За изпита: Всички теми
Въпроси относно темите, които не са разглеждани на лекции – на e-mail на титуляра
Сделки с ценни метали... (Продължение)
Пазар на фючърси – фючърсните сделки с ценни метали са стандартни споразумения за доставка на точно определено количество ценен метал на дадена дата по фиксирана цена.
- задължението може да се анулира, ако преди изтичането на неговия срок се сключи обратна фючърсна сделка при същите условия на доставка
- контракта предвижда физическа доставка, но до такава доставка реално не се достига (или е много рядко явление)
- става въпрос по-скоро за спекулативна търговия или хеджиране на портфейли
- при сключване на фючърсни сделки се изисква наличието на „депозитен (осигурителен) марж” – във всеки един момент има покритие между цената в контракта и спот цената. Гарантира се, че са налице необходимите средства за извършване на транзакцията
- банките участват на фючърсният пазар с цел търговия и хеджиране, като няма ясно разграничени граници кой е водещият мотив
- търговията с фючърси на ценни метали е източник на спекулативни печалби за банките (негарантирани!)
- банките използват фючърсните сделки за хеджиране на текущите си или очакваните бъдещи „открити” позиции, срещу риска от големи колебания в цените, тъй като тези позиции са особено чувствителни към пазарния риск.
Спот търговията, форуърд контрактите, фючърсите с ценни метали се подчиняват за правилата на търговия със съответните активи
Запаси на банката в ценни метали
- запасите на банките в ценни метали на банките се състоят от два компонента: собствени запаси и наличности по клиентски сметки, като се предлагат два типа депозити в ценни метали
o отговорно съхранение по индивидуална партида – съхранява се точно определено количество номерирани кюлчета, с които банката няма право да търгува или да отпуска кредити. Депозиторите имат право на незабавна доставка на метала при поискване. В случай на банков фалит, тези депозити не се използват за удовлетворяване на претенциите на кредиторите. Титулярите заплащат такси за съхранението и застраховката на метала.
- Неиндивидуални депозити – кюлчетата не се маркират по индивидуални партиди, а банката има право да търгува със съхранявания ценен метал. Тези депозити могат и да се олихвяват. В рамките на срока на депозита, банката може да предоставя кредити, както и да конвертира наличността си от тези депозити в друг вид активи. В случай на ликвидация, обаче, този вид депозити се ползват със статут на необезпечен пасив и депозиторите нямат предимство пред останалите кредитори на банката
Депозитите в ценни метали в повечето случаи са задължения „на хартия”. Тяхното съхранение се поверява по-често на трети лица, отколкото на банковите трезори. Обемът на изтъргуваните ценни метали е много голям. Целият изтъргуван обем, след като смени собственикът си, не пътува от точка А до точка Б.
Ключов момент при съхранението на ценни метали като актив на банката са контролните процедури за автентичност на металите. Те включват
- сравнение на монетите/ кюлчетата с образци
- проверка на теглото им на електронни везни
- сканиране на кюлчетата за установяването на характерни знаци, проба, състо1чние на повърхността им и печат на производител
- проверка на проводимостта
- тест за резонанса
- изпращане на проба от метала в рафинерия за гарантиране на неговата автентичност
Кредити в ценни метали
- кредитите в ценни метали се предоставят за определен срок при договорена лихва
- лихвените плащания могат да се извършват както в ценен метал, така и във валута
- кредитите в ценни метали се отпускат на банки (търгуващи на междубанковия пазар), както и на големи корпорации и предприятия в сферата на добиването и преработката на ценни метали
- както при всички видове заеми, банките са изложени на кредитен риск
- заемите в злато понякога едната от двете страни заемател/ кредитор могат да получат допълнителни печалби/ загуби във връзка с промяната в цените на ценни метали
Кеш-мениджмънт
1. комплексен характер и информационна наситеност
a. обхват, приоритети и предимства
- Cash Management е „компетентен за реализиране на договорените цели при разплащанията и за ускоряването на платежните процеси” – акцентът е върху разплащанията и платежните процеси. Обслужва текущото разплащане на компаниите, които ползват тази услуга.
- „ролята на банките в кеш-мениджмънта е да посредничат в процесите на разплащанията и депозиране”
- „Кеш-мениджмънт означава активно управление на ликвидността на клиента”
- Кеш-мениджмънта включва „планиране, осъществяване и надзор върху мерките за ликвидност на едно предприятие и лихвоносно инвестиране на евентуална свръхликвидност”
- Изводи:
o На равнище „фирма”, кеш-мениджмнтът е основна функция на финансовия мениджмънт, която представлява управлението на ликвидните средства на предприятието;
o Става въпрос за аутсорсинг на управлението на ликвидността на клиента
o Кеш-мениджмънтът засяга синхронизирането и управлението на всички постъпления и плащания;
o Ефективният кеш-мениджмънт представлява управление на парични потоци в реално време. Всичко това показва, че разглежданата услуга представлява синтез на цели, условия и инструментариум, чието адекватно реализиране позволява да се поддържа балансът между трите „основни стълба” на всяко предприемачество: сигурността, ликвидността и рентабилността
b. информационните генератори на кеш-мениджмънта
- текущи сметки на клиенти, по които се отчитат наличностите от средства
- данните за сумата и структурата на вземанията и задълженията по кредитните сделки (отчитат се както кредитите на компаниите така и стоките, които предлагата на кредит);
- информация за сделките, които банките извършват на паричния и капиталовия пазар;
- резултатите от валутната търговия на банките (касови, срочни, опционни и други сделки)
c. приоритети и процесна конфигурация
- фокус върху потребностите на клиента
- иновация на продуктите и предлагането - в тази сфера има най-подходяща среда за развитие на иновативни сделки;
- приложение на водещи технологии
- глобален обхват на обслужването – големите компании, които имат множество офиси, клонове, представителства е трудно да се управляват съвкупно, докато някои от услугите в кеш-мениджмънта предлагат именно това.
- непрекъснатост на обслужването;
- Кеш-мениджмънтът представлява единен цикъл, чиито основни компоненти са:
o Планиране на ликвидността
o Балансиране на ликвидността и оптимизиране на салдата по сметките (кеш-пулинг)
o Диспозиция на средства и парична търговия
o Процесно осъществяване и контрол на сделките;
o Информационно осведомяване на клиентите (reporting)
Предимства на кеш-мениджмънта
- своевременно идентифициране на финансовите „тесни места” – къде и кога може да възникне пробив в ликвидността;
- резлизиране на допълнителен финансов потенциал в резултат от икономията на разходи;
- оптимизиране на лихвените салда – всяка една свръхликвидност по разплащателните сметки би могла да се инвестира в лихвоносни депозити
- повишаване на прозрачността на паричните потоци и оптимизиране на контрола върху всички сфери на финансовата дейност във фирмата;
- подобряване (стабилизиране) на вътрешните възможности за финансиране
2. Cash Management за международни фирмени клиенти
a. Международно управление на разходите
- информация относно състоянието на сметки, водени (обслужвани) от чуждестранни банки
- сведение за комплексния финансов статус на фирмата в страната и чужбина
- иницииране на парични трансфери (request for transfer) и др.
b. Кеш-пулингът и неговите варианти
- ефективен пулинг – с помощта на ефективния пулинг корпорациите и техните дъщерни фирми концентрират намиращите се на тяхно разположение по отделни сметки парични средства, деноминирани в една и съща валута, в една (пулинг) сметка (Master pooling Account)
o постига се управление на ликвидността на консолидирана база
o минимизиат се сумите по очакваните салда (излишъците)
o постига се трансгранично балансиране на фактическите и плановите наличности
o икономия на административни и IT-разходи
o осигурява се лесен достъп до филиалната мрежа на големите банки в различни страни
o благодарение на аутсорсинга, мениджмънтът на компаниите може да се фокусира върху своите съществени компетенции
- фиктивен пулинг – вместо „транспортиране” на салдата от индивидуалните сметки към Master Pooling Account, банките определят хипотетични парични остатъци, които се концентрират върху главната сметка. Този продукт се нарича още „виртуален пулинг”.
o Възможността за изравняване (Netting) на очакваните и фактическите салда по отделните сметки
o Редукцията на разходите посредством оптимизация на лихвените резултати;
o Икономията на административни и IT- разходи
- маржов пулинг – клиентът получава лихвен бонус, който се формира при текущото баансиране между наличните салда по всички сметки на участниците в пулинга като „премия” в следствие интензивното използване на услуги от „домашната” банка.
o Лиихвена оптимизация
o Услугата е независима от съществуващи и/ или наложени рестрикции за извършване на транзакции – някоя страна може да има ограничения за безпрепятствени валутни тансфери от една страна в друга (затворени икономики).
o Прозрачността в обслужването и отчитането на сделките
3. Единна сметка при банката титуляр
- плащания в различни валути, които кореспондентите извършват се правят от единна сметка при банката-титуляр
o бързина и ефективност на плащанията по атрактивна цена и при наличието на ограничен брой ностро-сметки
o възможност да се използват повече валути
o незначителни разходи по сметките
o потенциал за подобряване на ликвидността
o осигуряване на комплексна представа за клиента
4. Многоцелева виртуална банка – IT- системите на лидера третират чуждестранните банки като виртуални.
- по-малките банки се „внедряват” в системата на банката-лидер, която предоставя тази услуга.
o Достъп до системите за вътрешни разплащания на големите банки, без да се налага откриването на собствено поделение в съответната страна.
o Създаване на конкурентни предимства вследствие на осигурения достъп до местните пазари
o Осигуряване на платформа за получаване на разплащателни услуги, включително в сферата на кеш-мениджмънта; (услуга от банка за банка или други финансови институции)
o Извършване на трансгранични вътрешнобанкови трансфери на средства по сметки
THE END
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.
четвъртък, 26 май 2011 г.
Лекция по Банково счетоводство - 17.05
Олихвяване на платежни сметки
Лихвата се изчислява текущо, а се начислява на съответната лихвена дата, като тази дата за депозитните сметки е съответната падежна дата и при закриване на депозитната сметка. При спестовните сметки тази дата е 31.12 и независимо от тази дата при закриване на спестовната сметка.
- изчисляване –
o определя се броят на лихводните, т.е. времето между две операции по сметката
o определя се базата за олихвяване – салдото по сметката престояло непроменен брой лихводни.
o Определя се дневният лихвен процент, като годишният лихвен процент се дели на 360 (365) лихводни
o Лихвата по съответната сметка се изчислява като се изчисли лихвена база умножена по брой лихводни умножена по дневен лихвен процент
На съответната лихвена дата, банката признава разход за лихва като дебитира сметка 6211 и кредитира сметка 4963. след това, ако лихвата се плаща текущо, за лихвата се дебитира сметка 4963 и се кредитира 5011. Ако лихвата се капитализира се кредитира 161 или 174 (със съответните аналитични сметки)
- операции по задължаване на депозитни спестовни сметки
o дебитират се сметки 161/ 174*титуляр, като се кредитира каса (5011)/ гр16, гр17 или сметки от гр.46
- трансформиране на една сметка в друга
o от депозитна в спестовна – трябва да се начисли счетоводно лихвата
6211 на креди 4963
Дебит 4963 на кредит 161
Трансформиране като дебитираме 161 и кредитираме 174
o закриване на сметка – трябва да се начисли счетоводно лихвата
олихвяваме
изплащаме
Водене на валутни сметки
- използват се съответните счетоводни сметки във валута – 162 (депозити), 184 (спестовни сметки във валута)
- тези сметки аналитично се водят и по вид валута
- водят се в количествени стойности като левовата равностойност, по която се водят се определя по ЦК за всеки ден
- наличностите по валутните спестовни/ депозитни сметки ежедневно подлежи на преоценка, като в резултат на това се признават текущи финансови приходи или разход
o салдо на сметка на 162 или 184 умножена по разликата между ЦК за следващият ден и ЦК за настоящият ден
o с тази разлика дебитираме 162 (184 на кредит 7241 ако разликата е положителна
o ако е отрицателно – 6241 на кредит 162 (184)
Непарични депозити
- непраричните депозити са ценност или чужди активи на клиенти, приети за съхранение или управление от банката
- по правило те се приемат по силата за договор за наем на сейф, който се предоставя на наемателят за определен срок, като в този случай единственото, което подлежи на отчитане е самата банкова такса за сейфа, но не и ценностите, защото не знаем какви. Банковата такса не е в състава на финансовите услуги и затова прихода се отчита по сметка 703 и доставката е облагаема по ЗДДС и се начислява данък
- ако клиента предоставя ценностите за съхранение или управление, ценностите се обявяват. В този случай, по силата на договор или депозитен сертификат банката ги приема за съхранение и/или управление и ги завежда задбалансово. Използват се сметки 921 или 922 (активни задбалансови сметки). При приемането на съответният чужд актив се дебитира 921, но възниква въпроса за оценката по която се съставя статията. Оценката може да е по обявена от клиента стойност, номинална стойност (ЦК), експертна оценка то вещи лица назначени от банката, условна стойност от 1 лв., ако депозираната вещ има нищожна стойност, независимо от голямата си ценност или практически е неоценима ( депозиране на веществени доказателства по дела, търговски документи, фирмени печати, ключове от каси на предприятия, снимки и др.). за таксата за съхранение се съставя статия аналогична със предишния случай.
Касови обменни операции
- всяка банка има разработени вътрешни правила за организиране на касовата си дейност. Няма регламентация на БНБ, които да ги регламентират. Тази организация е въпрос на лична преценка на съответното ръководство. Самите каси могат да бъдат различни типове (приходни, разходни, приходно-разходни, спомагателни и пр.).
- документите с които се коментират касовите операции са два типа
o външни
нареждане разписка, съставени в два еднотипни екземпляра
o вътрешни – вътрешно движение на пари между касите и прехвърляне на материална отговорност между касиерите
ПКО, КРО, разписка
- Касови Обменни операции във валута!
o Какъв финансов резултат възниква в резултат на една обменна операция в банка? – в банките, които работят всекидневно по три курса, между тези курсове има съотношение, при което банката печели и от продажба и от покупка. Курсовете са курс купува, курс продава, централен курс
o Печалбата
реална печалба – умножение на количестовто обменена валута от всеки вид по разликата между курс продава и курс купува
Счетоводна печалба –
• Финансов приход 1 – умножение на количество купена валута по разликата между ЦК и курс купува
• Финансов приход 2 – умножение на продадена валута по разликата между курс продава и ЦК
o В банките всяка една операция (валутна) е свързана с преминаването през централният курс
o Принципи на оценяване на валута – в банките има правила, като някои съвпадат с финансовите институции
При придобиване и изписване на валута банките оценяват купено и продадено по Централен курс, независимо от реалните обменни курсове (ако БНБ няма ЦК се прилага съответният договорен курс)
Принципи за периодична преоценка на валутни позиции – банките преоценяват валутните си позиции ежедневно, като признават за текущи финансови приходи и разходи валутните разлики от преоценките. Нефинансовите предприятия го правят към 31.12, а по традиция повечето го правят към краят на всеки месец
Арбитражът е свързан с купуването на една небългарска валута с друга небългарска валута. В резултат на продажбата на едната валута вземаме левове и с тези левове купува. Има валутни разлики и при двете сделки.
o Освен по балансови, банките отчитат операциите и задбалансово
Уникално за банките
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.
Лихвата се изчислява текущо, а се начислява на съответната лихвена дата, като тази дата за депозитните сметки е съответната падежна дата и при закриване на депозитната сметка. При спестовните сметки тази дата е 31.12 и независимо от тази дата при закриване на спестовната сметка.
- изчисляване –
o определя се броят на лихводните, т.е. времето между две операции по сметката
o определя се базата за олихвяване – салдото по сметката престояло непроменен брой лихводни.
o Определя се дневният лихвен процент, като годишният лихвен процент се дели на 360 (365) лихводни
o Лихвата по съответната сметка се изчислява като се изчисли лихвена база умножена по брой лихводни умножена по дневен лихвен процент
На съответната лихвена дата, банката признава разход за лихва като дебитира сметка 6211 и кредитира сметка 4963. след това, ако лихвата се плаща текущо, за лихвата се дебитира сметка 4963 и се кредитира 5011. Ако лихвата се капитализира се кредитира 161 или 174 (със съответните аналитични сметки)
- операции по задължаване на депозитни спестовни сметки
o дебитират се сметки 161/ 174*титуляр, като се кредитира каса (5011)/ гр16, гр17 или сметки от гр.46
- трансформиране на една сметка в друга
o от депозитна в спестовна – трябва да се начисли счетоводно лихвата
6211 на креди 4963
Дебит 4963 на кредит 161
Трансформиране като дебитираме 161 и кредитираме 174
o закриване на сметка – трябва да се начисли счетоводно лихвата
олихвяваме
изплащаме
Водене на валутни сметки
- използват се съответните счетоводни сметки във валута – 162 (депозити), 184 (спестовни сметки във валута)
- тези сметки аналитично се водят и по вид валута
- водят се в количествени стойности като левовата равностойност, по която се водят се определя по ЦК за всеки ден
- наличностите по валутните спестовни/ депозитни сметки ежедневно подлежи на преоценка, като в резултат на това се признават текущи финансови приходи или разход
o салдо на сметка на 162 или 184 умножена по разликата между ЦК за следващият ден и ЦК за настоящият ден
o с тази разлика дебитираме 162 (184 на кредит 7241 ако разликата е положителна
o ако е отрицателно – 6241 на кредит 162 (184)
Непарични депозити
- непраричните депозити са ценност или чужди активи на клиенти, приети за съхранение или управление от банката
- по правило те се приемат по силата за договор за наем на сейф, който се предоставя на наемателят за определен срок, като в този случай единственото, което подлежи на отчитане е самата банкова такса за сейфа, но не и ценностите, защото не знаем какви. Банковата такса не е в състава на финансовите услуги и затова прихода се отчита по сметка 703 и доставката е облагаема по ЗДДС и се начислява данък
- ако клиента предоставя ценностите за съхранение или управление, ценностите се обявяват. В този случай, по силата на договор или депозитен сертификат банката ги приема за съхранение и/или управление и ги завежда задбалансово. Използват се сметки 921 или 922 (активни задбалансови сметки). При приемането на съответният чужд актив се дебитира 921, но възниква въпроса за оценката по която се съставя статията. Оценката може да е по обявена от клиента стойност, номинална стойност (ЦК), експертна оценка то вещи лица назначени от банката, условна стойност от 1 лв., ако депозираната вещ има нищожна стойност, независимо от голямата си ценност или практически е неоценима ( депозиране на веществени доказателства по дела, търговски документи, фирмени печати, ключове от каси на предприятия, снимки и др.). за таксата за съхранение се съставя статия аналогична със предишния случай.
Касови обменни операции
- всяка банка има разработени вътрешни правила за организиране на касовата си дейност. Няма регламентация на БНБ, които да ги регламентират. Тази организация е въпрос на лична преценка на съответното ръководство. Самите каси могат да бъдат различни типове (приходни, разходни, приходно-разходни, спомагателни и пр.).
- документите с които се коментират касовите операции са два типа
o външни
нареждане разписка, съставени в два еднотипни екземпляра
o вътрешни – вътрешно движение на пари между касите и прехвърляне на материална отговорност между касиерите
ПКО, КРО, разписка
- Касови Обменни операции във валута!
o Какъв финансов резултат възниква в резултат на една обменна операция в банка? – в банките, които работят всекидневно по три курса, между тези курсове има съотношение, при което банката печели и от продажба и от покупка. Курсовете са курс купува, курс продава, централен курс
o Печалбата
реална печалба – умножение на количестовто обменена валута от всеки вид по разликата между курс продава и курс купува
Счетоводна печалба –
• Финансов приход 1 – умножение на количество купена валута по разликата между ЦК и курс купува
• Финансов приход 2 – умножение на продадена валута по разликата между курс продава и ЦК
o В банките всяка една операция (валутна) е свързана с преминаването през централният курс
o Принципи на оценяване на валута – в банките има правила, като някои съвпадат с финансовите институции
При придобиване и изписване на валута банките оценяват купено и продадено по Централен курс, независимо от реалните обменни курсове (ако БНБ няма ЦК се прилага съответният договорен курс)
Принципи за периодична преоценка на валутни позиции – банките преоценяват валутните си позиции ежедневно, като признават за текущи финансови приходи и разходи валутните разлики от преоценките. Нефинансовите предприятия го правят към 31.12, а по традиция повечето го правят към краят на всеки месец
Арбитражът е свързан с купуването на една небългарска валута с друга небългарска валута. В резултат на продажбата на едната валута вземаме левове и с тези левове купува. Има валутни разлики и при двете сделки.
o Освен по балансови, банките отчитат операциите и задбалансово
Уникално за банките
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.
Лекция по Финансови инвестиции - 13.05
Ако изберем инвестиране в портфейл съставен от един актив и така да бъдем изложени на по-голям риск отколкото диверсифицираните инвеститори, ще бъдем ли компенсирани с по-голяма доходност?
НЕ!
• Достижими портфейлни комбинации – всички портфейли, които могат да бъдат построени от дадена комбинация от активи
• Ефективен портфейл е този, който осигурява най-висока възвращаемост при дадено равнище на риск или най-ниско ниво на риск при дадено равнище на възвращаемост
• Оптимален портфейл е допирателната точка между комбинациите от ефективни портфейли и най-високата крива на безразличие на инвеститора
• Крива на безразличието = склонността на инвеститора спрямо риск, описана от функцията на зависимостта риск/ възвращаемост
• Различните нива на криви на безразличието изразяват различните нива на отбягване на риска.
Б.А. Най-добре е да е изтегли презентацията от сайта на доц. Йорданов
Едноиндексен (пазарен) модел
Най-важното в портфейлната теория е наличието на вариационно-ковариационната матрица
Налице е връзка (корелация) между отделен актив и пазара!
...
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.
НЕ!
• Достижими портфейлни комбинации – всички портфейли, които могат да бъдат построени от дадена комбинация от активи
• Ефективен портфейл е този, който осигурява най-висока възвращаемост при дадено равнище на риск или най-ниско ниво на риск при дадено равнище на възвращаемост
• Оптимален портфейл е допирателната точка между комбинациите от ефективни портфейли и най-високата крива на безразличие на инвеститора
• Крива на безразличието = склонността на инвеститора спрямо риск, описана от функцията на зависимостта риск/ възвращаемост
• Различните нива на криви на безразличието изразяват различните нива на отбягване на риска.
Б.А. Най-добре е да е изтегли презентацията от сайта на доц. Йорданов
Едноиндексен (пазарен) модел
Най-важното в портфейлната теория е наличието на вариационно-ковариационната матрица
Налице е връзка (корелация) между отделен актив и пазара!
...
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.
Лекция по Банково счетоводство - 10.05
Особености на счетоводната дейност на БНБ
• Отчитане на резервна парична маса
• Пускане на паричната маса в обращение
• Изваждане на средства от обращение
Отчитане на специфични кредити
отпускани на търговци
Отчитане на кредит-оувърдрафт – в банковата практика е обичайно да е говори за т.н. разрешен кредит оувърдрат, който предполага сключването на договор с банката. В него се определя съответна сума на превишение над авоара по разплащателната сметка на клиента, в рамките на което банката предоставя кредитен ресурс при недостиг на авоар по сметката на клиента. По-скоро теоретично, отколкото напрактика се говори за т.н. неразрешен оувърдрафт, който се отпуска по-скоро инцидентно на първокласни клиенти от тяхната „домашна банка” без предварителна договорка и по правило без наличието на обезпечение в стандартния му вид (отпускането на необезпечени кредити е криминализирано).
Във връзка с отчитането на разрешения оувърдрат въз основа на сключения договор с банката следва да бъде отчетен ангажимента, който тя поема да осигури паричен ресурс по разплащателната сметка на свой клиент при недостиг на авоар, за изпълнение на поредното плащане. Този ангажимент е условно задължение и се отчита по пасивна задбалансова сметка.
- с размера на договорения кредит се дебитира 9898 и се кредитира 9931 (разрешен неизолзван оувърдрафт), като към тази сметка има и някаква аналитичност
- при недостиг на авоар по разплащателната сметка на клиента, банката насочва липсващият ресурс и извършва чакащото плащане. В този момент отпада условното задължение на банката и възниква реално вземане в размер на предоставеният кредит.
o Отписване на част от условният ангажимент в размер на усвоеният кредит като дебитираме 9931 и кредитираме сметка 9898 със сумата на предоставеният кредит
o За оформяне на кредита оувърдрафт като реално вземане на банката дебитираме 531*разрешен оувърдрафт и кредитираме 1713*клиент „Х” със сумата на предоставеният кредит
- При последващо постъпване на суми по разплащателната сметка на предприятието, кредита служебно се погасява, като за целта се състав обратната статия – дебит 1713/531. По реда на всяко постъпване на суми и погасяване на кредита, би следвало със сумата на погасения кредит да се състави отново статия 1) (задбалансовите записвания), с която отново възстановяваме ангажимент на банката в първоначално договореният вид и размер.
- Банковото обслужване на кредита, олихвяването, провизирането не се различават от стандартните процедури валидни за всички видове кредити, описани в технологията на кредитната сделка (вж. предходна лекция)
При неразрешеният оувърдрафт
- тъй като няма предварителна договореност, банката не отчита задбалансови задължения
- удачно е към сметка 531 да се води аналитичност *неразрешен оувърдрафт
Отчитане на сконтов кредит
Най-важното за този вид кредит е наличието на търговска ценна книга в основата на сделката (полица). Това може да бъде запис на заповед или менителница. Тази търговска ценна книга документира вземане на едно лице от друго. Това вземане обслужва сделка между двете лица, платимо е на дадена дата, дадено място.
Притежателят на полицата (този който има да взема пари), може да направи две неща:
- да дочака падежа на полицата и да си получи парите
- ако няма намерение да чака падежа и иска да осребри тази ценна книга, може да отиде в банка. Банката приемайки ценната книга (сконтира), на практика купува полицата, но по преференциална цена. Разликата между номиналната стойност на ценната книга и фактическата цена на купуване представлява цената на сделката и риска, който банката поема при приемане на полицата.
Счетоводното отчитане се диференцира в зависимост от това дали банката, инвестира в търговско вземане (придобива финансов инструмент) или отпуска кредит на платеца по полицата, като самата полица държи като своеобразно обезпечение.
- ако банката инвестира във финансов инструмент, номиналната стойност на вземането следва да се отрази по сметка за краткосрочни финансови инструменти държани до падеж. Разликата между цената, която банката изплаща на предявителят на полицата и номиналната цена е текущ или разсрочен финансов приход от финансови инструменти в зависимост от това дали падежа на полицата е в същият отчетен период или в следващ.
- Счетоводните записвания
o За сконтираната в полза на банката полица дебитираме сметка 513 с номиналната стойност. Парите, които изплащаме отразяваме по сметки 5011 или гр16 или гр17 или гр46 (ако има сметка в друга банка). Сумата, която получава предявителят е цената на изкупуването. Разликата между двете суми е финансов приход като се кредитира 7232 или 752 (ако падежът е в друг отчетен период)
o Ако полицата засяга два съседни отчетни периода, частта от сконтото съответстваща на времето до края на текущият отчетен период се отчита като текущ приход по сметка 7232, а остатъкът се отнася като разсрочен финансов приход до падежа и на падежа този разсрочен финансов приход се признава като 752/ 7232
o Ако на падежа, издателят на полицата се издължи на банката се съставя според това как плаща длъжника дебит сметка 501 или гр.16 или гр.17 или гр.46 на кредит 513 със номиналната стойност на полицата
- Ако разглеждаме операцията като предоставяне на кредит, към сметка 531 е необходимо да се открие аналитична сметка „сконтов кредит, партида на платеца”
o За предоставеният кредит с размер на номиналната стойност на вземането и начислената лихва дебитираме сметка 531*сконтов кредит със номиналната стойност + сконто и кредитираме 5011 или гр.16 или гр17 и превеждаме номиналната стойност. Лихвата се отнася към кредита на сметка 7211
o Банката приема като обезпечение самата полица. За отразяването й дебитираме сметка 914 и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност;
o На падежът
Платеца разполага със средства да погаси кредита и дебираме 5011 или гр.16 или гр.17 или гр.46 като кредитираме 531*сконтов кредит
За отписване на приетото от банката обезпечение дебитираме 9998 и кредитираме сметка 914
Ако платеца не разполага със средства за погасяване на кредита се следва процедурата за отнасяне в просрочие на кредита и процедурите по принудително събиране на вземането на банката.
Отчитане на авалов кредит
В основата на този кредит:
- става дума за наличието на ценна книга документираща вземане
- при този кредит банката поема едностранно неотменим ангажимент да плати определена сума на определена дата, като става поръчител по полица чрез авалирането й.
- Поетият от банката ангажимент намира счетоводно отражение във възникването на условно задължение банката да плати вместо платеца, ако на падежа на полицата той не е в състояние да го стори.
За поетият от банката авалист ангажимент, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка от гр.95. (например 9541) с номинална стойност.
На падежът:
- платецът по полицата изплаща дължимата сума на нейният предявител със собствени средства. Това плащане може да стане през банката авалист, но може и да не стане. Ако това стане през нея, банката дебира 5011 или гр.16*платец или гр.17*платец и кредитира 1713 или 5011 с номинална стойност.
- Ако банката не участва в разплащането, банката отписва условното задължение като дебитира сметка 9541 и кредитираме 9898
- Банката трябва да бъде уведомена, ако изплащането на сумите стане без участието на банката.
- Ако платецът не разполага със собствени средства да плати на предявителят на полицата, тогава банката плаща вместо него. Платената на предявителят сума, тя оформя като дълг отпуснат на платеца по полицата.
o Възниква вземане от платеца като дебитираме 531*авалов кредит* платец и се кредитира 5011 или гр16, гр17 (на предявителят) с номинална стойност
o За отписване на условният ангажимент на банката се дебитира сметка 9541 и кредитира сметка 9898
Банката печели от таксите за ангажимент на сумите по евентуалното предоставяне на кредита
Акцептен кредит
- аналогично на аваловия кредит и при акцептният кредит банката акцептира менителница или запис на заповед като с акта на акцептиране банката поема едностранен ангажимент да встъпи в задължението на платеца, ако на падежа на полицата той не може да плати сам
- за разлика от сконтовия кредит, тук е характерно наличието на двустранно условно отношение прямо двете страни на полицата. От една страна с акцептиране на полицата, банката поема условно задължение към бенефициента, а от друга възниква условно вземане от платеца по полицата, на който евентуално ще отпусне кредит ако той не е в състояние със собствени средства да плати на падежа.
o За отчитане на условното вземане от платеца дебитираме сметка 948 *платец и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност
o За отчитане на условното задължение към бенефициента, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка 987 *предявител с номинална стойност
- Ако на падежа платецът плати със собствени пари по предявената акцепирана полица и това плащане е чрез банката се съставя
o Дебит 5011 или гр16., гр17 (аналитична на платец) или гр.46 и се кредитира сметки от група 16 или 17 (аналитични предявител) или 5011 или гр.46
o За отписване на ангажиментите се съставят обратни счетоводни статии на гореизложените условни задължения и приходи
- Ако на падежа платецът не е в състояние да плати акцептирана от банката полица, банката оформя плащането като акцептен кредит, отпуснат на платеца за целите на плащането по полицата. С номиналната стойност се дебитира сметка 531 *акцептен кредит *платец и се кредитират 5011 или гр16, гр17. Условните ангажименти на банката също се отписват с обратни счетоводни статии.
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.
• Отчитане на резервна парична маса
• Пускане на паричната маса в обращение
• Изваждане на средства от обращение
Отчитане на специфични кредити
отпускани на търговци
Отчитане на кредит-оувърдрафт – в банковата практика е обичайно да е говори за т.н. разрешен кредит оувърдрат, който предполага сключването на договор с банката. В него се определя съответна сума на превишение над авоара по разплащателната сметка на клиента, в рамките на което банката предоставя кредитен ресурс при недостиг на авоар по сметката на клиента. По-скоро теоретично, отколкото напрактика се говори за т.н. неразрешен оувърдрафт, който се отпуска по-скоро инцидентно на първокласни клиенти от тяхната „домашна банка” без предварителна договорка и по правило без наличието на обезпечение в стандартния му вид (отпускането на необезпечени кредити е криминализирано).
Във връзка с отчитането на разрешения оувърдрат въз основа на сключения договор с банката следва да бъде отчетен ангажимента, който тя поема да осигури паричен ресурс по разплащателната сметка на свой клиент при недостиг на авоар, за изпълнение на поредното плащане. Този ангажимент е условно задължение и се отчита по пасивна задбалансова сметка.
- с размера на договорения кредит се дебитира 9898 и се кредитира 9931 (разрешен неизолзван оувърдрафт), като към тази сметка има и някаква аналитичност
- при недостиг на авоар по разплащателната сметка на клиента, банката насочва липсващият ресурс и извършва чакащото плащане. В този момент отпада условното задължение на банката и възниква реално вземане в размер на предоставеният кредит.
o Отписване на част от условният ангажимент в размер на усвоеният кредит като дебитираме 9931 и кредитираме сметка 9898 със сумата на предоставеният кредит
o За оформяне на кредита оувърдрафт като реално вземане на банката дебитираме 531*разрешен оувърдрафт и кредитираме 1713*клиент „Х” със сумата на предоставеният кредит
- При последващо постъпване на суми по разплащателната сметка на предприятието, кредита служебно се погасява, като за целта се състав обратната статия – дебит 1713/531. По реда на всяко постъпване на суми и погасяване на кредита, би следвало със сумата на погасения кредит да се състави отново статия 1) (задбалансовите записвания), с която отново възстановяваме ангажимент на банката в първоначално договореният вид и размер.
- Банковото обслужване на кредита, олихвяването, провизирането не се различават от стандартните процедури валидни за всички видове кредити, описани в технологията на кредитната сделка (вж. предходна лекция)
При неразрешеният оувърдрафт
- тъй като няма предварителна договореност, банката не отчита задбалансови задължения
- удачно е към сметка 531 да се води аналитичност *неразрешен оувърдрафт
Отчитане на сконтов кредит
Най-важното за този вид кредит е наличието на търговска ценна книга в основата на сделката (полица). Това може да бъде запис на заповед или менителница. Тази търговска ценна книга документира вземане на едно лице от друго. Това вземане обслужва сделка между двете лица, платимо е на дадена дата, дадено място.
Притежателят на полицата (този който има да взема пари), може да направи две неща:
- да дочака падежа на полицата и да си получи парите
- ако няма намерение да чака падежа и иска да осребри тази ценна книга, може да отиде в банка. Банката приемайки ценната книга (сконтира), на практика купува полицата, но по преференциална цена. Разликата между номиналната стойност на ценната книга и фактическата цена на купуване представлява цената на сделката и риска, който банката поема при приемане на полицата.
Счетоводното отчитане се диференцира в зависимост от това дали банката, инвестира в търговско вземане (придобива финансов инструмент) или отпуска кредит на платеца по полицата, като самата полица държи като своеобразно обезпечение.
- ако банката инвестира във финансов инструмент, номиналната стойност на вземането следва да се отрази по сметка за краткосрочни финансови инструменти държани до падеж. Разликата между цената, която банката изплаща на предявителят на полицата и номиналната цена е текущ или разсрочен финансов приход от финансови инструменти в зависимост от това дали падежа на полицата е в същият отчетен период или в следващ.
- Счетоводните записвания
o За сконтираната в полза на банката полица дебитираме сметка 513 с номиналната стойност. Парите, които изплащаме отразяваме по сметки 5011 или гр16 или гр17 или гр46 (ако има сметка в друга банка). Сумата, която получава предявителят е цената на изкупуването. Разликата между двете суми е финансов приход като се кредитира 7232 или 752 (ако падежът е в друг отчетен период)
o Ако полицата засяга два съседни отчетни периода, частта от сконтото съответстваща на времето до края на текущият отчетен период се отчита като текущ приход по сметка 7232, а остатъкът се отнася като разсрочен финансов приход до падежа и на падежа този разсрочен финансов приход се признава като 752/ 7232
o Ако на падежа, издателят на полицата се издължи на банката се съставя според това как плаща длъжника дебит сметка 501 или гр.16 или гр.17 или гр.46 на кредит 513 със номиналната стойност на полицата
- Ако разглеждаме операцията като предоставяне на кредит, към сметка 531 е необходимо да се открие аналитична сметка „сконтов кредит, партида на платеца”
o За предоставеният кредит с размер на номиналната стойност на вземането и начислената лихва дебитираме сметка 531*сконтов кредит със номиналната стойност + сконто и кредитираме 5011 или гр.16 или гр17 и превеждаме номиналната стойност. Лихвата се отнася към кредита на сметка 7211
o Банката приема като обезпечение самата полица. За отразяването й дебитираме сметка 914 и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност;
o На падежът
Платеца разполага със средства да погаси кредита и дебираме 5011 или гр.16 или гр.17 или гр.46 като кредитираме 531*сконтов кредит
За отписване на приетото от банката обезпечение дебитираме 9998 и кредитираме сметка 914
Ако платеца не разполага със средства за погасяване на кредита се следва процедурата за отнасяне в просрочие на кредита и процедурите по принудително събиране на вземането на банката.
Отчитане на авалов кредит
В основата на този кредит:
- става дума за наличието на ценна книга документираща вземане
- при този кредит банката поема едностранно неотменим ангажимент да плати определена сума на определена дата, като става поръчител по полица чрез авалирането й.
- Поетият от банката ангажимент намира счетоводно отражение във възникването на условно задължение банката да плати вместо платеца, ако на падежа на полицата той не е в състояние да го стори.
За поетият от банката авалист ангажимент, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка от гр.95. (например 9541) с номинална стойност.
На падежът:
- платецът по полицата изплаща дължимата сума на нейният предявител със собствени средства. Това плащане може да стане през банката авалист, но може и да не стане. Ако това стане през нея, банката дебира 5011 или гр.16*платец или гр.17*платец и кредитира 1713 или 5011 с номинална стойност.
- Ако банката не участва в разплащането, банката отписва условното задължение като дебитира сметка 9541 и кредитираме 9898
- Банката трябва да бъде уведомена, ако изплащането на сумите стане без участието на банката.
- Ако платецът не разполага със собствени средства да плати на предявителят на полицата, тогава банката плаща вместо него. Платената на предявителят сума, тя оформя като дълг отпуснат на платеца по полицата.
o Възниква вземане от платеца като дебитираме 531*авалов кредит* платец и се кредитира 5011 или гр16, гр17 (на предявителят) с номинална стойност
o За отписване на условният ангажимент на банката се дебитира сметка 9541 и кредитира сметка 9898
Банката печели от таксите за ангажимент на сумите по евентуалното предоставяне на кредита
Акцептен кредит
- аналогично на аваловия кредит и при акцептният кредит банката акцептира менителница или запис на заповед като с акта на акцептиране банката поема едностранен ангажимент да встъпи в задължението на платеца, ако на падежа на полицата той не може да плати сам
- за разлика от сконтовия кредит, тук е характерно наличието на двустранно условно отношение прямо двете страни на полицата. От една страна с акцептиране на полицата, банката поема условно задължение към бенефициента, а от друга възниква условно вземане от платеца по полицата, на който евентуално ще отпусне кредит ако той не е в състояние със собствени средства да плати на падежа.
o За отчитане на условното вземане от платеца дебитираме сметка 948 *платец и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност
o За отчитане на условното задължение към бенефициента, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка 987 *предявител с номинална стойност
- Ако на падежа платецът плати със собствени пари по предявената акцепирана полица и това плащане е чрез банката се съставя
o Дебит 5011 или гр16., гр17 (аналитична на платец) или гр.46 и се кредитира сметки от група 16 или 17 (аналитични предявител) или 5011 или гр.46
o За отписване на ангажиментите се съставят обратни счетоводни статии на гореизложените условни задължения и приходи
- Ако на падежа платецът не е в състояние да плати акцептирана от банката полица, банката оформя плащането като акцептен кредит, отпуснат на платеца за целите на плащането по полицата. С номиналната стойност се дебитира сметка 531 *акцептен кредит *платец и се кредитират 5011 или гр16, гр17. Условните ангажименти на банката също се отписват с обратни счетоводни статии.
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.
Лекция по Банкови сделки - 05.05
Участие на банките в суапови сделки
- Суапът представлява договор за обмен на парични потоци между две страни
- Банките участват в суапови сделки, когато искат да преструктурират част от своите задължения в друг тип пасиви
- В суаповата сделка обикновено двете участващи страни пласират инвестиции или си набавят финансиране в пазари, на които имат конкурентни предимства, след което заменят това финансиране с друга алтернативна форма. Например замяна на финансиране с плаваща лихва за такова с фиксиран лихвен процент.
o Не е задължително едната от двете страни да е губеща в суаповата сделка, макар и да има риск при тези сделки. Печалбата на едната страна не е за сметка на загуба за другата.
- Суаповите сделки се сключват при следните базови условия
o Валутни суапови сделки
Размяна на парични потоци деномирани в различна валута
o Лихвен суап
Размяна на суми, които се олихвяват при различни условия. При тази размяна не се обменят сумите каквито са посочени в самия контракт, а се обменят само лихвените потоци. Правят се изчисления на база „теоретична главница”.
o Лихвено-валутен суап
Паричните потоци с и в различна валута и договорени при различни лихвени условия
o Кръстосан лихвено-валутен суап
o И много други...
- Банките участват в суапови сделки в три основни роли
o Като посредник – организират сключването на суаповата сделка и осъществяват нейното администриране;
Не са страна по контракта;
Не са инициатор на сделката;
Плащанията между участниците в сделката се извършват чрез банката, която взема комисионна за оказаните услуги.
Двете стани в сделката не установяват пряк контакт, а разчитат на коректно обслужване от страна на банката. Гаранцията на банката е достатъчен гарант за сключването на гаранта.
При неизпълнение на условията по сделката, от която и да е от двете страни, банката се задължава да изпълни поетите ангажименти на некоректната страна. По този начин банката е изложена на кредитен риск, но нейната рискова експозиция е ограничена до лихвената разлика, дължима от некоректната страна.
o Като търговец – когато банките търгуват за своя сметка, целят реализиране на спекулативни печалби от движението на лихвените проценти и/ или валутни курсове.
Например, ако банката очаква повишение на пазарните лихвени проценти, тя може да влезе едностранно в суапова сделка, като договори изплащане на фиксирана лихва и получаване на плаваща. Тази стратегия наподобява покупката на дългосрочно финансиране с фиксирана лихва и пласиране на краткосрочни заеми при променлив лихвен процент.
Реализирането на спекулативна печалба е само един от мотивите за участие на банките в суапови сделки
o С цел хеджиране – целта на хеджирането чрез суап е банката да предпази от риск нетните си лихвени приходи и да остане стабилна, независимо от посоката, в която се движат пазарните лихвени проценти.
За да се предпазят от възможни негативни промени в движението на лихвените проценти, банките сключват поредица от суапови сделки, с цел конвертиране на пасивите си.
- Управление на суапови портфейли
o Когато банката играе роля на посредник, най-разумната техника за управление на портфейла е сключване на същия вид и брой сделки, но с обратен знак, за да се елиминира лихвения и валутен риск
o По-малките кредитни институции, обикновено, управляват портфейлите си сделка по сделка на текуща основа.
o Големите банки по-често използват суапите с цел хеджиране като балансират в портфейлите си агрегирани парични потоци в резултат на суапови сделки. На базата на изчисления върху агрегирани парични потоци се вземат управленски решения за частта от портфейла, която не е балансирана и се нуждае от хеджиране.
- Рискът при суаповите сделки зависи от:
o Видът на суаповата сделка:
Лихвено-валутните суапи са много по-рискови от лихвените при равни други условия. Налице е възможност за едновременни промени и в лихвения процент и във валутния курс.
o Срокът до падежа на суаповата сделка
По-дългосрочните супи са по-рискови при равни други условия.
o Несъответствия в условията на плащане
В някои случаи едната страна в сделката е изложена на по-висок риск, ако дължимите плащания не съвпадат по време с получаването на съответните парични потоци от ответната страна.
Например: Едната страна плаща ежемесечно, а отсрещната страна плаща на тримесечие. Така възниква риск за страната, която плаща ежемесечно, тъй като ще извърши две плащания преди да е получила ответно разплащане.
Банкови сделки с ценни метали
1) Специфика на пазара на ценни метали – банките участват на пазара на ценни метали като дилъри или като депозитари;
a. По-активни са дилърските операции на банките, при които те търгуват с ценни метали за свои клиенти или за своя сметка
b. Най-често търгуваните ценни метали са златото и среброто, но се търгуват също така платина и родий. Те са обединени с термина „bullion”, с който се обозначават ценни метали в кюлчета
i. За 2010 година, инвестициите в злато донесоха 40% възвращаемост на инвеститорите
c. При посредническата търговия с метали, банките реализират печалба от разликите между покупната и продажната цена
d. При търговия за своя сметка банките се стремят да реализират спекулативни печалби.
e. Участието на банките като депозитар се състои в приемане и пласиране на депозити в ценни метали.
i. Това, което банките извършват в паричната търговия става и с ценни метали, но с определена специфика.
ii. Разликата между активните операции (потокът от приходи) и пасивите (потокът от разходи) формира „чистата” позиция на банката.
iii. Ако сумата на активните операции превишава пасивните, банката заема „дълга” позиция и обратното, при превишение на пасивните – „къса” позиция.
iv. И в двата случая, когато е изложена на риск от колебания в цените на металите, банката притежава „открита” позиция.
v. Когато бруто активите и бруто пасивите от ценни метали са равни, повечето дилъри биха казали, че банката е заела „плоска” позиция.
f. Сделките с ценни метали са характерни както за големи клиенти, търгуващи на едро, така и за по-дребните клиенти, участващи в транзакции с малък обем.
g. В търговията дейно участие вземат правителства, финансови институции, участниците на Лондонския пазар на злато и др.
h. Някои банки извършват допълнителни разходи по наемане на външни брокери за транзакции с ценни метали и за поддържане на трезорен отдел, ако участват във физическата търговия с метали.
i. Търговията с ценни метали излага банките на трите основни типа рискове – оперативен, пазарен и кредитен риск
i. Пазарният риск се обуславя от спекулациите на банката с ценните метали
ii. Кредитният риск се дължи на вероятността от неизпълнение на ангажиментите от насрещната страна в сделката
iii. Управлението на риска включва фиксиране на лимити за експозициите към клиенти и по продукти – за всеки ценен метал. Лимитите могат да се определят в количествено (унции) или в стойностно изражение (USD).
2) Видове пазари на ценни метали
a. Физически пазар – банките се задължават физически да доставят или продадат ценния метал в рамките на определен срок.
i. Когато банката продава ценни метали, купувачите решават дали да изискат незабавна физическа доставка на закупения метал или да го оставят на отговорно съхранение в банката.
ii. Банките начисляват комисионна за отговорно пазене, която им компенсира разходите по съхранението.
iii. Титулярът на депозита има три възможности след изтичане на срока за съхранение: да изтегли от банката ценния метал или да го продаде обратно на банката по цени „купува” към датата на падежа или да съхрани отново ценният метал за определено време;
iv. Физическата търговия с ценни метали се извършва чрез два основни типа сделки – спот и форуърд
v. Спот сделки: банката продава или купува определено количество ценни метали с незабавна физическа доставка или до два (работни) дни след сключването на сделката
vi. При форуърдните сделки доставката се извършва след повече от два дни от датата на сключване на сделката по предварително договорена цена
vii. Цената се формира чрез директно договаряне между участниците в сделката в съответствие с тенденциите в търсенето и предлагането. Ориентири за цените при спот-сделките а двата дневни фиксинга на Лондонския пазар на злато – сутрешен в 10:30ч. (начало на търговия в европейския пазар) и следобеден – 15:00ч. (начало на търговията в САЩ) местно време.
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.
- Суапът представлява договор за обмен на парични потоци между две страни
- Банките участват в суапови сделки, когато искат да преструктурират част от своите задължения в друг тип пасиви
- В суаповата сделка обикновено двете участващи страни пласират инвестиции или си набавят финансиране в пазари, на които имат конкурентни предимства, след което заменят това финансиране с друга алтернативна форма. Например замяна на финансиране с плаваща лихва за такова с фиксиран лихвен процент.
o Не е задължително едната от двете страни да е губеща в суаповата сделка, макар и да има риск при тези сделки. Печалбата на едната страна не е за сметка на загуба за другата.
- Суаповите сделки се сключват при следните базови условия
o Валутни суапови сделки
Размяна на парични потоци деномирани в различна валута
o Лихвен суап
Размяна на суми, които се олихвяват при различни условия. При тази размяна не се обменят сумите каквито са посочени в самия контракт, а се обменят само лихвените потоци. Правят се изчисления на база „теоретична главница”.
o Лихвено-валутен суап
Паричните потоци с и в различна валута и договорени при различни лихвени условия
o Кръстосан лихвено-валутен суап
o И много други...
- Банките участват в суапови сделки в три основни роли
o Като посредник – организират сключването на суаповата сделка и осъществяват нейното администриране;
Не са страна по контракта;
Не са инициатор на сделката;
Плащанията между участниците в сделката се извършват чрез банката, която взема комисионна за оказаните услуги.
Двете стани в сделката не установяват пряк контакт, а разчитат на коректно обслужване от страна на банката. Гаранцията на банката е достатъчен гарант за сключването на гаранта.
При неизпълнение на условията по сделката, от която и да е от двете страни, банката се задължава да изпълни поетите ангажименти на некоректната страна. По този начин банката е изложена на кредитен риск, но нейната рискова експозиция е ограничена до лихвената разлика, дължима от некоректната страна.
o Като търговец – когато банките търгуват за своя сметка, целят реализиране на спекулативни печалби от движението на лихвените проценти и/ или валутни курсове.
Например, ако банката очаква повишение на пазарните лихвени проценти, тя може да влезе едностранно в суапова сделка, като договори изплащане на фиксирана лихва и получаване на плаваща. Тази стратегия наподобява покупката на дългосрочно финансиране с фиксирана лихва и пласиране на краткосрочни заеми при променлив лихвен процент.
Реализирането на спекулативна печалба е само един от мотивите за участие на банките в суапови сделки
o С цел хеджиране – целта на хеджирането чрез суап е банката да предпази от риск нетните си лихвени приходи и да остане стабилна, независимо от посоката, в която се движат пазарните лихвени проценти.
За да се предпазят от възможни негативни промени в движението на лихвените проценти, банките сключват поредица от суапови сделки, с цел конвертиране на пасивите си.
- Управление на суапови портфейли
o Когато банката играе роля на посредник, най-разумната техника за управление на портфейла е сключване на същия вид и брой сделки, но с обратен знак, за да се елиминира лихвения и валутен риск
o По-малките кредитни институции, обикновено, управляват портфейлите си сделка по сделка на текуща основа.
o Големите банки по-често използват суапите с цел хеджиране като балансират в портфейлите си агрегирани парични потоци в резултат на суапови сделки. На базата на изчисления върху агрегирани парични потоци се вземат управленски решения за частта от портфейла, която не е балансирана и се нуждае от хеджиране.
- Рискът при суаповите сделки зависи от:
o Видът на суаповата сделка:
Лихвено-валутните суапи са много по-рискови от лихвените при равни други условия. Налице е възможност за едновременни промени и в лихвения процент и във валутния курс.
o Срокът до падежа на суаповата сделка
По-дългосрочните супи са по-рискови при равни други условия.
o Несъответствия в условията на плащане
В някои случаи едната страна в сделката е изложена на по-висок риск, ако дължимите плащания не съвпадат по време с получаването на съответните парични потоци от ответната страна.
Например: Едната страна плаща ежемесечно, а отсрещната страна плаща на тримесечие. Така възниква риск за страната, която плаща ежемесечно, тъй като ще извърши две плащания преди да е получила ответно разплащане.
Банкови сделки с ценни метали
1) Специфика на пазара на ценни метали – банките участват на пазара на ценни метали като дилъри или като депозитари;
a. По-активни са дилърските операции на банките, при които те търгуват с ценни метали за свои клиенти или за своя сметка
b. Най-често търгуваните ценни метали са златото и среброто, но се търгуват също така платина и родий. Те са обединени с термина „bullion”, с който се обозначават ценни метали в кюлчета
i. За 2010 година, инвестициите в злато донесоха 40% възвращаемост на инвеститорите
c. При посредническата търговия с метали, банките реализират печалба от разликите между покупната и продажната цена
d. При търговия за своя сметка банките се стремят да реализират спекулативни печалби.
e. Участието на банките като депозитар се състои в приемане и пласиране на депозити в ценни метали.
i. Това, което банките извършват в паричната търговия става и с ценни метали, но с определена специфика.
ii. Разликата между активните операции (потокът от приходи) и пасивите (потокът от разходи) формира „чистата” позиция на банката.
iii. Ако сумата на активните операции превишава пасивните, банката заема „дълга” позиция и обратното, при превишение на пасивните – „къса” позиция.
iv. И в двата случая, когато е изложена на риск от колебания в цените на металите, банката притежава „открита” позиция.
v. Когато бруто активите и бруто пасивите от ценни метали са равни, повечето дилъри биха казали, че банката е заела „плоска” позиция.
f. Сделките с ценни метали са характерни както за големи клиенти, търгуващи на едро, така и за по-дребните клиенти, участващи в транзакции с малък обем.
g. В търговията дейно участие вземат правителства, финансови институции, участниците на Лондонския пазар на злато и др.
h. Някои банки извършват допълнителни разходи по наемане на външни брокери за транзакции с ценни метали и за поддържане на трезорен отдел, ако участват във физическата търговия с метали.
i. Търговията с ценни метали излага банките на трите основни типа рискове – оперативен, пазарен и кредитен риск
i. Пазарният риск се обуславя от спекулациите на банката с ценните метали
ii. Кредитният риск се дължи на вероятността от неизпълнение на ангажиментите от насрещната страна в сделката
iii. Управлението на риска включва фиксиране на лимити за експозициите към клиенти и по продукти – за всеки ценен метал. Лимитите могат да се определят в количествено (унции) или в стойностно изражение (USD).
2) Видове пазари на ценни метали
a. Физически пазар – банките се задължават физически да доставят или продадат ценния метал в рамките на определен срок.
i. Когато банката продава ценни метали, купувачите решават дали да изискат незабавна физическа доставка на закупения метал или да го оставят на отговорно съхранение в банката.
ii. Банките начисляват комисионна за отговорно пазене, която им компенсира разходите по съхранението.
iii. Титулярът на депозита има три възможности след изтичане на срока за съхранение: да изтегли от банката ценния метал или да го продаде обратно на банката по цени „купува” към датата на падежа или да съхрани отново ценният метал за определено време;
iv. Физическата търговия с ценни метали се извършва чрез два основни типа сделки – спот и форуърд
v. Спот сделки: банката продава или купува определено количество ценни метали с незабавна физическа доставка или до два (работни) дни след сключването на сделката
vi. При форуърдните сделки доставката се извършва след повече от два дни от датата на сключване на сделката по предварително договорена цена
vii. Цената се формира чрез директно договаряне между участниците в сделката в съответствие с тенденциите в търсенето и предлагането. Ориентири за цените при спот-сделките а двата дневни фиксинга на Лондонския пазар на злато – сутрешен в 10:30ч. (начало на търговия в европейския пазар) и следобеден – 15:00ч. (начало на търговията в САЩ) местно време.
ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)