Търсене в този блог

четвъртък, 6 май 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 30.04

Парична политика

Разбира се съвкупност от действия и решения, предприемани от ЦБ с цел обезпечаване на стопанството с необходимите парични средства, кредити и регулиране на паричната маса и поддържане стабилността на паричната единица. Парична политика се провежда от ЦБ от името на държавата. Тя се базира на определени макроикономически цели и тяхното постигане с съответните икономически инструменти насочени към регулиране на търсенето и предлагането на пари.
Видове парични политики (с оглед на въздействие, което оказват)
- експанзионистична – чрез нея се създават условия за засилване на икономическата активност
- рестриктивна – тя се свежда до ограничаване предлагането на пари => дефлация, спад и т.н.
- неутрална парична политика – предоставя свобода на действие на пазара. Монетаристите приемат, че парите са неутрални, а пазара е този, който регулира;
Паричната политика е част от икономическата политика и трябва да се разглежда в рамките на общите цели в страната. Освен това, паричната политика трябва да действа синхронизирано и с политиката на фиска и на доходите. Основната цел – постигане на стабилизация на ценовото равнище. Ролята на ЦБ за поддържане стабилността на банковата система продължава и сега да бъде една от основните цели на паричната политика (БНБ не провежда парична политика, но е отговорна и следи банковата система). И сега ЦБ се стреми, независимо че не е кредитор от последна инстанция за стабилността на банковата система. Сред съвкупността от крайни цели на ЦБ:
- осигуряване на висока заетост
- стабилен икономически растеж
- ценова стабилност
- стабилност на финансовата система
- стабилно равнище на лихвения процент
- стабилност на валутните пазари и курсове
Някои от тези цели са взаимнообвързани, а постигането на някои от тях може да навреди на други цели. В последните десетилетия ЦБ възприемат като крайна цел на своята политика ценовата стабилност. Мотивите:
- няма разногласие между икономистите, че единствената величина върху която ЦБ има контрол в дългосрочен план е общото ценово равнище. Разбира се, чрез своята парична политика тя влияе само върху номиналните величини в икономиката, докато реалните величини са извън нейния контрол в дългосрочен план.
- Практиката показва, че не съществува статистически значима връзка между инфлацията и безработицата, която да бъде използвана като антициклична икономическа политика (тезата на Филипс за инфлация и безработица е „практика без теория”)
- Трудното преодоляване на инфлационните очаквания, което повишава разходите за антиинфлационната политика. Ако ЦБ реши да намали паричното предлагане с цел да намали инфлацията, инфлационните очаквания ще доведат до рецесия в икономиката, спад без особен резултат в намаляване на инфлацията. Счита се, че доверието в ЦБ може да се постигне ако тя предварително се ангажира за поддържане на ценовата стабилност.
- Счита се че ценовата стабилност е предпоставка за нормалното функциониране на пазарните фактори, предпоставка за икономически растеж и висока заетост в дългосрочен план.
Реализацията на основната цел се затруднява и поради:
- действията на емисионната банка имат косвен характер
- за постигане на основната цел (ценова стабилност) съдейства не само паричната, но фискалната, социалната, платежната и др. политики
- формирането на общоикономическите цели не е съвсем прецизно, дори и за основната цел
Инструменти на паричната политика за постигане на целите
- оперативни – могат да бъдат контролирани от ЦБ
o паричните резерви, резервите на ТБ
o основен лихвен процент
- междинни цели (частично контролирани от ЦБ) – парично предлагане, валутния курс
- крайни цели – ЦБ може само да въздейства – стабилност на цените, равнище на БВП, НД
Реализацията на целите на паричната политика изисква да се определят и междинните цели. Те трябва да бъдат в областта на паричната политика, на която ЦБ може да влияе
- да бъдат формулирани по начин по който да се оцени ефективността на тази политика
- да бъдат определени така, че да сигнализират за трудности при провеждане на паричната политика
- да бъдат измерими и да благоприятстват за изпълнението на целите на паричната политика
Агрегатите, които могат да служат като междинни цели са
- лихвения процент
- размера по отпусканите кредити
- показателите за паричната маса – М1, М2, М3
Против използването на първите два мога да се посочат следните аргументи
- пазарният лихвен процент може да е различен от ОЛП и да обезсмисли неговите действия
- влиянието на ЦБ върху възможността да регулира размера на кредитите. ЦБ не може да ограничава ТБ да ползват кредити от чужбина. (2007г. именно някои банки у нас ползваха такива кредити от чуждестранни банки като прехвърлиха част от кредите към банките майки)
Най-адекватният паричен агрегат е регулиране на паричната маса!
Счита се, че тя е в границите 0-4% инфлация, което означава, че не бива да се допуска превишаване на горната граница и спадане под нулата (дефлация).

Инструменти за въздействие от ЦБ
При изграден паричен и капиталов пазар, ЦБ може да използва инструменти с различен характер. От съществено значение е синхронизирането на тяхното действие. От една страна ЦБ може да регулира количеството на парите в обращение в рамките на банковата система, да регулира съвкупния размер на кредита, както и да определя селективните цели при кредитирането. От друга страна въздейства косвено върху дейността на банките чрез ОЛП (основен лихвен процент), а също и върху кредитите на тези банки и техните резерви. ЦБ въздейства на банките по два начина:
- като държавна институция тя може да издава забрани, разпореждания, чрез които да се прилага принудителни мерки
- като търговец, който може да прави оферти за печеливши транзакции, от които банките могат доброволно да се възползват
Разпореждане забрани
- определяне размерите на ТБ
- кредитни тавани
- ЗМР
Пазарните инструменти
- сконтова и ломбардна политика (ломбардна къща = заложна къща)
- курсова политика
- политика на открития пазар

ЗМР имат двойно предназначение
- чрез тях се осигурява регулиране резервите на ТБ и паричното предлагане
- ЗМР осигуряват и допълнителна ликвидност на ТБ
Изчисляването на задължителните резерви може да става по два начина:
- чрез средномесечен размер на депозитите – ако се увеличи този размер, върху него се увеличава и ЗМР
- по дни
ЕЦБ прилага две равнища на ЗМР
- за срочни депозити над 2години – 0%
- за всички останали – 2%
Характерно е че резервите на ЕЦБ се олихвяват, за разлика от България

ЦБ интервенира на паричния пазар чрез операциите на открития пазар, сконтовата политика и чрез лихвената политика.
Алтернативи за междинни цели на парична политика
- различните парични агрегати – те са подходящи, когато търсенето на пари в даден агрегат е с ниска еластичност и е стабилно. В този случай ЦБ може да фиксира като междинна цел годишния темп на нарастване на този агрегат
- кредитните агрегати – свързани са с количествения контрол върху кредитната активност на банките. Те също са изоставени като междинна цел, понеже върху тях могат да оказват влияние пазарите на ценни книжа
- лихвения процент – отдава се голямо значение. Той е един от най-важните трансмисионни механизми към икономиката. Ако лихвения процент е официално междинна цел, трябва постоянно да се коригира в зависимост от промените в икономиката/ паричния сектор
- номиналния валутен курс – свързва се с обвързване/ фиксиране към определена чуждестранна валута. Характерно е, че валутния курс съдейства за постигане на равновесие в икономиката. Променливите валутни курсове позволяват да се изглажда ефекта от външните шокове в икономиката и затова е правилно ЦБ да ги оставя да се променят свободно. Счита се, че фиксирания валутен курс има неблагоприятен ефект върху икономиката и инфлацията.
- Други икономически променливи – нБВП, нНД, ценово равнище и безработица
Причините да се предлагат подобни междинни цели са проблемите свързани с фиксирането на паричните агрегати, лихвените проценти и валутните курсове. Като цяло централните банки са стигнали до извода, че трудно могат да разчитат само на една променлива(парични или кредитни агрегати). Водени от тези съображения ЦБ на развитите страни възприемат нова схема за формиране и осъществяване на парична политика, а именно поставянето като междинна цел поддържането на темпа на инфлацията в определени граници. Поддържането на темпа на инфлацията в определени граници е прието да се определя като парична политика чрез инфлационно целеполагане. При тази стратегия, ЦБ обявява като официална цел поддържане на темпа на инфлацията в определени граници в рамките на краткосрочен до средносрочен период като водеща цел. Такава политика се провежда и от ЕЦБ, ЕСЦБ. Тази политика на инфлационно целеполагане се основава на определени правила или на целенасочена дискреционна парична политика. Стратегията инфлационно целеполагане заема междинно положение. Тази стратегия е подобна на правило тъй като целевия темп на инфлация ограничава ЦБ от систематично прилагана политика, която би имала неблагоприятно въздействие върху постигането на дългосрочната цел – ценовата стабилност. Тя се разглежда като ограничена дискреционна парична политика (дисциплинирана политика). Целевата инфлация се обявява от ЦБ и така се намалява несигурността относно бъдещото развитие на инфлацията и се намаляват инфлационните очаквания. Чрез подобна прозрачна политика се подобряват възможностите на субектите да планират своите спестявания, инвестиции, като и риска от промяна в цените. Предимствата на стратегията за инфлационно целеполагане са:
- осигуряване на номинална котва за икономиката – гарантира се стабилност на цените
- възможности за целенасочена дискреционна политика
- повишава се прозрачността на парична политика
- засилва се отчетността
- дисциплинира се политиката
- повишава се репутацията на ЦБ и доверието на обществото в нея и се избягват инфлационните очаквания
Реализирането на тази стратегия се постига като ЦБ обяви че ще се стреми към поддържане на инфлация на някакво минимално равнище и като междинна цел ще се стреми да поддържа равнището в 0-4%. ЕБ е фиксирала ограничението в 0-2%.

Кредити

Кредитът и парите са едни от основните икономически категории. Съвременното стопанство е кредит. Опознаването (овладяването) на механизмите на кредита е важна предпоставка за развитието на икономиката, а също и за съвременните пари, които са кредитни. Исторически кредитната сделка е възникнала по-рано от появата на парите. При тази сделка, е характерно, че процесите протичат едновременно. Кредитната сделка обхваща два момента – акта за временното отчуждаване на стойността (кредитирането) и акта за възстановяване на отчуждената стойност (издължаването). Кредитът е генетично свързан с реализацията на обществения продукт. Той е преди всичко инструмент на обращението, но от съвременна гледна точка е свързан с разпределението и преразпределението на доходите и капитала. В съвременните условия, кредитните отношения са развити до такава степен, че цялото население е обхванато от кредитните сделки, което е дало основание да се говори за „банкаризация”. Кредитирането и кредита обхващат цялото население и всички субекти и индивиди в съвременните условия.

Предпоставки за развитието и използването на кредита
Тези предпоставки са заложени в самия възпроизводствен процес. С обособяването на търговците като самостоятелни стопански субекти възниква и индивидуалния кръгооборот на капитала. Закономерностите на този кръгооборот водят до постоянно временно освобождаване на парични средства в едни и допълнителна временна потребност от средства в други субекти. Това се дължи на различната скорост на оборота на капитала. Тези средства могат да бъдат преразпределени и използвани на основата на възвращаемостта чрез кредита. Временни свободни парични средства се формират и в населението под формата на спестяванията. Свободни средства има и във финансовите институции – застрахователни институции, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и т.н. Средства в текущо изпълнение в бюджета в случаите, когато паричните постъпления превишават разходите също са свободни парични средства.
Всички временно свободни парични средства в стопанството могат да бъдат преразпределени чрез кредита. Той съдейства за ускоряване на кръгооборота.

Същност на кредита
Понятието кредит свързваме с “credere”(аз вярвам) и “creditum”(заем, дълг). Дълго време кредита е характеризиран с доверие на кредитора в кредитирания. Доверието и сега присъства, но не е водещо.
ДЕФ: Кредит – Форма за временно отчуждаване на стойността (натурална или парична) извършвано на основата на възвращаемостта и срещу заплащане под формата на лихва.
От определението следва, че кредитната сделка включва задължителна еквивалентна отчуждаемост на стоката. Тази отчуждаемост е срочна! Ползването на тази отчуждена собственост се заплаща.
Същността на кредита се конкретизира чрез функциите, които изпълнява. Счита се, че на кредита са присъщи следните функции:
- преразпределителна – преразпределят се всички временно свободни парични средства в даден момент, независимо от техния произход и собственост. Кредита преразпределя свободни парични средства, а не преразпределя доходи!!!
- Капиталообразуване – чрез кредита временно свободните парични средства се капитализират и осигуряват доход на техните собственици под формата на лихва. Извън кредита подобно капитализиране не е възможно.
- Ускоряване и приключване на реализацията на обществения продукт и стоките – извън кредита не е възможно да приключи реализацията на стоките и обществения продукт. Не можем да си купим стока, която надвишава месечното ни възнаграждение (спестяването също е кредит). В този смисъл, ако не е кредита, не можем да си позволим тези стоки.
- Емисионна функция (кредитен характер на паричната емисия и паричните знаци)
От функциите трябва да отличаваме ролята. Тя се свежда до резултатите, които се получават в процеса на изпълнението на функциите. При това ролята е нещо променливо, изменящо се в икономическите цикли в сравнение с функциите. Ролята на кредита може да се види в:
- кредита съдейства за развитието на производителните сили и изграждане на материално-техническата база на обществото
- кредитът съдейства чрез преливането на капитали за изравняване на нормата на печалбата. Той винаги се прелива и отива там където производството гарантира възвращаемост
- съдейства за повишаване ефективността на производството
- чрез кредита се извършва концентрация и централизация на капитала
Форми на кредита – характерни са двете основни форми
- стокова – при нея стоковата и кредитната сделка съвпадат. Обект на кредита е капитала в стокова форма. Субект – функциониращите търговци. Главното оръдие на този кредит – стоковата полица. Целта – ускоряване реализацията на стоките. Недостатъци – ограничения размер (от финансовите възможности на кредитора). Бъдещето – широко ще се прилага кредита
- паричен кредит – при него е характерно, че стоковата и кредитната сделка не съвпадат по време. Обект – капитала в парична форма. Субект – кредитните институции от една страна, населението, фирмите, държавата от друга. Целта – ускоряване реализацията на стоките, инвестиции и др. Освен това, този кредит преодолява тесните граници на стоковия кредит и неговото ограничение по направление. Паричния кредит има универсален характер и освен това е налице голяма концентрация на средства, в резултат на което се предоставят кредити на много по-големи размери. (банката може да отпусне по-голям кредит от един търговец)
Отличаваме
- облигационните заеми – характерно е, че заемателят е един, а кредиторите – множество и неизвестни. При това заемателят не влиза в директни отношения със своите кредитори. Обезличена форма на кредита (пускане на ценни книжа). Този кредит бележи голямо развитие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар