Лекция по Корпоративни финанси - 29.09

Учебник: доц. Вачков и колектив – Корпоративни финанси
Информация за дисциплината на http://finance-varna.com

Разглеждаме само фирми в реалния сектор

Корпорацията като коалиция от интереси

Корпорациите са резултат от еволюция на взаимоотношенията между хората. Думата корпорация произлиза от corpus (тяло)  corporatio  corporare – формирам организация от хора, обединение на хора.
Исторически през средновековието иззема формата на организиран (корпорация). В началото на база ордена на св. Бенедикт – опис на това какво да правят монасите. Църквата е въплъщение на светия дух, т.е. Corpus Chrise. Приемало се е че светия дух може да се въплъти в предмети, църква. Организацията е извън хората, които я управляват. Хората се отказват от всичко тяхно и се „вливат” в организацията, т.е. организацията функционира отделно от хората. Организацията действа по свои писани правила. Тези организации не са се занимавали с търговска дейност.
Първата бизнес организация се появява във Швеция в Stora Kopparberg. Това е голяма медна мина. Тази фирма съществува и днес. Първия писмен документ е от 13век, който удостоверява че даден търговец притежава 1/8 от фирмата. По този начин формално се „бяга” от феодализма и царят вече не е самодържец на цялата държава.
Разделянето между собственици и мениджъри се появява на един по-късен етап. 1407г се появява т.н. Casa di San Giorgio в Генуа – обединение на търговци и банкери. Тя също е създадена с устав и вее се появява професионалния мениджмънт. Част от управителите са били лица, които не са били нейни собственици.
Ограничена отговорност и публичен статут – появява се в Холандска компания (VOC) през 1602. Капитала се разделя на акции, които са били хартиени документи за удостоверяване на част от капитала. Те са се търгували на борсата в Амстердам.

Корпорация от правна гледна точка
- от правна гледна точка корпорацията е: Самостоятелно юридическо лице (АД), което съществува отделно и независимо от акционерите

Характеристики:
- множество собственици – „разпръсната собственост”
o голям брой акционери (повече от един)
o нито един от акционерите не трябва да има решаващ глас (без мажоритарен акционер)
- разделение на собствеността от управлението и мениджмънта - Разделението води и до лесно прехвърляне на собствеността на акциите.
- ограничена отговорност на акционерите

- Характерно за корпорацията е че тя е юридическо лице. Те имат права и задължения подобни на физическите лица – могат да имат собствени активи, да се разпореждат с тях, да сключват договори, да водят дела, да плащат данъци и т.н. същевременно корпорациите нямат да право да гласуват, да участват в избираеми органи и др.
- Не всяко АД е корпорация. Необходимо условие е „разпръснатата собственост”.
- Разделението между собственици и мениджмънт е необходимо с цел по-лесно управление на корпорацията (не е ефективно няколко хиляди акционери да вземат решения за ежедневните проблеми на корпорацията); мениджърите ще донесат по-голям професионализъм в корпорация => се очакват и по-големи печалби от компанията.

Предимства и недостатъци на корпорацията
Предимства
- имат най-големи възможности за набиране на капитал – това става поради лесната промяна на собствеността и възможността за търгуването на акции; възможност за облигационни заеми
- професионално управление
- неограничен живот
Недостатъци
- двойно данъчно облагане – дохода веднъж се облага с данък печалба и на втори етап изплатената печалба под форма на дивиденти се облага с данък върху дивидента
- конфликти на интереси

Корпорацията като коалиция на интереси
- заинтересовани страни (стейкхолдъри – stakeholders)
o инвеститори – акционери (собствен капитал) и кредитори (привлечен капитал)
o нефинансови стейкхолдъри – персонал, доставчици, клиенти, обществото (държавата е заинтересована от корпорацията дотолкова, доколкото корпорациите плащат данъци, които са съществена част от държавните приходи)
o мениджъри – комбинират и управляват ресурсите на корпорацията


Тема 2
Стратегическа цел на корпорацията

Дефиниране на подходяща цел
- в чия полза трябва да работи фирмата?
- Възможни цели
o Оцеляване на фирмата
o Избягване на финансови кризи и неплатежоспособност
o Налагане над конкурентите
o Максимизиране на продажбирте
o Минимизиране на разходите
o Максимизиране на пазарния дял

Защо максимизирането на печалбата е неподходяща стратегическа цел?
- Основна це: да се максимизира (т.е. максимално да се увеличи) богатството на собсстявениците, което представлява стойността на техните акции, чрез максимизиране стойността на фирмата
- Максимизирането на печалбата води до добри резултати в краткосрочен, но не и дългосрочен план
- Счетоводната печалба може да бъде проблем, тъй като формално може да има приходи, но да е в незавидно финансово състояние. Счетоводната печалба не отчита паричните потоци. (разходи за амортизация и начисляването им)
- Печалба е неясно дефинирана цел – дали искаме счетоводна печалба, такава преди данъци или друга. Неяснотата по този параметър е проблем. Подходяща цел дефинирана като печалба би могла да бъде икономическата печалба – остатък след отчитане на всички разходи, като алтернативни разходи и др.!
- Печалбата абсолютна величина, която не отчита ресурсите, които са инвестирани за нейното получаване
- Печалбата ен отчита риска, което е поет за да се достигне до нея;

Как да измерим богатството на акционерите
- пазарна капитализиация = брой акции*цена на една акция
o стойността на богатството на акционерите идва от оценката на пазара на база търсене и предлагане на акциите
o цената на акцията е външна за предприятието, т.е. мениджмънта не може да влияе върху нея. Тя оценява реалната стойност на фирмата за външния свят
o финансовите пазари, обаче, не винаги са ефективни, което може да изкриви реалното финансово състояние на фирмата – надценяване или подценване на стойността на акците
- стойност на акциите – прогнозираме бъдещите приходи и се дисконтират към настоящият момент
o
o Проблем е в допускането за размера на g; друг проблем е и невъзможността за измерването на риска => този метод е относителен и дава прогнозни резултати
- стойност на собствения капитал
o базира се на поредността на вземанията на различните инвеститори – кредиторите са с предимство.
o Проблем при този подход е измерването стойността на фирмата