Търсене в този блог

петък, 23 април 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 16.04

Търсене на пари

Разбира се желанието на субектите/индивидите да държат част от своето богатство в налична форма, а не в някакъв друг вид нисколиквидни активи или каква част от богатството, хората желаят да съхраняват в налична форма.
Богатство – активи, ценни книжа, земя, дълготрайни стоки.
Наличните пари не носят доходи! Независимо от това субектите/индивидите държат част от своето богатство в налична форма, защото няма съвпадение по време между паричните постъпления и паричните плащания. Ако е налице такова съвпадение няма и нужда от държане на налични пари. Държането на пари е решение за субектите продиктувано от непълната синхронизация между паричните потоци. За държането на налични пари са характерни т.н. алтернативни разходи – разходи от пропуснати ползи. Ако парите са вложени в доходоносни активи за превръщането на наличните пари в тези активи се правят разходи, включително и за трансформирането им обратно от ценни книжа в налична форма. Ако приходите от тези активи надвишават разходите за тях, хората ще си вложат парите в активите и обратно ако доходите са по-малко от алтернативните разходи – хората ще държат налични пари.
Класическата количествена теория е теория за определянето на номиналната стойност на съвкупния доход и затова тя ни казва и колко пари се притежават при дадено количество на съвкупен доход. Ето защо класическата количествена теория е теория за търсенето на пари. В основата на класическата количествена теория именно стои търсенето на пари. Тя е основана на понятието „скорост на обращението на парите”, според движението на доходите V=P*Y/M. В качеството на първа крачка към прилагане на това уравнение еквивалентно преобразуваме M/P*Y=1/V - тази форма ясно показва, че отношението на количеството пари в обращението към номиналния доход (P*Y) е величина обратна на скоростта на обращението. Количеството на парите M=P*Y/V. Ако заменим M s Md, то Md=P*Y/V. Търсенето на пари според класическата количествена теория е функция от три променливи величини:
- от абсолютното равнище на цените – при равни други условия, увеличението на цените, ще изисква и по-голямо количество пари, необходими за реализиране на същия обем стоки и услуги
- реалния доход – повишението в обема на производството също води до повишаване на реалните доходи, защото по-големия обем производство – по-големи заплати за заети и по-големи печалби за фирмите. При равни други условия това увеличение, ще обуславя и необходимостта от по-голямо количество пари за реализиране на сделките
- скоростта на обращението V - при увеличение на скоростта, ще намаляват количеството на наличните пари и обратното


Търсенето на пари в паричния модел на Кейнс

В своята книга „Теорията за заетостта, лихвата и парите”, Кейнс отхвърля класическата количествена теория за търсенето на пари отдавайки предпочитание на нормата на лихвата, а също така отхвърля и постановката за скоростта на обращението като стабилна, макар и в краткосрочен план. Кейнс разглежда видовете богатство, в това число и парите като един от тези видове и утвърждава, че тази част от портфейла на активите, която субектите/индивидите желаят да съхраняват в ликвидна форма зависи от това до колко високо ценят свойството ликвидност. Активите притежават ликвидност, ако се използват непосредствено във функцията на парите като разменно средство и при положение, че номиналната стойност на тези активи не се променя. Парите в агрегата М1 са абсолютно ликвидни. Хората, обаче, предпочитат да са относително ликвидни (не е възможно цялото богатство на хората да бъде в ликвидна форма). По тази причина Кейнс е назовал своята теория за търсенето на пари в Теория за предпочитание към ликвидност (LP) – това е термин въведен от Кейнс за обозначаване на търсенето на пари. Според него три са причините, които обуславят търсенето на пари/ съхраняване на част от своето богатство в ликвидни парични активи, по текущи сметки до поискване, а не в качеството на по-нисколиквидни активи (облигации). Според Кейнс има два вида пари – ликвидни и облигации.
- хората предпочитат да държат част от своите активи в налична форма с цел да ги използват във функцията на разменно средство за покупка на стоки и услуги, необходими за да живеят. Това обстоятелство за държане на налични пари, Кейнс е назовал като транзакционен мотив (сделков мотив)
- Хората предпочитат да държат налични пари в случай на непредвидени обстоятелства. Кейнс го назовава като „мотив за сигурност (безопасност)”
- Вижда и трети мотив за съхранение на богатството в налична форма, а именно счита, че субектите (индивидите) предпочитат да държат в портфейла на своето богатство активи в налична форма, а не в някакво по-ниска ликвидна форма каквато са облигациите. Държането на облигациите е съпроводено с известен риск, ето защо според Кейнс хората държат богатството си в тези два вида активи. Преимуществото на облигациите е че те носят доход (лихва). Вероятността този лихвен процент да се промени води до това, че възниква риск и евентуални загуби от нереализиран доход или промяна в пазарната цена на облигациите. Така снижението на нормата на заемната лихва води до повишение курса на облигациите, което осигурява на техните притежатели по-голям доход обусловен от прираста на капитала и обратно, повишението на нормата на лихвата води до снижение курса на ценните книжа, което пък предизвиква загуба на капитал за притежателите на облигациите. Зависимостта между курс на облигациите и лихвения процент е обратна. Това е обусловено и от спекулативния мотив при търсенето на облигации – възниква от желанието да се избегне загубата на капитал, предизвикана от съхранение на активите във формата на облигации в период на очаквано повишение на лихвения процент. Спекулативния мотив – Кейнс формулира обратната връзка между величината на търсенето на пари и нормата на лихвата. Във връзка с това Кейнс формулира и следната тенденция – величината на търсенето на пари постепенно расте с падането на нормата на заемната лихва на пазара на ценни книжа.


Кейнс разглежда търсенето на пари като функция на:
- при равни други условия, увеличението на номиналния национален доход предизвиква увеличение на търсенето на пари, което е обусловено от транзакционния мотив и мотива за сигурност/ безопасност.
- Пак при равни други условия, снижението на нормата на лихвата увеличава търсенето на пари обусловено от съществуването на спекулативния мотив, т.е. налични пари за покупка на облигации
Ето защо съвкупното търсене се образува от M=M1 (транзакционна част) + М2 (спекулативна част) = L1(y)L2(i)
М1 е функция на дохода
М2 е функция на лихвения процент
- такава функция представлява

- тази фигура показва зависимостта на спекулативно парично търсене от равнището на нормата на лихвата
- лихвената еластичност на това парично търсене става безкрайно еластично, ако нормата на лихвата стане толкова ниска, че всички субекти я разглеждат като „абсолютна долна граница” в очакване, че в бъдеще лихвата може само да се покачи и с това курсовете да паднат и субектите да не купуват облигации
- Тъй като в такъв случай всички допълнително създадени пари от ЦБ ще изчезнат в спекулативната каса, това е дало основание на Робъртсън да говори за наличието на Кейнсиански ликвиден капан (досега не е настъпвал такъв случай)

Извод на Кейнс – търсенето на пари е свързано не само с дохода както е по класическата количествена теория, но и с равнището на лихвения процент. Освен това при Кейнс е характерно, че скоростта също не е постоянна. Моделът на Кейнс за търсенето на пари води до важният извод че скоростта не е постоянна и освен това скоростта е в права връзка с равнището на лихвения процент. Така теорията на Кейнс за предпочитание към ликвидност хвърля съмнение върху количествената теория, че номиналния доход се определя предимно от измененията в количеството на парите.


