Търсене в този блог

неделя, 3 април 2011 г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 29.03

Икономически рамки на бюджета.... продължение

Бъдеща икономическа активност
- всяко начало на подготовката на един бюджет е ориентирано към бъдещето, тъй като бюджета е касов план за приходите и разходите в държавата.
- Във връзка с изготвянето на бюджета се изготвя т.н. проспективна сметка – сбор от информация, на основата на която трябва да се отчетат краткосрочните и средносрочните тенденции (внос/износ, колебания в икономически растеж...). това е макроикономическа рамка на бюджета. Проспективната сметка съдържа два елемента:
o Описателна проспективна сметка – макроиконоически показатели за следващата бюджетна година
o Сметка на целите – чрез този проспект, трябва да се даде концентриран израз на фискалните цели на изготвения бюджет. Това е политически избор. (бюджет 2010 – да посрещнем предизвикателствата на кризата)


Финансово изравняване

1. Същност на финансовото изравняване – Процес на балансиране между бюджетните приходи и разходи между отделните бюджетни звена в системата на консолидирания държавен бюджет.
- Тъй ката финансовите взаимоотношения между републиканския бюджет и бюджета на ДОО ще бъдат обект на разговор в специална дисциплина, ще се спрем на финансовото изравняване между републиканския бюджет и бюджетите на общините
a. В основата на финансовото изравняване стои разпределението на услуги оказвани от публичния сектор, които се прехвърлят на местните органи на власт.
b. Публичният сектор се обособява като такъв, за да се предоставят публични блага на населението, които частният сектор не е в състояние да удовлетвори, поради спецификата на колективните потребности (национална сигурност, здравеопазване и т.н.). част от тези услуги се осъществяват на регионално равнище и част от тях се финансират на централно равнище.
c. Т.е. първата причина, която налага изравняване е предоставяне на местните власти правото да оказват услуги на населението които имат локален характер (поддържане на тротоари, детски градини, културни и развлекателни центрове и т.н.). Предоставяйки тези права и задължения, централната власт трябва да предостави и финансов ресурс. Това изисква „вертикално” изравняване на ресурса на публичния сектор. (ако тази година държавните разходи ще бъдат 27млрд.лв., то тези средства трябва да се разделят между централизираното ниво и децентрализираното ниво на публичния сектор. Това е вертикалното балансиране, а как точно ще се преразпределят зависи от степента на децентрализация в държавата)
d. В резултат на вертикалното балансиране в България, около 19% се предоставят на общините (264 на брой) и 81% се „централизират”. Тези показатели говорят за ниска степен на децентрализация в България.
e. Как да се постигне вертикалното балансиране? – държавата дава на общините да акумулират данъчни приходи (свързани с имуществени данъци). Държавата дава право и на общинска собственост, да отдават под наем това имущество, да се разпореждат с него и т.н.
f. Колкото е по-голяма степента на финансова децентрализация, толкова повече се задълбочава диференциацията между отделните общини (в едни общини има много качествен жилищен фонд, в други не). Това поражда необходимостта от хоризонтален баланс – вътре в самите общини да се преразпредели ресурса така че във всички общини да се осигурят нормални условия на живот по отношение на основни изисквания (пожарна охрана, училищна система, болници...). Не се ли осигури такъв баланс, това ще доведе неминуемо до обезлюдяване на отделни региони и струпване на населението в определени общини.
g. При всеки механизъм на държавни трансфери:
i. Как се определя общата сума на държавни трансфери към общините?
ii. Как отделените средства за общините ще разпределим между отделните общини?
iii. Това са много сериозни въпроси, които касаят живота на всеки гражданин.
2. Как става балансирането на финансовия ресурс в публичния сектор? – има два основни начина за бюджетно балансиране
a. Чрез държавни трансфери ( данъчни приходи) – това са абсолютни суми, които могат да осъществяват двупосочно движение между отделните бюджетни звена. Преобладава посоката от централното правителство към местните органи на власт и този държавен трансфер се нарича „субсидии”. Държавата първо акумулира основната част от данъците и после от акумулирания централизиран бюджетен фонд се превеждат към местните органи на власт. Възможен е и обратен поток – от местните органи на власт към централизираните бюджетни звена. Това трансфериране се нарича ‘вноска”. Финансовото изравняване чрез държавни трансфери може да бъде под формата на субсидии и вноски
i. Субсидии – subsidium (парична помощ от висшестоящо към низшестоящо звено в публичния сектор) – субсидиите за общините могат да бъдат различни видове:
1. обща субсидия – трансфериране на глобална сума, която общините имат право сами да определят как ще се използва. Основна част от държавните трансфери, най-важна и най-желана от страна на общините, тъй като запазва суверенитета на общините. Те имат и отрицателни страни, тъй като създава усещането на местните органи на власт, че им се отпуска нещо „на готово” и така общините не са особено пестеливи. Тя поставя местните мероприятия в зависимост от състоянието на приходите в държавния бюджет
2. целеви субсидии – предоставят се на общините с определена цел. Това може да бъде с цел придобиване на ДМА, за изпълнение на регионални програми, за изпълнение на проекти от национално значение. Целевите субсидии намаляват гъвкавостта при тяхното използване. Тези субсидии са подходящи от страна на централната власт, тъй като чрез тях тя може да контролира поведението на общините.
3. субвенция – вид целева субсидия отпусната на общините под определени условия. Това са обикновено условия за съфинансиране (правителството поставя условие за община Варна, че за всеки заделен лев за борба със свлачища, държавата ще отдели още един лев.)
ii. държавните трансфери и собствените приходи на общините трябва да осигурят достатъчно средства, за задоволяване на разходите им
iii. системата на трансферите трябва да запазва бюджетната автономност на общините
iv. системата трябва да има общи правила за разпределение за всички общини
v. разпределението на държавните трансфери трябва да бъде справедливо – при равни други условия, по-бедните общини трябва да получат повече
vi. трансферите трябва да бъдат предсказуеми, макар и динамични
vii. формулата за субсидиране на общините не трябва да се мени често
1. общините трябва да предвиждат приходите си в средносрочен план
2. когато ежегодно се менят формулите, субсидиите са трудни за усвояване
viii. формулите за трансферите трябва да са колкото е възможно по-прости и прозрачни. Критериите за общините трябва да са избрани добре, за да се осъществи финансовото изравняване
ix. системата на трансферите не трябва да демотивира общините да увеличават собствените си приходи
x. чрез държавните трансфери се цели да се постигне материална отговорност (във връзка с отчетността)
xi. „Вноска” – прави се от тези общини, при които приходите са по-големи отколкото разходите (при средна норма на удовлетворяване на населението с местни блага), като вноска може да е или целия превес на приходите или част от него. Общините, които са на „вноска” се определят ежегодно, чрез закона за държавния бюджет
1. упражняван е в България 20г., от 1982г. до 2002г.
2. тази форма прави усещане за наказание. Винаги има елемент на политическа оценка.
3. ако общините знаят че при деклариране на повече приходи част от тях ще им бъде взет, това „убива” стремежа на общините за собствени приходи
b. Чрез данъчни обекти – обектите на данъчно облагане се разделят на две групи – с цел постъпления или в републиканския или в общинския бюджет, а втората група се облагат двойно – веднъж за държавен, веднъж за общински бюджет.
i. Разделителна система – позитивно предписана система, която в специален закон се определя кои обекти могат да бъдат облагани с цел постъпления в общинските бюджети (закон за местни данъци и такси)
ii. Негативно предписана – забранява се облагането на дадени обекти да формира приходи в общинските бюджети (ДДС, корпоративен данък и др.)
iii. Системата на двойното облагане на данъчни обекти се прилага в три вариант
1. автономно облагане – обектът на данъчно облагане е един, но данъчните основи за облагане на общинско и национално равнище са различни (до 2002 така се облагаше печалбата)
2. при наличие на два данъчни размера – единия се отнася за републиканския, а другия за общинския. Такава система в България не е прилагана.
3. да се разпределят ресурсите между двете нива – един и същ обект, една данъчна ставка, но полученият данък се разпределя в някаква пропорция

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар