Търсене в този блог

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 27.10

Тема 3
Финансово посредничество

Теорията, на която е базирана гл.3 е по Оливър Уилямсън – основоположник на неоинституционалната теория

Пазарната несъвършеност на финансовите пазари е обстоятелство, което изисква намесата на институция
Институция:
- обикновено се свързва с организации с йерархична структура (Банков надзор
- НО институцията е много по-обхватно и по-абстрактно понятие
- Институцията по своята природа е вид ограничение (едно или група)

По Дъглас Норд
- Институцията е всяка форма на ограничения, които човешките същества създават, за да оформят своите взаимоотношения

Финансова институция – намалява неопределеността при прехвърлянето на средства от спестителите към заемателите, чрез формирането на „правилата на играта”, осигуряване на тяхното прилагане и ограничаване на възможностите за избор на икономически агенти Определение а-ла Норд


Спестители
- притежават малки по обем спестявания, които трябва да инвестират
- нуждаят се от осигуряване на непрекъснат достъп до своите фондове (изисквания за ликвидност
- предпочитат инвестиции с нисък риск

Заематели
- нуждаят се от големи по обем фондове
- нуждаят се от дългосрочни споразумения
- техните проекти са отличават с висок риск




- Няма начин как тези противоречиви интереси да се стиковат без наличието на посредник.
- Спестителите не желаят да рискуват, защото средствата са им необходими в обозримо бъдеще (едва 10% от Американците участват на борсата)

Финансовите институции са икономически агенти, които се специализират в купуването и продажбата на финансови активи (непрехвърляеми дългови контракти и прехвърляеми ЦК), като по този начин намаляват несъответствието между потребности на спестители и заематели, поемайки риска върху себе си.

Видове институции:
- формални – създадени по определени закони, както и функциониращи спред определени правила и норми (лицензии)
- неформални – създадени „отдолу-нагоре”, като в основата на функционирането им стоят неписани правила (традиции и обичайни практики)
- организации – наличие на йерархична структура, персонал...
- правила – от функциониране на институциите като форма на ограничение
1) формални финансови институции – организации (банки, застрахователни компании, брокерски институции и т.н.(съществуват по закона за кредитните институции))
2) формални финансови институции – правила (закон за публично предлагане на ЦК)
3) неформални финансови институции – организации (микрофинансови институции (нямат традиции у нас) – институции създадени „отдолу-нагоре”, но получили организационна структура; популярни в бедни страни и страни с хомогенни общности (взаимоспомагателни каси))
4) неформални финансови институции – правила (неписани норми, обичаи, традиции – споразумение във Великобритания между търговски и инвестиционни банкери да си поделят търговското и инвестиционното банкиране)
Главните институции за България са формалните институции

Формални финансови институции
- класически (традиционен) – индиректен трансфер на спестявания в инвестиции (банки)
- организирани капиталови пазари, стоящи в основата на полудиректно (чрез брокерски фирми) и директно свързване (много малко) на спестители и заематели

Институционалните центрове на канала за посредничество са банките от една страна и брокерските къщи (модерен канал) от друга.
Брокери – оперират от чуждо име и за чужда сметка. Основната функция е да свързват продавачи и купувачи
Дилъри – оперира от собствено име и собствена сметка. Доход, който заработват се наричат капиталов доход (разликата от продажна и покупна цена на активи)

NASDAQ – пример за дилърски пазар (извънборсов); валутен пазар

Днес от институционална гледна точка не се прави разлика между брокер и дилър. Съвременните инвестиционни посредници трябва да осъществяват с приоритет брокерските функции.

Разлики между банки и брокерски фирми
1) банките се отличават според типа финансиране, който те осигуряват в икономиката (индиректно/ косвено финансиране). Брокерските фирми – полудиректно финансиране
a. разликата е според това, кой взема инвестиционните решения и понася инвестиционен риск. При индиректното финансиране, инвестиционните решения се вземат от банките, а рисковете се концентрират в банковия сектор. Противоположно, при полудиректното финансиране, инвестиционните решения се вземат от спестителите (много често с консултантската помощ на брокерите), като така рисковете се разпръскват върху широка база (всички спестители)
2) банките емитират собствени ЦК (вторични ЦК – депозитни сертификати), докато това не се прави от брокерите. Те само способстват за трансфера на първичните ЦК към спестителите.
a. Банките със своите ЦК формират т.н. двоен обмен на дългове. С парите осигурени от вторичните ЦК формират те закупуват първичните ЦК
b. Вторичната емисия на ЦК е тази емитирана от посредник, а първична – от краен заемател (правителство, община и др.)
3) От какво формират приходите и печалбите си
a. Брокери – от такси (комисионни)
b. Банки – от лихвени спредове
4) Банките спадат към групата на монетарните финансови институции, тъй като създават пари. Брокерските фирми са немонетарни финансови институции

Институционална структура/ архитектура на финансовото посредничество
- банки и брокери действат успоредно. Защо това е така?
- Винаги един от тези канали доминира. Защо?
- Отговор на тези въпроси дава архитектурата на финансовото посредничество.

Институционална структура: относителна значимост и взаимна обвързаност на посредничество, осъществявано чрез банкова система и капиталов пазар, базирани върху компонентите на финансовата инфраструктура, както и върху традиции, обичайни практики и други неформални правила и норми.
- винаги е добре да има алтернатива (конкуренция)
- компонентите на финансовата инфраструктура, които осигуряват прозрачност, определят кой канал доминира. Важно за развитието на капиталовите пазари са и традициите и обичайните практики.
Извод: най-важно е да се разбере същността на двата канала за финансово посредничество – чрез банки и чрез брокерски компании.

Няма коментари:

Публикуване на коментар