Паричният модел на Милтън Фридмън за търсенето на пари

Фридмън, както и Кейнс анализира как хората разпределят богатството си между алтернативите за инвестиции въз основа на възвращаемостта (в т.ч. и във вид на пари). Той отива по-далеч от Кейнс като отчита възможността за инвестиции не само в пари, облигации, но и в акции, недвижимости, даже и в човешкия капитал с неговите ценностни умения, които се получават в процеса на подготовка и образование. Фридмън разглежда парите като абстрактна покупателна сила – хората държат пари за покупка на стоки и услуги. В този смисъл той съчетава авоарната и сделковата теория за търсенето на пари. За обосноваване на своя тезис, използва понятието „касови остатъци”. Счита, че тези касови остатъци се отличават с устойчивост и добри прогнозни свойства, ето защо по-нататък той използва в концепцията си понятието „постоянен доход”. Този доход е средна величина от текущия доход и от всички минали доходи и следователно е подложен на много слаби промени под въздействието на цикличния ход в икономиката. Тази средна величина изпълнява ролята на стабилизатор в търсенето на пари. В най общ вид търсенето на пари е представено като:
M/P=f(rb;re;P*;Yp;W;U), където
М/Р – реални касови остатъци
- rb – доход от облигации
- re – доход от акции
- P* - равнището на цените
- Yp – постоянния доход
- W - съотношението между хуманното и нехуманно имущество – хуманното имущество съответства на целия капитализиран доход, който може да се придобие чрез работа в продължение на целия живот на човек, а нехуманното имущество е капиталовата стойност на всички други доходи, които не са получени с работа
- U – други неотчетени променливи
Характерно е , че Фридмън групира активите – * Md/P = f(Yp;rb-rm;re-rm;P*-rm). В случая Фридмън групира активите в три групи:
- постоянния доход Yp е фундаментално понятие.
- Между Md и Yp има права връзка като се приема, че Yp показва много слаби колебания при оживление и бум в икономиката, което означава че в този случай доходът расте по-бързо от Yp и при рецесия в икономиката Yp намалява много по-малко в сравнение с дохода. Поради и това и колебанията в търсенето на пари при цикличното движение на икономиката ще бъдат по-слаби.
- Останалите променливи Фридмън групира в трите групи, а именно
o Облигации
o Акции
o Стоки
• rm – доход от пари
 мотивът за държането им е тяхната доходност в сравнение с парите. Доходността от парите се измерва с лихвения процент.
 Ако изразите rp и rm ни показват, че очакваната доходност от облигациите и акциите е по-голяма от доходността от парите rm, хората ще предпочитат да си държат богатството в облигации и и акции, а търсенето на пари Md ще намалява и обратното.
 P* - rm – очаквана доходност от стоките. Растът ли цените на стоките, това покачва доходността от тях и в този случай увеличението на доходността от стоките ще кара хората да държат парите си в стоки, а търсенето на пари ще намалява

Между теорията на Фридмън и Кейнс има съществени различия
- Фридмън включва много по-голям брой активи при определяне на търсенето на пари, докато Кейнс включва само два вида – пари и облигации. Характерно е, че Кейнс обединява активите извън парите в една категория – облигации. Причината, е че доходите от тези активи се изменят паралелно, следователно доходността от облигациите се приема като индикатор и за очакваната доходност от всички други активи
- Фридмън приема, че скоростта на обращението на парите е константна като в класическата количествена теория и предсказуема. При Кейнс скоростта е променлива и тя се променя според движението на доходите. (ако хората получават заплатите си един път месечно, скоростта ще е по-ниска, но при два пъти – два пъти по-висока)
- При Кейнс определящ фактор за търсенето на пари е нормата на лихвата. При Фридмън е характерно, че лихвения процент не оказва влияние. Той изхожда от разбирането, че ако на финансовите пазари нормата на заемната лихва на ценните книжа се покачи, банките които се конкурират с финансовия пазар също ще покачат лихвите по кредите си. Влиянието на лихвата е слаби и не присъства в модела му. Скоростта може да се предвиди, а именно, че V=Y/f(Yp), където У е текущия доход, а Yp е постоянния доход. Единственият фактор, който определя търсенето на пари е постоянният доход. Според Фридмън главния фактор, определящ търсенето на пари е постоянния доход Md=f(Yp). Има паралелност в движението на доходите за различните активи, включително и парите. При увеличение на лихвения процент ще расте и очакваната доходност от парите.
(ФРИДМЪН)Търсенето на пари от глава от населението се свежда до !!!Md/NPp=f(Yp/NPp)σ
- N – население
- σ – еластичност на дохода спрямо паричното търсене
- За САЩ стойността е 1,81, което дава основание да разглежда парите като предмет за разкош, търсенето на които се изменя в по-голяма степен от колкото изменението на дохода

Съвременна теория за търсенето на парите

От времето на Кейнс всички икономисти от всички школи са признавали важността на понятията „норма на доходност, норма на лихвата като променливи величини във функцията търсене на пари, обаче съвременната теория се отличава от модела на Кейнс по следните особености:
- тя разглежда в по-широк диапазон активите от безлихвеното съхранение на парите и дългосрочните облигации. Известно е, че вложителите могат да притежават портфейл от носещи доходи под формата на лихва и безлихвени форми на парите като налични пари. Въобще хората могат да притежават различни форми на активи (спестявания, ценни книжа, активи в недвижимусти и др.) и всички тези видове активи могат да оказват влияние върху търсенето на пари.
- Съвременната теория отхвърля разделянето на търсенето на пари според мотивите на Кейнс. При това нормата на лихвата влияе върху търсенето на пари, но само в случай че лихвения процент представлява алтернативна стойност за съхранение на парите.
- Разглежда се богатството като един от определящите фактори за търсенето на пари. Това обстоятелство е особено очевидно при портфейлния анализ на теорията за търсене на пари. При увеличение на богатството индивидите вероятно ще поискат да увеличат всичките си възможни видове активи, а следователно да увеличат и наличните пари, които биха желали да притежават.
- Съвременната теория включва и други условия влияещи на субектите и индивидите да предпочитат ликвидния портфейл. В качеството на такова условие могат да стъпят очакванията. Така при песимистична прогноза за бъдещата конюнктура, величината на търсенето на пари показва тенденция на нарастване, за да превръщат пари в активи и обратното. Ситуация на растеж води до намаляване на търсенето на пари.
- Съвременната теория отчита и наличието на инфлация. Тя точно разграничава такива понятия като реален и номинален доход, реален и номинален лихвен процент, реална и номинална величина на паричната маса.

Цени, инфлация и търсенето на пари

Нарастването на националния доход при равни други условия може да повлияе върху величината на търсенето на пари. Ако се наблюдава ръст на реалния национален доход при неизменно равнище на цените, се увеличава обема на сделките, което от своя страна предизвиква допълнително търсене на пари за тези операции (за по-големия обем производство се изисква и по-голямо количество пари). Увеличението в равнището на цените без да се променя равнището на обема на производство – в този случай увеличението на цените ще увеличава количеството на парите необходими за обслужване на реализацията на стоките при по-високите цени и отново търсенето на пари ще се увеличава. По такъв начин взаимовръзката между реалния национален доход и търсенето на пари налага да се отчита и влиянието в равнището на цените. Това влияние може да се отчита по два начина:
- изразява се в отчитане и на парите и на националния доход в реални величини. Реалният национален доход се пресмята чрез делението на номиналния с индекса на цените/ дефлатора на БВП. Количеството на парите също може да бъде изразено в реални величини  Md/P=f(Y/P). От това уравнение следва, че изменението в равнището на цените при равни други условия влияе върху предполагаемото търсене на пари и обратно – количеството на парите и обема на продукцията могат да се свържат в номинални стойности Md=f(Y).
- И двата подхода към уравнението за търсенето на пари показват едни и същи резултати. Необходимо е да се отчете и влиянието на лихвата. В свят без инфлация, реалния лихвен процент ще носи реален доход. Ние обаче живеем в свят с инфлация и инфлацията е една допълнителна алтернативна стойност на парите. Темпът на инфлацията оказва влияние и върху формирането на неликвидни активи (недвижимусти, запаси от дълготрайни стоки и др.) вземайки предвид реалната норма на лихвата и очакваната инфлация Md=f(Y;r;P), където У е номинален доход, r – реална норма на лихвата, Р е индекс на цените. При трансформация ще стигнем до Md=f(Y;R). търсенето на пари, в номинални стойности, ще бъде функция на величаната на номиналния национален доход и номиналната лихва, където повишаването на лихвения процент намалява търсенето на пари и обратното
- Има ли разлика между гореизложената функция и класическата функция за търсенето на пари?
o В съвременната функция липсва V – скоростта е заменена с R. Зависимостта между номиналната стойност на лихвата и скоростта е правопропорционална. Увеличаването на лихвения процент увеличава скоростта на обращение на парите и обратното

До тук търсене на пари според агрегата М1. Възникна въпроса какво става с парите, които носят доход (М2). За отразяване на това влияние Md=f(Y;R – Rm), където R означава средно претеглената норма на дохода за всички форми на парите, както за тези носещи доход под формата на лихва, така и за тези, които не носят доход във вид на налични пари или депозити до поискване. Rm – имплицитна печалба обезпечена с компенсационни остатъци. Алтернативната стойност на съхранение на парите =R – Rm  разлика между средната норма на лихвата за всички форми на парите и нормата на лихвата на конкуриращите се активи. Ще бъде ли търсенето на пари съгласно това уравнение повече или по-малко еластично? Отговорът е, че този въпрос е неразрешим и следователно трябва да се разглежда търсенето на пари без влиянието на Rm.

1 коментар: