Лекция по Теория на финансовото посредничество - 13.10

Финансови пазари – продължение

Фондови пазари
 по-атрактивни => носят по-висока доходност
- в общия случай на фондовата борса се печели повече отколкото на стоковата борса, борсата на труда и т.н.
- наред с това е налице и по-голяма възможност от загуба

Опции – при тях се наблюдава по-голям спекулативен елемент от колкото хеджиращ

- Финансовите пазари са опасност, защото се движат от алчност, но и от страх/ паника!
o Вариант за намаляване на загубите е използването на посредник, който да поеме част от риска

Информационна асиметрия:
- неблагоприятен избор – на пазара преобладава възможността от всички активи, които можем да закупим, да попаднем на най-неподходящите
- „лимонен проблем” – илюстрира се как поради възможност от неблагоприятен избор, пазара (финансовия) не функционира
• Пример: Какво би станало ако на пазара на автомобили се появи дилър?
o Той би поемал гаранции (за стоката, която предлага) => увеличение на обема сделки, тъй като ще поеме част от риска за неблагоприятен избор
• Статията за „лимонения проблем” се използва за модел и на много други модели ?!

Фрикции, появяващi се след сключването на сделката (ex post)
- морален риск – вероятност емитента, след като е продал даден инструмент, да следва поведение, което е неморално спрямо държателят на неговите финансови инструменти
o на кредитния (облигационния) пазар – заместване на активи
 при даване на целеви заем – заместването на активи се изразява в това заемателя да се отклони от целта си и да поеме по-голям риск от заявения
o на пазара на акции – проблем принципал-агент
 проявява се най-често при публичните дружества с голям брой собственици – разпръсната собственост
 Как огромен брой собственици могат да контролират мениджърите (Corporate Governance Problem)

Тема 2
Теоретични основи на Финансовото посредничество

1. Традиционни теории за финансовото посредничество
2. Нови теоретични възгледи за финансовото посредничество


Традиционни теории за финансовото посредничество
- базирани върху начините, чрез които финансовите посредници минимизират класическите пазарни дефекти, каквито са транзакционните разходи и информационната асиметрия
- тези дефекти не стават 0; целта е да са поносимо малки
- традиционните теории са базирани главно върху това как банките преодолява пазарните дефекти
o банките са исторически най-дълго функциониралите посредници, а и все още най-значимите финансови посредници
o в континентална Европа повече от 2/3 от сделките на финансовите пазари минават през банките и застрахователните компании (в последно време, двете институции формират т.н. Bank Assurance)

Теориите са представени в таблица в учебника

„Икономии от мащаба” и „Специализация”
- ипотечен пазар – невъзможен без посредници
- намаляват се транзакционните разходи

„Отсяване” и „Частично пазарно равновесие”
- анализират се застрахователните пазари
- „Теория на игрите” – Дж. Неш
o Един пазар може да се сегментира и всеки сегмент да си има своя равновесна цена
o Сегментиране се прави на застрахователния пазар и така се намалява „неблагоприятния избор”
 Загубата на доход при високорисковите клиенти се компенсират изцяло от премията
 Франшизъм – не се компенсира целия доход от застрахователни събития  целта на модела е високорисковите клиенти да са по-малко от нискорисковите

Кредитно равновесие  Стиглиц и Уайц
- как банките да ограничат неблагоприятния избор при кредитиране?
- Може ли кредитния пазар да функционира без посредници? – НЕ

Ако дължа 1 лев, проблема е в мен, но ако дължа 1млн – проблема е във ВАС!

- ако отсяването на клиенти става само с лихвени проценти, то тогава основните клиенти на банките ще са високорискови
- за да не се стига до там, то трябва да се ограничи действието на лихвения процент и да се ограничат част от заемите