Лекция по Въведение в банковото дело - 14.10

Надзор и регулиране в банковото дело
- в компетенцията на правната регламентация на банковото дело
- в обхвата му попадат:
o основните стопански функции
o основни измерители на банкирането – банкова ликвидност, банкова капиталова адекватност (рисковите активи на банката), рискът в банките, големи експозиции по кредитните сделки, минимални изисквания за банкиране (капитал, банкова организация, изисквания за заемане на ръководна длъжност)

Регулирането и надзора закъсняват; стават практика по-късно от момента на функционирането на банките като институции (средата на XIX век)
- средата на 70те години на XX век – международно регулиране на банките (директива Базел 1)
- до тогава – регулиране на местно ниво („стихийно” регулиране)
o морален кодекс на банкера (кой може и трябва да бъде банкер)
- държавата, като висша политическа организация, обръща внимание на регулирането на банковото дело по-късно (закъснява). Нерешени и до днес са:
o от кого да се упражнява надзора върху банките? – от ЦБ, от отделна нарочно създадена институция извън ЦБ или от смесена институция (ЦБ и правителство)

- ЦБ по закон е независима от правителството
- България не иска да се освободи от валутния борд поради страх от „инфлационна спирала”. Валутния борд стабилизира икономиката и не предполага растеж!

Устойчив растеж: алтернатива на растежа до сега

(Базел 3 е проектиран да започне действието си през 2019; проблем е че до тогава може да се влезе в нова криза)

България няма с кой да се сравнява и това ни успокоява!
Новите парадигми налагат нови регулаторни правила. Всяка страна, за да се презастрахова налага по-строги стандарти от наложените. БНБ, например, прилага 2 пъти по-строги правила на регулиране, но никой не казва качеството на кредитния портфейл...

Титуляр по учебния предмет регулира, докато асистента надзирава!
Абстрактността, сложността на банковите услуги като предпоставка за закъснение на регулацията
- вече 30века човечеството не може да си обясни как парите правят пари

• религията е агресивен стейкхолдър. Тя изгражда антиимидж на банките! от него се страда и до днес.
• Религията пречи на държавната регулация


Същински/ собствени приноси на банковото учение

1850/70г
- поява на големи акционерни дружества и акционерни банки
- поява на фондовата борса
- поява на финансов капитал

Дискриптивен (описателен) подход
- Марбергер
o Описва банковите сделки като търговски сделки (стремеж към печалба)
o Днес печалбата е движещ мотив, но не негова крайна цел!
o Днес, крайната цел на бака от открит тип е устойчивото развитие – на изхода да се произвежда добавена стойност за ключовите стейкхолдъри

Спрямо клиентите, банката трябва да оправдае стойностната оферта  качеството на продукта => да постига висока клиентска удовлетвореност

Същински етап: Теория за златното банково правило
- Ото Хюбнер
- Заемите, които предоставя една банка трябва да съответстват на средствата, които тя привлича
- Има само номинална теоретична стойност. На практика не е реалистична, защото:
o Не съществува ритмичност във формирането на привлечения банков ресурс
o ТБ формират своя пасив на краткосрочна основа. Пасивите имат обичаен матуритет до 12м. От страна на активите, съществуват и по-дълги матуритети (в противоречие на златното банково правило)
o Краткосрочните пасиви не могат да се формират чрез продажба на ЦК
- Принципът има познавателна стойност
o Банките трябва да следят входящите и изходящите парични потоци
o Златното банково правило изключва възможността за рискове от срочна трансформация на актива
- Теорията се опровергава от теорията за паричните остатъци от Адолф вагнер



Теория за паричните остатъци
- допуска срочна трансформация поради това, че към края на определен период остава „парична утайка” по пасива, която да се трансформира по актива
- при това, срочната трансформация зависи изцяло от волята на банката, а не от депозитарите
- банките, които предприемат срочна трансформация могат да се разглеждат като „рискови шоумени”. В този случай те визират риска от инвестирането на утайката като шанс за успех/ производство на добавена стойност
o банките са институции, които чрез разрешение работят с чужди пари за своя сметка и риск
- банковото дело се превръща в предприемачество заради паричните остатъци (утайки)
o Човекът се интересува от покупната сила на парите!

В следствие на непотърсени пари на падеж в средновековието се формират именно остатъците, които банкерите инвестират без да забравят че парите са изискуеми. Така се дава началото на кредитирането. Сарафът става банкер благодарение на утайките.

Класическите банкови операции са активно-пасивни кредитни сделки!

Наред с акционерните банки се появяват и т.н. кооперативни банки. Съществуват два проекта за такива кредитни кооперативи – селски и градски. Целта е да се подпомогне средния и дребен бизнес (днес до 99% от предприятията в страните са именно малки и средни, като те формират 50-60% от БВП на страните си). Основната разлика между акционерната и кооперативната банка е в движещият мотив за създаването им.
- кооперативна банка – взаимопомощ; не залага на максимизиране на печалбата като добавената стойност се разпределя
- първия закон за банките в България от 1992г гласи, че условието за учредяването на банка е тя да е или АД или кооператив
o проблем при кооператива е управлението на дяловия капитал, тъй като 1000акции и 1акция имат 1 глас при вземането на управленско решение

Разглеждане на ликвидността и ликвидният риск
- функция на теорията за утайката
- при небалансирано управление на банката се създават опасности от ликвидни рискове
- мнения за ликвидните рискове и загуби се разглеждат подробно в теорията за изместването/ преместването на Карл Книс