Финансово изравняване... продължение
Как се осъществяват взаимоотношенията между републиканските и общинските бюджети в България?
Видът и размера на бюджетните взаимоотношения се определя ежегодно чрез закона за държавния бюджет. Най-общо формулата а уреждане на финансовите взаимоотношения изглежда като C = C1 + C2 + C3. В българската практика са предвидени разнообразни трансфери:
- обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности (С1) – държавата делегира дейности, които принципно са неин ангажимент, но ги представя за управление от местните органи на власт във връзка със: образование, здравеопазване, социални дейности, култура, отбрана. Тези дейности най-добре се управляват на местно ниво поради спецификата им. Държавата превежда държавен трансфер за финансирането им, като размера се определя ежегодно по стандарти. Крайната цел е във всички региони да има равни възможности за предоставяне на тези услуги. Ако отделната община има допълнителни ресурси, то тя може да дофинансира този трансфер.
- Обща изравнителна субсидия за местни дейности (С2) – свързана с комунално-битови проблеми, хигиенизиране, градски транспорт и т.н. Тази субсидия не се получава от всички общини. Тя се получава само от тези общини, чиито приходи от местни данъци на глава от населението са под средните за държавата. Това е хоризонтално изравняване между отделните общини.
- Целева субсидия за капиталови разходи (С3) – разходи свързани най-вече с ремонта и поддръжката на пътната инфраструктура, изграждане на екологични обекти и т.н.
- Финансови компенсации от държавата
- Временни безлихвени заеми от централният бюджет при временен недостиг на средства
Бюджетно планиране
1. Същност и методи за бюджетно планиране. органи участващи в бюджетното планиране
В основата на финансовата политика стои подготовката на бюджета, която започва година преди приемането на бюджета. Важните моменти във връзка с тази подготовка са:
- установяване на очакваното равнище на БВП и частта от него, която ще се превърне в бюджетни приходи. Този момент изисква наред с прогнозирането на обема на БВП през следващата бюджетна година, да се изследват мащабите на данъчното облагане, обмитяването и таксуването, за да се определи размера на бюджетните приходи. Наред с процедурата по подготовката по проектобюджета вървят и процедури по промени в данъчните закони и таксите. При този момент се отчита и желанието да се минимизира нарастването на данъците и да се увеличи качеството и количеството на услугите предоставяни от публичния сектор. (основава се на прогнозни данни и нормативни уредби за акумулиране на ресурси)
- планиране на разходите – изисквания за разходи от отделните министерства и бюджетни звена
При постоянност на приходите изборът се осъществява между различни по своя характер и приоритет звена и дейности от държавния сектор на икономиката. този избор за приоритетност се прави от данъкоплатците, давайки своя вот в процеса на избори за една или друга политическа платформа. Така този процес на вземане на решения в бюджетната сфера се оказва обвързан от една страна с реалните бюджетни възможности и потребности, а от друга страна с очакванията на избирателите.
- разрешаване на разходите – свързва се с разпределянето на бюджетните ресурси между тези услуги и звена, които са изрично посочени в бюджета. Налице е изискването изразходването на парите от бюджета да става само за дейности и само от звена, които са изрично посочени в бюджета. Това именно придава на бюджета вид на един строго профилиран и детайлизиран документ в рамките на който се декомпозират разходи (за работна заплата, за осигуровки, транспорт, капиталови разходи, резерви, трансфери и т.н.)
Финансовата теория и практика познава различни подходи за съставянето на бюджета:
- корективен подход – при този подход се използва като база за бюджетно планиране бюджета на предходната година и се правят корекции (увеличение или намаление) в съответствие с инфлация, бюджетни цели и др. конюнктурни промени в икономиката. този подход има два модела на бюджетно планиране
o екстраполационен
o модел на финансово планиране
Анализирайки същността на тези модели, може да се каже, че те имат съществени недостатъци, които се изразяват в: липса на достатъчна гъвкавост по отношение на факторите въздействащи върху бюджетния процес (тъй като се отчита като база само предходната година), увеличаването на бюджетните разходи не се свързва с увеличаване на ползите за обществото, не се изследва резултатът от използването на разходите, а само се следват определени тенденции („по инерция”). Това ограничава провеждането на ефективно бюджетно планиране и води до постоянен ръст на бюджетните разходи.
