Лекция по Теория на парите - 14.05

Кредит ... продължение

Облигационни заеми
- при тях е характерно, че заемателят е един, а кредиторите – множество и неизвестни.
- Заемателят не влиза в директни отношения с кредиторите. Посредник е паричния пазар
- Кредит в обезличена форма
- Този вид бележи широко развитие. При англосаксонската системата фирмите предпочитат да ползват облигационните заеми, пред банковите за разлика от континентална Европа. У нас пазара също е много слаб.

Лизинг
- кредит в стокова форма, погасяван в парична форма
- началото му е поставено в САЩ и е пренесен в Европа. У нас също получава развитие (още през 80те години на ХХ век)
- с лизинг се занимават и банките, но за разлика от другите, банковия лизинг е винаги финансов, а не оперативен. Т.е. заеманата вещ се откупува в края на срока на финансовия лизинг.

Факторинг
- откупуване на правото на вземане от клиента на банката, с което банката осигурява кредитиране на своя клиент
- това е триъгълна сделка

Международен кредит
- стоков и банков кредит
- получава голямо развитие

Държавен кредит
- държава едновременно стъпва като кредитор и заемател
- обикновено държавата заема повече, отколкото предоставя. Разликата формира т.н. публичен дълг. Той има различни измерения. За членове на ЕС той не трябва да превишава 60% от равнището на БВП


Кредитна политика
Може да характеризираме като система от мерки и действия прилагани в областта на кредитиране на стопанството и населението с цел решаване на конкретни задачи в областта на икономиката, увеличаване на инфлация, стабилизиране на парична единица и решаване на социални и битови проблеми в населението. Политиката се провежда от името на държавата от ЦБ, а се реализира чрез ТБ. Политиката можем да разграничим на:
- експанзионистична – насочена към постигане на висок растеж, заетост
- рестриктивна – охлаждане на икономиката (последно прилагана у нас през 2008 поради голямото увеличение на кредитите в страната чрез увеличение на ЗМР и намаление на кредитните тавани)
Тази политика може да се реализира чрез равнището на лихвения процент, ЗМР (в условия на криза ги намалихме), операциите на открития пазар, валутни операции. Политиката се редува от политика на евтини пари и политика на евтини пари.
Теории за кредита

Натуралистическа теория за кредита
Тази теория е разработена от Адам Смит. Основни положения
- обект на кредита са натуралните веществени блага
- заемния капитал е тъждествен с действителния като движението на заемния капитал съвпада с производителния капитал
- банките стъпват в качеството си на скромни посредници, доколкото според тях кредитът играе пасивна роля

Капиталотворческа теория за кредита. Основоположник – Джон Лоу
- създател на кредитните пари
- считал, че чрез кредита може да се увеличава богатството
- мошеник, защото застава начело на Френската национална банка и я довежда до фалит
- теорията е развита от Георг Маклойд в неговата книга „Теория и практика на банковото дело”.
- Утвърждава, че банките създават кредит и с това създават капитал и богатство, затова той нарича банките „фабрики за кредит”
- Основни положения
o Кредитът и парите са покупателна сила и всичко, което има покупателна сила е богатство, затова според него и парите и кредита а богатство
o Кредитът носи печалба => той е производителен капитал
o Банките са фабрики за кредита, те създават кредит => капитал. По такъв начин пари, кредит, капитал е едно и също
- Доразвита е теорията през ХХ век, когато банките от скромни посредници се превръщат в монополисти, когато банките прилагат кредитна експанзия
- Главен представител – Арнолд Хан
o Утвърждавал, че банките могат безгранично да създават кредит с помощта на депозитно-чековата емисия
o Препоръчвал използването на кредита за поддържане на висока икономическа конюнктура
o Считал, че може да има само експанзионистична кредитна политика – чрез експанзия непрекъснат и висок икономически растеж
o Опитва се да докаже, че активните банкови операции се явяват първични по отношение на пасивните
o Отдава предпочитание на активните пред пасивните банкови сделки
o Преувеличава ролята на банките в създаване на кредит, в резултат на което през 20те години е остро критикуван в Германия
o В края на живота си се отказва от теорията си и признава рестриктивната теория
- Йозеф Шумпетер – „Теория на стопанско развитие”
o Също определя кредита като платежно средство използвано за създаване на нови материални блага, за разширение на производството и стига до извода, че банките създават кредит и капитал.
o Според него кредитът по своята същност е създаване на покупателна сила с цел предоставянето и на предприемчивите. Той приписва на банките способността безгранично да създават кредит и => вижда в кредитната експанзия фактор за безкризисен икономически растеж
o В последствие и той стига до извода, че експанзията трябва да се следва от рестрикция
- Кейнс
o Кейнсианска теория за кредитно регулиране
o В неговата теория той отдава предпочитание на лихвения процент за регулиране на кредита


Лихвата

Това е една от основните икономически категории в съвременното стопанство. Една от най-важните икономически категории въобще. Тя е неразривно свързана с кредита и се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползването на предоставените в заем средства. Лихвата се използва и като „цена на парите” но това е цена за ПОЛЗВАНЕТО на парите.
За същността на лихвата има много мнения и постановки
Субективната школа – Бьорг Баверк – свежда същността на лихвата до различните субективни оценки на хората за настоящите и бъдещите блага. Според него хората повече ценят настоящите от бъдещите блага => заемодателите, които дават в заем пари се лишават от настоящи блага за сметка на бъдещи. Тази разлика в ценността и търпението за получаването на бъдещите блага трябва да се компенсира чрез лихвата.
- Инрих Фишер – също свързва лихвата с вроденото качество на хората да не отлагат задоволяването на своите потребности. Хората, които не успяват да отлагат своите потребности трябва да плащат лихва на тези, които отлагат своите потребности.
- Джон Кейнс – определя лихвата като възнаграждение за раздялата с капитала за определен период от време. Лихвата е възнаграждение за риска, който кредитора поема при ползването на привлечените средства. С предпочитанието към ликвидност се обяснява и равнището на лихвения процент
Лихвата е времево понятие. Понятие, което обединява в себе си настоящи и бъдещи процеси в стопанството. Лихвата е цената за по-ранното разполагане със стока или цената за по-късното разплащане със стока.
Цената „Р” представлява съвпадение по време между получаването и заплащането. Р- t1 - цената в случай, че стоката ще бъде предоставяна на разположение на купувача утре, но трябва да бъде заплатена още днес. P+ - цена за стока, която получаваме на разположение веднага, но трябва да платим в последствие
Цената се заплаща в момента Стоката е на разположение в момента
t0 t1
t0 P P-=
t1 P+= P

r=представлява отнесената разлика към Р-, между цената, която купувачът трябва да заплати днес за да му бъде предоставена стоката на разположение днес минус цената която трябва да заплати днес за същата стока в случай че ще му бъде предоставена за същата стока утре r=Р - P-/Р-. След преобразуване Р-=Р/(1+r).
Лихвата като цена за по-късното заплащане на една стока, а именно отнесената към Р разлика между цената, която купувачът трябва да заплати УТРЕ за да му бъде предоставено стоката на разположение ДНЕС и цената, която трябва да заплати ДНЕС за да му бъде предоставена стоката на разположение ДНЕС
- r=P+ - P/P
- P+=P(1+r)
Така лихвата се предоставя като времево понятие. Лихвата винаги е величина с положителен знак. Фактът, че лихвата е винаги с положителен знак може да бъде обяснена по различен начин, а именно:
- производителите на стоки оценяват една единица от дадена стока, която имат на разположение ДНЕС по-високо от единицата на същата стока, която ще имат на разположение в по-късен момент при положение, че ДНЕС съществуват възможности за нейното използване
- по същия начин трябва да се очаква, че и потребителите от своя страна ще придават по-висока стойност на наличните днес стоки отколкото на същите стоки, предоставени на разположение в един по-късен момент
В този смисъл се говори за положителна степен на времевите преференции. Тези преференции водят до по-високо оценяване на настоящите блага/ потребности и по-ниско оценяване на бъдещите потребности/ блага, което може да има за основа несигурността произтичаща от ограничената продължителност на живота.
Още в древността има противопоставяне за същността на лихвата. „Парите не могат да родят живот”, Аристотел. Последица от тази зависимост е каноническата забрана да се плаща лихва в древността. Характерно е, че и коранът забранява лихвата. В чисто ислямските банки лихва няма.

Нормата на лихвата
Доходът, който ни носи заемният капитал под формата на лихва има свое измерение. За да определим в каква степен нараства заемният капитал, трябва да отнесем получената за една година лихва към създадения в заем капитал
- 100000лв капитал при 5% лихва => 5000лв доход
- Или 100000*5/100
- Трябва да се отчете че лихвения процент е универсална цена на всяко финансиране

Фактори, оказващи влияние върху нормата на лихвата (лихвения процент)
- Търсенето и предлагането на заемни капитали – псновен пазарен фактор за всяка цена. Под влиянието на този фактор се формират т.н. равновесен лихвен процент
-
o Ако лихвения процент е в границите на 5% възниква излишък на търсен и лихвения процент започва да расте, подтиквайки по-голямо число хора да правят спестявания, докато търсенето и предлагането дойдат до равнището на 7%
o Ако лихвения процент е на равнище 9, възниква излишно предлагане и на кредиторите ще се наложи да намалят лихвения процент за да стимулират заемането. Предлагането е по-голямо от заемането.
- Степента на развитие на кредитната система в страната и обема на парични натрупвания – колкото е по-развита кредитната система е предпоставка за една по-лоялна конкуренция и формиране на по-реален лихвен процент. Колкото са по-големи натрупванията, толкова по-малък е лихвения процент. Паричната маса само временно оказва влияние на лихвата
- Състоянието на икономиката и в частност на икономическия цикъл. В условията на икономически спад, търсенето на заемни средства намалява => спада и равнището на лихвения процент
- Инфлацията – в условията на инфлация се обезценяват парите, което оказва влияние и върху кредиторите и върху заемателите, при което облагодетелствани са заемателите. В условията на инфлация ЦБ вдига основния лихвен процент.
o Фишер въвежда понятията номинален и реален лихвен процент
o ir= i – T/i + T, където ir е реален лихвен процент, а i е номинален
- срок – колкото е по-дълъг срок на кредит, депозит, т.н. по-голям е и риска => се прилага по-висок лихвен процент
- репутацията и икономическото положение на клиента – 1934г. в САЩ е въведен Prime rate. Прилага се към т.н. първокласни заематели с добро финансово състояние. Към всички други се прилага по-висока лихва. Нашите банки също са записали прилагането на Prime rate.
- Риска – колкото една сделка е по-рискова, лихвения процент е по-висок и това превишение приема формата на рискова премия. По-големите банки, които разполагат с по-големи капитали прилагат и по-рискови операциите.
- Бюджетен дефицит – повишава търсенето на заемни капитали на паричния пазар и води до увеличаване на лихвения процент
- Състоянието на националната валута – устойчивата, стабилна парична единица е предпоставка за прилагането на по-нисъл лихвен процент

Видове лихви и лихвени проценти
Според начина за изчисляване:
- проста – лихвата, при която основата за изчисляване не се променя през целия период. Обикновено простата лихва се прилага при краткосрочни операции
o ln=K*r*m/100
- сложна лихва – при нея лихвата за отчетния период се прибавя към основата и така увеличенаа сума се ползва за изчисляване на лихвата за текущата година
o l=K(1+r)n
o банките изчисляват по друга формула
Според момента в който се начислява лихвата
- декурсивна – лихва, която се начислява и изплаща в края на периода. Обикновено е сложна
- антиципативна – лихва, която се начислява и събира предварително
Депозитна и заемна лихва
- депозитна
- заемна
Структура на лихвения процент
- За краткосрочни и дългосрочни депозити и кредити
- Лихвени проценти за депозити и кредити във валута и лева
- Базова лихвена ставка и добавка
o Базова – разходи, които кредитора прави за привличане на ресурс
o Добавка - фиксирана е до 10 пункта. Тя е за покриване разходите на банката и формиране на нейната печалба
o ГПР – годишен процентен разход – разход, който всяка банка си начислява за обслужване на кредита. По отношение на депозитите не се прилага, но за кредитите ДА.

Разликата между депозитната и заемната лихва е известна като „марж”. За България е висок. Обяснение може да се търси във високото ниво на ЗМР и загубите, които банките търпят от него.

Видове лихвени проценти
- ОЛП (основен лихвен процент) – основен инструмент на парична политика, която ЦБ провежда. Овен това ОЛП стоеше в основата на лихвената тарифа на ТБ – ОЛП + Добавка = лихвен процент по който ТБ отпускат кредити. ОЛП като правило се определя според търсенето и предлагането на държавни дългосрочни дългови инструементи (облигации). Тъй като такъв пазар у нас не съществуваше, валутния фонд ни утвърди една методика за определяне на ОЛП на основата на търсене и предлагане на тримесечни съкровищни бонове.
- Пазарен лихвен процент – формира се на пазара на ценни книжа. Този и горния лихвен процент се конкурират. Сега у нас такова деление няма. Методиката за изчисляване ще се разгледа следващия път.