Програмно-целево бюджетно планиране... (Продължение)
Измерване на очакваният резултат е може би най-трудната задача в програмно-целевото бюджетно планиране, защото в публичният сектор не винаги резултатите се изразяват в материално отношение (по-малко трудови заболявания, повишено ниво на образование и т.н.). Основните цели са:
- по-добра връзка между политическите цели и бюджетните разходи – преследване на приоритетите на правителството. Не просто се залага бюджетна разходна структура, а да ориентираме ресурса на публичният сектор, там където е нужен за целите на правителството.
- По-рационално разпределение на парите на данъкоплатците, с оглед задоволяване на обществени потребности
- По-ясна представа към какво се стреми правителството и колко ще му струва
- По-добра преценка до колко успешно правителството постига целите си
- Повишение на гъвкавостта на министерствата по отношение използването на бюджетите им
- Прекратяване практиката на съкращаване на разходите по отделни елементи. Разходите са строго определени и лимитирани за следващите три години.
Друг проблем при програмно-целевото бюджетно планиране е прехода от едногодишно към многогодишно бюджетно планиране, защото планирането на ресурсите не може да бъде едногодишно, тъй като за да се реализират програмите е необходимо време – 3, 5, 6 години. поради тази причина се разпределят в един средносрочен период разходите по одобрените проекти и тези разходи с наричат средносрочни разходни тавани за отделните бюджетни звена.
ЕС изисква нашите общини да планират за седем години напред. Това предполага стабилност и постоянство в нормативните уредби. Постоянство в данъчните закони, в цялостната визия за развитието на региона и общината. Тогава може да се осъществи средносрочно планиране.
За постигане на дългосрочни цели България може да влияе само с фискалната си политика (поради наличието на валутен борд). Ето защо тя е много важна за ефективността на програмно-целевото бюджетно планиране. Фискалната политика създава подходящата обстановка за развитието на икономиката в държавата.
Едно от първите министерства, което направи програмен бюджет беше министерството на отбраната.
Предимства на програмно-целевото бюджетно планиране
- дава възможност да се концентрират ресурсите на публичният сектор, за решаване на конкретни задачи
- дългосрочното планиране на разходи, съпоставено с резултатите и срокът на откупуване на инвестициите позволяват да се оценят средносрочните и дългосрочни ефекти.
- Създава се възможност за критично осмисляне на съществуващите разходни направления и структури и отказ от някои разходи, които се правят „по инерция”
- Осигуряване на прозрачност на бюджета и се дава възможност от резултатите на неговото изпълнение да се оцени достигнати ли са поставените цели
- Постига се висока степен на прозрачност на обществените поръчки
- Осигурява се контрол върху ефективното разходване на бюджетните разходи
Изискванията за преминаване към тази методика на бюджетно планиране налагат по-продължителен период за усвояване на методиката. Процесът ще бъде продължителен, тъй като са необходими нормативни и оперативни промени, за по-добро изпълнение.
Контрол върху изпълнението на бюджета
Задължително условие за ефективното фукнциониране на икономиката и финансовата система на страната е финаснсовият контрол, който е съставен елемент на държавният контрол по управление на цялостното обюествени-икономическо развитие. Бюджетният контрол, от своя страна, е съвкупност от технологии, правила и институции, чрез които се осъществява контрол по планирането, съставянето, изпълнението и приключването на бюджета.
Бюджетният процес включва следните елементи:
- избор на бюджетни цели – бюджетна политика и бюджетни приоритети
- планиране бъдещето разпределение на ресурсите
- контрол по изпълнението на бюджета (същинска част на бюджетният контрол)
От технологична гледна точка, бюджетният контрол преминава през следните последователни етапи:
1) отчитане на постигнатите резултати
2) извършване на сравнения и разкриване на отклоненията
3) анализ на регистрираните отклонения
4) решения във връзка с разкритите проблеми
Всеки един от тези етапи включва комплекс от контролно-проучвателни инструменти, техники и подходи. За ефективното протичане на бюджетният контрол се изисква:
- при установяването на бюджета на различните звена в консолидирания държавен бюджет да се делегират съответните отговорности на разпоредителите с бюджетни кредити по повод управлението на бюджетните ресурси в съответното звено. Строго регламентиране на отговорностите.
- Развитието на информационна система, която да бъде пряко свързана с делегираните отговорности в бюджетните звена. Тази система трябва да дава информация за отчитането на разходите и за сравняването на действително извършените разходи с бюджетно разрешените такива. Информационната система трябва да даде възможност за засилване на финансовия контрол върху бюджетните финансови потоци. Предвижда се по всяко време системата да предоставя точна, пълна и актуална картина на приходите и разходите, плащанията, лимитите и договорите, както за отделните бюджетни организации, така и за бюджетният сектор като цяло. В България от януари 2000г. се постави началото на въвеждането на новата система за финансово управление (ИСФУ) в бюджетният сектор, която е един от основните и най-важни компоненти на бюджетната реформа. ИСФУ предоставя информация за нуждите на министерството на финансите и разпоредителите с бюджетни кредити. Изграждането на тази система в България оптимизира процеса на изпълнението на консолидираният държавен бюджет и спомага за подобряване управлението на бюджетните ресурси. Изграждането на ефективна система на бюджетен контрол изисква съблюдаването на следните основни принципи:
o Обезпечаване на своевременна и точна информация за нуждата на разпоредителите с бюджетни кредити и МФ
o Рационално разделение на отговорностите. Нивата на отговорност трябва да бъдат ясно дефинирани с цел избягване както на злоупотреби, така и на допълнителни ревизии и регулации. Главното правило в случая е, че лицето подписващо нареждането за осъществяване на съответният разход трябва да бъде бюджетно оторизирано и отговорно за това. Бюджетният разпоредител може да разрешава само такива разходи, за които е отговорен.
o Последователност и сравнимост – системата на бюджетният контрол трябва да гарантира определена сравнимост както по време така и по място между обемите изразходвани бюджетни ресурси. В същото време трябва да съществуват и механизми за реакция и корекции при разрешените бюджетни кредити в ситуация на инфлационни въздействия.
В условията на пазарната икономика, когато се усложняват междубюджетните отношения и се засилва ролята на данъците като основен източник на бюджетни приходи, многократно нараства значимостта на бюджетният контрол. Неговото предназначение е в съдействието за успешна реализация на бюджетната политика на държавата, в осигуряване на процесите по формиране и ефективно използване на централизираният паричен фонд.
Задачите на бюджетният контрол са следните:
- осигуряване на правилността по съставянето и изпълнението на бюджета (правна гледна точка)
- спазването на данъчното и бюджетното законодателство
- контрол върху правилността на воденето на счетоводната отчетност
- проверка на ефективността и целевото използване на бюджетните и извънбюджетните средства
- подобряване на бюджетната и данъчната дисциплина;
- проверка на обращаемостта на бюджетните и извънбюджетните средства в търговските банки;
- пресичане на незаконни решения по предоставяне на данъчни преференции, държавни дотации, субсидии и др. трансфери на отделни категории платци и общини;
- преодоляване на разточителства и финансови злоупотреби и вземане на адекватни мерки за наказание на виновните лица;
- провеждане на предварителна информационно-разяснителна работа с цел повишаване на бюджетно-финансовата дисциплина;
От посочените задачи се вижда, че макар че бюджетният контрол обхваща само общественият сектор на икономиката, той на практика се разпростира и върху частно- предприемаческата дейност при проверка на правилността и съставянето на данъчните разчети и попълването на данъчните декларации, както и при използване на предоставените субсидии и дотации, данъчни преференции и др. Това показва, че обект на бюджетния контрол е не само бюджетно=-данъчната сфера, но и целият процес на финансово-стопанска дейност на субектите на пазарното стопанство. Обект на бюджетният контрол са паричните отношения възникващи между държавата и юридическите и физическите лица по повод мобилизацията и преразпределението на БВП в териториален, социален и отраслов аспект.
Системата на бюджетният контрол се състои от следните елементи:
- субект на контрола – кой контролира;
- обект на контрола – кого контролира;
- предмет на контрола – какво контролира;
- принципи на контрола
- метод на контрол
- техника и технология на контрола
- процес на контрола
- сбор и обработка на изходните данни
- резултат от контрола
- вземане на решения по резултатите от контрола
Тези елементи формират механизма на бюджетният контрол, като всичко това трябва да се опира на нормативни документи, които в съвкупност образуват финансовото право на страната. В България, нормативни уредби, които имат отношение към бюджетният контрол са:
- закон за държавната финансова инспекция
- закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- закон за вътрешният одит в публичния сектор
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар