Лекцията по Теория на счетоводството от 29.09 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 06.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 13.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 20.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 27.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 10.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 17.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 24.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 01.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на счетоводството от 15.12 може да бъде свалена от тук
сряда, 7 октомври 2009 г.
Лекция по Теория на счетоводството - 29.09
Възникване и развитие на счетоводството. Същност, място и роля на счетоводството в общественото управление и в управлението на отделното предприятие. Законова регламентация на счетоводството, счетоводни системи и принципи.
Възникване и развитие
- проф. Димитър Спасов – изследва историята на счетоводството в българските земи преди и след освобождението
- д-р Антон Здравков – история на счетоводството по света
- accounting historical journal – списание за счетоводна история
• понятието счетоводство навлиза чрез руското счет – сметка
• началото на водене на сметки – 13-14 век в ренесансова Италия
• от 13 век започва двойното счетоводство
• поява на камерално счетоводство – поставя се акцент какво влиза в касата на търговеца, от къде и какво излиза
• разликата между имуществото с което човек разполага и дълговете, които имат са капитала на човека, което е обосновка за поява на счетоводните сметки
• двойно счетоводство – система от сметки, в които се представлява двойствения механизъм на търговия на предприятията – дебит и кредит.
• 1494 – първа книга по счетоводство от Лука Пачиоли или по-точно трактат от тази книга посветен на „Венецианското изкуство да водиш своето счетоводство”.
• 18-19 век – счетоводството става все по-необходимо на появяващите се големи предприятия
o Макс Вебер – капитализмът е невъзможен без парите и двойното счетоводство
• Началото на 20ти век – калкулационно/ управленско счетоводство. Възниква в големите предприятия на САЩ. Следят се етапите на производство и по-точно разходите за тези етап и минимизирането на разходите. – cost accounting/ вътрешно счетоводство
• 20- 30те години – финансово/ външно счетоводство.
o Изготвя информация, която може да напусне предприятието и предназначена за външни лица
o Използват се финансови отчети
• В България просто счетоводство е разрешено само на ЕТ с приходи от предходната година до 50000лв
•
Възникване и развитие
- проф. Димитър Спасов – изследва историята на счетоводството в българските земи преди и след освобождението
- д-р Антон Здравков – история на счетоводството по света
- accounting historical journal – списание за счетоводна история
• понятието счетоводство навлиза чрез руското счет – сметка
• началото на водене на сметки – 13-14 век в ренесансова Италия
• от 13 век започва двойното счетоводство
• поява на камерално счетоводство – поставя се акцент какво влиза в касата на търговеца, от къде и какво излиза
• разликата между имуществото с което човек разполага и дълговете, които имат са капитала на човека, което е обосновка за поява на счетоводните сметки
• двойно счетоводство – система от сметки, в които се представлява двойствения механизъм на търговия на предприятията – дебит и кредит.
• 1494 – първа книга по счетоводство от Лука Пачиоли или по-точно трактат от тази книга посветен на „Венецианското изкуство да водиш своето счетоводство”.
• 18-19 век – счетоводството става все по-необходимо на появяващите се големи предприятия
o Макс Вебер – капитализмът е невъзможен без парите и двойното счетоводство
• Началото на 20ти век – калкулационно/ управленско счетоводство. Възниква в големите предприятия на САЩ. Следят се етапите на производство и по-точно разходите за тези етап и минимизирането на разходите. – cost accounting/ вътрешно счетоводство
• 20- 30те години – финансово/ външно счетоводство.
o Изготвя информация, която може да напусне предприятието и предназначена за външни лица
o Използват се финансови отчети
• В България просто счетоводство е разрешено само на ЕТ с приходи от предходната година до 50000лв
•
Лекции по Статистика
Лекцията по Статистика от 25.09 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 02.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 09.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 16.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 23.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 30.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 13.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 20.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 27.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 04.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 11.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 02.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 09.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Статистика от 16.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 23.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 30.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 13.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 20.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 27.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 04.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по статистика от 11.12 може да бъде свалена от тук
Лекция по Статистика - 02.10
5 Статистически редове
Статистическия ред е абстракция, която обхваща подредени по даден признак значения. Чрез статистическите редове се изразяват две основни неща:
1) разпределение на статистическите единици по даден признак
2) изменение на значенията по даден признак за последователни периоди или моменти
Статистическите редове могат да се класифицират по следния начин:
• Статични редове – редове на разпределение, представляват разпределение на единиците по даден признак за един и същ период или момент
o Метрирани – изразяват разпределението на единиците по вариационен признак
Непрекъснати
Прекъснати
o Неметрирани - те изразяват разпределението на единиците по атрибутивен признак
• Динамичните редове (временни/ хронологични) представят значенията по даден признак за последователни периоди/ моменти за една и съща единица
- Редовете се делят на претеглени и непретеглени. Непретеглени са тези редове, при които на всички значения се дава равно тегло. Претеглени са тези редове, при които на различните значения се дават различни тегла.
- Редовете се делят още на дискретни и интервални. Формално разделяне, без връзка с прекъснати и непрекъснати. Става въпрос как се представя значението – с едно число или с интервал (20години или от 19 до 29 години)
6 Статистически таблици
7 Статистически графични изображения четат се от учебника
8 Статистическо изследване
9 Статистически величини
Разработват се по следният начин:
- дефиниция
- елементи
- видове
10 Анализ на емпиричните величини
Най-общо емпиричните разпределения представляват разпределение на единиците на изучаваната съвкупност по значенията на признаците. Чрез тях се разкрива характера на съвкупността и нейната вътрешна структура.
Емпиричните разпределения могат да бъдат класифицирани по няколко начина: (разглежда се анализа само на метрирани редове до 34ти въпрос)
Емпиричните разпределения могат да бъдат класифицирани:
1) според брой признаци
a. едномерни
b. двумерни
c. многомерни
2) според вида на съвкупността
a. генерални
b. извадкови
3) според характерните форми на разпределението
a. нормално
b. умерено- асиметрично
c. ексцесно
d. бимодално
e. и др.
- верни изчисления има само при нормални и умерени- асиметрични разпределения
Емпиричните разпределения се изследват чрез три основни групи методи:
1) табличен метод
a. първи етап от изследването на емпиричното разпределение е построяването на честотно разпределение
i. честотно разпределение (frequency distribution) – колко единици попадат в дадено значение
b. извършва се чрез метода на групировките и се представя чрез подходящи таблици. Честотното разпределение дава информация за вътрешната структура и отношение на изучавана съвкупност. Честотното разпределение може да бъде представено по следните начини:
i. абсолютни честоти
ii. относителни честоти
iii. комулативни честоти – комулативно прогресивни или регресивни
- пример: 19, 20, 20, 20, 20, 20, 21, 24...
Табл.1 разпределение на студентите по възраст
Възраст Бр. Студенти Относителен дял (%)
19 10
20 24
21 17
Пример за комулативни честоти
Възраст Бр. Студенти Относителен дял (%)
19 10
20 24 На не повече то 20 год са 34
21 17 На не повече от 21 са 51
2) графичен метод
3) описателен метод
11 Графичен метод за анализ на емпирични разпределения
Следващ етап на изследването на емпиричното разпределение е построяването на хистограма и полигон. Това са графични изображения, предназначени специално за представяне на разпределения.
Хистограма
• плоскостна диаграма. Тя се построява като на абсцисата се нанасят значенията, а на ордината – честотите
по горния пример
Полигон
• по своята същност полигонът представлява линейна диаграма. На абсцисата се нанасят значенията на признака, а на ординатата – честотите. Графичният образ е линия, която свързва отделните значения
Хистограма при отношения част със част.
Полигонът има по-добри възможности за сравнения с еталонни разпределения
Статистическия ред е абстракция, която обхваща подредени по даден признак значения. Чрез статистическите редове се изразяват две основни неща:
1) разпределение на статистическите единици по даден признак
2) изменение на значенията по даден признак за последователни периоди или моменти
Статистическите редове могат да се класифицират по следния начин:
• Статични редове – редове на разпределение, представляват разпределение на единиците по даден признак за един и същ период или момент
o Метрирани – изразяват разпределението на единиците по вариационен признак
Непрекъснати
Прекъснати
o Неметрирани - те изразяват разпределението на единиците по атрибутивен признак
• Динамичните редове (временни/ хронологични) представят значенията по даден признак за последователни периоди/ моменти за една и съща единица
- Редовете се делят на претеглени и непретеглени. Непретеглени са тези редове, при които на всички значения се дава равно тегло. Претеглени са тези редове, при които на различните значения се дават различни тегла.
- Редовете се делят още на дискретни и интервални. Формално разделяне, без връзка с прекъснати и непрекъснати. Става въпрос как се представя значението – с едно число или с интервал (20години или от 19 до 29 години)
6 Статистически таблици
7 Статистически графични изображения четат се от учебника
8 Статистическо изследване
9 Статистически величини
Разработват се по следният начин:
- дефиниция
- елементи
- видове
10 Анализ на емпиричните величини
Най-общо емпиричните разпределения представляват разпределение на единиците на изучаваната съвкупност по значенията на признаците. Чрез тях се разкрива характера на съвкупността и нейната вътрешна структура.
Емпиричните разпределения могат да бъдат класифицирани по няколко начина: (разглежда се анализа само на метрирани редове до 34ти въпрос)
Емпиричните разпределения могат да бъдат класифицирани:
1) според брой признаци
a. едномерни
b. двумерни
c. многомерни
2) според вида на съвкупността
a. генерални
b. извадкови
3) според характерните форми на разпределението
a. нормално
b. умерено- асиметрично
c. ексцесно
d. бимодално
e. и др.
- верни изчисления има само при нормални и умерени- асиметрични разпределения
Емпиричните разпределения се изследват чрез три основни групи методи:
1) табличен метод
a. първи етап от изследването на емпиричното разпределение е построяването на честотно разпределение
i. честотно разпределение (frequency distribution) – колко единици попадат в дадено значение
b. извършва се чрез метода на групировките и се представя чрез подходящи таблици. Честотното разпределение дава информация за вътрешната структура и отношение на изучавана съвкупност. Честотното разпределение може да бъде представено по следните начини:
i. абсолютни честоти
ii. относителни честоти
iii. комулативни честоти – комулативно прогресивни или регресивни
- пример: 19, 20, 20, 20, 20, 20, 21, 24...
Табл.1 разпределение на студентите по възраст
Възраст Бр. Студенти Относителен дял (%)
19 10
20 24
21 17
Пример за комулативни честоти
Възраст Бр. Студенти Относителен дял (%)
19 10
20 24 На не повече то 20 год са 34
21 17 На не повече от 21 са 51
2) графичен метод
3) описателен метод
11 Графичен метод за анализ на емпирични разпределения
Следващ етап на изследването на емпиричното разпределение е построяването на хистограма и полигон. Това са графични изображения, предназначени специално за представяне на разпределения.
Хистограма
• плоскостна диаграма. Тя се построява като на абсцисата се нанасят значенията, а на ордината – честотите
по горния пример
Полигон
• по своята същност полигонът представлява линейна диаграма. На абсцисата се нанасят значенията на признака, а на ординатата – честотите. Графичният образ е линия, която свързва отделните значения
Хистограма при отношения част със част.
Полигонът има по-добри възможности за сравнения с еталонни разпределения
Лекции по Статистика - 25.09
Съвкупности – моментни и периодни
В зависимост от обхвата съвкупностите биват генерални и представителни. Генералната съвкупност обхваща всички случаи на изучаваното явление. Представителната съвкупност, често наричана репрезентативна извадка, обхваща само част от изследваните случаи.
Съвкупностите могат да се разделят на реални и хипотетични. Реална е съвкупността, която се състои от краен брой действителни случаи. Хипотетична е съвкупността, която съдържа безкраен брой въображаеми единици, необходими за целите на съответното изследване.
(реална е съвкупността на населението към 19.02.2008, съвкупна е население на България от 1900 до 2000 година)
3 Статистически признак
Понятие, чрез което се изразява свойство на статистическата единица.
Основното разделяне на признаците е на метрирани и неметрирани. Метрираните признаци/ вариационни/ количествени признаци са тези, чиито значения могат да се изразяват чрез числа в съответната мярка.
Възраст на студентите. Средно месечни разходи за ток на студентите.
Неметрираните/ категорийни/ атрибутивни/ качествени признаци са тези, чиито значения се представят само словесно.
Пол. Семейно положение.
Алтернативни признаци (особен вид неметритрани) наричани още дихотомни или бинарни. Те имат само две значения.
Пол – мъж или жена.
Статистическите признаци се разделят още на прекъснати и непрекъснати. Прекъснати са тези, чиито значения могат да бъдат само някои числа и не могат да приемат стойности между тях. Непрекъснати признаци са тези, които могат да приемат всички стойности без ограничение.
Прекъснат признак – брой взети изпити (не трябва да се борави със средни величини). Непрекъснат признак – възраст (дели се на много значения по години, месеци, дни)
4 Измерване в статистиката. Измерителни скали
За приложението на статистическите методи и за получаването на обобщаващи числови характеристики е необходимо признаците да имат мярка и число. Проблемът измерване произтича от това, че свойствата на съвкупностите/ единиците са много разнообразни. Някои от свойствата се подават на пряко измерване. Най-често се осигурява от други науки. (физика измерва дължина, обем и др. ). Други свойства, които ни интересуват не подлежат на пряко измерване. За преодоляване на този проблем са разработени специални измерителни скали. Посредством тях условно се осигурява количествено измерване по неметрирани признаци. Основните скали са:
- номинална скала – използва се за измерване на значения по неметрирани признаци. Същността на скалата се състои в изброяване на всички възможни състояния от дадения признак. Характерна особеност на определенията е, че в йерархично отношение са равнопоставени. (мъжът не е по-голям от жената или обратното)
- ординална скала
o използва се за представяне на определения по неметрирани признаци. Отново определенията се представят словесно. За разлика от номиналната скала, определенията при ординалната скала са подчинени. (по-голямо, по-малко, но без пол)
- рангова скала
o определенията по ранговата скала се представят чрез цифри и изразяват поредно място на дадена единица подредена по признака съвкупност. Основания за подреждането могат да бъдат обективни критерии или експертни оценки.
o Разликата между ординална и рангова скала е че при ординалната скала всяко едно определение може да се срещне безброй пъти, докато при ранговата скала само веднъж
- интервална скала
o използва се за представяне на значенията по метрирани признаци. Всяко едно значение дава количествена мярка за проявлението на признака, както по отношение на йерархията, така и по отношение на количеството.
По възраст (години). 21 години е > 20 години, но показва не само йерархията, но и с колко е >
Силна скала. За нея има параметрични методи за изследване
В зависимост от обхвата съвкупностите биват генерални и представителни. Генералната съвкупност обхваща всички случаи на изучаваното явление. Представителната съвкупност, често наричана репрезентативна извадка, обхваща само част от изследваните случаи.
Съвкупностите могат да се разделят на реални и хипотетични. Реална е съвкупността, която се състои от краен брой действителни случаи. Хипотетична е съвкупността, която съдържа безкраен брой въображаеми единици, необходими за целите на съответното изследване.
(реална е съвкупността на населението към 19.02.2008, съвкупна е население на България от 1900 до 2000 година)
3 Статистически признак
Понятие, чрез което се изразява свойство на статистическата единица.
Основното разделяне на признаците е на метрирани и неметрирани. Метрираните признаци/ вариационни/ количествени признаци са тези, чиито значения могат да се изразяват чрез числа в съответната мярка.
Възраст на студентите. Средно месечни разходи за ток на студентите.
Неметрираните/ категорийни/ атрибутивни/ качествени признаци са тези, чиито значения се представят само словесно.
Пол. Семейно положение.
Алтернативни признаци (особен вид неметритрани) наричани още дихотомни или бинарни. Те имат само две значения.
Пол – мъж или жена.
Статистическите признаци се разделят още на прекъснати и непрекъснати. Прекъснати са тези, чиито значения могат да бъдат само някои числа и не могат да приемат стойности между тях. Непрекъснати признаци са тези, които могат да приемат всички стойности без ограничение.
Прекъснат признак – брой взети изпити (не трябва да се борави със средни величини). Непрекъснат признак – възраст (дели се на много значения по години, месеци, дни)
4 Измерване в статистиката. Измерителни скали
За приложението на статистическите методи и за получаването на обобщаващи числови характеристики е необходимо признаците да имат мярка и число. Проблемът измерване произтича от това, че свойствата на съвкупностите/ единиците са много разнообразни. Някои от свойствата се подават на пряко измерване. Най-често се осигурява от други науки. (физика измерва дължина, обем и др. ). Други свойства, които ни интересуват не подлежат на пряко измерване. За преодоляване на този проблем са разработени специални измерителни скали. Посредством тях условно се осигурява количествено измерване по неметрирани признаци. Основните скали са:
- номинална скала – използва се за измерване на значения по неметрирани признаци. Същността на скалата се състои в изброяване на всички възможни състояния от дадения признак. Характерна особеност на определенията е, че в йерархично отношение са равнопоставени. (мъжът не е по-голям от жената или обратното)
- ординална скала
o използва се за представяне на определения по неметрирани признаци. Отново определенията се представят словесно. За разлика от номиналната скала, определенията при ординалната скала са подчинени. (по-голямо, по-малко, но без пол)
- рангова скала
o определенията по ранговата скала се представят чрез цифри и изразяват поредно място на дадена единица подредена по признака съвкупност. Основания за подреждането могат да бъдат обективни критерии или експертни оценки.
o Разликата между ординална и рангова скала е че при ординалната скала всяко едно определение може да се срещне безброй пъти, докато при ранговата скала само веднъж
- интервална скала
o използва се за представяне на значенията по метрирани признаци. Всяко едно значение дава количествена мярка за проявлението на признака, както по отношение на йерархията, така и по отношение на количеството.
По възраст (години). 21 години е > 20 години, но показва не само йерархията, но и с колко е >
Силна скала. За нея има параметрични методи за изследване
Абонамент за:
Публикации (Atom)