Лекция по Теория на финансовото посредничество - 20.10

От 1ва глава на учебника, модела който е представен за общо равновесие, чрез който се илюстрира модела Ароу-Дебрьо не е необходимо да се чете.

Теория на Дъглас Даймънд
- разглежда как банковите посредници минимизират възможността за морален риск
- сравнява директно финансиране, при което се илюстрира облигационен пазар и посредническо финансиране
- разходите относно мониторинг на кредиторите спрямо заемателите са по-големи при директно финансиране
o при директното финансиране всеки кредитор следи всеки заемател
- всеки заемател може да се изкуши да взема перманентно заеми
- трябва да се следи кредитното поведение на емитента на облигациите
- във втория (посредническия пазар) вариант кредиторите делегират права на банка, която поема задълженията да следи заемателите. Това намаля разходите по мониторинг на кредиторите.
- Математическото изражение на теорията е nK+Cn < n*m*K. Това е една от основните причини банковото кредитиране да е по-ефективно от облигационното за кредиторите!
- Банките са най-добре запознатите финансови посредници с развитието на икономиката в една страна, тъй като са единствените, които има сведения по депозитната история на фирмите.
- Банките намалят моралния риск чрез т.н. „Обвързване с клиенти”, при което банката придобива % от капитала на предприятието. Така тя може да назначи представител в управителния орган на предприятието, който да следи за изпълнението на нейните интереси.

Теории на Дейвис и Маер – формулират четири обобщаващи за финансовото посредничество
- те обясняват защо определени сделки и транзакции могат да се осъществят само чрез посредници (главно банки), докато други могат да се реализират како чрез банки, така и на пазарите на ЦК
o теории за икономии от мащаба
o теории за информацията
o теория за контрола – най-добрите контрольори са банките
o теория за обвързването – придобиване на част от собствеността на кредиторите. Класически пример за обясняване на теорията е обвързването на Дойче Банк с Мерцедес

Нови теоретични възгледи за финансовото посредничество
- представени са две теоретични постановки в учебника
- те обясняват съвременните промени във финансовите пазари след 1990. От тогава се осъществяват значителни промени (революционни). Те започват след 1980, защото преди това финансовите пазари са били подложени на много строги регулации, без право един посредник да навлиза „на полето” на друг посредник
o прилагани са регулативни органи, които са сегментирали бизнеса. Залагано е на сигурността пред ефективността.
o 1980 е годината, в която започва процеса на дерегулиране на финансовите пазари и посредници. Навлизането в чужди територии е позволено
- Навлизането на новите технологии (компютри и телекомуникации) способстват за развитието на финансовите пазари
- Развитието на агенции за кредитен рейтинг, които класират корпорациите и кредитните институции. Много корпорации загърбват банките и се ориентират към пазарно финансиране

Взаимен фонд – най-популярния финансов посредник след банките.
- разходите за банкиране са по-големи от разходите осъществяване на дейността на взаимните фондове на паричния пазар => доходността от взаимния фонд може значително да надвиши доходността от депозити

Комисията за Финансов Надзор провежда изпити за брокер и за инвестиционен консултант два пъти годишно!

Функционална теория за финансите
- в основата на теорията стои принципа че институционалната форма следва функционалния ефект
- търговски заем
o заем за потребности от оборотен капитал
o къси по матуритет (до 1год)
- преди 1980г. е било забранено на банките да отпускат инвестиционни заеми ( с дълъг матуритет)