Търсене в този блог

неделя, 17 октомври 2010 г.

Лекция по Основи на Застраховането - 12.10

30.11.10 -> текущ контрол
Всички теми от лекциите ще ги има на сайта на катедрата. ^_^

СЪЩНОСТ НА РИСКА

Разлика между риск и несигурност. Рискът означава че ние имаме представа до какви вреди може да доведе един фактор, събитие. Има множество варианти за вреди но не знаем кой точно изход от ситуацията ще последва. Рискът може да се остойности
Рискът може да се класифицира в две категории:
1. Обективен риск - независим от отделната личност, не подлежи на манипулация
2. Субективен риск - трудно се поддава на остойностяване, строго индивидуален, зависи от индивида
Застрахователите отчитат най вече обективния риск.
От гледна точка на риска клиентите се разграничават на:
1. Склонни да рискуват
2. Несклонни да рискуват
3. Беразлични към риска
Застраховането е насочено към клиентите които не са склонни да рискуват.

ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕКТИВНИЯ РИСК

q(x)=Nx/N
Nx - броя на случаите при които възникват еднакви вреди
N - броят на всички възможности
Видове вероятности от гледна точка на тяхното изчисляване:
- Априорна - теоритична вероятност
- Апостериорна - вероятност на база минали събития

Параметри на вероятностните разпределения
По местоположение
хср = ∑(x).q(x)
По мащаб
σ2=∑(xi-xср)2.q(х)
По форма

При достатъчно голям брой наблюцени обекти емпиричните разпределения проявяват тенденция да бъдат нормални
xср = μ σ2=х2/n
Приложение на централната гранична теорема
Има две приложения на граничната теорема
- колкото повече лица толкова повече емпиричния модел ще се доближава до нормалното независимо от разпределението в генералната съвкупност
- Диперсията на вредите застрахователната съвкупност намалява с увеличаване на застрахованите лица. Това означава че прогнозите стават по-точни

Следствието то централната гранична теорема е, че всеки застраховател е правилно да застрахова колкото се може повече обекти. Увеличаването на застрахователната съвкупност обаче предполага в нея да попаднат както обекти с вреди, така и обекти без вреди. Когато застрахователят увеличава броя на застрахованите обекти, той увеличава непокрития обективен риск (т.е за по-голяма част от обектите да възникнат вреди). Непокрития риск не расте пропорционално с увеличаване на застрахованите лица, а с корен квадратен от техния брой. Непокрития риск за застрахователя е равен на броя на застрахованите лица, мултиплициран със стандартната грешка, фактическите вреди да се отклоняват от средната стойност.
Непокрит риск = n.σ = n.s/√n = √n.s

Причини за възникване на вреди
Възникването на вреди се свързва с вероятността да се засегне конкретен обект в следствие на проявено събитие. В застрахователната литература понятието събитие се използва като синоним на понятието явление. Събитията могат да бъдат природните явления, явленията свързани със средатав която работят лицата, социалните явления и др. Ако очакваното събитие се прояви и нанесе вреди на конкретен обект казваме че е възникнал случай. Случаят следователно представлява неблагоприятен изход от дадено събитие.






Рискови обстоятелства:
Осезаеми
Неосезаеми
- нравствени
- етични


Събития:
Чисти и спекулативни
Общи (катастрофични) и специфични
Естествени и причинени
Застраховаеми и незастраховаеми

Няма коментари:

Публикуване на коментар