Търсене в този блог

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 29.09

Учебния материал е разделен на три части по три теми
Има учебник по дисциплината
Междинен тест за 30т върху материала от 1ва до 6та тема по време на лекция на 24 ноември!!! Ще бъдат 20 въпроса по 1,5т.
Учебника го има в хартиен формат в библиотеката. В издателство E-litera могат да се свалят отделните глави като pdf файлове.
Учебник: изд. Стено 2005
За допълнителна литература търси FIRS в Google


Тема 1
Финансови пазари

Финансовите пазари не могат да функционират като директни пазари. Ако бъдат оставени да бъдат директни, то сделките биха били отделни, спорадични. ФП дават възможност за финансиране на идеите, за растеж на икономиката, създаване на работни места и т.н. От друга страна хора, които нямат познания могат да инвестират средствата си и да извличат полза от чуждо ноу-хау => финансовите пазари са посредници.
Информация, знания – необходимостта от посредничество се свързва с информационни проблеми. „Информацията печели битката!, Сън Дзу”. Информацията е от ключово значение за финансовите пазари. Налице е асиметричност на информацията тъй като винаги са налице „инсайдъри” – хора с повече информация от останалите.
Институции – там където информацията е значим проблем, трябва да бъдат създадени институции с цел по-точно показване на информация, както и да осигурят по-голяма прозрачност. По-голямата прозрачност е гаранция за по-лесен достъп до финансовите пазари. Институциите не са сгради! Това е най-общо казано правила за поведение. Те могат да бъдат и неформални, но трябва да се спазват (традициите – традицията повелява).

Въведение във финансовите пазари
- пазари на които се търгуват финансови активи, както и произтичащите от тях права и производни финансови активи
- пазарите са три групи:
o факторни – трудов
o продуктови/ стокови пазари – софийска стокова борса
o финансови пазари –
- финансов актив – базис, който се търгува на финансовите пазари
o това са специфични стоки, които имат няколко важни специфики:
 финансовите актива са стоки с две лица – за този, който ги купува (държател) те са актив, но тези стоки имат и свой издател (емитент), за когото те са пасив; на макрониво финансовите активи не правят обществото по-богато, защото на макрониво актива балансира пасива
 цените се определят много по-трудно и по-неясни от цените на реалните активи. Много често цените на финансовите активи се отклоняват от реалните цени на актива който се купува (по-често отклонението е нагоре, т.е. цената се „балонизира”) ръста в производството на БМВ (примерно) е 3%, докато ръста на акциите им се покачва с 30% => „въздуха” който се натрупва на финансовите пазари се изпуска периодично под формата на финансови кризи, които регулират цените до размера на реалните им стойности
o Нетъргуеми финансови активи – липсва вторичен пазар
o Прехвърляеми финансови активи
 Дългови финансови активи - облигации
 Дялови финансови инструменти – акции
o Секюритизация – трансформиране на непрехвърляеми активи в облигации – една банка отпуска заем на семейство от 50000 при 6% годишна лихва. Този заем може да бъде разбит на 50 облигации по 1000 евро. По този начин се променя само формата на заема, но от нетъргуем актив, вече има търгуем, който може да се продава при нужда
 Този процес е една от причините за съвременната финансова криза, тъй като надхвърли нормалния обем. Това води до възможност за отпускане на безкрайно много заеми в следствие на допълнителните пари получени в банковия сектор.
- Права и производни финансови активи
o Права – свързани с пазара на акции. Дава възможност на старите акционери да запазят относителния си дял акции от собствеността на компанията когато тя реши да емитира нови акции
o Производни финансови активи (деривати) –
 Финансовите пазари се делят на две групи в зависимост от начина на реализирането на сделките
• Spot пазари (касови пазари) – при тях сключването и реализацията на сделката не се отделят във времето, а съвпадат (в ЕС една сделка е spot, когато се реализира до 48ч след сключването на сделката)
• Forward пазари (срочни пазари) – сключването на сделката се отделя от реализацията, т.е. падежа е след някакво време. В срочните пазари е заложена възможността за спекулации на пазара тъй като на падежа финансовия актив се доставя по цената, на която е сключена сделката независимо от текущата цена на активите!
 Пазарите на производни се реализират с цел осигуряване на защита на участниците на срочните пазари (минимизиране на евентуални загуби). Този процес се нарича „хеджиране” (защитаване). Пример за такъв пазар е пазара на опциите.
- На финансовите пазари се осъществява т.н. директно финансиране.
o Спестители – имат временни финансови ресурси под формата на финансови излишъци
o Заематели – имат дефицитни бюджети и търсят начин за дофинансиране
o Един класическите начини за среща на спестители и заематели е на финансовия пазар, където заемателите емитират дълг, а спестителите го откупват. Този директен начин почти не се среща в практиката.
Идеалната пазарна структура – неокласически модел на Ароу-Дебрьо (Arrow-Debreu)
Пазарната реалност и моделът Ароу-Дебрьо
Дефектите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество (пазарни фрикции – Market frictions)

Няма коментари:

Публикуване на коментар