Търсене в този блог

понеделник, 22 март 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 19.03

Под инфлация – ръст на потребителските цени
Инфлация – процес на постоянно падане на покупателната стойност на парите
Под инфлация аз разбирам устойчивия ръст на цените появяващ се всякога и навсякъде като феномен, предизвикан от излишното коли1ество пари в обращението – Фридмън
Инфлация – продължителен процес на увеличаване на количеството на парите в обращението, в резултат а което пазарът отреагирва с бързо покачване на цените и като следствие на това се извършва преразпределение на доходите между отделните социални групи от слоеве на населението, между труда и капитала, между държавата и нейните граждани.
- инфлацията по форма е обезценяване на парите
- по съдържание – преразпределение на дохода
в условията на инфлация богатия – по-богат, бедния – по-беден

Видове инфлация (монетаристи)
1) според темповете на инфлационната обезценка
a. умерена – 3%/4% средногодишно
b. галопираща – 10% средномесечно
c. хиперинфлация – 40/50% средномесечно – 91ва и 97ма година за България
2) според причините
a. инфлация на търсенето – търсенето значително изпреварва предлагането
b. инфлация на издръжката – през 70те год на 20ти век; няколко суровинни кризи (петролна криза)  разходите по производството значително се увеличават, което рефлектира по цените на стоките
3) според намесата на държавата
a. скрита – държавата регулира и цени на стоките и цената на работната сила (до 91ва год. в България)
b. открита – пазарът определя цените на стоките и цената на работната сила
4) според теорията за рационалните очаквания
a. антиципируема (прогнозируема)
b. непрогнозируема

Социално-икономически последици от инфлацията
- инфлацията задълбочава процеси на преразпределение на доходите и поражда социални конфликти (стачки, демокрации  и др.)
- инфлацията обезсмисля дългосрочните инвестиции  задълбочава кризата и увеличава безработицата
- инфлацията води до стопяване на оборотния капитал на бизнеса и поражда техните фалити
- инфлацията затруднява дейността на банковата система и поражда нейните фалити (97ма са фалирали 15 банки – държавни и частни)
- инфлацията води до разстройство в държавните финанси – увели1чава държавните разходи, бюджетни дефицити, данъци (98г се е вдигнало ДДС на 22% от 18%)
- инфлацията намалява реалните доходи на населението и води до неговото обедняване
- инфлацията стопява паричните спестявания и ги обезсмисля (97ма год са се запазили само 30% от спестяванията)
- инфлацията затруднява развитието на международните икономически отношения чрез валутния курс
- инфлацията стимулира спекулативното натрупване на капитал (расте с часове)
- инфлацията води до бягство от парите и увеличаване на скоростта на паричното обращение
Всяка държава се стреми да ограничава темпа на инфлация

Подходи за ограничение на темпа на инфлационна обезценка
- всички действия трябва да бъдат насочени към излишната парична маса в обращението, монетаристки подход
- чрез лихвения процент – високия лихвен процент стимулира натрупването и ограничава потреблението. Влияе задържащо на цените на стоките. Лихвения процент действа ефикасно само в краткосрочен план. Дългосрочното му прилагане оскъпява финансирането и затруднява инвестициите. У нас до 94та год тези високи проценти влияеха задържащо. 97ма – е вдигнат до 380%
- чрез средства ограничаващи емисията и паричното предлагане
o ЗМР – задължителни минимални резерви
o Операциите на открития пазар – покупко-продажба на ДЦК
o Дисконтовата политика на ЦБ  механизма на рефинансиране
o Кредитните тавани
- Кейнсиански подход – фискални механизми
o Ръст на данъците
o Ръст на държавните разходи
o Дефицит
o Увеличаване на публичния дълг
 Подход на Дезмънд Макфорд – стига с монетаристки подходи
- Крайната мярка
o Въвеждане на валутен борд
 не създава инфлация чрез парична инфлация, а само внася инфлацията отвън

Методи за стабилизиране на парична единица
- нулефикация
o прилага се при голяма/ хиперинфлация
o характерно е че старите парични знаци се обявяват за невалидни, а новите се пускат в обращението деноминирани в определено съотношение със старите при изплащането на доходи, реализация на стоки и др. (в Германия)
o в Германия 1 трилион райхсмарки = 1 нова райхсмарка
o германия е изплатила репарациите си в злато, следователно са им обезценени книжните пари
o сега нулефикация не се прилага, защото тя ще унищожи натрупания капитал
- деноминация
o прилага се в много страни
o у нас нямаше нужда от деноминация, но платихме излишен разход за напечатване на новите пари; новите пари за първи път са се печатали в България
- ревалоризация (ревалоризиране = възстановяване)
o възстановяват се връзката на парите със златото
o стойността на парична единица, до равнището преди нейното инфлационно обезценяване
o след прекъсване на парите със златото и системата на палващи валутни курсове, ревалоризацията е неприложима
- девалвация
o при девалвацията, официално се признава достигнатото обезценяване на националната валута чрез промяна на мащаба на цените при връзката на парите със златото
o след прекъсване на парите със златото девалвацията се изразява с падането на валутните курсове
 у нас в началото 33лв/1$, после 18лв/1$
 от 2,40 за долар, лева девалвира до 1,44
o девалвацията често се прилага като политика от страните с цел да се стимулира експорта и ограничава импорта
- дефлация
o обратна на инфлацията
o свързана е с намаляване на парите, свиване на паричната маса,
o не е ефикасно средство
Целта за ценова стабилност е 0-3% инфлация

Конвертируемост на паричната единица

Паричен феномен, който се свежда до свободна обмяна на националната парична единица, срещу всяка друга чуждестранна парична единица. При златно парично обращение, всички единици са конвертируеми. В условията на прекъсване на връзката между парите и златото, конвертируемостта не е налице навсякъде. Конвертируемостта на валутите освобождава движението на стоките и позволява да се реализира на най-изгодния пазар. Ако валутата не е конвертируема, стоката не може да напусне националния пазар. Конвертируемостта бива:
- пълна – свободна обмяна за всички други чужди валути и свободно движение между страните (американския долар, швейцарски франк, йена и др.)
- ограничена – свеждат се до свободна обмяна за т.н. текущи плащания (пътуване и туризъм, лечение, учение в чужбина), за които се обменя национална валута
- вътрешна – отнася се за резиденти, т.е. за гражданите на страната
- външна – за т.н. нерезиденти (чужди граждани)
За нашия лев, конвертируемостта е необходима за да се интегрираме в световното стопанство. Конвертируемостта води до:
- реален валутен курс, определен от търсене и предлагане (това се гарантира и от ВБ)
- реален валутен курс води до установяване на конкурентоспособността на нашите стоки; дали да ги изнасяме?
- Реален валутен курс ще позволи да се прилага т.н. търговска сметка и да се определи рентабилността на бизнеса

Предпоставки за конвертируемост
- развито пазарно стопанство, силно интегрирано със (конкурентното) световното пазарно стопанство
- равновесие на пазара – ако на нашия пазар няма достатъчно стоки, в банките няма да постъпи чуждестранна валута, а те от своя страна не могат да продадат чуждата валута на резидентите си
- наличието на достатъчно валутни резерви – 94/95год валутния ни резерв силно е паднал
- развит междубанков валутен пазар
- ниска инфлация
- в националното стопанство да функционира националната парична единица – успоредната циркулация на една относително стабилна и напълно конвертируема валута винаги води до подценяване и обезценяване на националната валута

У нас в условията на ВБ е характерно че лева е пълно конвертируем спрямо еврото. 55% от депозитите вече са в евро.
Има валутен режим, съгласно който не можем свободно да внасяме и изнасяме валута над определен размер. Всички граждани, които имат сметки в чужбина над 10000лв., трябва да декларират сметките си.

Парична система на България

Всяка страна има своя национална парична система. Парични системи на страните се утвърдиха във времето – 16ти – 17ти век. Парична система можем да определим като исторически създадената и законодателно утвърдена организация на парично обращение и паричния оборот в една страна. Системата може да бъде характеризирана във функционален и институционален аспект
- Функционален аспект
o наименованието на национална парична единица
o някои наименования изчезват (еврозоната)
o мащабът на цените – количеството злато, което по законодателен път е прието за парична единица. С прекъсване на връзката пари-злато мащаб няма
o емисията на видовете парични знаци и управлението им – законът определя какви стойности, какви отличителни знаци имат банкнотите и монетите
o регламентиране със закона на наличните и безналични плащания – съгласно директива на ЕС; всички плащания към чужбина са само по банков път
o валутен курс – ЦБ ежедневно обявява валутния курс на паричната единица
- институционален аспект
o институциите, които емитират, регулират паричната емисия – ЦБ, ТБ, валутен борд (паричен съвет)

Изисквания към паричната система
- единна
- относителна стабилност на паричната единица
- еластичност на паричното обращение

Видове парични системи
- металическа парична система
o биметалическа – при нея е характерно че пари в паричното обращение функционират монети от злато и сребро. Монетите от благороден метал се секат свободно. По отношение на монетите от неблагороден метал сеченето е закрито. При сеченето на монетите:
 монетен метал – 1000гр. метал от който се секат монетите
 проба – делът на благородния метал в 1000гр. монетен метал; за злато - 900
 лигатура – неблагороден метал в 1000гр. монетен метал
 монетна стъпка – броя на монетите, които се секат от 1000гр. монетен метал
 прилагана в два варианта
• система на успоредната валута – монетите от двата метала функционират в сферата на обращението в такова съотношение, което има за основа фактическата стойност на двата метала. Тъй като стойността на златото е падала от ръста на производителността на труда, създавало е проблеми при ценообразуването
• система на двойната валута – въведена в Англия; държавата фиксира съотношението между двата метала (1:15,2). Сребърните монети постепенно са изместили от обращението златните монети. Процеса е описан от Гришам в писмо до английската кралица. Постепенно биметалическата система се измества от монометалическата система
o монометалическа (златен/ сребърен монометализъм)
 златният монометализъм е въведен в Англия (1798г.)
 прилагането на златния стандарт:
• свободно сечене на благороден мета
• свободна обмяна на банкноти за злато
• свободно движение на злато и среброто между страните като международно покупателно и платежно средство
• 1871г. – въведен в Германия, на основата на онова количество злато която Франция плаща на Германия
• 1871-76 – въвежда се в скандинавските цени
• 1900 – в САЩ
• 1864г – латински монетен съюз. Франция, Белгия, Швейцария и др. като прави опит да запази биметализма със ново съотношение 1:22. той просъществува до 1878г. когато се разпада
• Златния стандарт е просъществувал до началото на 1та световна война
• Единствено златен стандарт е прилаган в Америка
• След войната, валутите на страните са силно инфлационно обезценени и се въвежда златно-кюлчеви стандарт – всеки, който притежава банкноти, равностойност на 12кг злато, може да ги обмени за (кюлчета) злато.
• Златно-девизен стандарт – всяка страна, притежаваща чужди парични средства може да ги обмени за злато. Последно се прилага от САЩ до 1974г.
- книжна парична система
o утвърждава се като система след 1та световна война

В България
- след освобождението – много парични единици
- това е пораждало проблеми пред занаятчийството и затова със закон от 4.6.1880г се приема лева като национална парична единица. По отношение на наименованието е имало дискусия между Стамболов и Славейков – как да се казва паричната ни единица?
o Стамболов – настоява за франк, тъй като се приравнили франка към валутата ни; първият ни бюджет е съставен във Френски франкове
o Петко Славейков – настоява за лев, като той надделява и се приема това наименование
- Със закона се утвърждава че системата е биметалическа, приемат се принципите на латинския монетен съюз, предвидени са златни монети от 10 и 20лв. и сребърни монети от 0,5 1 и 2лв. и билонни монети от 2ст, 5 и 10ст.
- 1883 БНБ е утвърдена като емисионна банка на България; 1885г – БНБ осъществява банкнотна емисия – 100, 200, 500 и хиляда лева. Трудно навлиза в циркулацията
- 1894г. – първата златна емисия – 3млн.лв. златни пари. Сега няма монети от тази емисия
- 1897г. – златен монометализъм
- 1912г. – е осъществена втората златна емисия на монети, но тъй като започват войните, златния стандарт рухва

Няма коментари:

Публикуване на коментар