Класификация на събитията: чисти и спекулативни събития
- чисти събития
o Чистото събитие е въздействие, при което резултата е само един – възникване на вреда => ако дадено явление засегне конкретен обект и единственото възможно следствие от това са пораженията, казваме че съществува „чисто събитие”.
o застраховаеми събития
o обикновено природните бедствия са чисти събития (водят само до негативен резултат)
o социални явления (безработица)
това че сме компенсирани от изпадане в безработица не означава, че тя не е чисто събитие
- спекулативни събития
o спекулативните събития могат да доведат или до извличане на ползи или до възникване на вреда, т.е. допускат двата противоположни резултата
o не се предпочитат за застраховане
o управляват се чрез други методи за управление на риска
o при спекулативното събитие при дадено събитие или има полза или настъпва вреда (промяна на валутен курс)
o възможност за злоупотреба заради вероятна печалба
o котировки на ЦК, стоки, акции и т.н.
събитие риск
Важно е да се прави разлика между чистите и спекулативните събития поради три причини:
1) застрахователите застраховат основно чистите събития и много малка част от спекулативните събития
2) законът за големите числа се прилага много по-коректно за чистите събития. Той позволява на застрахователите да прогнозират точно вредите в следствие на чистите събития, защото това е единствения възможен резултат
3) обществото е по-благосклонно към спекулативните събития, защото то може да спечели от тях. В случай че застрахователят застрахова спекулативните събития, това може да стимулира аморалното поведение на потребителите.
Общи и специфични събития
- Общите събития са такива, които засягат цялото общество или голяма група от хора. Тяхното проявление едновременно засяга голяма част от клиентите на застрахователните компании. Обикновено общите събития предизвикват големи по размер съвкупни вреди, ето защо тяхното настъпване е опасно за застрахователите, защото могат да ги изправят пред неплатежоспособност. Общите събития се наричат още катастрофични събития.
- Специфичните събития засягат конкретна личност или семейна общност и нямат значим ефект върху обществото
- какъв е размерът на вредата в следствие на тези събития?
- Колко лица са били засегнати от събитието и каква част от всички застраховани са те?
- Каква е честотата на възникване на събитията
- Разглеждаме термините „общи” и „катастрофични” като синоними
- Налице е начин за управление на рисковете от възникване на катастрофични събития от страна на застрахователите
o Застрахователите се страхуват от общите събития поради възможността от неплатежоспособност
- Пример за специфично събитие: вандализъм
- Катастрофично или специфично събитие е тероризма?
o Тероризма засяга пряко и други хора освен потърпевшите и е възможно вредите да достигнат катастрофични измерения.
Естествени и предизвикани събития
- Има или не човешка намеса?
- Не е задължително предизвиканото събитие да е незастраховаемо.
- Естествените събития са тези, които хората не могат да контролират.
- Предизвиканите събития са явления, които са пряко следствие от човешка намеса. Те се реализират с активно участие на хората.
Застраховаеми събития са онези събития, които застрахователите поемат като отговорност. Всеки застраховател сам преценява срещу кои събития ще застрахова и срещу кои не, ако не е предвидено друго в действащото законодателство. Тези събития се включват неговите „Общи условия”. Всички събития, които не са посочени като покрити в Общите условия се смятат за изключени от отговорността на застрахователя.
Незастраховаеми събития са тези, за които застрахователите не могат да поемат отговорност. Това са, например, несъществуващи рискове или рискове забранени по силата на закона. В случай че настъпи дадено незастраховаемо събитие, застрахователят се освобождава от задълженията си да плаща каквато и да била застрахователна сума. Ако той е застраховал несъществуващ риск има задължение да възстанови в пълен размер платените премии.
- несъществуващ риск – отвличане от извънземни
- има разлика между несъществуващ и незастраховаем риск. При незастраховаемия рис, риска е налице но не се застрахова (контрабандна дейност, самоубийство и др.)
o умишлените действия са също в категорията на незастраховаемите събития!
- Съществува разлика между незастраховаеми и незастраховани събития. Незастрахованите събития са застраховаеми събития, но изключени от застрахователното покритие по желание на застрахованото лице.
Предпоставките дадено събитие да се прояви и да нанесе вреди на конкретен обект се наричат „рискови обстоятелства”. Те всъщност увеличават вероятността от възникване на вреди. Съществуват два вида рискови обстоятелства:
1) Осезаеми
a. Конкретни веществени предпоставки на околната среда, които увеличават вероятността от възникване на вреда. Типичните осезаеми рискови обстоятелства засягащи недвижимото имущество, например, са свързани с неговото местоположение, конструкция и начин на стопанисване
2) Неосезаеми
Осезаем риск
- местоположение – важно е да знаем местоположението на сграда, за да се оцени надлежно риска от настъпване на дадено събитие (наличие на водоем, лавиноопасен район и т.н.)
- конструкция – материала, от който е направена сградата (има значение по отношение на земетресение, пожар и др.)
- стопанисване – грижим ли се или не за имуществото ни
- предпоставки за събития касаещи здравето и живота на хората също могат да имат осезаеми характеристики. Някои имат чупливи кости поради липса на калций, слаба имунна система, поради липса на витамини в организма и т.н. Всички те могат да увеличат разходите за медицинско обслужване.
Неосезаемите рискови обстоятелства са свързани с начина на мислене на хората, техните традиции и култура. Те нямат материално изражение и обикновено са предпоставки за осезаемите обстоятелства. В специализираната литература неосезаемите обстоятелства се класифицират на нравствени (moral) и етични (morale) (трудна разлика между тях). Разграничението е в мотива ни да предприемаме действия, които водят до вреда.
- нравствени рискови обстоятелства – възникват като следствие от мошеническото поведение на застрахованите лица. Те се проявяват когато хората могат да спечелят от нанесените вреди. Това е причината те да инсценират катастрофи, да предявяват искове с нереално големи вреди, да прикриват обективни обстоятелства и др.
o трудно се контролират, мошениците правят своите престъпления да изглеждат като напълно разумни и оправдани. Наличието на нравствени рискови обстоятелства допълнително увеличават премиите по застраховките. Борбата с измамното поведение е свързана с внимателното вписване на клаузите в застрахователния договор. В тази връзка се предприемат мерки от типа на „франшизите”, разсрочено плащане на премиите, периоди на изчакване за влизане отговорността на застраховката в сила (карантинни периоди), изключване на определени събития от застрахователното покритие, допълнителни клаузи и др.
o карантинен период – широко използван при застраховка на жив добитък
- етични рискови обстоятелства – свързани с незаинтересовано и недобросъвестно отношение на собственика към застрахования обект. Обичайна практика е, когато обекта е застрахован, неговия собственик да намали бдителността си спрямо него. Всички неосезаеми обстоятелства свързани със здравето и продължителността на живота са етични!
Същност и функции на застраховането
Застраховането е метод за възстановяване на вредите, чрез който индивидите прехвърлят личните си рискове на застрахователни компании с цел колективното им управление, за което заплаща премия.
- метод за възстановяване на вредите – действа post factum под формата на обезщетения, които биват:
o парични обезщетения
o чрез оказване на услуги, които имат паричен еквивалент на вредата или опосредстват изплащането на обезщетението (основно в здравното застраховане)
- колективно управление на риска –
o едно от най-големите предизвикателства на застраховането
o индивидуалния риск се трансформира в колективен, което позволява по-точно предсказване благодарение на закона за големите числа.
o Застрахователните компании се наричат още компании за съвместно (колективно) управление на риска
- Заплаща (адекватна) премия/ Финансиране на застраховането
o В замяна на оказаната услуга застрахователните компании премии от своите клиенти, които:
Формират общ фонд (pool)
Определят граница на личната отговорност на всеки клиент
o Налице е солидарен принцип
Размерът на премията е в обратна пропорционална зависимост от броя на застрахованите лица! (следствие от централната гранична теорема)
Функции на застраховането
- трансферна функция (акцептираща функция)
o трансферът на риска не е еквивалентен
o трансферът на риска е ограничен от информационната асиметрия
- преразпределителна функция
o реализира се чрез размера ан премията
- дискриминационна функция
o мъжете и жените имат различна продължителност на живота
o налага се поради
моралния риск – една от страните може да злоупотреби с другата
„неблагоприятен избор”
Дискриминационна система „Бонус-Малус”
- клауза „бонус” – отстъпка от премията
- клауза „малус” – добавка към премията
В България се прилага само системата „Бонус” (изрядни//неизрядни шофьори и размера на премиите им)
Няма коментари:
Публикуване на коментар