Лекция по Въведение в банковото дело - 30.09

Тема 1

Учебник въведение в банковото дело
Важни теми: 1, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 12

Банковото учение и неговото съдържание
(гл. 1)

Банковото учение (теория) е производна на учението за предприятието (икономиката на предприятието). Икономиката на индустриалното предприятие се развива от средата на 19век, по времето на индустриалната революция. Естественият икономически съюзник на индустриалните фирми са големите банки. Това е времето, когато излизат акционерните банки. (От тук нататък ще се разглежда именно тази форма на организация, тъй като 100% от банките у нас са акционерни дружества (по закон) и 80% от банките по света са акционерни дружества). Развитието на индустрията се нуждае от капитал, който може да се осигури именно от тези големи институции – акционерните банки. Икономиката на предприятието отговаря на въпроса какъв е най-простият модел на едно предприятие, кои са движещите сили на бизнеса, как се организира производството в определен отрасъл.
- Двигателят на всяко предприемачество е (нагона към) печалбата, зад който прозира едно качество типично за всеки човек – алчността. Това е качество по природа! Налице е срастване между банков и индустриален капитал и се появява т.н. финансов капитал. От тогава банките се наричат „домашни банки” (банки обслужващи големите корпорации).
- Банките по същество са от една страна най-фините демагози, въпреки че са възникнали по модела на доверието. Клиентите влизат в банките с предубеждението, че ще бъдат излъгани. Банките вместо да бъдат крепители на морала, то се оказва точно обратното – те го подкопават.
- Банките по същество не са измислили теории – те вземат концепции наготово и ги прилагат в практиката. На повърхността, привидно няма нищо ново в банковата теория, но важното е, че тя ИНТЕРПРЕТИРА взетата на готово теория!
Уточнения по Коцев :
Кредита няма функции!!! Кредитът като икономическа категория е някаква абстракция, която представлява реално съществуващи процеси. Функции има банката, тъй като тя контролира, тя регулира, тя организира процеса при който клиента взема кредита! Кредита не може да преразпределя и контролира. Хората контролират!
Депозит/ влог – когато отидем и извадим от джоба си свободна ликвидност от еди-колко си единици, то си откриваме влог, но като съхраняваме часовници, предмети като цяло, банката открива ДЕПО. В България неправилно се схваща че паричните вложения са депозити.
Поради факта, че се работи с акционерни банки, които са коалиционен модел на собственици (share holders) и агенти (мениджъри), от гледна точка на това обстоятелство, то целта на мениджмънта не е печалбата, а максимизиране ползата на своите акционери. С течение на времето, поради нарасналото инвестиционно състояние на акционерите от Америка към Европа се задава нова вълна на акционерен активизъм, която променя подхода и целта на мениджмънта на всички корпорации (АД). Към дейността и резултатите на банките започват да гледат и други заинтересовани лица, които се наричат stake holders. Техните интереси трябва да бъдат по някакъв начин удовлетворени от страна на банката (АД). Има четири големи групи stake holders:
- акционери (вътрешни)
- клиентите
- служителите/ персонала (от портиера до топ мениджмънта)
- обществото – дори още преди Христа, най-агресивния stake holder е църквата (религията). Появата на парите и на лихвата се олицетворява с нещо нечестиво и неправомерно (Христос изгонва търговците от храма). От тогава насетне се поддържа тази теза, че търговията с пари е нечестиво деяние. Дори Аристотел казва, че душите на тези които обслужват пари няма да отидат в небесното царство.
o медиите – също агресивен stake holder
o международни финансови институции и др.
В края на ХХ и началото на XXI век се създават редица концепции относно новите модели за прозрачно открито корпоративно ръководство! (не управление) Това принуждава мениджмънта да преосмисли своята главна цел и да удовлетвори (максимизира ползите) за основните групи stake holder или трансформация от share holder max value към stake holder max value! Мениджмънта се асоциира с управление, но мениджмънта обръща основно внимание на клиента, тъй като клиента е цар!


Каква е най-общата схема на предприятието


- Моделът на предприятие представлява единство между вход, същинско производство и изход. На входа са ресурсите (материални, финансови, информационни и субективни (хора)). Производството е комбинация от различни производствени фактори. На изхода – продукцията (услугите) се разглежда по клиенти, видове продукти, по региони, пазари и т.н.
Учението за банковото предприятие видоизменя този модел, но ЗАПАЗВА неговата обща схема, т.е. банката – специфично предприятие, което има за своя основна „суровина” (на входа) парите (чуждите пари), в следствие на което чрез комбинация на различни фактори те създават (произвеждат) специфични продукти и услуги, които отнасят банките (третичен сектор на икономиката). За нас най-голямо значение има входа
- банковият баланс, за разлика от индустриалният баланс е обърнат – активите и пасивите се разглеждат противоположно. Пасивът за нас представлява собствен капитал и привлечен капитал. Те са в огромно несиметрично отношение, като собствения капитал, който е преди всичко акционерен капитал е много по малък от привлечения. Няма друго предприятие с подобен профил на пасива като банките. Това означава, че големият дял на чуждия капитал предполага една висока народностопанска отговорност на банките.
- от гледна точка на акционерното тяло не банката има собствен капитал, а тя има опосредстван собствен капитал (капитала не е на шефа на борда  )
- въпросът със собствеността на банките и кой ги притежава е неразрешим!
- Чуждите пари отличават банките от всички други предприятия, независимо че модела се запазва (макар и леко деформиран). Банковото учение казва че финансовия ресурс е номер 1 (чуждите средства)
- Основния отличителен белег на изхода са финансовите услуги. Банката произвежда услуга (нематериален, консултантски елемент на услугата)
- Заемът макар и с едни и същи параметри, се различава В УСЛУГАТА и начина и на поднасяне! Банковото учение отговаря на въпроса кой е най-ефективния начин за получаване на услугата.