Равновесие на пазара на пари
Изясняване на взаимовръзка между паричната маса, лихвения процент и номиналния доход. Парите „не се продават” и не се „купуват” както всяка друга стока.
Установяване на равновесие на пазара на пари – между предлагането и търсенето на пари
Представя се алтернативната стойност на съхранение на пари. Приемаме, че съгласно паричната политика на ЦБ, резервите са фиксирани на 80млн единици и паричен мултипликатор = 2,5. В рамките на това допускане, кривата на предлагане на пари представлява вертикалната линия съответстваща на 200млн парични единици (80*2,5). ЦБ, в своята парична политика е в състояние да предостави 200млн парични единици на субектите. Както и на др. пазари, равновесие на пазар – в точката на пресичане на кривите на предлагане и търсене на пари. Равновесието означава равенство между количеството на парите, което субектите/ индивидите желаят да съхраняват в портфейла на активите си и количеството на парите, което банковата система съгласно провежданата парична политика е в състояние да представи на субектите. В случая, ако изходим от данните, равновесие при 200млн и 10% лихва. При всяка друга норма на лихвата е невъзможно равновесие.
Да предположим норма =8%. Тази по-ниска норма на лихвата би намалила алтернативната стойност на съхранение на пари и това обстоятелство би довело до увеличаване на количеството на парите, което субектите/ индивидите биха желали да притежават в портфейла на активите си. При 8% - около 250млн единици тази промяна води до това, че субектите ще започнат да продават свои алтернативни пари в активи като облигации, съкровищни бонове в стремежа си да увеличат количеството на парите, което те биха желали да притежават. Постъпвайки по този начин, чрез тези действия на субектите ще се стигне до понижение на пазарната цена на тези активи (облигации) и заедно с това ще се увеличи общия доход от техните продажби. Ние обаче приехме допускането за наличието на постоянни банкови резерви и паричен мултипликатор, което означава че банковата система е в състояние да предложи само 200млн парични единици, а не желаните 250. Чрез своите действия на продажба от субектите тези сделки ще доведат до преместването на активите от едни субекти в други и този процес ще продължава до тогава докато лихвения процент се повиши до 10, т.е. до величина при която субектите/индивидите биха желали да съхраняват в портфейла на активите си 200млн, колкото банковата система е в състояние да им предложи. Подобни разсъждения може да повторим илюстрирайки невъзможността за постигане на равновесие при норма на лихвата по-висока от 10%.
Норма на лихвата 12,5%. При такава норма на лихвата стопански субекти биха желали да съхраняват по-малко количество пари. Биха желали на държат 160млн парични единици, а не 200мл. Ние обаче приехме допускане че банковата система е осигурила резерви, които позволяват предлагането на 200млн парични единици. Банковата система, обаче не е в състояние да застави субектите/ индивидите да държат по-голямо количество пари, отколкото те биха желали (160млн). За да приведат излишните си резерви в активи носещи доход, банките трябва да осигурят приемливи условия за субектите за да увеличат портфейла на наличните пари на 200млн. Един от начините е чрез операциите на открития пазар да встъпят в качеството си на купувачи, набавяйки си ценни книжа при по-ниска норма на лихвата или да предоставят кредити при по-ниска норма на лихвата.
Всеки от разгледаните случаи на пазара на пари може да достигне равновесие, когато субектите държат в портфейла на активите си толкова пари, колкото банковата система е в състояние да им предостави и само тогава, когато нормата на лихвата е 10%.
Последствие от изменение в предлагането на пари
Приемаме че първоначално пазара на пари е в равновесие на точката на Е1, където се пресичат кривите на предлагането и търсенето на пари (250млн единици и 8% норма на лихвата). След това ЦБ извършва продажбата на ценни книжа на открития пазар, изтощавайки резервите на банковата система с 36млн парични единици*2,5m=90млн парични единици (от 250 на 160млн парични единици). Новото равновесие след тези действия изменя климата на предлагането от Ms1 към Ms2, при което банките вече са в състояние да предложат не 250, а 160млн парични единици. На банките ще се наложи в съответствие с тези изменения да приведат резервите в балансовите си отчети чрез продажба на ценни книжа на субекти/ индивиди, чрез предоставяне на кредити при по-строги изисквания и увеличен лихвен процент и отзоваване предсрочно на вече одобрени кредити. Съответствие с тези действия се увеличават нормата на лихвата , в резултат на което субектите ще се адаптират към новите условия, намалявайки количеството на парите до 160млн. парични единици. Новата точка на равновесие на пазара на пари в Е2, където нормата на лихвата ще се повиши до 12,5%, а предлагането до 160млн единици.
Може да се каже, че реакцията на банковата система за намаляване на резервите с 36млн единици ще доведе до увеличаване на нормата на лихвата и на всички без изключение пазари на кредит. Според ръста на нормата н лихвата субектите ще се приспособят към новите условия като намалят количеството на парите при повишаване на лихвения процент.
Последствие от изменението на търсенето на пари
До тук предположихме че търсенето на пари не се изменя от съвкупното предлагане на пари. Допускаме че предлагането на пари е на постоянно равнище
Пазара на пари се намира в равновесие в точката на Е1, при която ЦБ, чрез резервите и банковата система, предлага 200млн парични единици при 10% норма на лихвата. Да предположим, че при някакви обстоятелства настъпи увеличение на нетния НД, в следствие на което ще се увеличи и величината на търсенето на пари при съществуващата норма от 10%. На графиката това се вижда чрез изменение нагоре и надясно от Md1, до Md2. при изходна номинална норма на лихвата от 10% субектите биха желали да държат в портфейла на активите си повече пари. Във връзка с това всеки субект ще може да увеличи количеството на парите като предлага други активи като акции, облигации за налични пари или като поиска от банките кредит за да си увеличи наличните пари. Когато в едно и също време по-голямо количество субекти проведат аналогични мероприятия, се понижава пазарната цена на ценните книжа и се повишава общия доход от тяхната продажба. Тези които получават заеми от банката ще способстват за увеличаване на лихвения процент по заемите. Въпреки стремежа на субектите да увеличат портфейла си от налични пари, банковата система не е в състояние да им предложи повече от 200млн парични единици. Величината на предлагане на пари не може да се увеличи. По такъв начин пазара на пари може да се върне в равновесие тогава и само тогава, когато нормата на лихвата се повиши достатъчно високо за да приведе в съответствие количеството на парите, което банковата система е в състояние да предложи с количеството на парите, което субектите биха желали да държат в портфейла на активите си. Ето защо новата точка на равновесие е в Е2 (при 15% лихва и в Md2).
Намаляването пък на търсенето на пари ще постави тези процеси в противоположно положение. Да предположим че кривата на търсенето на пари се е изменила наляво и надолу от Md2 на Md1 и от първоначалното равновесие в Е2 към Е1. равновесие на пазара на пари би имало само тогава, когато лихвените ставки биха паднали до равнище обезпечавайки съответствие на количеството на парите в обращение с количеството на парите в портфейла на субектите.
Взаимовръзка на тактически цели с формите на кривите на предлагане на пари в банковата система
Тактическата цел на паричната политика, повеждана чрез последователните операции на открития пазар
1) вертикалната крива съответства на тактическата цел за поддържане на фиксирано количество пари в обращението. При запазването на неизменна парична маса, при изменящи се условия на пазара, на ЦБ ще се наложи да предприеме следните действия свързани със:
a. излишните резерви и нормата на лихвата – известно е, че равнището на излишните резерви в банковата система се формира в следствие на неочакван приток на депозити или намалението на заеми отпускани от банките. Обикновено резервите се изменят обратнопропорционално на нормата на лихвата. Банките притежаващи излишни резерви понасят загуби от неизползвани възможности да реализират лихва, ето защо за да се намали тази загуба, при наличието на излишни резерви е за предпочитане банките да влагат парите си в т.н. вторични резерви (съкровищни бонове), понеже са високоликвидни, безрискови и доходоносни (макар и при ниска лихва). Това обстоятелство ще означава, че банките ще се стремят да намалят резервите си до 0. На тях, обаче, ще им се налага да отчитат съотношението между алтернативната стойност на съхранение на излишните резерви и транзакционните разходи по операциите на пазара на резервни средства. Изхождайки от транзакционните разходи, може да се каже, че равнището на излишните резерви в банковата система като цяло никога не пада до нула, обаче увеличението на лихвения процент и заедно с това на алтернативната стойност на съхраняваните излишни резерви ще подтиква банките към преобразуване на своите излишни резерви активи носещи доход във вид на лихва. В съответствие с това е характерно че равнището на излишните резерви ще се изменя в обратнопропорционална връзка с нормата на лихвата, а паричния мултипликатор в правопропорционална зависимост. При запазване от ЦБ на съвкупните резерви в банковата система на постоянно равнище при изменяща се норма на лихвата, кривата на предлагане на пари би приела наклона надясно и нагоре. За да се поддържа съществуващата по-рано крива на предлагането на пари, ЦБ следва да прибегне до защитна продажба на ЦК на открития пазар, която би намалила съвкупните резерви в банковата система. Аналогично на всяко намаление на паричния мултипликатор, трябва това намаление да се компенсира с покупка на ценни книжа на открития пазар, която пък ще увеличава съвкупните резерви, което ще доведе увеличаване на мултипликацията.
b. В банковата система се формират и резерви чрез рефинансиране на банките от ЦБ или чрез заемането на пари на междубанковия паричен пазар. Всяка банка може да увеличава излишните си резерви чрез системата на реесконта от ЦБ. Тази операция зависи от сконтовия процент. Високия лихвен процент ще свива резервите и обратното в банковата система. Отделна ТБ излишните си резерви чрез ресконтиране на стокови полици или вземане на пари от междубанковия пазар. За избор на източника, влияние ще оказва сконтовия процент на ЦБ. Освен това ТБ, които привличат ресурси чрез сконтиране от ЦБ понасят и допълнителни разходи (административни и др.)
2) За поддържането на кривата на предлагане в строго съответствие – Ms (вертикална) ЦБ може да предприема един от следните способи
a. Защитни операции на открития пазар компенсирайки изменението в равнището на резервите получени чрез заеми, направлявайки в противоположна страна измененията в равнището на тези резерви
b. ЦБ може да използва сконтовия процент за гъвкаво реагиране на възникващите изменения в пазарната норма на лихвата, а също и на лихвения процент на междубанковия паричен пазар
3) Хоризонтална крива на предлагане на пари
a.
b. Свързана е с фиксиране равнището на нормата на лихвата, прието като стратегическа цел. Подобна политика на фиксирано равнище на лихвения процент е прието да се назовава като гъвкава парично-кредитна политика. Да предположим че пазара на пари се намира в равновесие при Е1 (10% и 200млн парични единици), което приемаме като тактическа цел на ЦБ. Да предположим, че се увеличи нетния НД, в резултат на което и парите които субектите биха желали да държат в активите си. Търсенето на пари ще се измени от Е1 към Е2. Този ръст на налични пари, който субектите биха желали да притежават ще упражнява натиск върху повишаване нормата на лихвата, но ние сме я приели за фиксирана, затова за да отговори на увеличеното търсене на пари ЦБ ще предприеме действия свързани с покупката на ЦК на открития пазар. Такива промени ще доведат до увеличаване на банковите резерви, които банките ще пуснат в оборот. Този процес на използване на излишните резерви ще доведе до увеличаване на паричната маса в обращението. Покупките на открития пазар ще продължат дотогава докато се образуват достатъчно количество пари, което субектите желаят да съхраняват в портфейла на активите си при запазване на фиксираната норма на лихва. В такъв случай равновесието ще се измести от 200 на 300млн парични единици.
4) Наклонената крива на предлагане на пари
a.
b. Кривата на предлагането на пари в такава форма означава следната политика на ЦБ – при тази стратегия, ЦБ реагира на увеличеното търсене на пари обезпечавайки някакъв ръст, но в количество недостатъчно за да се запази нормата на лихвата в равнището на Ms1 и Md1. Кривата на предлагането постепенно ще се измества от Md1 към Md2 (15% и 300млн парични единици). Такава политика на ЦБ допускаща увеличение на количеството на парите в обращението но в степен недостатъчна за предотвратяване на повишаване на номиналната норма на лихвата.
Избор на тактическа цел, а именно влияние на изменението на търсене на пари съответстващо на изменението на количеството на парите в обращението или на изменение в номиналната норма на лихвата
- тактическата цел обусловена от запазване на постоянна парична маса – тази тактическа цел е свързана с вертикалната крива на предлагането на пари. В този случай измененията в търсенето на пари се влияят само от нормата на лихвата, без да се засяга количеството на пари
- запазване на постоянна норма на лихвата – в този случай изменението в търсенето на пари влияе само върху количеството на парите без да се засяга нормата на лихвата, а при наклонената лихвата действието е едновременно
Последствия
• Измененията в нормата на лихвата оказват съществено влияние върху равнището на реалната икономическа активност. Така повишаването на нормата на лихвата при равни други условия няма да съдействия за увеличаването на вземане на заеми, а това ще води до намаления в обема на производството
• Измененията на количеството на парите може да окаже влияние върху реалната икономическа активност, понеже по-голямото количество пари по-големи инвестиции, ръст, но в същото време и повишаване на цените и инфлацията
Политика, реагираща на изменението в търсенето на пари чрез управление на равнището на лихвения процент. Политика на управление на количеството на парите в обращение или политика от комбинация на тези два варианта... кое е най-добро? Отговорът зависи от изменението на търсенето на пари
1) изменение в търсенето на пари породено от изменение в скоростта на обращението на парите – тези изменения могат да бъдат породени от правилата на банковите операции, от контрола върху паричното обращение, от стратегията. В този случай е желателно да се изолират реалните икономически сфери от последиците в скоростта на обращението на парите, позволявайки количеството на парите в обращението да се изменя в същата пропорция както и скоростта на обращението. При тази процедура е желателно да се съхрани номиналната норма на лихвата и абсолютното равнище на цените като постоянни величини. Желателна е хоризонталната крива на предлагането на пари, тъй като лихвения процент влияе върху скоростта на обращението на парите
2) изменение в търсенето на пари в следствие на изменение в реалния обем на производството в процеса на ... цикъл – желателно е да се повдигне/ намали лихвения процент за да се постигне цикличното разширяване/ свиване в икономиката. В този случай отговорът е наклонената крива на предлагането на пари или вертикалната крива на предлагането на пари
3) изменения в търсенето на пари обусловено от растящите цени – в този случай ръста на количеството на пари в обращението в отговор на увеличението на цените означава да се налива масло в огъня на инфлацията. Ето защо в такава ситуация е желателно да се прилага вертикалната крива на предлагането на пари като се пуска на воля равнището на лихвения процент
Напрактика измененията в кривите на търсене на пари е в резултат от съвкупност от причини така че нито една от разгледаните тактически цели напълно да съответства на реалните условия. При реализирането на паричната политика ние реализираме чрез равнището на лихвения процент и количеството на парите.
Парично кредитни стратегии
1) инфлация – допускане на неконтролируем ръст на паричната маса в обращение
2) дефлация – рязко намаление на количеството на парите в обращение
3) рефлация – допускане на мека форма на инфлация за целите на икономическия растеж и заетостта
4) дезинфлация – мека форма на дефлация с цел стабилизиране на паричната единици, но водеща до дълбок икономически спад
Икономиката на страните се движат по тази графика
- Рефлацията способства за ръста на икономиката и заетостта но води и до обезценяване на цените и инфлация. При голямо увеличение на инфлацията - дезинфлация
- Дезинфлацията обезпечава стабилизация в покупателната сила на пари. Високи лихвени проценти, в резултат на което – дълбок спад в икономиката. Когато се увеличи безработицата, правителствата прибягват до политика на рефлация.
Действие Ефект Резултат
Увеличаване на количеството на парите в обращението Скъпи пари Дефлация
Увеличаване на лихвения процент Скъпи пари Дезинфлация
Намаляване на количеството на парите в Евтини пари Инфлация
Намаляване на лихвения процент Евтини пари Рефлация
Няма коментари:
Публикуване на коментар