- Рационалистичен подход – вниманието е насочено не толкова към бюджетната база, а към текущите ресурси, цели и потребности на публичния сектор. Това бюджетно планиране е по-близо до фирменото планиране и то има два модела:
o Програмно планиране ориентирано към резултати
o Нулево базово бюджетиране
Това са по-съвременни методи за планиране, които водят до по-добри резултати в публичната сфера.
Основни участници във фазата на планирането са:
- министерството на финансите – основен орган, който пряко има ангажимента да се занимава с бюджетното планиране
- национален статистически институт, БНБ (води единната бюджетна сметка), агенциите за икономически анализи и прогнози към отделните министерства
- разпоредители с бюджетни кредити (първа и втора степен), съдебна власт, местни власти
- министерски съвет (отношение при обсъждане, гласуване на проектобюджет)
- народно събрание – окончателно одобрява бюджета
Правната рамка на бюджета се формира от следните документи:
- конституцията на страната
- кодекса за социално осигуряване
- данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- закона за устройство на държавният бюджет
- закон за общинските бюджети
- данъчни закони
- закон за бюджета на НЗОК
- закон за бюджета на ДОО
- закон за държавният бюджет (за съответната година)
2. Програмно-целево бюджетно планиране
a. Същност на програмното планиране ориентирано към резултати и неговите цели
Един от новите модели на бюджетно планиране, който масово се прилага във всички развити страни. Първоначално се е използвал при фирменото бюджетно планиране и после е привнесено в държавното бюджетиране. Първоначално в САЩ, после в Нова Зеландия, Холандия и др. У нас за първи път се заговори през 2000г., като в последствие от 2006г. нашият бюджет изцяло се прави на тази методика. Това е в следствие на поет ангажимент към ЕС при присъединяването ни през 2007г. Това беше и е голямо предизвикателство за нашата бюджетна практика, защото това е „огромна” работа, която изисква голям брой квалифициран човешки капацитет, който да осигури съответният ресурс на отделните бюджетни звена. Липсата на специалисти води до невъзможност за усвояване на ресурси (най-вече по програми от ЕС).
До въвеждането на тази нова методика ние имахме т.н. „ресурсно планиране” (използване на корективен подход). Обикновено при тази форма се спазва една и съща структура на държавните разходи. Ресурсът се разпределя и всяко министерство „стои” пасивно и си „чака” ресурса, който ще дойде на готово. Какво става със средствата вътре в бюджетните звена не е ясно и не се държи сметка. Не е ясно какъв е ефекта от използваните средства за обществото. Това прави използването на разходите неефективно, а при голям дял на бюджетно преразпределение това е нецелесъобразно.
Програмно-целевото планиране свързва разходите и очакваната възвращаемост от тях със социалната задоволеност на обществото. Това планиране е преход от планиране на ресурси към планиране на резултати и цели. Обикновено структурата на програмния бюджет се основа на:
- какво искаме да постигнем със средствата от бюджета?
o Идентифициране на стратегическите цели – дългосрочни цели
- Какво ще направим, за да го постигнем?
o Идентифициране на програмите
- Колко ще ни струва това?
o При разработването на отделни проекти се изчислява и необходимият ресурс за тях
b. Етапи на програмно-целевото планиране
Определяне на стратегическа цел (визия) – това са функциите на държавата и функциите на отделното министерство
- оперативни цели програми проекти, дейности
c. Преход към многогодишно бюджетно планиране
d. Предимства на програмно-целевото бюджетно планиране
e. Преминаване към програмно-целево бюджетно планиране в България
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар