлъжнялост, компаниите ще могат да ползват допълнителни форми на кредитиране.
• Факторинг-комапнията предоставя уникален пакет от финансови услуги, които помагат продажбите на отложено плащане:
o Оборотно финансиране чрез авансово плащане на процент от факторната стойност на прехвърлените вземания
o 100% покритие на кредитния риск, произтичащ от евентуален фалит на купувачите
o Събиране на вземанията от длъжниците
o Административно-счетоводно управление на вземанията – Факторът се занимава с отчитане на фактурите, напомняния към длъжниците и др.

Факторингът може да се окаже и по-скъпа услуга в сравнение с банковия заем. Всичко е въпрос на калкулации и изчисления. Въпрос на преценка за една компания е каква ще бъде формата на краткосрочно финансиране и каква е реалната цена на финансирането. Компаниите ползват краткосрочните форми на финансиране единствено защото оборотните им средства рядко са достатъчни.

Револвиращи заеми

Форма на краткосрочно банково кредитиране. При тях договорената сума може да се ползва многократно в рамките на определен срок. По характеристика те напомнят овърдрафт заемите – могат да се ползват многократно суми, предоставят се за краткосрочен период от време (обикновено за срок от една година).
При револвиращите заеми правото за многократно ползване на сумите се поражда само след пълното погасяване на формирания дълг. Лихва се начислява само върху реално ползваната сума, а върху неизползваната част от ресурса (ако има такава) се начислява такса ангажимент. Тя компенсира разходите на банката във връзка с осигуряване на договорената сума.


Бизнес ипотечно кредитиране

Отнася се по-скоро към средносрочните и дългосрочни форми на кредитиране, които бизнеса използва за инвестиционни цели. Това са заеми, които се предоставят на предприемачите! Те се обезпечават с ипотека. Тази ипотека представлява залог на недвижима собственост срещу получаване на заем. Тези заеми се считат за относително надеждно обезпечени. Самата ипотека е свързана с това, че собственика на имуществото се лишава от някои права за разпореждане със собствеността си, без знанието на кредиторите си – не може да прехвърля собствеността, без знанието и съгласието на банката кредитор. Самият факт, че се стига до реализация на ипотека е еднакво неприемлив както за кредитополучателите, така и за банките, тъй като влияе върху техният имидж. При реализация на обезпеченията, банките не могат да спечелят нищо повече от това което заемателя дължи, дори когато постъпленията от реализацията са по-големи от дължимата сума. Превишенията се връщат на заемателите по сметките им. Банките могат само да загубят от подобна ситуация, ако постъпленията от реализацията не са достатъчни да покрият всички дължими вноски по заема и такси.
Характерно за бизнес ипотечните заеми е че до тях прибягват много инвеститори, собственици, предприемачи от най-дребните собственици до най-едрите инвеститори. Тук могат да се причислят и земеделските производители. Всяка една от тези категории инвеститори може да предложи различни обекти за ипотекиране и по този критерий се разглеждат отделни видове кредитополучатели:
- ипотекиране на жилища
- ипотекиране на недвижима собственост, която генерира доходи на своя ползвател (магазини, складове, административни сгради, халета и т.н.)
- земя като обект на ипотека
Всяка една от тези форми на недвижима собственост си има своите специфични характеристики. С жилища, например, се кредитира най-често дребен бизнес, където предприемачите ипотекират собствените си жилищни имоти. В англосаксонския свят често се ипотекират цели сгради, което води до различен мащаб на кредитиране. Банките станаха предпазливи към ипотекирането на собствени жилища за предоставяне на заем. Тази консервативност намира изражение в стойността на предоставения заем, който отразява занижена стойност на ипотеката. Рядко се предоставят заеми, които достигат 90-95% от стойността на ипотеката. Ако банката предоставя кредит срещу недвижим имот, то тя ще държи той да е в по-големите градове, където пазара е ликвиден и може да се стигна до бърза реализация на недвижимия имот.
Определяне на пазарната стойност на ипотеката – оценката може да се извърши по нормативен път, чрез данъчна оценка, чрез експертна оценка. Най-често се използва експертната оценка, тъй като тя най-бързо отразява промените в цените на пазара на имоти. Банките имат собствени експерти, но е възможно да наемат и външни оценители.
При определяне на ипотеката срещу земя трябва да се има предвид категорията на земята. Тези със статут на земеделски земи са по-малко предпочитани от банките, основно поради дребната разпокъсана собственост на земеделските земи, липса на реално функциониращ пазар на тези земи и т.н. Ако става дума за оедрени земеделски имоти (комасирани имоти) със ясен собственик, много по-лесно е да се изтъргува подобен род земя и банките са склонни да кредитират.
Банките са далеч по-склонни да предоставят кредити срещу ипотекиране на УПИ (урегулиран поземлен имот) тъй като тяхната стойност е значително по-висока. Обикновено стойността им е многократно по-голяма от тази на земеделската земя.
Когато банките предоставят заеми за инвестиции, важна е оценката на самия инвестиционен проект. Неговата оценка е трудна, тъй като всеки е уникален по рода си. Не може да се поставят под общ знаменател инвестиционните заеми които банките предоставят и затова не могат да се разглеждат като отделни групи. В оценката на тези проекти участват най-квалифицираните експерти на банката. Част от спецификата на инвестиционното кредитиране се състои в това, че инвестиционните заеми се предоставят на по-крупни суми и по-дългосрочни периоди за погасяване, което при равни други условия прави заема по-рисков, а от там и с по-висок лихвен процент от колкото краткосрочните заеми. По-високият кредитен риск се изразява в това, че ако банката има проблем със събиранията на инвестиционен заем, това води след себе си до много по-сериозни проблеми отколкото при овърдрафт, потребителски заем и т.н. поради несъпосавимост на мащабите. Дори само няколко провала на дадена банка, това може да застраши финансовото състояние на финансовата институция. Банките са много по-консервативни по отношение на инвестиционното банкиране.
Не винаги е възможно обезпечаването на инвестиционният заем с ликвидни обезпечения. Когато се кредитират инвестиционни проекти, особено при инвестиции „на зелено” няма такива обезпечения, които да са едновременно ликвидни и със стабилна пазарна стойност. Изключение от това правило прави само закупуването на инвестиционни стоки – машини, оборудване, технологични линии и т.н. Тогава обезпечение ще бъде самият обект на покупката. В този случай банките прилагат т.е. „кредитиране на купувача”. Банките не кредитират самите производители, а кредитират техните чуждестранни клиенти (купувачи). По този начин се стимулира експорта в страната, без обаче самият износител да е страна по кредитната сделка. При тази форма на експортно кредитиране, договорно може да бъде обвързана със задължението да се закупят точно определени стоки по списък предоставян от банката от точно посочен от нея производител. Би могло да се постигне договореност между банка и заемополучател да им се даде възможност за избор на стоки и производител.
При предоставяне на инвестиционен заем, много често той се дава от няколко банки, които се обединяват в синдикат и съвместно пласират ресурса. Това са сделки със изключително големи суми и дори и най-големите банки предпочитат да поделят риска с други банки. В синдиката могат да се обособят две нива на банките – банки лидери, които първоначално договарят условията по кредита и сформират синдиката, а на следващите нива се включват различен на брой банки в зависимост от мащабите на самия проект.
При договарянето на условията по кредитирането са възможни специфични условия:
- пълен „мандат” – водещата банка има възможност да осигури финансиране в пълен размер. Дори и да не сформира синдикат, то тя се ангажира да осигури пълно финансиране. Ако мандатната банка не успее да сформира синдикат, страдат и двете страни. Мандатната банка губи имиджа си на „мандатна банка”, а при заемателите негатива е в загуба на рейтинг;
- частичен мандат – поемат гаранция за предоставяне на част от необходимият ресурс;

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар