Търсене в този блог

вторник, 13 април 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 09.04

Парично обращение – движението на наличните пари при изпълнението на функциите на парите, а паричен оборот – движението на парите по наличен и безналичен начин.
ЦБ регулира количеството на парите в съответствие с потребностите на оборота. Извършва се чрез механизми за регулиране на парично предлагане и търсене. ЦБ регулира копюрната структура на паричното предлагане в обращението, което означава че стойностите, в които са емитирани паричните знаци следва да съответстват на потребностите на потребителите. Колкото цените са по-дребни, толкова по-ниски стойности на копюрите. ЦБ следи копюрите в оборота и пуска в обращението определен процент копюри – 1,45% * 10лв. Средната банкнота е над 25-26лв. Банкнотите са 98,08% от общото обращение. Около 20ст е средната монета в обращение.
ЦБ поддържа чистота в банкнотното обращение – премахва похабените, негодните парични знаци. Това е задължение на ТБ – да изземват и описват копюрите и да ги перфорират и предлагат на ЦБ. ЦБ регулира и количеството на парите по региони, което е продиктувано от миграцията. Има региони, които са приходни, а други разходни.

Предлагането на пари
- Под предлагане на пари се разбира създаването на допълнителни парични знаци за обращението или които навлизат в каналите на обращението и обслужват реализацията на стоки и услуги
- субекти на парично предлагане са
o ЦБ – тя емитира банкнотите и монетите, наричани парите на ЦБ
o ТБ – те създават т.н. депозитни пари, наричани парите на ТБ
- Създаването на депозитните пари също така зависи от поведението на вложителите (депозантите). Ако в банките не постъпват депозити, няма създаване на пари, а зависи и от поведението на заемателите.

Парите на ЦБ
За да проследим този процес трябва да си представим схематично баланса и

Лявата страна в баланса (активите) показват създаването на паричната база, а дясната – нейната употреба. Пари на ЦБ се създават в следствие на закупуване на чуждестранна валута, злато, ДЦК, СПТ (специални права на тираж), отпускане кредити на правителство и ТБ. Увеличаване на всяко едно от активните пера в баланса води до създаването на допълнително количество на пари в обращението. Намаляването пък на всяко едно от активните пера в баланса води до унищожаване на пари.

Да приемем че ТБ продава валута на ЦБ

Създаването на пари на ЦБ води до увеличаване на нейния баланс по актива и пасива и до промяна само в актива на ТБ. Ако ЦБ продава валута, записванията ще бъдат с обратен знак. Унищожаването на пари води до намаляване на съответни активни пера. Създаването на пари от страна на ЦБ е свързано с монетизиране на активи от страна на ЦБ, което монетизиране може да стане чрез закупуването на валута, злато, ДЦК или отпускането на кредити.

Вторият субект на създаването на пари са ТБ
Създаването на пари от ТБ става:
- Активно – ТБ могат да създават пари чрез монетизиране на активи на небанковия сектор с отпускането на кредити или пари могат да бъдат създавани и без нарастване на размера на кредите

1ви случай - ТБ банка отпуска кредит на предприятия – вземания +1000, текущи задължения +1000
В предприятието – текущи сметки +1000, задължения +1000
2ри случай – чрез закупуване на ЦК от ТБ
ТБ – актив – ценни книжа +1000 и текущи задължения +1000
Предприятия – актив, минус ценни книжа 1000 и текуща сметка +1000 в пасив
Променя се само на ТБ, а в баланса на предприятието един вид актив се трансформира в друг. И в двата случая са създадени пари. Монетизирането на активи на небанковия сектор с отпускането на кредити, закупуване на ЦК и други е прието да се обозначава като активна сделка за банката, тъй като и в двата случая става въпрос за разширение на активите. В баланса е налице активно създаване на пари от ТБ
- Пасивно – при сделките на ЦБ с ТБ е характерно че се уреждат с парите на ЦБ, т.е. ТБ внасят в ЦБ банкноти и монети и могат да получават само банкноти и монети. При сделките между търговските предприятия и небанковия сектор е характерно, че се уреждат с двата вида пари – парите на ЦБ и парите на ТБ (депозитните пари). Това обстоятелство води до постоянно превръщан е на парите на ЦБ в безналична форма по сметка в ТБ или на парите по сметка в ТБ в налични пари. Внасяме в ТБ банкноти и монети и могат да се теглят само налични пари.
o Предприятие внася ежедневния си оборот по сметка в банка. Да приемем че предприятието

Когато предприятието внася пари – пари на ЦБ +1000 и текущи задължения в пасив - +1000
Предприятие – актив, пари във брой минус 1000 и текуща сметка +1000
За разлика от активното създаване на пари, при тези процедури е характерно, че общата парична маса, с която разполага небанковия сектор не се променя. Аналогичен е и случая, когато предприятието тегли пари, а също и се извършва плащане от сметката на едно предприятие в една банка по сметката на друго предприятие в друга банка – така пак не се променя общия обем на паричната маса. Характерно е че поведението на банката е пасивно понеже става въпрос за внасяне на пари по сметка в банка или за сметки по пасива. Ето защо този акт на създаване на пари в банковата система е прието да се нарича пасивно създаване на пари в банковата система.

Обобщение:
1) пари на ТБ се създават (унищожават) при нарастване (намаляване) на сумата на текущите авоари на предприятието
2) за активно създаване на пари говорим в случаите, на монетизиране на активи на небанковия сектор от страна на ТБ
3) активното създаване на пари води до увеличаване на общата парична маса в обращението
4) в случаите на пасивно създаване на пари от страна на небанковия сектор е характерно, че общата парична маса, с която разполагат не се променя тъй като в този случай е налице превръщането на един вид пари в друг
До тук ние проследихме създаването на пари в отделната ТБ. Пари в банковата система се създават на многостранна основа

Многостранно създаване на пари в банковата система
ТБ могат да създават само депозитни пари. Те не могат да създават парите на ЦБ. ТБ приемат депозити, които се задължават да върнат при тяхното поискване. Тъй като те са задължени да върнат внесени от депозантите пари, за ТБ възниква проблема за тяхната ликвидност – способността да изплатят внесените пари. Обикновено внасянето става в налични пари – банкноти, монети и при теглене пак се искат същите.
Да приемем, че в ТБ „А” постъпва депозит от 10000лв. Ако банката задържи тези пари в касата си, тя ще бъде абсолютно ликвидна (безсрочни депозити – дебитни карти, разплащателни сметки). В този случай банката няма да реализира доход и няма да изплати лихва на депозанта. От опит е установено че не е необходимо да задържат цялата сума в касата. Достатъчна е само една част (задължителни резерви) за да се гарантира текущата ликвидност. Приемаме ЗМР 10% или 1000лв. останалите 9000лв. формират т.н. излишни(свободни) резерви. Правилото е че нито една банка няма интерес да съхранява/ задържа излишни резерви. Ето защо всяка банка се стреми да вложи тези пари. Да приемем, че банката отпуска кредит и парите се връщат в ТБ „Б”. Те отново се задържат с 10% и се отпускат до n-тата банка. Този процес може да продължава в цялостната банкова система и да развива един процес на създаването на пари, който теоретически ще завърши след безкрайно много периоди, когато в нито една банка няма да се появяват излишни резерви. Това ще бъде ситуацията, при която целия първоначален резерв ще се трансформира в минимален задължителен резерв. Обикновено отделната банка може да създава депозити = единствено на сумата на излишните резерви. По този начин паричната мултипликация на депозитите не може да се получи. Това е така понеже отделната банка не е в състояние да отпусне кредити на сума по-голяма отколкото са нейните резерви. Като цяло, обаче, банковата система може да мултиплицира депозитите тъй като когато една банка губи своите резерви, те преминават в друга банка и следователно тези резерви не напускат банковата система като цяло. Всяка банка предоставя кредити и формира депозити. Парите предоставени като кредити достигат до други банки. Те от своя страна ги използват за кредити и формиране на депозити. На практика процеса продължава докато началното увеличаване на резервите доведе до мултиплицирането на депозитите.
Мултиплицирането на депозитите, което е резултат от увеличаването на резервите в банковата система се нарича обикновен депозитен мултипликатор 1/0,1 то 10000лв ще формират 100000лв. при 10% задължителни резерви мултипликаторът ще бъде равен на 10 или той е равен на реципрочната стойност на коефициента на задължителните резерви изразен като дроб или 10=1/0,1. Формулата на обикновения мултипликатор – прираста на депозитите (нарастването на общата стойност на общите депозити)=1/резервите(коефициент на задължителните резерви)*прираста на резервите(изменението на резервите в банковата система) ΔD=(1/r)ΔR
При извеждането на формулата изхождаме от допускането, че в банковата система не се задържат излишни резерви. Общата сума на задължителните резерви в банковата система е равна на всички резерви в банковата система. Общата сума на задължителните резерви = коефициента на задължите резерви умножен по сумата на депозитите  RR=r*D. Като се вземе предвид и прираста ΔD*1/r=ΔR, което представлява уравнение първо. За банковата система като цяло, създаването или намаляването на депозитите ще спре след като всички резерви в банковата система се изчерпят, т.е. банковата система ще е в равновесие, когато общата сумата на задължителните резерви = сумата на резервите (RR=R  R=r*D). Това уравнение показва какъв да е размера на депозитите за да може задължителните резерви да се изравнят с резервите в банковата система. Резервите на ТБ се създават от ЦБ.

Създаването на резерви в ТБ и разбира се тяхната мултипликация става:
1) чрез отпускането на кредити –
a.
2) Чрез закупуване на ЦК
a.
3) Закупуването на чуждестранна валута – за ВБ цялата парична маса е формирана по този начин
ЦБ формира първоначалния импулс на създаването на резерви в банковата система

m – мултипликатор. Коефициент, който показва с колко се увеличава паричното предлагане при увеличение на паричната база с 1
МВ – парична база. Тя включва всички налични пари извън касите на ЦБ и резервите на ТБ в ЦБ
Ms = МВ*m
Когато резервите r=100%, m=1. Мултипликация няма да има.
Когато c=100%, m=1. наличните пари НЕ СЕ мултиплицират.
Емпирично е установено че мултипликатора винаги е по-голям от 1, което е дало основание паричната база да бъде наричана „силни”/”могъщи” пари.
Парична база – всички налични пари извън касите на ЦБ и депозитите на ТБ в ЦБ

Паричното предлагане у нас се изразява чрез агрегата М3 = Ср(налични пари в населението) + D(депозити в банковата система)
МВ=C + Dc, където С – всички налични пари извън касите на ЦБ и Dc – резервите (депозитите) на ТБ в ЦБ
Характерно е че само 50% от наличните пари в касите на ТБ се считат като част от техните задължителни резерви в ЦБ. Всички задължителни резерви известни като ЗМР се водят по текуща сметка на ТБ в ЦБ, но те не се олихвяват и нямат право да се ползват от ТБ.
Dr – задължителни резерви
Ds – авоарът който всяка ТБ трябва да поддържа по текущата си сметка в ЦБ за обслужване на плащанията си
Dx – свръхрезерви. Всички банки в които се формират излишни резерви и ням къде да ги вложат, те могат да ги вложат на депозит в ЦБ срещу олихвяване.
Dc=Dr+ Ds+ Dx
C = Cp (в население) + Cv (в каси)  MB= Cp + Cv + Dr + Ds + Dx, за България
След известни преработвания, М3=МВ*(1 + cp)/ Cp + Cv + Dr + Ds + Dx , където m=1 + cp/ Cp + Cv + Dr + Ds + Dx
Паричния мултипликатор у нас за М3 към Октомври 2009 е 3,76. М1=1,41, М2=3,76;

Фактори влияещи върху паричния мултипликатор
1) коефициент на задължителните резерви – когато този коефициент нараства, това намалява излишните резерви на ТБ и ограничава мултиплицирането на депозитите. Паричният мултипликатор и паричното предлагане са в обратна връзка с коефициента на задължителните резерви.
2) Коефициент на наличните пари C/D – от поведението на хората ще зависи този коефициент. Колкото повече се увеличава коефициента, това ще води до намаляване на мултипликатора и на депозитна мултипликация, защото наличните пари не се мултиплицират и обратното. Паричният мултипликатор и паричното предлагане са в обратна връзка с коефициента на наличните пари
3) Изменение в коефициента на свръх резерви Dx/D – когато банките увеличават притежаваните от тях свръхрезерви, банковата система разполага с по-малко резерви и следователно с възможности за по-малко парично предлагане и обратното. Ето защо и тук паричният мултипликатор и паричното предлагане се намират в обратна връзка с коефициента на свръхрезервите на ТБ в ЦБ (Dx/D).
ЦБ няма пълна възможност да контролира мултипликатора. Той зависи до голяма степен от депозантите

Контрол върху парична база
По отношение на МВ, ЦБ има възможност да упражнява по-пълен контрол понеже повече от действията с предприема от нея. Регулирането на МВ се осъществява чрез:
1) операциите на открития пазар – по своята същност те са покупко-продажбата на ДЦК извършвана от ЦБ. Обект на тази покупко-продажба са предимно краткосрочните ЦК (съкровищни бонове). Прилагането на този механизъм е свързано с наличието на стабилен пазар на ДЦК, наличието на ликвидни и безрискови ЦК и при наличието на голям обем, което позволява извършването на по-крупни транзакции. Действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава и от кого купува и на кого продава ЦК.
a. Когато ЦБ продава ДЦК – тя може да продава на ТБ или на населението. Когато ЦБ продава ДЦК на ТБ чрез тази операция тя блокира част от резервите на ТБ и увеличава възможността за предлагане на пари чрез отпускане на кредити и други операции. Когато ЦБ продава на населението ЦК е характерно се заплаща от населението с банкноти и монети. Чрез тази операция ЦБ изтегля налични от сферата на обращението
b. Когато ЦБ купува ДЦК – когато ЦБ купува ДЦК от ТБ чрез тази операция тя разширява нейните резерви и възможността и да предлага пари чрез отпускане на кредити и други активни операции. Когато ЦБ купува ЦК от населението заплаща тези ЦК с банкноти и монети (налични пари). Чрез тази операция тя увеличава количеството на парите в обращение. Тъй като населението не предпочита да държи големи наличности, внася наличните си пари в банка и крайния резултат от тази операция е увеличаване на резервите на ТБ и на паричното предлагане.
- предимства на операции на открития пазар
o прилагането става по инициативата на ЦБ. Тя решава кога да извършва покупка или продажба на ЦК
o тези операции са по-гъвкав механизъм и могат да се използват по-силно или за по-слабо въздействие върху паричната база и парично предлагане
o при допусната грешка ЦБ може веднага да коригира с обратна операция
o прилагането на този механизъм води до непосредствени резултати в паричното предлагане
- недостатък
o ТБ имат възможност да монетизират портфейла си от ЦК в ЦБ чрез механизма на рефинансирането. Този механизъм се прилага от всички банки в света. У нас този механизъм прилагаме от м. Октомври 1992г, когато е първата емисия на съкровищни бонове и се преустанови от 1.7.1997 когато се въведе ВБ
2) ЗМР на ТБ в ЦБ – те представляват процент от привлечените депозити в ТБ до размер на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. Колкото този процент е по-висок, по-голяма част от привлечените депозити се блокира, с което се намаляват резервите на ТБ и възможността им да кредитират и обратното. Този механизъм е една „жестока” мярка за ТБ, понеже за привлечените депозити плащат лихва, а за блокираните не получават лихва. Прилагането на този механизъм не води до непосредствени резултати в паричното предлагане. Резултатът ще последва във времето, но не веднага.
a. У нас ЗМР – 1991г с 5%, 1994 до 12% и сега от Октомври 2008г – ЗМР=10%
b. Допусна се 50% от касовата наличност да се използва за ЗМР
c. За депозитите на правителството в ЦБ не се следват ЗМР
d. По отношение на депозитите от чужбина, ЗМР = 5%.
e. В резултат на това бяха освободени доста средства за банковата система (1,8млрд.лв.). средният ефективен размер на ЗМР реално е 7%
3) Дисконтната политика на ЦБ – тя се реализира чрез сконтовия процент (основния лихвен процент. Колкото този процент е по-висок, това прави кредита от ЦБ по-скъп и ограничава неговото ползване и обратното – колкото този процент е по-нисък прави кредита по-евтин и разширява паричното предлагане. Този механизъм е прилаган до 1.7.1997г. Сега не се прилага поради ВБ.
4) Кредитни тавани – представляват една административна мярка прилагана от ЦБ за ограничаване нарастването на кредитите. Тези тавани са прилагани до 1994г. 2007 отново са въведени за да се ограничи ръста на кредитите. Действащият механизъм е бил нарастването да е до 2% спрямо предходния месец. Силна административна мярка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар