Лекция по Теория на финансовото посредничество - 06.10

Идеалната пазарна структура

Неокласически модел на Ароу-Дебрьо
- формулира се през 1951г.
- За целта се формулира най-напред среда на функциониране на идеалните пазари
- Неокласическият модел според Ароу-Дебрьо е характерен за среда отличаваща се със следните характеристики:
o Всички финансови инструменти са хомогенни, търгуеми, делими
o Всички пазарни участници разполагат с незабавна и пълна информация за всички фактори и събития, влияещи върху бъдещата стойност на търгуваните финансови инструменти (теория за рационалните очаквания – всички участници анализират информацията по един и същи начин)
o Нито един индивидуален пазарен участник не може да оказва влияние върху цените на финансовите инструменти (пазара е съвършено конкурентен)
o Условията на заемане и инвестиране са еднакви за всички пазарни участници, т.е. липсва данъчно облагане на доходите от сделки; няма транзакционни и информационни разходи по сделките; липсват икономии от мащаба

Финансова структура на икономика функционираща в среда характерна за модела на Ароу-Дебрьо, се базира върху следните съществени елементи:
- финансовите пазари са съвършени – по-конкретно те са пълни и осъществяват разпределение с ефективност Парето
- домакинствата и фирмите контактуват директно чрез пазарите, без да правят каквито и да било транзакционни разходи. Поради това финансовите посредници не играят никаква роля, т.е. домакинствата могат да конструират портфейла, който да компенсират всяка позиция заемана от посредник в и така посредничеството не може да създава стойност
- финансовите пазари са нерегулируеми – върху тях не се оказва никаква публична интервенция. Причината за това е, че инвестициите на финансовите пазари не са свързани с рискове и оттук липсва необходимост от защита на инвеститорите

Пълни пазари – участниците могат да управляват рисковете
- риск (на финансовите пазари) – закупувайки акция на дадена компания поемаме риск от гледна точка на движението на цените в бъдеще; рискът е в това цената в бъдеще да е по-ниска от тази, за която я закупуваме
- от съвременна гледана точка – пазар , на който се предлага такова разнообразие от финансови инструменти, че да са достатъчни за формирането на портфейл, доходността от който ще е положителна при всяко зададено положение на обстоятелствата (портфейлна теория на Хари Марковиц)
- хеджиращи инструменти – допълнително увеличават вероятността да не губим пари (опции, акции)

Пазарна ефективност – ефективни са тези пазари, при които има съвпадение между текущата пазарна цена и вътрешната (инвестиционна) стойност на даден актив. Пазарните цени на финансовите активи съвпадат с тяхната реална, вътрешна стойност. Цените са свързани пряко със истинското състояние на корпорацията емитирала актива.

Ирационални пазари – цените на финансовите пазари се формират по „случайни” правила, без връзка между компанията емитент и цената на акциите (нещо като казина, на които се залага без особена сигурност)

В началото от развитието на нюйоркската борса пазарите са клоняли, към ирационални, сега пазарите по света клонят по-скоро към ефективността, в зависимост от различната конюнктура на всеки един от тях.

Хипотеза за ефективните пазари – пазарите стават все по-ефективни във времето. Пазарите вървят от слаба към устойчива ефективност. Хипотезата е формулирана в следствие развитието на пазарите в последните години (20г), дори и в страни, които нямат исторически развити пазари (слабо развити или новосформирани).
- процес на арбитраж – едни и същи активи се търгуват на различни пазари в различни стойности. Хората, които правят арбитража купуват активите на по-ниски цени и го препродават на пазари с по-голяма стойност.
- Според Уорън Бъфет тази хипотеза е несъстоятелна „Тези като са толкова умни, защо аз съм толкова богат?”


Пазарната реалност и модела Ароу-Дебрьо
- въпреки, че се отличава от пазарната реалност, концепцията на Ароу-Дебрьо е полезна с това, че:
o може да се използва като платформа за оценка на пазарната реалност
o като отправна точка на теоретичния анализ на финансовото посредничество

Дефектите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество
- Ханс Стоу – frictions
- Финансовите пазари не функционират като директни пазари. Това е така, защото са налице два типа пазарни дефекти
o Транзакционни разходи (през призмата на спестителите) – на финансовите пазари те са едни от най-високите (по-лесно е да се купи продукт на компания, отколкото акция (по-ниски транзакционни разходи)).
o Информационна асиметрия – информацията, която се получава и е достъпна може да се допусне че е неточна;
 Под информационна асиметрия разбираме ситуация при която две страни сключвайки сделка помежду си, то едната страна е винаги по-добре информиран от другата страна.

И спестителите и заемателите са инвеститори. Разликата е, че спестителите са инвеститори във финансови активи, а заемателите с инвеститори в реални активи.

Фрикции на Финансовите пазари
- - транзакционни разходи
o Ex ante
 Разходи относно контрагентите и пазарната конюнктура
 Разходи за водене на преговори
 Разходи за оценка на стойността на активите (най-важни)

o Ex post
 Разходи за мониторинг – след закупуване на облигации имаме нужда от контрол върху поведението на мениджмънта с цел информация относно събираемостта на кредитите които сме дали
 Разходи за защита правата на собственост
- Информационна асиметрия
o Ex ante
 Неблагоприятен избор
 Лимонен проблем
o Ex post
 Морален риск
 (на кредитен пазар) заместване на актива
 (на пазара на акциите) проблем принципал-агент

Информационната асиметрия и транзакцционните разходи практически се припокриват, защото най-важният транзаккционен разход е разхода за информация.